№ 761
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330201115 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно Постановление № 157/22.12.2021г., издадено
от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което на
„ГЕОМА-Г" ООД, ЕИК ******* е наложена имуществена санкция в размер
на 150 лв. за нарушение по чл. 44, ал.1 от Закона за водите.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Основното
възражение е, че наказаният субект всъщност разполагал с право да
водовзема от река Рахманлийска.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред. Относно срочността на жалбата са
изложени нарочни съображения в протоколното определение за даване ход на
делото в съдебно заседание от 15.03.2022г., които се поддържат и към
настоящия момент. Поради изложеното жалбата се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
От служители на Басейнова дирекция източно беломорски район на
25.10.2021г. е извършена проверка на място на водохващане от р.
Рахманлийска, в землището на с. Зелениково, общ. Брезово, географски
координати N 42°24'0.66" Е 025°4'57,6", ползвано от дружеството „ГЕОМА-
Г" ООД, ЕИК *******, представлявано от П.Г.Р..
Направен е оглед на участък от р. Рахманлийска (р. Розовска) в
землището на с. Зелениково при стопански двор, общ. Брезово, при
водовземно съоръжение, преграждащо река Рахманлийска, при засечени
географски координати N 42°24'06,6" Е 025°4'57.6" Водовземното съоръжение
представлява масивно водохващане с изградена масивна преливна част от
бетон и метален савак.
От дясната страна (десния бряг на реката) на водохващането тръгва
земен канал, по който се довежда вода от реката за допълване на яз. № 4.
намиращ се в землището на гр. Брезово, общинска собственост, стопанисван
от „Геома-Г“ ООД.
В момента на проверка по канала протичат водни количества от
реката, другата част от р. Рахманлийска свободно преминава през савака,
който е вдигнат на около 10 см. Водата преминаваща след съоръжението е в
посока гр. Брезово. Преди водовземното съоръжение и след него се образува
завиряване.
В момента на проверката се подават водни количества от р.
Рахманлийска гравитачно по земен канал за допълване на яз. № 4,
намиращ се в землището на гр. Брезово, общинска собственост, стопанисван
от „Геома-Г" ООД.
Към дата 25.10.2021 г. „Геома-Г" ООД, с ЕИК ******* водовзема вода
от повърхностен воден обект- р. Рахманлийска, за допълване на яз. № 4,
намиращ се в землището на гр. Брезово, общинска собственост, без да
2
притежава разрешително за водовземане от повърхностен воден обект ,
издадено съгласно Закона за водите.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събрания по делото доказателствен материал:
-разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
-приложените по преписката писмени доказателства, както следва:
Констативен протокол № ПВ1-216, Констативен протокол № ПВ1-222,
Констативен протокол № ПВ1-215.
Посочените доказателствени средства са последователни,
безпротиворечиви, взаимно допълващи и взаимно подкрепящи се, поради
което фактическите констатации, които се съдържат в тях, изцяло се
кредитират от съда.
Следва да се отбележи, че факта на осъществено водовземане на
датата на вмененото нарушение- 25.10.2021г., а и принципното
водозвемане от наказания субект от река Рахманлийска за допълване на
яз.№ 4 не е спорно между страните, като различните становища се
концентрират върху централния въпрос дали Геома-Г" ООД са разполагали
с правно основание за това водовземане.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.
Компетентността на актосъставителя не е оспорена, а и се установява от
законовата норма на чл. 201, ал.1 от ЗВ, вр. приложената по преписката
Заповед № РД-03-210/25.08.2021г.
Не е оспорена и компетентността на наказващия орган, като същата
произтича директно от нормата на чл. 201, ал.2, предл. последно от ЗВ.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Съставомерните факти, изложени в АУАН, изцяло
кореспондират на тези посочени в НП, като позволяват в пълна мяра
преценка извършено ли е административно нарушение и какви са неговите
индивидуализиращи белези.
3
АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на
жалбоподателя. На жалбоподателя е предоставена възможност да подаде
възражение срещу АУАН, от която се е възползвал, поради което следва да
се приеме, че в максимална степен е гарантирано правото му на защита.
ОСНОВАТЕЛНО Е Ееотразяване на приходи и неправилно е приложена
чл. 185, ал.2 ЗДДС; са били болни от Ковод, като неотраняване
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. С оглед датата на извършване и
установяване на нарушението ( 25.10.2021 г.), както АУАН (10.12.2021г.),
така и НП (22.12.2021) се явяват издадени преди погасяване отговорността на
дееца по давност.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 44, ал.1 от ЗВ.
Съгласно цитираната норма: „Разрешително за водовземане се
изисква във всички случаи, освен:
1. в случаите по чл. 43, ал. 2 от ЗВ;
2. за дейностите по защита на населението при въведен план за
защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия;
3. в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2.“
В процесния случай не са изложени твърдения, а не се и установява от
приложените по делото доказателства процесният случай да попада в някое
от предвидените изключения, поради което за извършеното водовземане от
река Рахманлийска жалбоподателят безусловно е следвало да разполага с
разрешително по чл. 44, ал.1 ЗВ, при това издадено от компетентния орган
по чл. 52 от ЗВ.
Подобно разрешително не е представено нито пред наказващия орган по
време на административната фаза на процеса, нито пред съда, въпреки
дадената възможност за това, поради което установените факти се субсумират
под нормата на чл. 44, ал.1 ЗВ.
Действително по искане на жалбоподателя бе изискана цялата преписка
4
по сключения между жалбоподателя и Община Брезово концесионен договор.
По преписката са приложени две разрешителни за водоползване №
301656/13.11.2006 и № 301301/28.03.2006г. Тези две разрешителни обаче не
променят горните изводи на съда на две самостоятелни основания:
-на първо място те са за водоползване, а не за водовземане , а
съгласно чл. 44 ЗВ и чл. 46 от ЗВ разрешенията за водовземане и
водоползване представляват напълно самостоятелни правни основания с
различно приложно поле;
- тези две разрешения касаят изцяло различни водни обекти и нямат
абсолютно нищо общо с река Рахманлийска и водовземането от нея.
Приложена е и коректната санкционна норма- чл. 200, ал.1, т.1 от ЗВ.
В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 39 от ЗВ:
„Използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване
на водния обект.“
От друга страна според т.7 от ДР на ЗВ " водовземането" обхваща
всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти.
От дадените легални дефиниции е видно, че отклоняването на води от
река Рахманлийска гравитачно по земен канал за допълване на нивото на
язовир № 4 представлява водовземане като форма на ползване на водите
на същата река по смисъла на чл. 200, ал.1, т.1 ЗВ.
Тук следва да се отграничава „ползването на самите води“ по
смисъла на чл. 200, ал.1, т.1 ЗВ ( чиято проявна форма е водовземането) от
ползването на водния обект без разрешение, за което се съдържа легална
дефиниция в т. 25 от ДР на ЗВ и се санкционира по реда на чл. 200, ал.1, т.2
от ЗВ.
Законосъобразен е и размерът на санкцията. Видно от текста на чл. 200,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗВ водовземането без надлежно разрешително е
съставомерно, независимо от конкретно отнетия воден обем. При това
положение и при липса на представени по делото доказателства реалния
дебит на водовземането да попада в някоя от хипотезите, които
предвиждат по-висок размер на санкцията по чл. 200, ал.1, т.1, б. „б“- „г“,
то изцяло законосъобразно на дееца е наложена санкция в рамките на
абсолютния минимум по чл. 200, ал.1, т.1, б. „а“, а именно 150 лева.
5
Този минимален размер на санкцията е максимално благоприятен за
дееца и в пълна степен охранява правото му защита.
Вече се спомена, че по делото не е спорно, че нарушителят е водовземал
от река Рахманлийска не само на вменената дата, но и системно, като е
използвал водите на реката, за да допълва нивото на стопанисвания от него
язовир.
Нещо повече, жалбоподателят поддържа, че тази неговата дейност е
правомерна. Неоснователността на тези доводи ще се обсъди подробно по-
долу, като същественото тук е, че констатираната системност в
извършване на нарушението изключва всяка възможност в случая да се
приложи чл. 28 ЗАНН.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
Неоснователен е доводът, че сключеният договор за концесия за Язовир
№ 4 предоставял на жалбоподателя правно основание да водовзема от река
Рахманлийска.
На първо място, изрично следва да се уточни, че от систематичното
тълкуване на санкционната норма- чл. 200, ал.1, т.1 ЗВ и на нарушената
норма- чл. 44, ал.1 ЗВ следва, че под основание по смисъла чл. 200, ал.1, т.1
в случаите, когато не са налице изключенията по чл. 44, ал.1, т.1-3, се
разбира само и единствено надлежно издадено от компетентния орган по
чл. 52 ЗВ нарочно разрешение и то именно за водовземане, а не за
водоползване по смисъла на чл. 46 ЗВ и то за конкретния воден обект.
В случая вече се обоснова, че по делото изрично разрешение за
водовземане от водите на река Рахманлийска не е налично, а от показанията
на актосъставителя се установи, че такова изобщо не съществува, доколкото
не е издавано.
Не навежда на противен извод и постъпилата документация от Община
Брезово. Действително от материалите по преписката се установява, че по
силата на концесионния договор жалбоподателят има право да ползва
цялата инфраструктура и всички съоръжения, свързани с Язовир № 4.
По силата на концесионните договорености жалбоподателят има право
6
да използва включително и водовземно съоръжение, представляващо
масивно водохващане с изградена масивна преливна част от бетон и
метален савак, разположени непосредствено на река Рахманлийска,
както и земен канал свързващ водохващането и язовир № 4. Всъщност за
тези обстоятелства, освен че се установяват от доказателствата по делото,
липсва и спор между страните.
Това, което се пропуска от жалбоподателя, обаче е че:
-посочените водохващане, савак и канал от една страна
-и самата вода на река Рахманлийска от друга
представляват съвсем самостоятелни обекти на защита.
Водохващането, савака и канала са общинска собственост, като деецът е
придобил правото да ги използва по силата на концесионния договор.
Действително функционалното предназначение на тези съоръжения е да
осигурят водовземане от река Рахманлийска и пренасяне на водния обем
до Язовир № 4. Правото на ползване върху тези съоръжения и тяхното
функционално предназначение, обаче не водят автоматично и до право за
водовземане от водите на река Рахманлийска , за които вече се изясни, че
представляват самостоятелен обект по смисъла на Закона за водите, като
именно поради тази причина за водовземането от река Рахманлийска се
изисква отделно и нарочно разрешение по чл. 44 от ЗВ, с каквото
жалбоподателят не разполага.
Горните изводи не се опровергават от твърденията на защитата, че в
приложените към делото социален анализ, правен анализ и финансово
икономически анализ на концесионния договор били налице предвиждания
нивото на язовир № 4 да се допълва именно чрез водовземане от река
Рахманлийска.
Действително в посочените анализи е налице подобно предвиждане
нивото на язовира да се допълва от водите на река Розовска (като е
ноторно известно, че това е другото име на река Рахманлийска). Именно
защото са налице такива предвиждания, са изградени и описаните
съоръжения –водохващане, савак и воден канал, върху които
жалбоподателят е придобил право на ползване по силата на концесионния
договор.
Тези предвиждания обаче, по-никакъв начин не отменят задължението
7
на концесионера, за да може законосъобразно да осъществява дейност по
водовземане, да се снабди и с нарочно разрешение по чл. 44 от ЗВ и то от
компетентния орган по чл. 52 ЗВ.
Ситуацията е аналогична с правата и задълженията по ЗУТ, където
предвижданията на общия или подробния устройствен план, по никакъв
начин не изключват задължението на заинтересования субект да се снабди с
разрешение за строеж и останалите строителни книжа за реализиране на
инвестиционното си намерение.
В случая необходимостта от отделно разрешение за водовземане от
водите на река Рахманлийска, различно от правото на ползване на
съоръженията, свързани с тези води произтича:
-на първо място от обстоятелството, че тези води представляват
самостоятелен обект на ЗВ в сравнение с изградените водни съоръжения-
водохващане, савак, канал;
-на следващо място от различния субект, който е компетентен да
даде разрешението – лицето по чл. 52 от ЗВ, докато с водните съоръжения
се разпорежда техния собственик и респективно може да ги включи в
предмета на концесионния договор;
-и не на последно място от обстоятелството, че „водовземането“ по
смисъла на т.7 от ДР на ЗВ, представлява съвсем различна дейност от
„ползването на воден обект“ по смисъла на т.25 от ДР на ЗВ, като
жалбоподателят разполага с две разрешения именно за ползване на съвсем
различни водни обекти от водите на река Рахманлийска.
