Определение по дело №564/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК.

Образувано е по жалба на „Вятърен парк изгрев“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : [населено място], район „Приморски“, [улица], Бизнес център „Димят“, ет. 8, офис № 24, срещу Решение № 237 по Протокол № 17/30.10.2024 г. на Добрички общински съвет, в частта му, в която е прието да не се приемат решения за приемане или промяна на подробни устройствени планове за изграждането на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници върху земеделска земя до произвеждането на местен референдум и до привеждане на приложимите закони в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство на ЕС относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. В жалбата се твърди, че дружеството развива проект за ветроенергиен парк, разположен в землищата на три села в община Добричка. В момента му предстои внасяне на изработените ПУП – ПЗ и ПУП – ПП в О. Д. за одобряване. Процесното решение засяга правата му, доколкото проектите за ПУП няма да бъдат разглеждани и внасяни в общинския съвет, което обосновава правния му интерес от неговото оспорване. Излагат се доводи за липса на материална компетентност, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се обявяване на нищожността на решението, а в условията на евентуалност неговата отмяна като незаконосъобразно, както и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като постави на разглеждане жалбата, намира, че тя е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за обжалване.

С оспореното в настоящото производство решение е гласувана декларация на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. С нея е изразена позицията на Добрички общински съвет относно значителния ръст на инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове върху обработваеми земеделски земи на територията на общината и е обявено намерението на съвета да не приема решения за одобряване на подробни устройствени планове и техни изменения за изграждането на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници върху земеделска земя до произвеждането на местен референдум и до привеждане на приложимите закони в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство на ЕС относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. От съдържанието на тази декларация е видно, че тя не съставлява властническо волеизявление на административен орган в изпълнение на делегираните му със закона правомощия, с което се създават права и задължения и се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации. Безспорно декларациите са израз на общите правомощия на общинския съвет като орган на местното самоуправление съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, но това не ги прави автоматично административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност. Не всяко произнасяне на административен орган при осъществяване на функциите му е априори властническо и поражда правни последици. В случая решението в обжалваната му част има само декларативен характер, не създава правоотношения на власт и подчинение и няма пряко и непосредствено действие, поради което не съдържа белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, както неоснователно се твърди в жалбата, и е недопустимо да се оспорва пред съда.

Ако евентуално след внасяне на изработените от дружеството проекти на ПУП, последва мълчалив и/или изричен отказ на компетентния орган за одобряването им (непроизнасянето на помощния ОбЕСУТ не е пречка за формирането на мълчалив отказ на административния орган по аргумент от чл. 58, ал. 2 от АПК), лицето може да защити правата си чрез оспорването им по съдебен ред, но не и като обжалва процесната декларация по чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА.

С оглед на изложеното подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане като лишена от предмет, а производството по нея - да бъде прекратено.

Водим от изложеното, както и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Вятърен парк изгрев“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : [населено място], район „Приморски“, [улица], Бизнес център „Димят“, ет. 8, офис № 24, срещу Решение № 237 по Протокол № 17/30.10.2024 г. на Добрички общински съвет, в частта му, в която е прието да не се приемат решения за приемане или промяна на подробни устройствени планове за изграждането на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници върху земеделска земя до произвеждането на местен референдум и до привеждане на приложимите закони в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство на ЕС относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 564/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.