Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 509
гр. Враца, 12.03.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, I-ви състав, в публично заседание на 22.11.2023
г. /двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм. дело № 410 по
описа на Административен съд - Враца за 2023г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е образувано по жалба на
„А.1.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Ч.А.С., чрез пълномощника * Ц.Б.Д. от ***, против Решение за
налагане на финансова корекция № 12/311/00645/3/01/04/03, издаден на
15.03.2023г. от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /РФК/.
В жалбата се твърди, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен индивидуален административен
акт, издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в разрез с материалното и
процесуално право, който е недоказан и неоснователен поради допуснати при
издаването му съществени процесуални нарушения, довели в крайна сметка до
несъобразяване с фактическата обстановка и увреждане правата на „А. ***"-ООД.
Иска се от съда да отмени оспореното РФК.
Към настоящето административно дело е
присъединено и адм. дело №411/2023г. по описа на АдмС Враца, образувано по
жалба на А.Ч.С., чрез пълномощника * Ц.Б.Д. от ***, против същият
административен акт, а именно Решение за налагане на финансова корекция №
12/311/00645/3/01/04/03, издаден на 15.03.2023г. от изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че обжалваното Решение
на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е незаконосъобразно,
невалидно адресиран и явяващо се недоказано и неоснователно поради допуснати
при издаването му съществени процесуални нарушения на реда, заложен в АПК и
ЗУСЕФСУ, които нарушения са довели до превратно тълкуване на факти и неправилни
правни изводи, на които Фондът е основал акта си, и в крайна сметка до
противоречието на акта с материалните норми на цитираните закони и нормативни
актове и клаузите на подписания между страните Договор № 12/311/00645 от 27.10.2014
г за безвъзмездна помощ в размер 391 160 лева.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния
представител * Ц.Д., поддържа депозираните жалби. Претендира разноски съобразно
представен списък. Представя писмени становища.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния
представител ** Л. Х. в съдебно заседание оспорва жалбите като неоснователни. Излага
становище за законосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева. Оспорва претендираните разноски от жалбоподателите,
като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното
в жалбите, доводите на страните и
приетите по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 27.10.2014г.
между ДФ "Земеделие", представляван от изпълнителния директор и ЕТ „П. ** – А.Ч.“***, представляван от А.Ч.С. е сключен договор № 12/311/00645 за
отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към
неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013г. в размер на 391 160,00 лева,
представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяването на проект № 12/311/00645 от 13.05.2013 г. Според
договора ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 15.09.2015 г.
В договора са разписани правата и задълженията на страните. В т. 8.1 от него е
уговорено в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни
и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от
договорената финансова помощ или е представил декларация и/или документ с
невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази
декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му
по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условия за
изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в
противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална
несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от Наредба № 30/11.08.2008г.
Отпуснатата безвъзмездна
финансова помощ е за финансиране на проект по Бизнес план „Изграждане на ***“ в
****“. След завършване на инвестицията е предвидено поддържане на две постоянни
работни места и реализиране на приходи от услуги за първата година в размер на 141
120,00 лв., за втората година – 150 528,00 лв. и за всяка следваща година
до десетата година вкл. – в размер на 156 800,00 лв.
При
извършена в периода 17.06.2019 г. – 30.06.2019 г. проверка на място след
плащане и допълнителна такава в периода 12.07.2019 г. – 05.08.2019 г. по проект
№ 12/311/00645 е установено, че изпълнението на бизнес плана за финансовата
2016г. е в размер на 8,59 % от заложените приходи, за 2017 г. – 9,39 % и за
2018 г. – 12,26 %. Установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично
за трите пълни финансови години е в размер на 10,10 % от заложените приходи.
При административна проверка в регистъра на НАП е установено, че за 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. бенефициентът е извършвал здравно и социално осигуряване за
едно средно годишно заето лице.
Във връзка с констатациите от
проверката, с писмо изх. № 01-6500/8545 от 28.10.2019 г. жалбоподателят е
уведомен за откриване на производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане.
От ЕТ „П. ** – А.Ч.“ е подадено възражение
вх. № 01-6500/8545 от 02.12.2019 г., в което е изразил несъгласие с
констатациите в писмото.
След разглеждане на възражението
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не е приел същото за основателно,
като на 13.08.2020г. е последвало издаването на АУПДВ № 12/311/00642/3/01/04/01,
с който на
жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 319 160,00 (триста и деветнадесет хиляди сто и шестдесет) лева. Актът е връчен на жалбоподателя на 05.09.2020
г.
С Решение за
поправяне на очевидна фактическа грешка № 12/311/00645/3/01/04/02
изх. № 01-6500/8545#3 от 21.08.2020г. на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в АУПДВ № 12/311/00642/3/01/04/01, включително
относно размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане,
което вместо 319 160,00 (триста и деветнадесет хиляди сто и шестдесет)
лева следва да се чете 391 160,00 (триста деветдесет и една хиляди сто и
шестдесет) лева, както и в номера, който следва да се чете №12/311/00645/2/01/04/01.
Издаденият
АУПДВ е обжалван пред Административен съд Враца, който образувал адм. дело №667/2020г. и
е провел производство по разглеждане на оспорения акт. В хода на производството
и след справка в Търговския регистър е установено, че търговецът ЕТ „П. ** – А.Ч.“
е заличен на 21.10.2020г., т.е. след датата на подаване на жалбата – 23.09.2020
г. Установено е, че правоприемник е „П. **“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Л. К. С.. Съдът е приел,
че заличаването на „П. ** – А.Ч.“ като
ЕТ прекратява само търговското качество на физическото лице, което продължава
да е субект по съществуващите правоотношения, поради което физическото лице
остава страна по всички правоотношения, възникнали за него в качеството му на
едноличен търговец. С оглед на това А.Ч.С. е конституирана като оспорващ по
производството по адм. дело №667/2020г. по описа на АдмС Враца. „П. **“ ЕООД ***
е конституирана като заинтересованата страна. С Решение №127/04.04.2022г. /л.266-273/
съдът е отменил оспореният АУПДВ № 12/311/00642/3/01/04/01 като
незаконосъобразен на основание чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Прието е, че
административния орган при издаване на оспорения акт е допуснал съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и неправилно
приложение на материалния закон. Решението е влязло в законна сила на
13.05.2022г.
С
писма изх. № 01-6500/8545#11 от 21.06.2022г. и № 01-6500/8545#15 от 18.08.2022г.
ДФ „Земеделие“ е открил производство по издаване на решение за налагане на
финансова корекция и е предоставена възможност на А.Ч.С., като физическо лице и
на „А.*“ ООД да представят в 14-дневен срок писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и документи подкрепящи тези
възражения. Жалбоподателите са се възползвали от тази възможност и в дадения им
срок са представили пред фонда своите възражения, които в оспореното решение са
обсъдени, но не са приети за основателни.
За
да издаде оспореното решение за ФК, АО се е ръководел от извършената в периода
17.06.2019 г. – 30.06.2019 г. проверка на място след плащане и допълнителна
такава в периода 12.07.2019 г. – 05.08.2019 г. по проект № 12/311/00645, когато
е установено, че изпълнението на бизнес плана за финансовата 2016 г. е в размер
на 8,59 % от заложените приходи, за 2017 г. – 9,39 % и за 2018 г. – 12,26 %.
Установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за трите пълни
финансови години е в размер на 10,10 % от заложените приходи. При
административна проверка в регистъра на НАП е установено, че за 2016 г., 2017
г. и 2018 г. бенефициентът е извършвал здравно и социално осигуряване за едно
средно годишно заето лице.
Като е взел предвид влязлото в сила съдебно решение
Изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП,
чл.70, ал.1, т.7 вр с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, чл.46, ал.1 и ал.2
и чл.16, ал.2 и чл.2 от Наредба №30/11.08.2008г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ по програма за развитие на селските райони за периода
2007-2013г. е издал на 15.03.2023г. оспореното в
настоящето производство Решение за налагане на финансова
корекция № 12/311/00645/3/01/04/03, като в мотивите си е приел, че е налице
неизпълнение на бизнес-плана по два показатели. Първият касае установеното
неизпълнение на заложените приходи, а второто е, че за три последователни пълни
години поддържаната заетост 1 брой средно годишно заети лица, при заложени 2
броя в одобрения бизнес план. С оглед констатациите, Изпълнителния директор на
ДФЗ с решението е определил на А.Ч.С., осъществявала търговска дейност като ЕТ
„П. **- А.Ч.“ и на „А.* ООД с ЕИК *** за описаното нарушение в т. 1 от решението,
финансова корекция в размер на 391 160,00 лв. (триста деветдесет и една хиляди
сто и шестдесет лева), съгласно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ, съгласно таблица 1. Със същото решение е
определена на А.Ч.С., осъществявала търговска дейност като ЕТ „ П. ** - А.Ч.“ и
„А.*“ ООД с ЕИК ***** за описаното нарушение в т. 2 от решението финансова
корекция в размер на 39 116,00 лв. (тридесет и девет хиляди сто и шестнадесет
лева), съгласно т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ, съгласно таблица 2.
На
основание чл.3, ал.1 от „Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители” по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г., е наложена на А.Ч.С.,
осъществявала търговска дейност като ЕТ „П.** - А.Ч.“ и на „А.**“ ООД с ЕИК
финансова корекция в размер на 391 160,00 лв. (триста деветдесет и една хиляди
сто и шестдесет лева), най-голямото по размер вземане и представлява
окончателна финансова корекция съгласно таблица 3.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбите са
процесуално допустими, като подадени в законоустановения срок, от надлежни
страниш и против акт, подлежащ на оспорване.
Разгледани по
същество, жалбите са ОСНОВАТЕЛНИ.
Оспореното
решение изхожда от компетентния по закон орган. Съгласно чл.73, ал.1 ЗУСЕФСУ
актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава
от ръководителя на Управляващия орган, в случая изпълнителния директор на
ДФ" Земеделие", който е управляващ орган на Програма за развитие на
селските райони 2007-2013 г. – чл. 31 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 - 2013 г., чл. 18, ал. 1 ЗПЗП.
Изпълнителният Директор на фонда, който е изпълнителен Директор и на разплащателната
агенция, издава индивидуалните административни актове във връзка с констатирани
нередности и налагане на финансови корекции – чл. 20а, ал. 3 ЗПЗП, чл. 73, ал.
1 ЗУСЕФСУ.
Решението е
в писмената форма и със съдържанието по чл. 59 АПК вр. чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ,
като съдържа фактически и правни основания за налагането на финансова корекция,
съобразно изискването на общия закон – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но по същество
е незаконосъобразно.
При неговото
издаване е допуснато особено съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, като съдът намира, че в нарушение на чл.177, ал.1 от АПК,
административният орган не е съобразил обективните и субективни предели на
силата на пресъдено нещо на Решение № 127/04.04.2022г., постановено по
административно дело № 667/2020 г. по описа на Административен съд - Враца,
влязло в законна сила на 13.05.2022г., която, като проява на държавна
правосъдна власт, следва да бъде служебно зачетена от настоящия съдебен състав,
съобразно нормата на чл.297 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. С посоченото
по-горе и влязло в сила решение на АдмС – Враца е отменен, като
незаконосъобразен, предходен Акт за установяване на публично държавно вземане №
12/311/00645/3/01/04/01 от 13.08.2020г., издаден от Изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие", с който на жалбоподателя ЕТ „П. **-А.Ч.“ е определено
задължение, в размер на 391 160 лева, което всъщност представлява същата сума,
на полученото плащане по сключения от него Договор №12/311/00645/27.10.2014г. В
мотивите към посоченото решение АдмС – Враца подробно е обосновал допуснато
съществено процесуално нарушение на изискванията за форма на акта и процедурата
по неговото издаване, но също така подробно е обосновано и защо изводите в този
АУПДВ са неправилни и защо посочената сума, представляваща полученото плащане
по сключения от жалбоподателя А.Ч. Договор №12/311/00645 от 27.10.2014г., не
подлежи на възстановяване, респ., защо не следва и не може да му бъде
определено като задължение, представляващо публично държавно вземане, т.е.
съдът се е произнесъл и по съществото на спора. Това решение на Административен
съд Враца не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 13.05.2022г.
Независимо
от наличието на това съдебно решение, като се е позовал именно на него, същият
административен орган отново и същевременно в пълно противоречие с него, при
абсолютно същите факти и обстоятелства, без да извърши каквито и да е други
действия или да направи каквито и да е нови констатации, пак е определил на жалбоподателя
А.Ч.С., но вече и на правоприемника на „П. **“ ЕООД, с ЕИК ***** /участващ като
заинтересована страна по адм. дело №667/2020г./ - „А.*“ ООД подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ под формата на финансова корекция,
в размер на 391 160 лева, представляваща сумата на полученото плащане по
сключения от едноличния търговец с ДФ "Земеделие" Договор №12/311/00645
от 27.10.2014 година. Изводът, който може да се направи е, че независимо от
наличието на това влязло в законна сила съдебно решение на АдмС - Враца, с
което е бил отменен, като незаконосъобразен, предходно издадения АУПДВ № 12/311/0645/
3/01/04/01 от 13.08.2020г., административният орган – Изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие" е решил да не се съобрази с втората част от мотивите и
да издаде Решение за налагане на финансова корекция, за същото идентично
задължение на жалбоподателя – в абсолютно същия размер от 391 160 лева,
представляващо сумата на полученото плащане по сключения с ДФ
"Земеделие" Договор №12/311/00645 от 27.10.2014г., като е добавил
още едно задължено лице. В подкрепа на горния извод следва да се посочи, че
при извършено сравнение на мотивите на отменения АУПДВ № 12/311/00645/3/01/04/01
от 13.08.2020г., с мотивите на Решение № 12/311/00645/ 3/01/04/03 от 15.03.2023г.,
предмет на настоящото съдебно производство, се констатира, че тези мотиви са
почти напълно идентични, т. е. мотивите на отменения с влязлото в сила съдебно
решение АУПДВ буквално са копирани и пренесени като мотиви на настоящото
оспорено решение. Различие в мотивите е налице при обосновката защо ФК се
налага на физическото лице и на „А.*“ ООД, по отношение на който са доста
лаконични. В
останалата част, мотивите на процесното решение са идентични с мотивите на
отменения АУПДВ /но в различна поредност коментирани/ с влязлото в сила съдебно
решение, т. е. в тях не се съдържат абсолютно никакви нови констатации, нито
някакви различни изводи.
Така,
предвид изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 177, ал.2 от АПК, съгласно която норма, актове и действия на административен орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съд, са нищожни.
Съдът счита
че това е така, тъй като процесното решение пряко противоречи на влязлото в
сила Решение № 127 от 04.04.2022г., постановено по административно дело №667/2020г.
по описа на Административен съд - Враца, с което е отменен АУПДВ № 12/311/00642/3/01/04/01
от 13.08.2020г. на Изп. директор на ДФ "Земеделие", което решение на
основание чл.177, ал.1 от АПК има действие по отношение на всички. Предвид
изложеното и на основание чл.168, ал.2 от АПК съдът следва да обяви за нищожно
оспореното Решение за налагане на финансова корекция № 12/311/00645/3/01/04/03,
издадено на 15.03.2023г. от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
С
оглед изхода на спора в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени
направените от всеки от тях по производството разноски. В полза на А.Ч.С. следва
да се присъдят разноски в общ размер на 22 246,00 (двадесет и две хиляди двеста
четиридесет и шест) лева, от които 1700,00 лв. за платена държавна такса и 20 546,00
лв. възнаграждение за един адвокат, съобразно представен по делото Договор за
правна защита, консултации и съдействие от 11.04.2023г. В полза на „А.* ООД следва
да се присъдят разноски в общ размер на 22 246,00 (двадесет и две хиляди двеста
четиридесет и шест) лева, от които 1700,00 лв. за платена държавна такса и 20 546,00
лв. възнаграждение за един адвокат,
съобразно
представен по делото Договор за правна защита, консултации и съдействие от
12.04.2023г.
По отношение направеното в съдебно заседание от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното по
настоящото административно дело от жалбоподателите адвокатско възнаграждение,
съдът намира следното:
Делото, според настоящия съдебен състав е от вида
административни дела с определен материален интерес, като в случая,
материалният интерес се изразява в определената му за възстановяване безвъзмездна
финансова помощ, в размер на 391 160 лева, представляваща сумата на полученото
плащане по договора. Предвид това, следва най-напред да се вземе предвид
приложимата редакция на нормата на чл. 8, ал. 1 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която норма в приложимата й редакция регламентира, че за защита по дела с
определен материален интерес от 100 000 до 500 000 лева, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.,
т. е. в конкретния случай, минималният размер на адвокатското възнаграждение
следва да бъде определен в размер на 20296,40 лева/8650 лева + 4% върху 291160
лева = 20296,40 лева/, като е договорено и 250,00 лева пътни разноски. От това
следва, че договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по
настоящото дело не е прекомерно, определено е съобразно нормата на чл. 8, ал.
1, в вр. чл.7, ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което и не може да се приеме, че е
налице прекомерност на същото. Предвид изложеното съдът намира, че направеното
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО Решение за
налагане на финансова корекция № 12/311/00645/3/01/04/03, издадено на
15.03.2023г. от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с което:
-е опредена на А.Ч.С., осъществявала
търговска дейност като ЕТ „П. ** - А.Ч.“ и на „А.**“ ООД с ЕИК ****** за
описаното нарушение в т. 1 от решението, финансова
корекция в размер на 391 160,00 лв. (триста деветдесет и една хиляди сто и
шестдесет лева), съгласно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от
Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ, съгласно таблица 1, както и финансова корекция за описаното нарушение в т. 2 от решението в размер на 39 116,00 лв. (тридесет и
девет хиляди сто и шестнадесет лева), съгласно т. 18 от Приложение към раздел I
„Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ, съгласно таблица 2.
- е наложена на основание чл.3, ал.1 от „Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане
на земеделските производители” по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013г., на А.Ч.С., осъществявала търговска дейност като ЕТ „П. **
- А.Ч.“ и на „А.*.“ ООД с ЕИК****** финансова
корекция в размер на 391 160,00 лв. (триста деветдесет и една хиляди сто и
шестдесет лева), най-голямото по размер вземане и представлява окончателна
финансова корекция съгласно таблица 3.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на А.Ч.С. с ЕГН ********** сумата в размер на 22 246,00 (двадесет и две хиляди двеста
четиридесет и шест) лева – разноски по делото, от които 1700,00 лв. за платена
държавна такса и 20 546,00 лв. възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „А.*“ ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ч.А.С., сумата в
размер на 22
246,00 (двадесет и две хиляди двеста четиридесет и шест) лева –разноски по делото,
от които 1700,00 лв. за платена държавна такса и 20 546,00 лв. възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
- дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да
се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: