РЕШЕНИЕ
№ 986
гр. Бургас, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120106983 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Уникредит Булбанк“ АД срещу С. Х. Б., иск за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от
496,48 лева, представляваща главница по сключен между страните Договор за кредитна
карта на физически лица № ***/17.03.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от
депозиране на заявлението в съда - 25.01.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 9,83 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
16.07.2019 г. до 27.09.2019 г., сумата от 76,46 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 27.09.2019 г. до 24.01.2021 г. и сумата от 72 лева, представляваща направени
разходи за уведомяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
260259/27.01.2021 г. по ч. гр. д. № 462/2021 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за кредитна карта на физически
лица № ***/17.03.2015 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит,
под формата на кредитен лимит в размер от 500 лева, ползван чрез кредитна карта
MasterCard Standard, а ответникът се е задължил да погасява кредита чрез минимални
погасителни вноски в размер на 15 лева до 15 число на месеца, следващ периода за
клиентски плащания. Сочи се, че уговорената между страните месечна договорна лихва е в
размер на 1 %. Поддържа се, че ответникът не е погасил вноските за м.07.2019 г. и м.08.2019
г., като забавата е продължила повече от два последователни месеца. Сочи се, че във връзка
с изпратената чрез ЧСИ ПДИ до ответника са направени разходи в размер от 72 лева. В тази
връзка се твърди, че за вземанията за главница и лихви, банката се е снабдила със заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и са дадени указания за
предявяване на иск относно вземането, което обуславя правният интерес от предявяване на
настоящия иск.
1
Направено е искане за уважаване на предявения иск, а в условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск за сумите.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че договора за кредит е прекратен с изтичане
на крайния срок - 31.03.2017 г. уговорен в него. Направено е възражение за погасителна
давност.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 462 по описа за 2021 г. на РС Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК
за сумите, предмет на установителните искове, надлежно връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, като исковете са предявени в срока по чл. 415 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за издаване
на кредитна карта от 17.03.2015 г. сключен между ищеца и С. Х. Б., в който страните са
договорили кредитен лимит в размер от 500 лева и МЛП – 1 %, МПВ – 15 лева с период на
погасяване до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания.
В чл. 6.1. от договора е уговорена възможност за продължаване на действието на договора
след изтичане на уговорения двугодишен срок на договора, ако потребителят не поиска
изричното му прекратяване. Съгласно чл. 7.2. от договора при забава на месечна вноска
кредитополучателят дължи обезщетение за забава.
По силата на сключения между страните Договор за предоставяне на платежни
услуги чрез използване на кредитни карти от 17.03.2015 г. в полза на ответника е
предоставена кредитна карта MasterCard Standard, чрез която да ползва предоставения му
кредитен ресурс.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че усвоени за периода от 08.04.2015 г. до 31.05.2019 г. са общо 1145,22 лева.
Установява се, че за периода от 24.06.2015 г. до 28.08.2019 г. ответникът е извършвал
погашения, чиито общ размер възлиза на 965,91 лева. Към датата на изготвяне на
заключението непогасената главница е в размер от 496,48 лева, а на възнаградителната
лихва за периода от 16.07.2019 г. до 27.09.2019 г. е размер от 9,83 лева. Според
заключението начислената мораторна лихва за периода от 27.09.2019 г. до 24.01.2021 е в
размер от 67,03 лева. При проверка в счетоводството на ищеца се установява, че към
момента на изготвяне на заключението непогасените от ответника задължения за разноските
за връчване на ПДИ на ответника възлизат на 72 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове са с правно чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
2
чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните по установителните искове суми,
връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в изпълнение на указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост в частта по предявените установителни искове.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи –
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата
молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, лихви и разходи, по
силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало задължение
да заплати сумите, предмет на иска в претендираните размери. В тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително направеното възражение за
погасителна давност.
