№ 339
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600385 по описа за 2021 година
Производството e по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв. С.К. –защитник на осъдения И. И.
К., както и по лична жалба на последния, срещу протоколно определение от
16.06.2021 г., постановено по ЧНД № 1167/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив,
наказателно отделение.
С посочения съдебен акт в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1
НПК е било оставено без уважение искането за групиране на наложените на
осъдения наказания. В този смисъл отделно от кумулативната група,
формирана в влязлата в сила присъда по предходно осъждане на К. е останало
за изтърпяване наказанието по НОХД № 36/2021 г. –по описа на СтЗОС.
Осъденият К. и неговият защитник релевират доводи, че в случая
са налице основанията за по-внимателна проверка на възможностите за
групиране на наказанията по предходните осъждания на К., като наказанието,
наложено на последния не се търпи отделно, а се включи в кумулативна група
заедно с негови предходни осъждания.
В този смисъл се предлага определението на първия съд да бъде отменено, а
искането на осъдения да бъде уважено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят
на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че жалбата е
неоснователна. По отношение на искането осъждането по НОХД № 36/2021 г.
1
да бъде включено във формираната с влязъл в законна сила съдебен акт
кумулативна група сочи, че деянието по това осъждане на К. се намира в
рецидив спрямо част от осъжданията в нея, поради което липсва законова
основание да бъде поставено там. Още повече, че при други варианти за
групиране би се стигнало до утежняване на положението на осъдения.
Защитникът на осъдения адв. К. поддържа искането на своя
подзащитен за уважаване на претенцията му за групиране на предходните
осъждания по начин, който не налага изтърпяване на наказанието от три
години и четири месеца лишаване от свобода при включването му в
подходяща кумулативна група.
Осъденият заявява, че иска да му бъде кумулирано наказанието,
което понастоящем търпи отделно. При евентуално увеличаване на общото
най-тежко наказание по чл. 24 НК моли то да бъде завишено максимум с 9
месеца. По този начин счита, че следва да се реагира на обстоятелството, че
за престъплението, за което е бил осъден, е имало съставен и ревизионен акт.
В последната си дума моли въззивният съд да уважи искането му
за приложение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 вр.чл. 23, ал. 1 НК.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция,
проверявайки правилността и обосноваността на атакуваното определение
във връзка с направените оплаквания и изцяло в съответствие с разпоредбите
на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установена в принципен план
установената и от първия съд фактическа обстановка с известни допълнения и
корекции, които не се отразяват на крайните изводи на инстанцията. Налага
се допълване на изнесените от първия съд факти за съдебната
„автобиография“ на жалбоподателя и със съдебните актове по НОХД №
1297/2009 г. на СтЗРС и НОХД № 1882/2020 г. също на СтЗРС, както и
корекция на мотивите във връзка с преценката на възможностите за
кумулиране на наказанието по НОХД № 1297/2009 г. с други съдебни актове,
което също не се отразява на крайните изводи на окръжния съд.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от страна,
надлежно процесуално легитимирана в предвидения за това срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно приложената по делото справка за съдимост
жалбоподателят И. И. К. е бил осъждан многократно с влезли в законна сила
2
съдебни актове, както следва:
- с влязла в законна сила на 07.06.2006 г. присъда по НОХД №
363/2006 г. на ОС- Стара Загора, жалбоподателят К. е бил признат за виновен
за извършено престъпление в периода 01.10.1999 г. - 14.02.2001 г., за което му
е било наложено наказание една година и осем месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от четири години
- със споразумение по НОХД № 1297/2009 г. по описа на РС-
Стара Загора, влязло в законна сила на 24.07.2009 г., на К. било наложено
наказание глоба от 2000 лв. за престъпление, извършено на 05.03.2008 г.
- с присъда по НОХД № 394/2013 г. на ОС - Стара Загора, влязла в
законна сила на 08.06.2015 г., на жалбоподателя било наложено наказание
четири години лишаване от свобода за престъпление, извършено в периода
01.06.2011 г. до 15.08.2011 г.
