Р Е Ш Е Н И Е  №896

гр.Русе, 06.12.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                        Председател: Венцислав Василев

                                        Съдебни заседатели :

 

 

при участието на секретаря Юлия Острева …………………………………...

и в присъствието на  прокурора…………………………………………………..

        Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1322/2019г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от К.В.Г. против наказателно постановление № 19-1085-000149/29.01.2019г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе.

        Същият моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

        Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

        Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и работел на длъжността охранител в „Ерика - 97“ ООД, което дружество извършвало услуги по охрана с помощта на сигнално – известителна техника и видеонаблюдение в реално време на обект. Във връзка с тази си дейност дружеството било сключило договор № 1039-10/01.12.2010г. с „Марпекс  Агро“ ЕООД, като услугата включвала  24 часова охрана на обекта на възложителя. На 24.03.2018г. в 05,56ч техническите средства, монтирани в обекта на „Марпекс Агро“ ЕООД сигнализирали в дежурния (мониторинг) център на „Ерика - 97“ ООД за нарушение на охраняем обект, като към този обект с оглед физическа проверка на място тръгнал жалбоподателят, управлявайки  л.а.“Пежо 208“ с ДК№ ….., собственост на дружеството. В 06,00 ч. този автомобил  бил заснет от стационарно автоматизирано техническо средство по бул.“България“ в района на бензиностанция „Лукойл“, измерващо скоростта  със скорост от 112 км/ч (след приспадане на толеранса от 3 % при скорост над 100 км/ч) при максимално разрешени в този пътен участък 50 км/ч., като такъв в населено място. Доколкото автомобилът бил собственост на „Ерика – 97“ООД, законният представител на същото попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП с която посочил, че на 24.03.2018г. около 06,00 ч. именно жалбоподателят е управлявал същото МПС.

        Въз основа на заснетия видеоклип св.И.И. съставил АУАН срещу жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил кумулативните наказания „глоба“ в размер на 800 лв. и ЛПУМПС за срок от три месеца на основание чл.182 ал.1  т.6 от ЗДвП, като му били отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539.

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

 

Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

       

        Нарушението съдът намира,че е безспорно установено и доказано по несъмнен начин. Съдът намира, че защитата, не оспорва нито пряко, нито косвено факта на извършеното нарушение.    В този смисъл нарушението се потвърждава по категоричен и несъмнен начин от приложените към преписката доказателства – снимков материал, докладна записка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,протокол от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017г. В тази връзка следва да се посочи, че и съставеният АУАН е подписан с декларативни  възражения, че има такава, но подобни не са депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

        Единственото възражение , което се прави в жалбата , съответно се поддържа и в съдебно заседание е, че се касае за деяние, което е извършено в условията на чл.13 от НК вр.чл.8 от ЗАНН.

        Следва да се посочи, че съгласно чл. 13 от НК, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. Именно само при тези условия характерът на извършеното виновно деяние и представляващо административно нарушение отпада, но само ако са налице посочените в закона кумулативни предпоставки. Също така следва да се съпоставят характера и непосредствеността на опасността и деянието с което тя се предотвратява. По делото не е установено и жалбоподателят не сочи, дори декларативно по каква причина се е задействала алармата на охраняемия обект, обективно към момента в който е тръгнал към обекта самият той не е имал никаква представа за възможната причина за това. От тази гл.т. съдът приема, че жалбоподателят с оглед длъжността си е решил да стигне по възможно най-бързия начин до охраняемия обект. От друга страна обаче, с оглед преследваната цел , е налице повече от двойно превишение на скоростта и то в населено място. Сам по себе фактът на скорост от 112 км/ч при разрешени 50 км/ч води до изключително несъобразена скорост с всички възможни неблагоприятни последици за причиняване на ПТП с многобройни измерения. В този смисъл съдът намира, че не е налице кумулативен елемент от института на крайната необходимост, а именно с нарушаване на установения ред на държавно управление (режима на скоростта) да се спасят (предотвратят) по-значими блага.  По този начин се нарушава и принципът за опазване живота, здравето и имуществото на гражданите, залегнал в чл.3 т.3 от ЗЧОД, тъй като с подобна скорост, макар и при извършеното формално нарушение, защитените блага се поставят в много висока потенциална опасност.

Съгласно  чл.13 ал.2 от НК няма крайна необходимост ,когато самото отбягване на опасността съставлява престъпление. Съдът намира, че тази разпоредба не може да бъде тълкувана разширително и само на това основание в случая на жалбоподателя да му бъде отказано приложението на чл.13 ал.1 от НК, т.е. тази забрана не включва и извършването на административно нарушение, но само при наличие на всички кумулативни елементи от последната разпоредба.

Разпоредбите на чл.60 и чл.62 от  ЗЧОД само в два случая предвиждат охранителният състав да действа при условията на крайна необходимост и неизбежна отбрана – по изключение при използване на помощни средства и като крайна мярка при използване на огнестрелно оръжие. Доколкото тези две норми са ограничителни и въвеждат принципа на изчерпателното изброяване, същите не могат да се тълкуват разширително и да се приеме, че и други деяния , извършени от охранителния състав във връзка с изпълнение на служебни задължения ще изгубят обществената си опасност (чл.12 и чл.3 от НК) ще се дисквалифицират, като престъпления, респ.административни нарушения, защото в противен случай това щеше изрично да бъде указано в закона. В този смисъл съдът намира, че специалният ЗЧОД съдържа в себе си мълчалива забрана за извършване на защитни деяния, съдържащи признаците на  престъпления и/или административни нарушения, освен в тези две изрично посочени хипотези. Очевидно законодателната идея е, че съотношението не е в полза на извършване на престъпления/ административни нарушения, спрямо насоките на частната охранителна дейност, посочени в чл.2 ал.1 от ЗЧОД. Отделно от това един от основните принципи на тази дейност при осъществяването и е спазване на законите на страната.

В подкрепа на изложеното е и сравнителното тълкуване с относими разпоредби на ЗДвП. На първо място на тази плоскост следва да се посочи, че управлявания от жалбоподателя автомобил не е такъв със специален режим на движение, тъй като не е включен изчерпателния списък по чл.91 ал.3 от ЗДвП; в случай, че законодателят е включил патрулите по чл.15 ал.2 т.1 и т.2 от ЗЧОД, едва тогава за жалбоподателя би възникнало и правото по чл.92 ал.1 т.2 от ЗДвП и то при изключително същественото ограничение, доколкото няма застраши нечий живот или имущество. По същия начин и разпоредбата чл.189 ал.6 т.2 от ЗДвП предвижда анулиране на издаден електронен фиш по отношение на нарушени, извършени от автомобили със специален режим на движение, а не и на такива, които се използват за извършване на сходна и идентична дейност с някои от тях.      

        Наложените наказания имат характер на абсолютни санкции и в този смисъл размерът им не зависи от волята на АНО и съда, т.е. същите не подлежат на индивидуализиране.

        При това положение съдът намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

        С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:

 

                                                   

                                          Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1085-000149/29.01.2019г., издадено от Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе, с което на К.В.Г. с ЕГН ********** му е наложено наказание „глоба“ в размер на  800 лв.,   лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и отнемане на 12 контролни точки на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП.

        Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

       

       

                                                                Районен съдия :