Р Е Ш Е Н И Е
Номер 330 от 02.03.2021г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.Бургас, втори състав, на девети
февруари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
при
секретаря Вяра Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 1490 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.С.Я. с ЕГН ********** с настоящ адрес затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора Бургас против Заповед № Л-2760/07.07.2020 год. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 62, ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС е разпоредено жалбоподателя да бъде преместен от затворническо общежитие „Разделна“ към Затвора гр. Варна в затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора Бургас. В жалбата е заявено, че заповедта е несправедлива, като не са налице посочените в нея предпоставки за преместване на жалбоподателя. В съдебно заседание, жалбоподателя лично и чрез упълномощения си процесуален представител – адв. Р.Ж.П. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и формулира искане за отмяна на оспорения административен акт.
Ответната страна – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт М.Г.оспорва жалбата като неоснователна, ангажира допълнителни писмени доказателства, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и формулира искане за отхвърлянето й.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен
съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149,
ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:
От приложените по административната преписка доказателства се установява, че жалбоподателя В.С.Я. е постъпил първоначално в Затвора град София, откъдето на 09.05.2012 год. е преместен в Затвора гр. Враца на основание чл. 250, ал. 2 от ЗИНЗС. В изпълнение на Заповед № Л-5320/05.12.2017 год. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ В.Я. е бил преместен в Затвора гр. Варна на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. Същият изтърпява едно общо най-тежко наказание в размер на 17 години лишаване от свобода, определено по реда на чл. 25 от НК по НЧД № 599/ 2015 год. по описа на Апелативен съд гр. София, измежду наказанията наложени за извършени престъпления по чл. 116 от НК с присъда по НОХД № 437/2011 год. по описа на Софийски градски съд, отменена с присъда № 26/19.05.2014 год. по ВНОХД № 455/2013 год. на Софийски апелативен съд, оставена в сила с Решение № 171/15.05.2015 год. на Върховен касационен съд и с присъда по НОХД № 508/2013 год. по описа на Специализирания наказателен съд с начало 10.08.2015 год. Първоначалния режим на изтърпяване на наказанието е бил „строг“, като с решение на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС (отм.) от 18.11.2014 год. режима е променен на „общ“. Със Заповед № 37/19.12.2019 год. на началника на Затвора гр. Варна, Я. е настанен в общежитие от „открит“ тип „Разделна“ град Варна.
На 03.07.2020 год. Началника на Затвора гр. Варна е изготвил и изпратил до Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ Предложение за преместване на лишения от свобода В.С.Я. в друг затвор на основание чл. 62, ал. 1, т. 4, предл. 4-то от ЗИНЗС, поради наличие на важни съображения, свързани с безопасността на лицето и сигурността в МЛС. В предложението, след като са описани присъдите, въз основа на които Я. изтърпява наказанието „лишаване от свобода“, а също и заповедите за преместването му, както и изтърпяното и оставащо до момента наказание, Началника на Затвора гр. Варна е посочил и конкретни фактическо основания, налагащи преместването му, а именно: На 01.07.2020 год. прокурори от Варненската окръжна прокуратура са извършили регулярна проверка в ЗООТ „Разделна“, която служители на затворническото общежитие и настанени там лишени от свобода, между които и л.св. В.Я. са се опитали да осуетят. По случая е била образувана прокурорска проверка за изясняване на факти и обстоятелства, относно изпълнение на служебните задължения на длъжностни лица от ЗО „Разделна“ по Развел ІІ-ри от НК (престъпление по служба). В предложението е посочено, че описаната фактическа обстановка осъществява хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 4, предл. 4-то от ЗИНЗС, а именно наличие на важни съображения, свързани с безопасността на лицето, сигурността в МЛС и осъществяване на наказателна и административна отговорност по случая. С оглед на това, както и с цел разкриване на обективната истина и предотвратяване на деятелност по осуетяване на провежданите процесуално-следствени действия, извършвани по образуваната прокурорска преписка е предложено л.св. В.С.Я. да бъде преместен в друг затвор, като на основание чл. 60, ал. 1 от АПК да бъде допуснато предварително изпълнение на административния акт по преместването.
Въз основа на така изготвеното и депозирано предложение, Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № Л-2760/07.07.2020 год., с която на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС е наредено л.св. В.С.Я. да бъде преместен в затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора гр. Бургас за доизтърпяване на наложеното наказание, като на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта. Като мотиви на така постановената заповед, Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е вписал фактическа обстановка идентична с тази по сезиралото го предложение на Началника на Затвора гр. Варна.
Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателя Я. е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В жалбата е заявено несъгласие с мотивите на оспорената заповед, като се твърди, че жалбоподателя по никакъв начин не е препятствал или осуетявал прокурорската проверка, доколкото всичките му действия са били в следствие изпълнение на нареждане от служители на НОС (надзорно-охранителния състав). В допълнение към така заявените твърдения, процесуалния представител на жалбоподателя е представил подробни писмени бележки, в които са развити и допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. На първо място е заявено несъответствие на обективираните в заповедта мотиви, доколкото в заповедта е посочено, че прокурорската проверка, за която се твърди, че е осуетена от жалбоподателя е извършена на 01.07.2020 год., а от доказателствата по делото, в т.ч. и доклада на прокурора от ОП Варна се установява, че проверката е била осъществена на 26.06.2020 год., т.е. на 01.07.2020 год. не е имало проверка и няма как на тази дата жалбоподателя да е осуетил липсващата проверка. На следващо място са развити доводи, че в мотивите на заповедта липсват каквито и да е факти, въз основа на които административния орган е формирал извод за наличие на предпоставките на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, а именно наличие на психологическа несъвместимост и заплахи за сигурността.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт, съда установи, че заповедта е постановена от компетентен
орган в кръга на правомощията му, но при нарушаване на административнопроцесуалните
правила.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В случая, оспорената заповед е издадена именно от Главен директор на ГД „ИН“, поради което същата се явява като издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
В посочената по горе норма на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС е указано, че преместването се извършва със заповед, като липсва посочване на специални изисквания за формата или съдържанието на тези заповеди, поради което приложими са общите правила за форма и съдържание на индивидуалния административен акт. В разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е указано, че индивидуалния административен акт задължително следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Анализът на установената и описана по-горе фактическа обстановка обосновава извод за нарушаване на цитираната процесуална норма. Видно от текста на оспорената заповед, в същата безспорно е вписано правното основание за нейното издаване – чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. По мнение на настоящия съдебен състав допуснатото процесуално нарушение е по отношение описаните фактически основания за постановяване на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода. В мотивите на оспорения административен акт е прието, че е създадена атмосфера на психологическа несъвместимост в следствие с извършеното и течащата прокурорска проверка спрямо длъжностни лица, при което изтърпяването на наказанието му в същото място на лишаване от свобода е опасно за сигурността както на лицето, така и на мястото.
Независимо от така вписаните в заповедта мотиви, анализа на оспорената заповед, а и на цялата административна преписка, послужила при постановяването й не удостоверява наличието на хипотезите на посочената правна норма на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. На първо място, както в заповедта, така и в административната преписка липсва конкретно описание на определени действия или бездействия на л.св. В.Я., посредством които същия е препятствал или осуетил прокурорската проверка. Тук е мястото и да се отбележи, че основателно процесуалния представител на жалбоподателя е посочил несъответствие между вписаната в заповедта дата на прокурорската проверка – 01.07.2020 год. и датата на която действително е била извършена въпросната проверка – 26.06.2020 год. На следващо място, както в заповедта, така и в административната преписка липсва позоваване на конкретни обективни данни, въз основа на които административния орган е приел, че изтърпяване на наказанието в същото място за лишаване от свобода е опасно както за лишения от свобода Я., така и за самото място. Липсата на вписани конкретни фактически данни, въз основа на които административния орган е формирал извода си по същество съставлява съществено процесуално нарушение, което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. Както от заповедта, така и от административната преписка не би могло да се установи кои лица, кои конкретни действия или бездействия, кои факти и обстоятелства създават или биха създали конкретна опасност за сигурността на л.св. Я. или на мястото за лишаване от свобода.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото е приложено писмо рег. № 6769/10.07.2020 год. на Главния директор на ГД „ИН“ до Окръжна прокуратура гр. Варна относно извършена допълнителна проверка от камерите за видеонаблюдение в ЗО „Разделна“ към Затвора гр. Варна. В цитираното писмо са описани конкретните действия както на л.св. Я., така и на служителите от затворническата администрация, както и предприетите срещу тях административни и дисциплинарни мерки. По отношение на това писмо следва да се има предвид, че същото е изготвено на 10.07.2020 год., т.е. след постановяване на оспорената Заповед № Л-2760/07.07.2020 год., поради което писмото не съставлява част от административната преписка, послужила при постановяване на оспорения административен акт. В случая е неприложима и нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК, доколкото описаните в посоченото писмо факти и обстоятелства не са възникнали нито са станали известни след постановяване на заповедта – описаните в писмото действия на л.св. Я. са били известни към момента на постановяване на заповедта, но не са намерили място нито в мотивите на административния акт, нито в документите по административната преписка.
По изложените съображения и поради допуснатото в хода на производството съществено нарушение на процесуалните правила, съда намира оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.
Мотивиран от горното, Административен
съд – гр. Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-2760/07.07.2020 год. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 62, ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС е разпоредено В.С.Я. с ЕГН ********** с настоящ адрес затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора Бургас да бъде преместен от затворническо общежитие „Разделна“ към Затвора гр. Варна в затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора Бургас.
На основание
чл. 62, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС,
настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: