НОХД № 86/2016 год.
МОТИВИ:
Обвинението е
против пода.Г.Ж.П. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.313 ал.1 от НК, а
именно за това, че на 25.08.2014г. в гр.Пазарджик е потвърдила неистина-
че свидетелството й за управление на МПС №********* издадено на 21.04.2004г. от
Сектор „ПП” при ОДМВР-Пазарджик не е отнето на 28.02.2014г. от „Федерално бюро
за автомобилен транспорт” Фленсбург, Република Германия, а е откраднато през
месец април 2014г. в Република Германия, в писмена декларация, която по силата
на чл.17, ал.1 от ПИБЛД се подава пред орган на власт – Началник Сектор „ПП”
при ОД на МВР – гр.Пазарджик, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства.
В съдебно заседание
подсъдимата не се явява лично, но се представлява
от упълномощен защитник, който пледира за приложението на чл.78а ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинение и излага подробни
доводи по същество, като също пледира за освобождаване на подсъдимата от наказателна
отговорност и приложението на чл.78а от НК.
Районният
съд,след като обсъди и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Пода.Г.П. от дълги
години работила и живеела със семейството си в Република Германия, гр.Хамбург.
На 28.02.2014г., докато
управлявала лек автомобил Република Германия, тя нарушила правилата за движение
по пътищата, поради което била спряна за проверка от полицейски патрул. В хода
на проверката се установило, че подсъдимата управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си в порядъка на 1,85 промила, поради което спрямо нея била
предприета административнонаказателна процедура. По този повод от страна на служителите на „Федералното бюро за
автомобилен транспорт” Фленсбург, Република Германия свидетелството за
управление на МПС с №*********, издадено на подс.П. на 21.04.2004г. от Сектор
„ПП” при ОДМВР-Пазарджик, било отнето.
Впоследствие била
издадена заповед за наказание на подсъдимата от Районен съд – Хамбург, по дело
№2351js81/14, с която била
определена парична санкция, като административния орган бил инструктиран да не
връща свидетелството й за управление на
МПС преди 28.02.2015г.
През лятото на 2014гподс.П.
се прибрала в Р. България и решила да подаде документи за издаване на ново
свидетелство за управление на моторно превозно средство. По този повод, на 25.08.2014г.
тя се явила в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Пазарджик и пред св.Р.М.С.
– „системен оператор“ заявила, че свидетелство и за управление на МПС е
откраднато в гр.Хамбург, Р.Германия. Заявила и това, че желае да и бъде
издадено ново СУМПС, след което
служителката Вангелия Павлова й дала празна бланка на декларация, която по
силата на чл.17, ал.1 от ПИБЛД се
подавала пред орган на властта – Началника на сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Пазарджик за удостоверяване истинността на вписаните в нея обстоятелства. В
декларацията подсъдимата отразила невярното обстоятелство, че през месец април
2014г. свидетелството и за управление на МПС било откраднато в гр.Хамбург,
Р.Германия, като укрила добре известния й факт, че документа е отнет от
„Федералното бюро за автомобилен транспорт” Фленсбург, Република Германия, заради
извършени от нея нарушения на правилата за движение. След като положила подпис
в графа „декларатор” в декларацията документът бил докладван на св.С. –
Началник група „РОППССВ” в сектор „ПП“
при ОД на МВР-Пазарджик. Последният
разпоредил съставяне на АУАН на подсъдимата, за извършено
административно нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД. Въз основа на Декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД и
останалите изискуеми документи, на 04.09.2014г. подсъдимата се сдобила с ново
СУМПС №*********, издадено на 26.08.2014г. от Сектор „ПП” при ОДМВР-Пазарджик.
С писмо вх. рег.
№3286р-6205 от 29.07.2015г., ГД „НП” София уведомила ОДМВР-Пазарджик, за
изпратени от Посолството на Р. България във Федерална република Германия СУМПС
на български граждани, които били отнети от немските власти, за извършени
нарушения, като едно от тях било на подсъдимата.
По този повод било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от
заключението на приетата в съдебната фаза на процеса графическа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно, подписът подписът в графа декларатора на
гореспоменатата декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД от 25.08.2014г. е положен от
подс.П..