Само за пълнота на изложението, във връзка с възраженията на
жалбоподателя, следва да се изложат и допълнителни съображения за
неоснователността на отправените в съдебно заседание доказателствени
искания да се изискват в цялост преписките по издаване на двете разрешения
за водоползване- № 301656/13.11.2006 г. и № 301301/28.03.2006 г.
Вече се изясни по-горе, че правно основание по смисъла на чл. 200, ал.1,
т.1 за водовземане от водите на река Рахманлийска представлява само
изрично нарочно Разрешение именно за водовземане и то издадено от
компетентния орган по чл. 52 ЗВ.
Същевременно самите разрешения № 301656/13.11.2006 г. и №
301301/28.03.2006 г. са приложени по делото, като в техния текст липсва
8
изрично правомощие за водовземане от водите на река Рахманлийска.
Нещо повече, тези разрешения се явяват изцяло неотносими,
доколкото имат:
-съвсем различен предмет- „водоползване“ по смисъла на чл. 46 от
ЗВ, а не водовземане по смисъла на чл. 44 от ЗВ;
- касаят съвсем различни обекти по смисъла на закона за водите,
различни от река Рахманлийска.
При неотносимост на самите разрешения, в които както се каза липсва
разрешение за водовземане от река Рахманлийска, то се явяват
неотносими и целите преписки по тяхното издаване, поради което и
доказателственото искане се явява неоснователно и бе оставено без уважение.
Тук следва да се съобрази, че както в процеса по НПК, така и в процеса
по ЗАНН, съдът не е длъжен да събира абсолютно всички възможни
доказателства, а само тези които са необходими и достатъчни за
установяване по несъмнен начин обстоятелствата включени в предмета
на доказване.
Така Решение №51/10.06.2020 по дело №1189/2019 на ВКС, Решение №
294 от 16.06.2011 г. по нак. д. № 1607/2011 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 353 от 06.10.2009 г. по к.н.д. № 303/2009 г. на ВКС, Решение №
405 от 19.11.2009 г. по нак. д. № 425/2009 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 104 от 16.09.2019 г. по н. д. № 387 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 115 от 19.05.2017 г. по н. д. № 226 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 368 от 24.10.2014 г. по нак. д. №
1109/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 201 от 20.04.2012 г. по
нак. д. № 432/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 75 от
21.02.2011 г. по нак. д. № 733/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 378 от 04.12.2013 г. по нак. д. № 1473 / 2013 г. на Върховен
касационен съд.
Отново за пълнота на изложението, във връзка с възраженията на
жалбоподателя, следва да се отбележи, че договореностите, до които са
достигнали представителите на жалбоподателя и на концесионера (Община
Брезово) по никакъв начин не могат да обвържат съда и в този смисъл са
изцяло ирелевантни.
9
Още повече, че по думите на самия защитник, на срещата с Община
Брезово е постигнато съгласие, че жалбоподателят правомерно и
законосъобразно използва техническата водовземна инфраструктура, за
което всъщност не съществува спор по делото, а и бе прието за установено
по-горе и от настоящия състав въз основа на приложените по делото
доказателства.
Както вече се изясни, обаче правомерното използване по силата на
концесионния договор на техническата инфраструктура не е
равнозначно на право за водовземане от водите на река Рахманлийска, за
което се изисква нарочно разрешение по чл. 44 от ЗВ, с което жалбоподателят
не разполага.
По изложените съображения НП следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН, вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна.
С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и ниския
материален интерес, съдът намира, че справедливият размер на
присъжданото възнаграждение е в рамките на законоустановения
минимум-80 лева.
Доколкото самата въззиваема страна- Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” е самостоятелно юридическо лице съгласно чл. 2
от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите
дирекции, то именно на нея следва да се присъдят разноските.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 157/22.12.2021г.,
издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с
което на „ГЕОМА-Г" ООД, ЕИК ******* е наложена имуществена санкция в
размер на 150 лв. за нарушение по чл. 44, ал.1 от Закона за водите .
ОСЪЖДА „ГЕОМА-Г" ООД, ЕИК ******* да ЗАПЛАТИ в полза и
10
по сметка на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, сумата от 80
лева, представляваща деловодни разноски пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11