№ 11132
гр. С, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110128022 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.405 от КЗ от К. Г. З.,ЕГН .....,с
адрес гр.С,.....,с пълномощник адв.Г. Х.,против З,ЕИК .....,със седалище и
адрес на управление гр.С,район „Т“ .....,представлявано от Н Ч и И Г,с искане
да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 2153,06 лева ( след
допуснато изменение по размер на иска по реда на чл.214 от ГПК ),
,представляваща застрахователно обезщетение,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 23.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните са сключили договор за
застраховка каско за автомобил „Т с рег. № ..... – обект на договор за
финансов лизинг,сключен между ищцата З. и „О“ЕООД. Ищцата излага
твърдения,че на 28.10.2022 г. автомобилът бил паркиран в гр.С,..... като по-
късно през деня ищцата З. установила,че автомобилът е ударен в предната
част,при което ищцата подала уведомление по щета и ответникът определил
обезщетение в размер от 1593,82 лева,докато ищцата посочила,че желае да й
бъде изплатено обезщетение в размер от 2578,98 лева съгласно представени
фактури. Ищцата З. предявява осъдителния иск предвид отказа на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение в пълен размер.
Моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът „Б“ЕАД не
оспорва,че е застраховател по договор за застраховка каско,както и не
отрича,че е изплатено на ищцата обезщетение в размер от 1593,82 лева по
преписка по щета № .... г.,но счита,че с изплащането му са репарирани
причинените щети,а претенцията за разликата над тази сума намира за
неоснователна като завишена по размер и поради липса на доказателства,че
всички вреди са последица от процесното застрахователно събитие. Моли
съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представено е заявление,подадено от К. Г. З. до „Б“АД,с което
претендира да бъде определено и изплатено обезщетение за ремонт на
автомобил „Т.
От свидетелство за регистрация на автомобил Т се установява,че е
собственост на „О“ и се ползва от К. Г. З..
По делото е приета фактура,издадена на 01.12.2022 г. от „А“ООД с
получател К. Г. З. на стойност 2576,98 лева.
Според полица по застраховка каско и гражданска
отговорност,издадена от „Б“АД,валидна за периода 30.12.2021 г. до
29.12.2022 г.,застрахован е автомобил Т с рег. № .....,собственост на
„О“ЕООД,ползван от К. Г. З..
Видно от преводно нареждане от 10.02.2023 г.,“Б“АД нарежда
паричната сума от 1593,82 лева в полза на К. Г. З..
Представени са общи условия на „Б“АД по застраховка каско.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява,че по средни пазарни цени към датата на
произшествието размерът на обезщетението възлиза на 2559,86 лева,с влагане
на оригинални резервни части размерът на обезщетението е 3048,48 лева,при
възприемане на вариант с влагане на резервни части от алтернативен
източник размерът на обезщетението е 1586,45 лева,а при съобразяване
общите условия на дружеството застраховател размерът на обезщетението е
1586,45 лева.
С писмо от 31.10.2023 г. „Т“ЕООД отговаря,че автомобил „Т с рег. №
..... е бил в период на заводска гаранция при съобразяване,че гаранционният
период е от 30.12.2019 г. до 30.12.2022 г. или до изминаване на пробег от 100
000 км.
Прието е удостоверение за техническа изправност на
автомобил,издадено на 29.12.2022 г. за автомобил „Т с рег. № ......
От приетото допълнително заключение по изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза се установява,че стойността на труда по цени на
официален сервиз за ремонт на автомобил „Т възлиза на 547,20 лева.
Според повторното заключение по съдебно-автотехническа експертиза
по задача да даде заключение за стойността на труда по цени на официален
представител на марката тойота за България стойността на труда възлиза на
1461,60 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.405 от КЗ е регламентиран,за да бъдат
реализирани правата на увреденото лице,което е сключило договор за
имуществена застраховка каско спрямо застрахователя по застраховка
каско,ако застрахователят е отказал да изплати обезщетение или ако е
изплатено обезщетение в по-нисък размер спрямо претендирания размер от
2
собственика или ползвателя на увредения автомобил. За да бъде уважен иск с
правно основание чл.405 от КЗ,необходими предпоставки са да бъде
доказано,че съществува застрахователно правоотношение по договор за
застраховка каско,да бъде установено настъпването на застрахователно
събитие и да бъде доказано настъпването на вреди,респективно размерът на
вредите. Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се
установява,че автомобил „Т е застрахован по договор за застраховка каско
към датата на настъпване на застрахователното събитие при ответното
дружество. Договорът за застраховка каско поражда задължение за
застрахователя по време на действието на договора да осигурява покритие,а
ако настъпи застрахователно събитие – задължението за осигуряване на
покритие се трансформира в задължение да бъде определено обезщетение за
възникналите вреди. За да счете,че е доказано,че е сключен договор за
застраховка каско,съдът взе предвид представената по делото застрахователна
полица,а и наличието на договорно правоотношение е отделено като
безспорно в отношенията между страните. Съдът намира,че е доказано,че е
настъпило застрахователно събитие – причинено е увреждане на автомобила
Т на паркинг пред бл.736 на ж.к.“Люлин“. С договора за застраховка каско
застрахователят осигурява обезвреда за възникналите вреди върху
застрахованото имущество в рамките на уговорения застрахователен лимит.
