№ 41
гр. Ихтиман, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20211840200308 по описа за 2021 година
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Н. АНТ. М. ЕГН ********** от с. Радуил, обл. Софийска“, ул. „Хвойна“ № 12 е
обжалвал наказателно постановление № 21-1204-000570/27.04.2021 г. на ОДМВР София, с
което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, а за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
В жалбата се твърди, че не е извършил твърдяните административни нарушения, като
се оспорват фактическите констатации на наказващия орган.
Въззиваемата страна, редовно призована, не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 НПК, приема за
установено следното:
Приложеният АУАН № 304442/12.04.2021 г. е съставен за това, че Н.М. от с. Радуил
около 17,32 часа на 12.04.2021 г. е управлявал в района на 25 км на автомагистрала “Тракия”
в посока гр. София влекач „Даф“, рег. № СВ6283РА с прикачено полуремарке „Кроне“, рег.
№ СВ6503ЕА в лентата за принудително спиране без повреда на МПС и без здравословни
проблеми на водача и пътниците в МПС, което представлява нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
Освен това в акта е констатирано, че водачът е управлявал МПС без да е поставил
обезопасителен колан, с който превозното средство е оборудвано, което е квалифицирано
като нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП..
1
Н.М. е подал писмено възражение до Началника на ОДМВР-София, в което е
посочил обстоятелството, че е имал техническа повреда на превозното средство и е бил
опасен за останалите участници в движението. По административнонаказателната преписка
няма данни наказващият орган да се е произнесъл по направеното възражение, като въз
основа на АУАН е издадал и атакуваното НП, с което на М. на основание чл. 178ж, ал. 1
ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца, а на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
При разпита си в съдебно заседание актосъставителят Ц.К. и свидетелят по акта Г.Б.
потвърждават констатациите в АУАН, като твърдят, че нарушението е допуснато преди
пътен възел „Вакарел“. Свидетелят К. заявява, че водачът е споделил, че се е движел в
аварийната лента, за да пропусне останалите участници в движението, но не е посочил да
има технически проблеми. Според полицейските служители при спирането на превозното
средство установили, че водачът е без поставен обезопасителен колан.
От своя страна, доведеният от страна на жалбоподателя свидетели – Борислав
Дерменджиев, който работи като организатор транспортна дейност в „Пи Ел Си Транс“ ООД
– дружеството, собственик на превозното средство, твърди, че Н.М. му се е обадил, докато е
пътувал към гр. София и споделил, че камионът не се движи добре и има проблем със
спирачките. Св. Дерменджиев се консултирал с механик от фирмата, като решили да
проверят товарния автомобил на място. Дермеджиев инструктирал водача да се изтегли
вдясно, да кара бавно, защото допуснал, че е възможно задържане и блокиране на едно от
колелата. Уговорили се с М. да се видят на първата възможна отбивка, която се оказала на
ПВ „Вакарел“. Когато пристигнали на мястото механикът установил, че предполагаемата
повреда е действителна, поради което и товарният автомобил бил придвижен до София с
бавна скорост по стария път през с. Вакарел. На следващия ден повредата на превозното
средство била ремонтирана в сервиза на дружеството.
Тези обстоятелства са потвърдени и в обясненията на жалбоподателя, според когото
той е споделил с проверяващите го полицейски служители, че камионът не върви и че се
опасява да не предизвика ПТП.
По делото е представена фактура № **********/13.04.2021 г., издадена от „Нелас
авточасти“ ООД, според която на следващия ден след съставянето на акта от страна на „Пи
Ел Си Транс“ ООД е закупен спирачен цилиндър за автомобил „Даф“.
При така изясненото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и
отговарят на формалните изисквания по на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая и АУАН, и НП
съдържат всички законоустановени реквизити, като в тях ясно и точно е описано както
извършеното нарушение, така и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които
е извършено.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна
административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този
орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
2
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е
така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
По отношение на нарушението на чл. 58, т. 3 ЗДвП
Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да
се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. От редакцията на закона е видно, че движението в лентата за
принудително спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а само когато
превозното средство е изправно и водачът или пътниците в превозното средство нямат
здравословни проблеми.
От показанията на свидетеля Дерменджиев и приложената по делото фактура бе
установено, че жалбоподателят е управлявал товарния автомобил в лентата за принудително
спиране на автомагистрала „Тракия“ преди пътен възел „Вакарел“ в посока гр. София, тъй
като е имало техническа повреда на превозното средство.
Показанията на свидетеля не могат да бъдат опровергани от показанията на
полицейските служители, доколкото св. Б. не споделя подробности за случая, а според св. К.
водачът е споделил, че се движи в аварийната лента, за да пропусне останалите участници в
движението, но не сочи какво е налагало движението с ниска скорост.
Съдът приема, че действията на М. попадат сред едно от изключенията, предвидени в
чл. 58, т. 3 ЗДвП, при които е допустимо движението на ППС в лентата за принудително
спиране. Нещо повече – съгласно чл. 101, ал. 2 ЗДвП при настъпване на повреда или
неизправност на превозното средство, когато отстраняването им е невъзможно на място,
водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното
отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.
Очевидно е, че М., след като е получил подобни указания от св. Дермеджиев, е взел решение
за придвижване на преводното средство до отбивката за с. Вакарел, където е било възможно
установяването на повредата, като именно движението в лентата за принудително спиране е
било необходимата мярка за осигуряване безопасността за движението. Жалбоподателят е
съобразил поведението си с чл. 22, ал. 1 ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно
средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по
този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства.
Ето защо настоящият състав намира, че деянието на М. е несъставомерно по чл. 58, т.
3 ЗДвП от обективна страна, поради което и атакуваното наказателно постановление в тази
си част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП въвежда задължение за всички водачи и пътници
в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са движение,
да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
За нарушение на посоченото предписание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП предвижда
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
3
Съдът не намира основание да не се довери на показанията на полицейските
служители, които са в подкрепа на съставения АУАН, и които и при спирането за проверка
на превозното средство, след като се е движело в лентата за принудително спиране, са
възприели както обстоятелството, че водачът е бил без поставен предпазен колан.
В този смисъл съдът приема за доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС без да
е поставил обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е било оборудвано.
След като е несъмнено установено извършването на това административно
нарушение, за което жалбоподателят е бил привлечен към административнонаказателна
отговорност, то правилно и наказващият орган за нарушението на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП е наложил на М. глоба в размер на 50 лева.
В този смисъл настоящият състав приема, че в тази си част наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1204-000570/27.04.2021 г. на ОДМВР
София , в частта, в която на Н. АНТ. М. ЕГН ********** от с. Радуил, обл. Софийска“, ул.
„Хвойна“ № 12 за нарушение на чл. 50, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 1000 лева и е лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, в която за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмС–
София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4