По делото не е спорно, а и от представения от ищеца договор за потребителки кредит
се установява възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото именно с твърдените от ищеца параметри. В тази връзка се установи от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира в тази част като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, че кредитополучателя е усвоил и към
момента на експертизата не е възстановил кредитния лимит в сочените в исковата молба
размери. С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на падежните дати.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице се установи, че към датата
на изготвяне на заключението непогасената главница е в размер от 496,48 лева, а на
възнаградителната лихва за периода от 16.07.2019 г. до 27.09.2019 г. е размер от 9,83 лева.
Според заключението начислената мораторна лихва за периода от 27.09.2019 г. до 24.01.2021
г. е в размер от 67,03 лева. При проверка в счетоводството на ищеца се установява, че към
момента на изготвяне на заключението непогасените от ответника задължения за разноските
за връчване на ПДИ на ответника възлизат на 72 лева.
В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че договора за кредит е
бил прекратен към 2017 г., доколкото при липса на данни за изрично изявление на ответника
за прекратяване на договора приложима е уговорка на страните по чл. 6.1. от договора,
според която договора продължава своето действие.
Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване по давност на
претендираните от ищеца вземания, тъй като видно от констативно-съобразителната част на
заключението на вещото лице в таблиците за усвояване и погасяване е отразено, че в
периода от 08.04.2015 г. до 31.05.2019 г. ответникът непрекъснато е извършвал тегления, но
в този период е извършвал и погашения, с което е признавал дължимите суми, респ.
прекъсвал е давността за процесните вземания, което от своя страна обуславя извода, че към
момента на депозиране на заявлението в съда - 26.01.2021 г., погасителната давност за
процесните вземания не е изтекла.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени за следните суми: сумата от 496,48 лева, представляваща главница
по сключен между страните Договор за кредитна карта за физически лица от 17.03.2015 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 25.01.2021
г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 9,83 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 27.09.2019 г., сумата от 67,03 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 27.09.2019 г. до 24.01.2021 г., като за
разликата над този размер до предявения искът за мораторна лихва е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на претенциите за разноски за ПДИ, съдът приема, че предвид липсата
3
на оспорване на заключението и при съобразяване на доказателствената сила, която чл. 182
от ГПК придава на вписванията в счетоводните книги, исковете за тези суми също са
основателни, поради което следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски. Представени са доказателства за следните разноски: сумата
от 175 лева за заплатена държавна такса, сумата от 300 лева за депозит за особен
представител, сумата от 300 лева за депозит за вещо лице и сумата от 360 лева за адвокатско
възнаграяждение. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
съобразно уважената част от исковете общо сумата от 1 188,09 лева, представляваща
направени по делото съдебно - деловодни разноски, от които сумата от 172,48 лева за
държавна такса, сумата от 295,68 лева за депозит за особен представител, сумата от 295,68
лева за депозит за вещо лице, сумата от 354,82 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
претенцията в размер на 83,78 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С. Х.
Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б., *** дължи на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“, пл. „Света
Неделя“ № 7, следните суми: сумата от 496,48 лева /четиристотин деветдесет и шест лева и
четиридесет и осеем стотинки/, представляваща главница по сключен между страните
Договор за кредитна карта на физически лица № ***/17.03.2015 г., ведно със законна лихва
върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 25.01.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 9,83 лева /девет лева осемдесет и три стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 27.09.2019 г., сумата
от 67,03 лева /шестдесет и седем лева и три стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 27.09.2019 г. до 24.01.2021 г. и сумата от 72 лева /седемдесет и два
лева/, представляваща направени разходи за уведомяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва за разликата над уважената част от 67,03 лева до предявената от 76,46 лева,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 260259/27.01.2021 г. по ч. гр. д. №
462/2021 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1
и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Х. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б., *** да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 1188,09 лева /хиляда сто осемдесет и осем
лева и девет стотинки/, представляваща направени по делото съдебно - деловодни разноски,
както и сумата от 83,78 лева /осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща направени в заповедното производство съдебно - деловодни разноски. на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5