Решение по дело №39/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 459
Дата: 16 април 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20202120200039
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 459

 

гр.Бургас, 16.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

 при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 39 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  

Производството е образувано по повод жалба на К.Б.Р. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 19-4635-000294/28.08.2019г., издадено от Началник на РУ П към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят не оспорва изложената в НП фактическа обстановка, но сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва, че при съставянето на АУАН са допуснати нарушения, изразяващи се в посочване на свидетелите без да се уточни какво е тяхното качество и не е конкретизирано точното място на нарушението, посредством посочване на номер от улицата,  до който е извършена проверката. Застъпва още, че връченият препис от АУАН е нечетлив, което води до нарушаване на правото на защита на санкционирания. Твърди се, че това е попречило на жалбоподателя да упражни правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да изложи възражения срещу акта. Едновременно с това се излагат възражения за липса на субективна страна на административното нарушение. Твърди се, че жалбоподателят не е знаел, че е била прекратена служебно регистрацията на автомобила, тъй като автомобилът бил с поставени регистрационни номера, а жалбоподателят имал всички изискуеми документи. С оглед на всичко изложено, моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание, жалбоподателят, макар редовно призован не се явява. Същият се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и отново моли за отмяна на наказателното постановление, с което Р. е санкциониран.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, също не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (видно от самото НП, то е връчено на 21.10.2019 г. на жалбоподателя, а жалбата е депозирана на 28.10.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 05.04.2019 г., около 12.10 часа, жалбоподателят Р. управлявал лек автомобил „Опел Вектра“с рег.№ *** в с.Н, по улица „Кирил и Методий” в посока с ул.”Девети май”. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от полицейския служител на РУ-П Д.Д.П., който след справка констатирал, че проверяваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация от 28.11.2018 г. Видно от представената справка, изходяща от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР-Бургас /л.9 от НАХД №39/20 на ЦРС/, действително е имало сключен договор за покупко-продажба на процесния автомобил рег. № 2375/20.08.2018 г. на нотариус с № 250, като новият собственик – К.Р., не е регистрирал автомобила в законоустановения 2-месечен срок.

За установеното нарушение по ЗДвП мл.автоконтрольор П.  съставил срещу жалбоподателя АУАН с бланков №994647/05.04.2019 г., описвайки горните факти. Актът бил предявен на нарушителя, който се запознал с него и го подписал без възражения.

Сезиран  спреписката, АНО издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, което се подкрепя и от представеното писмо от Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР-Бургас /л.9 от НАХД №39/20 г. на ЦРС/.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който към дата 05.04.2019 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати съществени нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът не споделя доводите, че е необходимо задължително в АУАН да бъде посочен точният номер на улицата, до който е била извършена проверката. Видно от акта и НП, изрично е посочено, че проверката е била извършена на ул.”Кирил и Методий” в посока ул.”Девети май” в с.Н, което е повече от изчерпателно и не оставя никакви съмнения и не създава никакви трудности пред съда или пред нарушителя да разберат къде точно се твърди да е било извършено нарушението. По-детайлната индивидуализация на мястото е ненужна, доколкото по никакъв начин не би се отразила на съставомерността на извършеното. Всички факти в АУАН и НП са поднесени в ясен и разбираем вид, като за настоящия състав не остава никакво съмнение, че жалбоподателят е бил в обективна възможност да разбере какво „обвинение” му е повдигнато, респективно – възможността му за защита не е била ограничена.

Настоящият състав не споделя становището, че в акта не е посочено качеството на свидетелите, което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение. Критерият за същественост на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането, на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая в АУАН изрично чрез подчертаване е установено, че полицейският служител, посочен в акта /Т.А./, е свидетел-очевидец на нарушението, поради което и не са допуснати твърдените пороци. Дори обаче в АУАН качеството на свидетеля да не беше посочено – то това по никакъв начин не би могло да накърни правата на санкционирания, нито съдебната проверка за законосъобразност, поради което и дори в този случай нарушението би било несъществено. Идеята на законодателя е да има достатъчно посочени в АУАН белези, посредством които са бъде индивидуализаран даден свидетел, с оглед удовлетворяване на последваща възникнала необходимост от установяването му с цел разпит. В процесния случай, освен трите му имена и адрес, е посочен и неговия ЕГН, което е достатъчно за неговата индивидуализация.

Нарушителя Р. е бил запознат със съдържанието на АУАН, за което същият се е подписал собственоръчно и е заявил, че няма възражения. Обстоятелството дали връченият му АУАН е нечетлив или не е ирелевантно, предвид изричното му заявление, че се е запознал със съдържанието му. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне един от посочените в него свидетели и се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише със задължението да уведоми органа, когато промени адреса си. В конкретния случай тази разпоредба е спазена и след като Р. е удостоверил лично с подписа си , че се е запознал със съдържанието на АУАН, то е без значение дали връченият му екземпляр от АУАН е нечетлив или не. Освен това, очевидно е, че правото му на защита не е нарушено и той знае много добре за какво е санкциониран, предвид това, че излага подробни възражения срещу вмененото му нарушение на закона. Не следва да се пренебрегва и факта, че нечетливостта на АУАН може да се дължи на последваща намеса върху него или просто на обстоятелството, че е минал продължителен период от време от издаването му.

    От правна страна:

По делото е безспорно, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият бил управляван на път, отворен за обществено ползване. Друг неоспорен факт е, че жалбоподателят е придобил собствеността на автомобила на 20.08.2018 г., както и че в двумесечен срок от придобиването не бил изпълнил задължението си по чл. 140, ал.1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име, но въпреки това продължил да го управлява.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е налице липса на вина, тъй като не бил знаел за служебното прекратяване на регистрацията. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.), съгласно която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират Р. за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят не бил знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена вследствие на неговото бездействие, защото нотариусът му бил казал, че нямал повече ангажименти във връзка с придобитото от него МПС. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 20.10.2018г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена след изтичане на крайния срок, в случая 28.11.2018г. С оглед на това, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност.

 В разпоредбата на чл.175, ал.3 ЗДвП е предвидено наказание „Глоба” в размер от 200 до 500 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В конкретния случай, при индивидуализиране на санкцията АНО наложил на Р. и двете наказания в минимален размер - „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.  Макар да са налице доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя на Закона за движение по пътищата, което за съда е отегчаващо обстоятелство, то настоящата инстанция не може да наложи по-високо от определената му наказание, тъй като ще влоши положението му.

Следва да се посочи и че така установеното нарушение не може да се счете за маловажен случай, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, а нарушението е типично за вида си. Както вече бе посочено по-горе, видно от справката за водач, отнасяща се за жалбоподателя, до момента на настоящето деяние той вече е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП нееднократно, което също завишава обществената му опасност.

Предвид изложеното съдът счита, че  наказателното постановление е правилно и законосъобразно издадено, поради което следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-4635-000294/28.08.2019г., издадено от Началник на РУ П към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на К.Б.Р. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                   

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.