- с присъда по НОХД № 212/2015 г. на РС Стара Загора, влязла в
сила на 09.07.2015 г., на К. било наложено наказание от четири месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено с изпитателен
срок от три години за извършено на 29.03.2014 г. престъпление
- с присъдата по НОХД № 345/2014 г. на РС Бяла, която влязла в
законна сила на 28.11.2017 г., на жалбоподателя било наложено наказание от
две години лишаване от свобода за престъпление, извършено в периода
16.07.2008 г. до 23.07.2008 г. С присъдата било активирано и условното
наказание по НОХД № 363/2006 г., тъй като деянието по това осъждане се
явявало извършено в изпитателния му срок.
- с присъдата по НОХД 11/2019 г. на ОС - Стара Загора, влязла в
законна сила на 01.03.2019 г., на К. било наложено наказание от четири
години лишаване от свобода за престъпление, извършено от 01.05.2011 г. до
14.07.2011 г.
- с присъдата по НОХД 357/2019 г. на Специализирания
наказателен съд, влязла в законна сила на 10.04.2019 г., на жалбоподателя К.
било наложено едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване
от свобода за две престъпления, извършени съответно в периодите 01.06.2011
г. - 14.11.2012 г. и 01.08.2011 г. - 14.11.2012 г.
- с протоколно определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 1882/2020 г., влязло в законна сила на 06.08.2020 г. К. е бил
3
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал.
1 НК, извършено на 08.01.2016 г., за което му е било наложено наказание
глоба от 4 500 лева
- с присъдата по НОХД № 36/2021 г. по описа на ОС-Стара Загора,
влязла в законна сила на 31.03.2021 г., на К. било наложено наказание от три
години и четири месеца лишаване от свобода за престъпление, извършено в
периода 01.09.2015 г. - 16.11.2015 г.
- с присъдата по НОХД № 934/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,
влязла в законна сила на 06.04.2021 г., на К. било наложено наказание две
години и осем месеца лишаване от свобода за престъпление, извършено в
периода от 02.09.2009 г. - 13.01.2010 г. С посочения съдебен акт били
приложени и разпоредбите на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК по част от
предходните осъждания на К., като същите били поставени в обща
кумулативна група с деянието, предмет на разглеждане по НОХД № 934/2019
г.
При данните за ново осъждане на К. с присъдата по НОХД №
36/2021 г. на ОС-Стара Загора, което не било известно на състава на съда,
произнесъл присъдата по НОХД № 934/2019 г., било образувано
производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието и наказанието по
цитираното дело на СтЗОС не били обсъждани във връзка с предходните
кумулации. Първият съд извършил нова цялостна оценка на възможностите
за групиране на предходните осъждания на дееца, като стриктно спазил
принципа за най-благоприятното групиране на наказанията в съответствие с
изискванията на Постановление № 4/28.06.1965 г. по н. д. № 2/1965 г., ОСНК
на ВС.
