№ 457
гр. Перник, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720104791 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. ИВ. ИЛ., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. К. П., срещу „ЕОС
матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 3000 лева,
представляваща общата стойност на главница, лихви и обезщетение за забава,
както и други плащания и такси по договор за издаване на кредитна карта
Райкарт и/или международна кредитна карта visa/master от 27.04.2006 г.,
сключен между ищцата и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с ЕИК:*********,
която сума е прехвърлена чрез договор за продажба и прехвърляне на
вземания от банката на ответното дружество, поради погасяването на
вземането по давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил в облигационна връзка с
дружеството „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с ЕИК: ********* като
помежду им бил сключен договор за издаване на кредитна карта Райкарт
и/или международна кредитна карта visa/master от 27.04.2006 г..
Едва през юли 2021 г. обаче ищцата получила уведомление от
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, че дължимите от нея задължения по
договора са прехвърлени чрез цесия на ответното дружество. Твърди се, че
впоследствие на неустановена дата ищцата била потърсена от представител
на „ЕОС матрикс“ ЕООД, който я уведомил, че всички дължими от нея суми
по договор за издаване на кредитна карта Райкарт и/или международна
кредитна карта visa/master от 27.04.2006 г. възлизали на обща стойност от
1
3000 лева като следвало да бъдат заплатени на дружеството. Тогава ищцата
посочила, че сумите са погасени по давност, но от дружеството й разяснили,
че за отписването им следва да представи съдебно решение.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесното вземане
е погасено по давност, доколкото ответникът не е предприел действия по
принудителното му събиране – не е образувал граждански или изпълнителни
дела в продължение на повече от пет години, какъвто бил приложимият
давностен срок. С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен. С
исковата молба е представено уведомление за извършено прехвърляне на
вземания.
В хода на производството по делото от ищцата е представена справка от
Централния кредитен регистър /ЦКР/ към БНБ.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се ПРИЗНАВА.
Подчертава се, че ищцата С. ИВ. ИЛ. НЕ дължи на дружеството „ЕОС
матрикс“ ЕООД сумата от 3000 лева. В тази връзка се иска постановяване на
решение при признание на иска. Поддържа се, че ответното дружество не е
дало повод за завеждане на делото. Излагат се доводи, че изпращането на
уведомително писмо не било достатъчно основание да се приеме, че сумите
се претендират още повече, че това писмо било изпратено не от ответника, а
от едно трето лице. Иска се в полза на ищеца да не бъдат присъждани
разноски, доколкото ответникът не е станал повод за завеждане на делото.
Цитирана е съдебна практика.
В съдебно заседание по делото, проведено на 29.11.2021 г.,
процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на
съдебно решение при признание на иска, което съдът с протоколно
определение е приел за основателно. Излага доводи, че на ищцовата страна се
дължат разноски, доколкото сумата по кредита продължавала да съществува
по партидата на ищцата в ЦКР, независимо от обстоятелството, че била
погасена по давност и ищцата поискала отписването й.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като съобрази предмета на делото и изивленията на
страните, намира че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като
съображенията за това са следните:
В подадения отговор на исковата молба процесуалният представител на
ответника, надлежно упълномощен, е направил признание на иска, като е
посочил и че ответната страна не е дала повод за образуване на делото.
От своя страна в проведеното по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца прави нарочно искане за
постановяване на решение при признание на иска.
В тази връзка и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил
съдебното дирене, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение
при признание на иска.
2
Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска спрямо ответника без да бъдат обсъждани по
същество ангажираните от страните доказателства.
В този смисъл настоящият състав намира за основателна исковата
претенция на С. ИВ. ИЛ. срещу „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника: сумата от общо
3000 лева, представляваща общата стойност на главница, лихви и
обезщетение за забава, както и други плащания и такси по договор за
издаване на кредитна карта Райкарт и/или международна кредитна карта
visa/master от 27.04.2006 г., сключен между ищцата и „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД с ЕИК:*********, която сума е прехвърлена чрез договор за
продажба и прехвърляне на вземания от банката на ответното дружество,
поради погасяването на вземането по давност.
Горното налага предявеният иск да бъде уважен без съдът да излага
мотиви за това, доколкото е налице признание на иска.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направила само ищцата като именно
отговорността за разноски е единственият спорен въпрос по делото.
В тази връзка ответникът счита, че не дължи разноски на ищеца,
доколкото били спазени условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК. От своя страна
ищецът поддържа, че му се дължат разноски, доколкото му били изпращани
покани за заплащане на процесната сума, а последната се водела и в ЦКР по
партидата му, което го обезпокоявало.
Настоящият съдебен състав обаче намира за неоснователни претенциите
за разноски на ищцата.
Искането на ищеца за разноски е неоснователно, доколкото видно от
доказателствата по делото, до същия е изпратено единствено „уведомление
за извършено прехвърляне на вземания“. Страните не спорят, че за
процесното вземане никога не са били образувани заповедни, искови или
изпълнителни дела. Не се твърди от никоя от страните ответникът да
разполага с изпълнителен титул за процесната сума. Освен това искът е
признат с отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В тази
връзка настоящият състав намира, че уведомлението за извършено
прехвърляне на процесните вземания, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, като
изложените от процесуалния представител на ищеца възражения за
дължимост на разноски са неоснователни /така Определение № 95/22.02.2018
г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, 4-то г.о., Определение №
420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г. по описа на ВКС, 3-то г.о. и др/.
Освен това в случая уведомлението за извършена цесия е подадено не от
ответника, а от предишния кредитор, поради което и дори не се касае за
поведение на ответната страна.
По отношение на справката от ЦКР, то в същата действително е
3
отбелязано задължение на ищцата към ответното дружество. От данните в
справката обаче не може да се установи, че това задължение е идентично с
предмета на настоящото дело. Това е така, доколкото нито е налице
съвпадение в размера на сумите, нито има данни за извършена цесия от
„Райфайзенбанк България“ АД в полза на ответника, както се твърди в
исковата молба. От своя страна ищцата не ангажира никакви доказателства да
е изпращала до ответника молби да заличи задълженията й от ЦКР. На
последно място следва да се отбележи и че ЦКР е регистър отново воден от
едно трето за настоящия спор лице, поради което отново наличието на
задължения на ищцата, вписани там, не се дължи на поведението на
ответника.
По тези съображения и доколкото са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 от ГПК – признание на иска в срока за отговор на исковата молба и
липса на поведение на ответника, което да е дало повод за завеждане на иска,
то разноските, направени от ищеца следва да останат в негова тежест.
Съгласно трайната съдебна практика изричен диспозитив за отхвърляне
на претенциите за разноски при излагане на мотиви за тяхната
неоснователност не се дължи.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. ИВ. ИЛ., с ЕГН: ********** и
адрес: ***** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. Рачо Петков
Казанджията № 4-6, сумата от общо 3000 лева, представляваща общата
стойност на главница, лихви и обезщетение за забава, както и други плащания
и такси по договор за издаване на кредитна карта Райкарт и/или
международна кредитна карта visa/master от 27.04.2006 г., сключен между
ищцата и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с ЕИК:*********, която сума е
прехвърлена чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания от банката
на ответното дружество, поради погасяването на вземането по давност.
Решението е постановено при условията на признание на иска по
реда на чл. 237 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4