Възникването на вреди за застрахования автомобил,докато е
паркиран,представлява застрахователно събитие,което поражда задължение
за застрахователя въз основа на подаденото уведомление за щета да определи
обезщетение. В конкретния случай ищцата З. е подала заявление и в рамките
на образуваната преписка по щета ответното дружество е изплатило на
ищцата сумата от 1593,82 лева,за което по делото е представено преводно
нареждане,а и относно което обстоятелство страните не спорят. По същество
в настоящия случай спорът между страните е концентриран относно размера
на обезщетението и дали с изплащане на сумата от 1593,82 лева се е
достигнало до обезщетяване на всички възникнали вреди. В хипотезата,когато
е налице частична щета,стойността на обезщетението следва да бъде
определена в размер на възстановителната стойност,т.е. стойността,за която
може да бъде придобито имущество като застрахованото съгласно чл.400 от
КЗ,в която насока е и постановеното решение № 209/30.01.2012 г. по
търг.дело № 1069/2010 г. по описа на ВКС. С оглед установения в закона
принцип,че стойността на обезщетението е възстановителна стойност,т.е.
стойността,за която може да бъде придобито имущество като увреденото,не
може да бъде възприет доводът на ответника,че с изплащането на сумата от
1593,82 лева се е достигнало до обезвреда на ищцата З.. Софийският районен
съд намира,че исковата претенция,предявена от ищцата З. подлежи на
уважаване за сумата от 983,16 лева,представляваща разликата между
стойността на ремонта,заплатен от ищцата З. по представена фактура от
„А“ООД и стойността на изплатеното обезщетение по преписката по щета в
размер на 1593,82 лева,а за разликата до пълния претендиран размер на
исковата претенция след допуснато увеличение по реда на чл.214 от ГПК от
2153,06 лева искът подлежи на отхвърляне като недоказан. За да възприеме
исковата претенция за основателна до размера от 983,16 лева,съдът взе
предвид,че ищцата З. с писмена молба до дружеството ответник от 04.11.2022
г. е претендирала обезщетението по образуваната застрахователна преписка
3
да бъде определено при съобразяване фактурите за извършени ремонтни
дейности,а представената по делото фактура сочи,че ищцата З. за ремонт е
заплатила сумата от 2576,98 лева. Съдът,отчитайки представеното писмено
доказателство,от което се установява,че автомобилът Т е в гаранционен срок
към датата на настъпване на ПТП,както и като взе предвид,че при прилагане
на оригинални резервни части размерът на обезщетението би възлизал на
3048,48 лева според заключението по първоначално изслушаната
съдебноавтотехническа експертиза намира,че в частта,в която ищцата З.
претендира разликата над изплатеното от ответника обезщетение до
стойността на обезщетението по фактурата,издадена от
дружеството,ремонтирало автомобила,исковата претенция е доказана по
основание и подлежи на уважаване за сумата от 983,16 лева. За да възприеме
иска за недоказан в частта за разликата над 983,16 лева до предявения размер
от 2153,06 лева,съдът счита,че при липсата на представени доказателства
ищцата З. да е сторила разходи за ремонт на застрахования автомобил в
претендирания размер,исковата претенция не може да бъде уважена. В
хипотезата,когато е претендирана парична сума като застрахователно
обезщетение,съдът следва да присъди по-малката по размер парична сума
между изплатената от ищцовата страна сума за ремонт на автомобила и
стойността за ремонт по средни пазарни цени,определена според експертно
заключение. Когато страната е сторила разходи за ремонт на автомобила на
стойност 2576,98 лева и нито твърди,нито доказва да е сторила други
разходи,не е налице основание да й бъде присъдена парична
сума,надвишаваща стойността на реално извършения ремонт на
автомобила,тъй като би се достигнало до хипотеза на неоснователно
обогатяване. С оглед обстоятелството,че ищцата З. е претендирала пред
застрахователя да й възстанови стойността за ремонт по фактури и като
отчете,че по делото е представено доказателство,че ремонтът в
автосервиза,на който е възложен ремонтът,възлиза на стойност 2576,98
лева,отговорността на застрахователя се лимитира до тази стойност – на
реално реализираните разходи. В хипотезата на претендирани имуществени
разходи на обезщетяване подлежат действителните имуществени разходи,а не
възможните или хипотетични имуществени разходи. При наличието на
представено писмено доказателство – фактура за ремонт на автомобила на
стойност 2576,98 лева съдът счита,че искът не може да бъде уважен за пълния
претендиран размер от 2153,06 лева,тъй като при съобразяване
възстановената на ищцата парична сума от 1593,82 лева,в частта за разликата
над 983,16 лева исковата претенция е недоказана,защото ищцовата страна не
доказва да е сторила разходи за ремонт на автомобила,надвишаващи 2576,98
лева. Действително автомобилът тойота е бил в гаранционен срок и е било
възможно да бъде отремонтиран в официалния сервиз на марката,но от
ангажираните в хода на производството доказателства не се доказва
автомобилът да е бил ремонтиран в официалния сервиз,а ищцата З. представя
доказателство за ремонт в „А“ООД,поради което липсват предпоставки да
бъдат приложени цените на официалния сервиз,а обхватът на отговорността
на застрахователя по застраховка каско се разпростира до размера на
сторените от ищцата З. разходи за ремонтиране на автомобила след
приспадане изплатеното по застрахователната преписка обезщетение.
Необходима предпоставка за преценка приложимост на цените на
4
официалния сервиз е автомобилът реално да е бил отремонтиран в официален
сервиз и да са заплатени цените на официалния сервиз. Както беше
посочено,при предявена искова претенция по чл.405 от КЗ размерът на
обезщетението не би могъл да надвишава разходите за ремонт,които
ищцовата страна доказва да е направила,защото в противен случай ищцовата
страна би се обогатила неоснователно – ако й бъде присъдена парична сума за
обезщетяване на вредите в размер,по-висок от заплатената сума за ремонт.
Развитите съображения мотивираха съда да счете,че искът подлежи на
уважаване за сумата от 983,16 лева и следва да бъде отхвърлен в частта за
разликата над 983,16 лева до пълния претендиран размер от 2153,06 лева като
при съобразяване наличието на формулирано искане за присъждане на
законната лихва съдът намира,че за сумата от 100 лева следва да бъде
присъдена законна лихва,считано от 23.05.2023 г.,а върху сумата от 883,16
лева законна лихва следва да бъде присъдена,считано от 06.02.2024 г.,на
която дата ищцата е формулирала искане за увеличение на исковата
претенция по размер.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират съдебноделоводни разноски съдът приема,че в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени 429,75 лева,а в полза на ответника – 271,68 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление гр.С,район
„Т“ .....,представлявано от Н Ч и И Г да заплати на основание чл.405 от КЗ на
К. Г. З.,ЕГН .....,с адрес гр.С,..... сумата от 983,16 лева ( деветстотин осемдесет
и три лева и шестнадесет стотинки ) – обезщетение за имуществени вреди на
автомобил „Т с рег. № .....,за което е образувана преписка по щета № ....
г.,ведно със законната лихва,както следва – върху сумата от 100 лева –
считано от 23.05.2023 г.,а за разликата над 100 лева до 983,16 лева – считано
от 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля
иска в частта за разликата над 983,16 лева до пълния претендиран размер от
2153,06 лева.
ОСЪЖДА З,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление гр.С,район
„Т“ .....,представлявано от Н Ч и И Г да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на К. Г. З.,ЕГН .....,с адрес гр.С,..... сумата от 429,75
лева ( четиристотин двадесет и девет лева седемдесет и пет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. Г. З.,ЕГН .....,с адрес гр.С,..... да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на З,ЕИК .....,със седалище и адрес на
управление гр.С,район „Т“ .....,представлявано от Н Ч и И Г сумата от 271,68
лева ( двеста седемдесет и един лева шестдесет и осем стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6