Тъй като деянието по НОХД № 36/2021 г. на ОС-Стара Загора
било извършено след постановяване на окончателните съдебни актове по
НОХД № 394/2013 г. и НОХД № 212/2015 г. правилно е преценил, че то се
намира в условията на рецидив спрямо всяко от тях и разпоредбите на чл. 25,
ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК са неприложими. Същевременно е обсъдил
различните възможности за формиране на кумулативни групи, като в
съответствие с материалите по делото е посочил, че са възможни два
варианта. Първият – за групиране на наказанията по НОХД № 394/2013 г.,
НОХД № 212/2015 г., НОХД № 345/2014 г., НОХД 11/2019 г., НОХД
4
357/2019 г. и НОХД № 934/2019 г., с които не е възможно да се кумулира и
наказанието по НОХД № 36/2021 г., тъй като престъплението по него е било
извършено след влизане в сила на присъдите по НОХД № 394/2013 г. и
НОХД № 212/2015 г. Спрямо последните две цитирани осъждания това
деяние се намира в условията на рецидив. От друга страна изброените
осъждания по НОХД № 394/2013 г., НОХД № 212/2015 г., НОХД № 345/2014
г., НОХД 11/2019 г., НОХД 357/2019 г. и НОХД № 934/2019 г. са за деяния,
които се намират помежду си в реална съвкупност, за която може да се
определи едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване от
свобода. Всъщност наказанията по тези шест дела вече са били групирани
при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК с влязлата в законна
сила присъда по НОХД № 934/2019 г., а определеното общо най-тежко
наказание вече е било изтърпяно на 14.08.2020 г., когато К. е бил освободен
от затвора при помощта на труд, равняващ се на 6 месеца и 21 дни. Правилно
и законосъобразно първият съд е отчел, че след като наказанието по НОХД №
36/2021 г. се намира в условията на рецидив с две от деянията от посочената
съвкупност, то не може да се групира с тях и съгласно чл. 27, ал. 3 НК следва
да бъде изтърпяно отделно.
Коректно окръжният съд е отчел, че при втория вариант могат да
се формирани две кумулативни групи с включването на НОХД № 36/2021 г. в
едната от тях. Така за деянията по НОХД № 394/2013 г. и НОХД № 212/2015
г. би се стигнало до налагане на общо най-тежко наказание от четири години
лишаване от свобода. Докато във втора кумулативна група биха попаднали
деянията по НОХД № 345/2014 г., НОХД 11/2019 г., НОХД 357/2019 г.,
НОХД № 934/2019 г. и НОХД № 36/2021 г., които са помежду си в реална
съвкупност, но част от тях в условията на рецидив спрямо деяния от първата
кумулативна група. В тази втора кумулативна група най-тежки се явяват
наказанията по НОХД 11/2019 г. и НОХД 357/2019 г., всяко едно от които е в
размер на четири години лишаване от свобода. При това положение, по всяка
една от формираните кумулативни групи би следвало да се определи едно
общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода. И тъй като
двете групи се намират в условията на рецидив помежду си К. би следвало да
изтърпи две наказания от по четири години лишаване от свобода. Тогава,
определено първият вариант за групиране на деянията от предходните
осъждания на К., които са в реална съвкупност, е по-благоприятен за
5
осъдения, тъй като би търпял общо наказание по съвкупност от четири
години лишаване от свобода и отделно наказанието по НОХД № 36/2021 г. от
три години и четири месеца лишаване от свобода.
Не могат да бъдат споделени доводите на първия съд, че
наказанието по НОХД № 1297/2009 г. по описа на РС-Стара Загора – глоба от
2000 лева, би могло да се групира единствено с наказанието по НОХД
345/2014 г. на РС Бяла – две години лишаване от свобода. Всъщност то е
кумулириуемо с всяко едно от последващите осъждания на дееца, част от
които обаче се намират помежду си в положение на рецидив, поради което
при евентуалното му включване в кумулативна група би се стигнало до
оформянето на повече групи и по-неблагоприятен за осъдения вариант. И за
наказанието по НОХД № 1882/2020 г. – глоба от 4 500 лева, което е за деяние,
извършено на 08.01.2016 г. също следва да се каже, че евентуалното му
кумулиране с някое от осъжданията като например това по НОХД № 345/2014
г. и следващите, с които това е възможно да бъде сторено, би се стигнало до
формирането на повече от две кумулативни групи поради обстоятелството, че
самото деяние се намира в условията на реална съвкупност с престъпленията
по посочените присъди и в условията на рецидив спрямо осъжданията на К.
преди тях. То се намира едновременно в условията на съвкупност и рецидив
спрямо останалите осъждания на дееца, като би могло да се групира само с
деянията по НОХД дела 345/2014 г. на РС – Бяла, 11/2019 г. на СтЗОС,
357/2019 г. на СпНС, 36/2021 г. на СтЗОС и 934/2019 г. на ПОС, но по този
начин би се достигнало до формиране на две кумулативни групи, всяка една
от които с общо най-тежко наказание от по четири години лишаване от
свобода и присъединяване на различното по вид наказание глоба към едната
от тях. Във всички случаи при горните варианти, поради разнородността на
наказанията, би намерила приложение разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК,
поради което към общото наказание лишаване от свобода по една от
формираните би следвало да се присъедини и различното по вид наказание
глоба. Всеки от тези варианти също би поставил осъдения в по-
неблагоприятно положение, поради което тези възможности също не следва
да се прилагат.
По изложените съображения правилно първият съд е достигнал до
извод, че групирането на наказанията в най-благоприятни за осъдения
вариант е възможно за присъдите и споразуменията по НОХД 394/2013 г. по
6
описа на ОС – Стара Загора, НОХД № 212 /2015 г. по описа на РС- гр. Стара
Загора, НОХД № 345/2014г. по описа на РС- гр. Бяла, НОХД № 11/2019 г. по
описа на ОС- гр. Стара Загора, НОХД № 357/2019 г. по описа на
Специализиран наказателен съд – София и НОХД № 934/2019 г. по описа на
ОС- Пловдив, като това вече е било сторено по-рано с влязлата в законна сила
присъда по НОХД № 934/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив. Молбата на
осъдения, с която се иска съдът да пререши този въпрос се явява
неоснователна, тъй като не е възможно групиране на последната влязла в сила
негова присъда с тази съвкупност от престъпления, както и не е налице по-
благоприятен за него вариант на групиране от този, който вече е приложен.
Не са налице и основания наказанието по НОХД № 36/2021 г. по описа на ОС-
Стара Загора да се присъедини по реда на чл. 27, ал. 1 от НК към наказанието
определено за съвкупността от престъпления, тъй като последното е
изтърпяно. Поради това на основание чл. 27, ал. 3 от НК осъденият И.К.
следва да изтърпи това наказание изцяло и отделно от общото най-тежко
наказание от четири години лишаване от свобода, което му е било
определено за съвкупността.
При така установените данни обоснован и законосъобразен е
изводът на окръжния съд, че в случая не са налице предпоставките за
кумулиране на всички наложени на осъдения наказания, като са налице
различни варианти, тъй като престъпленията по посочените присъди и
споразумения се намират помежду си едновременно в съвкупност и рецидив,
при което следва да се търси най-благоприятното за дееца съчетание.
Първият съд обосновано е посочил, че подобно съчетание е поставянето в
обща кумулативна група на наказанията на осъдения по цитираните по-горе
шест съдебни акта. Престъпленията и шестте осъждания са извършени по
време преди да има влязла в сила окончателен съдебен акт, за което и да е от
тях, поради което се намират в условията на реална съвкупност. Ето защо, са
били налице основанията на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК и на осъдения е
следвало да се определи едно общо най-тежко наказание измежду така
наложените му с посочените осъждания, а именно – четири години лишаване
от свобода.
Доводите на защитата за възможност за групиране на предходните
осъждания в по-благоприятен за К. вариант не намират опора в материалите
по делото и в закона, като биха довели до разкъсване на формираната
7
кумулативна група и оформянето на две нови в по-неблагоприятен за
осъдения вариант.
Правилно окръжният съд е приел, че отделно от определеното на
осъдения общо най-тежко наказание със съдебния акт по НОХД № 934/2019
г. на ОС – Пловдив следва да се изтърпи наказанието по НОХД № 36/2021 г.
на СтЗОС, тъй като се намира в рецидив с две от осъжданията по включените
във формираната кумулативно група шест съдебни акта.
С оглед на изложеното жалбата е неоснователна, а атакуваното с
нея определение на окръжния съд, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 334, т. 6
вр. чл. 338 от НПК Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 248 от 16.06.2021 г.,
постановено по ЧНД № 1167/2021 г. по описа на ОС – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8