№ 228
гр. Благоевград, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200248 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Х.“ Е. с ЕИК, представлявано от управителя В. И.
против Наказателно постановление № ПО-02-21/28.01.2022г., издадено от директора на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл.200, ал.1, т.43 ЗВ е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева, за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се твърди, че от съдържащото се в АУАН и НП
словесно описание на нарушението не ставало ясно за какво точно нарушение е
санкционирано дружеството, както и мястото и датата на неговото извършване.
Навежда се неправилна правна квалификация и неправилно определяне на
санкционната разпоредба въз основа на която е наложена имуществената санкция.
Поддържа се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание дружеството- жалбоподател се представлява от адв. К.,
който поддържа подадената въззивна жалба. Допълва, че АУАН е съставен и връчен на
лице, което не е надлежно упълномощено да представлява дружеството пред Басейнова
дирекция. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г., която излага доводи за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде
потвърдено. Моли в полза на наказващия орган да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
1
На 27.09.2017г. директорът на БДЗБР издал на „Х.“ Е.- Разрешително за
водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения №
41590205/27.09.2017г. за водовземно съоръжение: ТК-1(Тръбен кладенец / с рег.№
911/12.03.2014г., находящо се в местност с кад.№21498.350.68 и ТК –резервен (Тръбен
кладенец) с рег. № 912:17.05.2013г., находящо се в местност с кад.№21498.350.68.
С т.3 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг “ за титуляря на
разрешителното е предвидено задължение ежегодно да изследва химичния състав на
черпените подземни води по а)показатели рН, електроповодимост, концентрация на
разтворен кислород, амониеви йони, нитрати, нитрити, фосфати, хлориди и сулафти и
б)други показатели, по които водното тяло е определено в риск да не постигне добро
химично състояние на подземните води
Съгласно т.4 титулярът на разрешителното е длъжен да взема водните проби за
изследванията по т.3 в периода 1 август – 30 септември.
На основание т.2.1.2 на раздел „Условия за предоставяне на информация от
собствения мониторинг” от Приложение към Разрешително № 41590205/27.09.2017г.
титулярът на разрешителното е длъжен в срок до 15 дни от датата на изпитването да
представи на директора на БДЗБР протоколите от анализ на водните проби за
определяне състава и свойствата на подземните води.
На 26.05.2021г. свидетелите Славиния К. и И.Г.- служители на Дирекция
„Контрол“ Басейнова дирекция „Западнобеломорски регион“ извършили документална
проверка за изпълнение на условията в Разрешително за водовземане
41590205/27.09.2017г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район”. На същата дата служителите на БДЗБР извършили и
проверка на място на обект ТК-1 и ТК- Резервен в имот 21498.350.68.- хотелски
комплекс „Р.”.
От направената проверка било установено, че дружеството- жалбоподател не е
представило в БДЗБР протоколите от анализи на водните проби за определяне състава
и свойствата на водите за 2020г. в срок до 15 дни от датата на изпитването, което
следвало да бъде извършено в периода 1 август-30септември 2020г.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен
протокол № КД-01-679/26.05.2021г.
Предвид установеното в хода на проверката, свидетелката К. приела, че „Х.“ Е.
не е изпълнило условие т.2.1.2 от Раздел „Условия за предоставяне на информация от
собствен мониторинг”, заложено в Приложение към от Разрешително за водовземане
№ **********/27.09.2017г. издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район”, като по този начин е извършило нарушение на чл. 48,
ал.1, т.11 ЗВ и подлежи на санкция по реда на чл.200, ал.1 т.43 ЗВ.
До „Х.“ Е. е изпратено писмо, с което е указано представител на дружеството
да се яви на 09.08.2021г. за съставяне на акт за установеното административно
нарушение по Закона за водите. На посочената дата в присъствието на свидетелите
П.Ш. и Е.Я. и упълномощено от дружеството лице, К. съставила АУАН № КД-04-
127/09.08.2021г. Актът е връчен на упълномощено от дружеството лице, което го
подписало, като отразило, че ще приложат обяснения в 3-дневен срок.
В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок дружеството е депозирало писмени
възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на акта, на 28.01.2022г. директорът на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски регион“ издал обжалваното НП, което е връчено на представител
на дружеството на 02.02.2022г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните
2
по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите К., Г., Я. и Ш. както и приобщените по надлежния
процесуален ред на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от Басейнова дирекция
сизх. №ПО-05-5(9)/21.03.2022 г. ведно с пълномощно, Писмо от Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ с изх. №ПО-02-21/31.01.2022 г.; Възражение от В. А. И. с
№КД-04-74-/2/13.08.21 г.; Транспортен етикет от 12.08.2021 г.; Акт №КД-04-127 за
установяване на административно нарушение по закона за водите; Известие за
доставяне; Писмо от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ с изх. №КД-04-
74/09.07.2021г.; Констативен протокол №КД-01-679/26.05.2012г.; Разрешително за
водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения
№41590205/27.09.2017 г.; Заповед №РД-05-83/29.06.2021 г.; Трудов договор
№886/13.07.2021 г.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетелите К., Г., Я. и Ш., като отчете тяхната последователност, непротиворечивост
и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства, както и това, че с тях
свидетелите пресъздават преките си възприятия за релевантни към предмета на делото
обстоятелства.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си
изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От свидетелските показания и писмените документи се установят
обстоятелства около извършената проверка, направените при нея констатации и
процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП.
От Разрешително за водовземане № 4159020/27.09.2017г., издадено от
директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” и приложението към
него се установяват условията, при които е издадено разрешителното, както и
произтичащите от същото задълженията на дружеството.
Свидетелските показания и съставеният Констативен протокол са
доказателствен източник за датата, мястото на извършване проверката и направените
при нея констатации.
Показанията на Г. и К. и приетите по делото писмени доказателства съдържат
данни за всички съществени елементи на санкционираното с НП нарушение, в това
число дата и място на извършването му и от къде произтичат съответните задължения
на дружеството жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 02.02.2022г., а жалбата е от
10.02.2022г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни
органи. АУАН е съставен от служител, упълномощен на основание чл.201, ал.1 ЗВ със
3
Заповед № РД-05-83/29.06.2021г. на директора на БДЗБР, а атакуваното НП е издадено
от директора на БДЗБР, съгласно предвидената с чл.201, ал.2 ЗВ компетентност.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, както и регламентираната
процедура по връчването на АУАН и НП на санкционираното дружество.
Съдът намира за неоснователно релевираното от процесуалния представител на
дружеството възражение за наличието на съществено процесуално нарушение,
извършено чрез ненадлежно връчване на съставения АУАН.
Виктор Тимченко, в чието присъствие е съставен АУАН и на който същият е
връчен, е упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписите /л.45/ от В.
И. в качеството му на управител „Х.” Е. да го представлява пред всички органи на
държавната власт, като получава от негово име всички необходими документи.
Действително съгласно трайно установената практика на АдмС-Благоевград
връчването на акта за установяване на административно нарушение на лице, което не е
изрично упълномощено да получава АУАН от съответния наказващ орган
представлява процесуално нарушение, накърняващо съществено правото на защита на
санкционираното лице и предпоставящо отмяна на НП.
В случая обаче това процесуално нарушение е санирано чрез депозирането на
писмени възражения от управителя на дружеството жалбоподател в установения с
чл.44, ал.1 ЗАНН срок. С цитираната разпоредба /в редакцията й към датата на
връчване на акта/ е предвидено, че освен възраженията при съставяне на акта в
тридневен срок от подписването му, нарушителят може да направи и писмени
възражения по него, като съгласно ал.2 когато във възраженията си нарушителят
посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно
доколкото е възможно.
Анализът на посочените разпоредби сочи, че надлежното връчване на АУАН е
насочено към създаване на гаранции за запознаване с акта и упражняване от
нарушителя на предвидените с тези разпоредби права, а именно правото на писмени
възражения пред наказващия орган и правото на доказателствени искания.
В настоящия случай депозираните от управителя на наказаното дружество
писмени възражения /л.10/, обуславят извод, че законният представител на
санкционираното дружество не само, че се е запознал със съставения АУАН /което е
отразено в самото възражение/, но е и упражнил правото си да изложи възражения
срещу съдържащите се в акта фактически констатации и правни изводи, както и да
направи искане да не бъде издавано НП и да не бъде налагано административно
наказание на „Х.” Е..
Ето защо, въззивната инстанция приема, че в случая допуснатото процесуално
нарушение при връчването на акта на лице, което не е било надлежно упълномощено,
не следва да предпостави отмяна на НП предвид това, че законният представител на
дружеството е упражнил, предоставените му със ЗАНН права в съответния етап на
административнонаказателното производство.
Предвид горното би било необосновано и неправилно да се приеме наличието
на съществено нарушаване на правото на защита при реализирано упражняване на
законоустановените такива.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на
предвидените с чл.42 и съответно чл.57 ЗАНН изисквания към тяхното съдържание.
Фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по
извършването му са отразени ясно и пълно в акта и наказателното постановление, по
начин, който да гарантира упражняване правото на адекватна на административното
обвинение право на защита.
4
Неоснователни са и възраженията за неяснота в АУАН и НП относно датата и
мястото на извършеното нарушение.
И в двата акта е посочено, че нарушението е извършено на 16.10.2021г., което е
и коректно изчислената дата за извършване на нарушението съобразно словесното
описание. Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие
- неизпълнение на предвиденото в Разрешителното задължение в рамките на
определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ
изтичането на срока.
В случая предвиденият в Разрешително за водовземане №
41590205/27.09.2017г. и приложението към него срок от 15 дни за предоставяне на
протоколите за анализ на водните проби за определяне състава и свойствата на
подземните води за 2020г. считано от датата на изпитването, което е следвало да бъде
извършено до 30 септември 2020г. е изтекъл на 15.10.202г./петък – присъствен ден/,
поради което актосъставителят и наказващият орган правилно като дата на
нарушението са посочили деня следващ 15.10.2020г., а именно 16.10.2020г.
Правилно като място на извършване на нарушението е посочено и БДЗБР,
където е следвало да се представят процесните протоколи.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, налагащи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателното постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.11 ЗВ водоползвателите - титуляри на
разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им
разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда
на Закона за опазване на околната среда.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че „Х.“ Е. не е
изпълнило условие т.2.1.2 от Раздел „Условия на за предоставяне на информация от
собствен мониторинг”, заложено в Приложение към от Разрешително за водовземане
№ **********/27.09.2017г. издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ е законосъобразна.
С т.3 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг “ за дружеството
му като титуляр на Разрешително за водовземане № **********/27.09.2017г. издадено
от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ е предвидено
задължение ежегодно да изследва химичния състав на черпените подземни води по
а)показатели рН, електроповодимост, концентрация на разтворен кислород, амониеви
йони, нитрати, нитрити, фосфати, хлориди и сулафти и б)други показатели, по които
водното тяло е определено в риск да не постигне добро химично състояние на
подземните води, като съгласно т.4 водните проби за изследванията следва да бъдат
вземани периода 1 август – 30 септември.
На основание т.2.1.2 на раздел „Условия за предоставяне на информация от
собствения мониторинг” от Приложение към Разрешително № 41590205/27.09.2017г.
„Х.“ Е. като титуляр на разрешителното е било длъжно в срок до 15 дни от датата на
изпитването да представи на директора на БДЗБР протоколите от анализ на водните
проби за определяне състава и свойствата на подземните води.
От доказателствената съвкупност по делото, съдът намира за установено, че в
установения с Разрешително за водовземане № 41590205/27.09.2017г., издадено от
директора на БДЗБР и приложение към него срок до 15.10.2020г. /15 дни, считано от
датата на изпитването, което е следвало да бъде извършено най-късно до 30 септември
5
2020г/ „Х.“ Е. като титуляр на цитираното Разрешително не е подало в БДЗБР
протоколите за анализ на водните проби за определяне състава и свойствата на
подземните води за 2020г, поради което в деня, следващ последния ден от този срок-
16.10.2020г. дружеството е извършило нарушение чл.48, ал.1, т.11 ЗВ.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредбата на чл.80, ал.1,
т.1 ,б.“а“Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните
води (Наредбата) предвижда за титулярите на разрешителни задължение за собствен
мониторинг, който съгласно ал. 2 включва ежегодно изследване на химичния състав на
черпените подземни води по показателите рН, електропроводимост, концентрация на
разтворен кислород, амониеви йони, нитрати, нитрити, фосфати, хлориди и сулфати, и
б) други показатели, по които водното тяло е определено в риск да не постигне добро
химично състояние на подземните води.
На основание чл.80, ал.7 от Наредбата водните проби се вземат за периода 1
август – 30 септември, като съгласно ал. 6 резултатите от изпитването се изпращат на
директора на съответната басейнова дирекция в срок до 15 дни от датата на
изпитването.
Предвид горното предвидените в Разрешително за водовземане №
41590205/27.09.2017г. и приложението към него задължения за титуляра на
разрешителното са изцяло в съответствие с регламентацията на Наредба № 1 от
10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.
С оглед това, че отговорността е на дружеството-юридическо лице, а тя е
обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на
нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
В настоящия случай обаче в наказателното постановление като основание за
налагане на съответното наказание – „имуществена санкция” в размер на 1000 лева е
посочена разпоредбата на чл.200, ал.1, т.43 ЗВ, която разпоредба предвижда санкция от
500 до 2000лв за всички останали случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение
на задължения по този закон.
Съставът на районния съд счита, че така посочената санкционна норма не
съответства на фактическото описание на нарушението в АУАН и НП. При така
направеното от актосъставителя и административнонаказващия орган описание на
нарушението и установяването му от събраните по делото доказателства съответства
предвиденото със санкционната норма на чл.200, ал.1, т.4 ЗВ, наказание за нарушаване
на правилата за деклариране, отчитане и контролиране при осъществяване на
разрешеното водовземане или ползване на воден обект, а не посочената в НП т. 43 на
същата разпоредба / В този смисъл Решение № 729 от 01.06.2020г. на АдмС -
Благоевград по к.а.н.д. № 84/2020 г., Решение № 216 от 5.02.2019 г. на АдмС -
Благоевград по к.а.н.д. № 645/2018 г., Решение № 1742 от 29.07.2015 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 1526/2015 г. и др./.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се
установи, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на
чл. 48, ал.1, т.11 ЗВ, съдът приема, че жалбата се явява частично основателна, поради
което и на основание чл.63, ал.7, т. 1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021г./, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на приложената
санкционна разпоредба на чл. 200, ал.1, т.43 ЗВ, като я преквалифицира по чл.200, ал.1
т. 4 ЗВ и намали имуществената санкция от 1000 лева на 150 лева.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 200 ал., т.4 ЗВ наказва се с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
6
физическото или юридическото лице, което наруши правилата за деклариране,
отчитане и контролиране при осъществяване на разрешеното водовземане или
ползване на воден обект - от 150 лв. до 1000 лв.;
Районният съд намира, че на дружеството следва да бъде наложена
имуществена санкция в законоустановения минимум с оглед липсата на доказателства
за извършени от същото други нарушения свързани с предвидените в Разрешителното
условия, както и такива на ЗВ.
Така определеният размер на имуществената санкция според съда се явява
справедливо наказание за извършеното нарушение и ще постигне необходимия
превантивен и предупредителен ефект към спазване на установения в страната правов
ред.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при
който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Санкционираното нарушение представлява "формално нарушение", като същото е
довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние чрез
бездействие – неизпълнение на предвидените в Разрешителното за водоползване и
Приложението към него условия, без законът да изисква настъпване на определен
противоправен резултат извън самото деяние.
Санцкционираното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид, като обект на защита от ЗВ са важни обществени отношения, свързани с
управлението на природните ресурси. Обстоятелството, че нарушението е извършено
за първи път от дружеството жалбоподател също не обуславя прилагането на чл.28
ЗАНН, доколкото същото е отчетено от съда при индивидуализиране размера на
имуществената санкция.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна
инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 300лв,
представляващи възнаграждение за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен състав,
на дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени 255лв, който размер е
определен съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която
разпоредба препраща чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на БДЗБР, което е юридическото лице издател на оспореното наказателно
постановление
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 ЗПП. С разпоредбата на чл. 144 АПК е регламентирано, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага ГПК. В настоящия случай съдът е констатирал, че са
налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда
7
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не
и по отношение на изменение на същото, на основание чл. 144 от АПК субсидиарно
следа да намери приложение ГПК. Съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 2 ГПК ищецът,
съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на наказващия орган, съизмеримо с размера на изменената
част на наложената с обжалваното НП санкция. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия
орган, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от
80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, в полза
на наказващия орган следва да се присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 12лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 337, ал. 1, т.
1 НПК, Районен съд – Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ПО-02-21/28.01.2022г., издадено от
директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ с което на „Х.“ Е. с
ЕИК, представлявано от управителя В. И. на основание чл.200, ал.1, т.43 ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 ЗВ като
ИЗМЕНЯ приложената санкционна норма от чл.200, ал.1, т.43 ЗВ на чл. 200, ал.1 т.4
ЗВ и НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 1000 лева /хиляда
лева/ на 150 лева /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ ДА ЗАПЛАТИ на „Х.“ Е. с ЕИК,
представлявано от управителя В. И. сума в размер 255,00 лева (двеста петдесет и пет
лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК „Х.“ Е. с ЕИК,
представлявано от управителя В. И. ДА ЗАПЛАТИ на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ сума в размер 12.00 лева (дванадесет лева),
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8