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от показанията на свидетелите
С. и С., заключението на графическата експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани
в доказателственият материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло събраните и посочени по-горе гласни доказателства, т.к. същите
са непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират на приобщените писмени
доказателства и заключенията на експертизата, като безпротиворечиво очертават
гореописаната фактическа обстановка.
С оглед възприетата
фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че пода.П. е осъществила от обективна и
субективна страна, престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК, като на 25.08.2014г. в гр.Пазарджик е
потвърдила неистина – че СУМПС й е било откраднато през мес. април 2014г. в Р
Германия, в писмена декларация, която по силата на чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи се дава пред орган на власт – началник
Сектор ПП при ОД на МВР – Пазарджик, за удостоверяване истинността на
определени обстоятелства.
Подсъдимата е имала представи за всички обективни елементи
на състава и е искала настъпването на общественоопасните последици на деянието
си. Действала е с пряк умисъл, тъй като е съзнавала, че въпросната декларация се подава въз
основа на закон – чл.17 ал.1 от ПИБЛД. Съзнавала
е, че декларацията се дава пред орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК –
началник група в сектор „ПП” при ОД на
МВР Пазарджик, натоварен с осъществяване на властнически функции.
Съзнавала е още, че
вместо да удостовери истинността на конкретни обстоятелства, за които се
съставя декларацията тя декларира неистина – не отнемане по съответния ред на
СУМПС, а открадването на същото.
Видно от справката
за съдимост на подсъдимата, тя не е осъждана, но е освобождавана от наказателна
отговоронст по реда на чл.78а ал.1 от НК с решение по НАХД № 138882008г. на
ПРС, влязло в сила на 19.07.2008г., за извършени престъпления по чл.314 и по
чл.318 от НК, като са й били наложени две отделни наказания глоба в размер на
по 500 лева.
Видно от приетото
като писмено доказателство официално уведомително писмо от публичен изпълнител
при ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, пода.П. е заплатила двете глоби от по
500 лева на 30.07.2009г. При това положение на 30.07.2010 година е настъпила
реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.3 от НК, с оглед на което
пода.П. следва да се третира не само като неосъждана, но и като неосвобождавана
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК към инкриминираната дата.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото
престъпление по чл.313 ал.1 от НК се
предвижда наказание до три години лишаване от свобода, както и фактът, че подсъдимата
е пълнолетна, не е осъждана, не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от
общата част на НК– реабилитирана, а от престъплението няма настъпили
съставомерни материални щети, които да не са възстановени.
При това положение съдът
намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на императивната разпоредба на чл.78А ал.1 от НК
относно вида на отговорността и вида и размера на наказанието, като пода.П.
следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да й се наложи
административно наказание глоба.
При
индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за извършване
на деянието, които се коренят в
личността на подсъдимата, в недостатъчното й правосъзнание и култура.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха добрите характеристични данни по
местоживеене. Чистото съдебно минало не се отчете, т.к. то е обективна предпоставка
за приложението на чл.78А от НК.
Отегчаващи
обстоятелства – фактът, че в резултат на престъплението на подс.П. е било
издадено нова СУМПС, с което очевидно тя продължава да шофира, а по този начин
е избегнала наложената й забрана в Германия.
С оглед на
изложеното и на основание чл.78А ал.1 от НК съдът освободи от наказателната отговорност подсъдимата,
като й наложи административно наказание глоба в размер на 1500 лева, платими в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
За да определи този
размер на глобата съдът изходи от наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно тяхната относителна тежест, както и от семейното,
материално положение и имотно на извършителя, съобразявайки и степента на вината.
Съдът постанови
след влизане на решението в сила вещественото доказателство СУМПС №*********, издадено на 21.04.2004г. на
името на Г.Ж. Т. с ново фамилно име П., находящо се по делото, да се изпрати по
компетентност на началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Пазарджик с
оглед упражняване на правомощията му по реда на Наредба № I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди пода.П. да заплати сторените по делото разноски в размер на на 217.39 лв. за експертиза,
платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, както и 5 лв. държавна такса при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: