РЕШЕНИЕ 260171/28.9.2020г.

 

Номер.................                   Година 2020                            Град В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На  двадесет и седми юли                  Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  2294  по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба от „А.“ООД, представлявано от управителя си М.К.Д., против НП № 03-010872/06.03.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 415 ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500  /две хиляди и петстотин / лева.

            В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че обжалваното НП не е надлежно връчено. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, доколкото АУАН не  е предявен на упълномощен представител на дружеството и лишаване на същото от възможността да депозира възражения в първата фаза на производството . Излагат се твърдения, че не са връчвани документи във връзка с инициираната проверка на надлежен представител на дружеството. Иска се НП да бъде отменено.

            В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от управителя на същото – М.Д., в което се излагат допълнителни доводи в подкрепа на жалбата. Твърди се, че на представляващите дружеството не е известно да са правени проверки и да са издавани задължителни предписания във връзка с актуализиране на Правилника на вътрешния трудов ред . Сочи се, че дори да е правена проверка, дружеството не било надлежно уведомено за нея и не е предоставяна възможност на надлежен представител на същото да се запознае с констатациите от проверката. Сочи се, ч датата на извършване на нарушението е неясно и противоречиво посочена. Твърди се, че липсата на надлежно връчване на обжалваното НП опорочава последното до степен, налагаща неговата отмяна.

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк О., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Излага становище, че от събраните по делото доказателства се установява, че е налице неизпълнение на задължително предписание, дадено при предходна проверка на контролните органи при ДИТ-В.. Сочи се, че правилно е определена датата на извършване на нарушението с посочване на датата на извършване на последващата проверка,доколкото именно в хода на същата е установено, че предписанието не е изпълнено.  Иска се НП да бъде потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – св. Д.Д. и свидетеля по акта – М.М.   Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 07.11.2018 г. служители при ДИТ-В. – св. Д.Д. /Началник отдел БТКД/ и  св. М.М. /главен инспектор/, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – магазин за кожени изделия , находящ се в МОЛ В. на адрес – гр. В., жк В. В. № *. В хода на проверката било установено, че видно от Правилника за вътрешния трудов ред, работодателят е регламентирал за търговските обекти работно време от 10.00 ч. до 19.30 ч. , като при проверката работещите в обекта са декларирали работна смяна от 10.00 ч. до 21.00 ч. , която не е определена с начален и краен час в правилника, както и в нарочна заповед № 126/18.09.2018 г. в нарушение на чл. 139 ал.1 от КТ и чл. 4а ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /обн. В ДВ бр. 6/1987 г./.

С протокол № ПР 1838513/04.12.2018 г. е обективирано предписание в пункт 1 от същия, а именно да се актуализира правилника за вътрешния трудов ред /работните смени, които съответстват на действителната организация на работа в посочения обект. Посочен е срок за изпълнение на предписанието , а именно – до 03.01.2019 г.

На 01.02.2019 г. св. Д. и св. М. извършили последваща проверка в обекта, като констатирали, че не е изпълнено предписание № 1 обективирано в протокол № ПР 1838513/04.12.2018 г, като е допуснато лицето Силвия Здравкова Н. – Ценева на длъжност продавач-консултант в търговския обект, да полага труд в работна смяна от 11.00ч. до 21.00ч. , която не е определена с начален и краен час в представения по време на проверката Правилник за вътрешния трудов ред или друг вътрешен документ по регламентиране  на посоченото от лицето работно време в попълнена от него декларация, приложена по преписката.

При така установените факти на дружеството е съставен АУАН № 03-010872/27.02.2019 г. за извършено нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ. Актът е връчен на лицето Л. М. № 307/20.10.2014 г., нотариално заверено на 22.10.2014 г. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 415 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление  № 03-010872/06.03.2019 г.  е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – В., видно от заверено копие на заповед № 0280/03.08.2020 г. на Изпълнителния директор на „Главна дирекция по труда“.

 В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с връчване на НП. Дерогирането на  правилата за връчване на обжалваното НП не опорочават административно-наказателната процедура, а препятстват единствено влизане в сила на същото.

            Не се споделя и аргументът, че неясно и двусмислено е посочена датата на извършване на нарушението. Видно от съдържанието на обжалваното НП , времето на извършване на нарушението е индивидуализирано  с посочване на датата 01.02.2019 г., а възраженията относно съставомерността на деянието с оглед посочването й касаят обосноваността, а не процесуалната законосъобразност на издаденото НП.

Съдът обаче счита, че АУАН не е надлежно връчен, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице. Видно от отбелязването в процесния акт, същият е предявен и връчен на лице, което съгласно приложеното към преписката пълномощно не е надлежно овластено да осъществява представителство в отношенията на същото с ДИТ – В.. Това е така, доколкото за да породи пълномощното своето валидно действие е необходимо изрично да бъдат посочени и описани правните действия, които се възлагат с него и в  тази връзка, приложеното по преписката пълномощно сочи, че Л. М. е упълномощена надлежно да представлява дружеството-жалбоподател единствено пред НАП и КЗП. Формулировката „и други“ държавни институции „на територията ва гр. В.“ е неясна с липсваща конкретика относно волята на упълномощителя кои конкретно учреждения се имат предвид, поради което в тази част не волеизявлението не следва да се тълкува разширително според съда.

Посоченото нарушение на процесуалните правила е съществено такова, доколкото е лишило въззивника от упражняване на правото му на защита в пълен обем, съотв. порокът не може да бъде отстранен в съдебната фаза, поради което НП следва да бъде отменено на процесуално основание.

Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество, като  установи от правна страна следното:

За да е съставомерно осъщественото бездействие, съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ, следва да са издадени задължителни предписания от контролните органи, които да са сведени до знанието на надлежните лица - в случая до знанието на представляващо дружеството-жалбоподател лице, а именно – неговия управител или упълномощен представител. Пи делото липсват доказателства в този смисъл. Видно от приложено към АНП копие на известие за доставяне, протокол с номер, различен от номера на процесния такъв, съдържащ обективираното в пункт 1 задължително предписание е изпратен за връчване , като е получен от лице отбелязано като „З.“, за което липсват доказателства, че е надлежно упълномощена да извършва правни действия от името и за сметка на дружеството-жалбоподател. Същевременно показанията на св. Д. относно начина  на връчване на процесния протокол, а именно – по пощата,  с препоръчано писмо с обратна разписка, се разминава с отбелязването в съдържанието на протокола, видно от което същият е съобщен по телефона на лице, посочено като „Н.С.“. Липсва обаче подпис и отбелязване на имената и длъжността на лицето, извършило информирането по телефона.Друг е въпросът, че според съда липсват доказателства, че съобщаването за издадения протокол по телефона  на надлежно лице не е редовен способ за запознаване с неговото съдържание, съотв. липсват доказателства, че лицето Н. С. е надлежно упълномощено такова.

С оглед на изложеното, издаденото НП се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено. 

С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП № 03-010872/06.03.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 415 ал.1 от КТ на „А.“ООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500  /две хиляди и петстотин / лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- В.: