Р Е Ш Е Н И Е
гр.София , .2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен
наказателен състав, в публично заседание
на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на
прокурора А. Панчева като изслуша докладваното от с-я Ангелов в.н.ч.д.№ 2 129 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ, вр.
чл. 431, ал.2 от НПК.
С определение от 10.05.2019г. , постановено по НЧД № 4 994/2018г. на
Софийски районен съд, НО, 136 състав на основание чл. 432, ал.3 от НПК е
заменена наложената на осв. Л.Д.Д. принудителна медицинска мярка от такава по
чл. 89, б. „а“ от НК в такава по чл. 89, б. „б“ от НК – принудително лекуване в
обикновено психо-неврологическо заведение – БПБ „ Карлуково“ за срок от 6
(шест) месеца при стационарна форма.
От така постановеното
определение е останал недоволен осв. Д., който в депозирана от служебния му
защитник - адв. Л.Н. въззивна частна жалба
прави оплакване за неговата законосъобразност, намирайки че не са налице
предпоставките за замяната на предходната съществуваща принудителна медицинска
мярка.
В съдебно заседание, в хода на
съдебните прения, защитникът на освидетелствания – адв. Н. поддържа жалбата
отново заявявайки че липсват основания за замяна на предходната принудителна
медицинска мярка. Алтернативно прави искане за намаляване срока, за който е
наложена.
Прокурорът от СГП счита жалбата
за неоснователна и предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.
Осв. Д. иска да бъде лекуван
амбулаторно.
Пред
настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя
писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да
допуска провеждането на съдебно
следствие и събирането на доказателства.
Съдът, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението, намира за
установено следното:
С определение от 12.04.2018г.,
постановено по НЧД № 4994/2018г. на СРС, НО, 136 с-в и влязло в сила на
20.04.2018г. е заменена наложената на осв. Л.Д. принудителна медицинска мярка по
чл. 89, б. „б“ от НК в такава по чл. 89, б. „а“ от НК, като освидетелстваният е
предаден под наблюдение на неговия брат М. Д. под контрола на съдебно –
психиатричния кабинет към ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“. С писмо от 09.01.2019г.
на управителя на ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ е поискано от съда замяната на
принудителната медицинска мярка поради несъдействие и неспазване на
определената такава.
В рамките на образуваното пред
СРС производство е назначена СПЕ и е разпитан брата на осв. Л. Д. – св. М. Д.,
от анализа на които източници на информация се установява, че осв. Л. Д. страда
от параноидна шизофрения с дългогодишна давност ( от 1990г.) и агресивно
поведение с насоченост към жени и ексхибиционизъм; същият не провежда
противорецидивна терапия, поради което настъпват влошавания на психичното му
състояние и липсва критичност за заболяването му. След промяната на
принудителната му медицинска мярка, осв. Л. Д. осъществявал редовни контакти с
брат си за около 1-2 месеца, но след това преустановил посещенията си в ЦПЗ
„Проф. Н. Шипковенски“ и не приемал предписаните му медикаменти; обаждал се на
брат си от различни места в Р.България, а след това св. М. Д. разбрал, че е посетил ФРГ и Р. Румъния; когато не приема
медикаменти става. агресивен, предимно вербално.
При така установените данни
правилно СРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 432, ал.3 от НПК за
замяна на съществуващата принудителна медицинска мярка на осв. Л. Д. от такава по
чл. 89, б. „а“ от НК ( предаване на близките при поемане на задължение за
лекуване под наблюдение на психо–неврологически диспансер) в такава по чл. 89,
б. „б“ от НК и изразяваща се принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо
заведение.
За да се замени съществуваща
принудителна медицинска мярка с по – тежка е необходимо да са налични следните
предпоставки: психично заболяване на лицето; потенциална опасност / риск
за околните от психотично обусловеното
му поведение и неспазване/несъразмерност на вече определената такава. В конкретния
случай е налице психично заболяване у осв. Л. Д., водещо до качествено
изменение на съзнанието му; корекцията е свързана с медикаментозна терапия, а непровеждането й
води до прояви на болестно/психотично мотивирано опасно поведение. Осв. Л. Д.
не е спазвал определената му от СРС принудителна медицинска мярка по чл. 89,
б. „а“ от НК, което е довело до
фактически отказ от провеждане на лечение и съпоставено с липсата на критичност
към заболяването му – до поведение, нарушаващо обществените порядки и
застрашаващо както собственото здраве на освидетелствания ( пътувания до ФРГ,
Р. Румъния без придружител, невъзможност за общуване) и това на околните. Ето
защо и правилно СРС е приложил разпоредбата на чл. 432, ал.3 от НПК и е наложил
на осв. Л.Д. принудителната медицинска мярка, предвидена в разпоредбата
на чл.89,б.”б” от НК – принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо
заведение, тъй като той се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен
ред; в домашни условия е неконтролируем и близките му са в невъзможност да
осъществяват каквото и да било благотворно въздействие върху него. При
определяне на конкретното психо-неврологическо заведение СРС се е съобразил със
заключението на експертите и възможностите за провеждане на успешно лечение.
В този
смисъл и жалбата на освидетелствания не се явява основателна; срокът, определен
от СРС е идентичен с предвидения в чл. 432, ал.1 от НПК – 6 (шест) месеца, след
изтичането на който отново е необходима съдебна санкция за продължаване, замяна
или прекратяване на принудителното лечение, като с оглед на естеството на
заболяването на осв. Л. Д., дългогодишната му давност и установеното по делото
негово поведение във връзка с провеждането лечение, искането за неговото
намаляване му не се явява подкрепено от обективните данни по делото.
В този смисъл и СГС прие, че
атакуваният първоинстанционен съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради
което следва да бъде потвърден в неговата цялост.
Воден от
горното и основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд,
НО, ХІV въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 10.05.2019г. , постановено по НЧД № 4 994/2018г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 136 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.