М О Т
И В И
по НОХД /БП/ №7727/2020год., ХІVн.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение против подсъдимия Г.И.И., в това че на 26.11.2020г. в
гр.Пловдив е управлявал моторно превозно
средство – л. а. марка „Шкода“ с рег.№ **,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,40 на
хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 718/27.11.2020г. -
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото на подсъдимия обвинение изцяло. Предлага на същия за
горепосоченото деяние, да му бъде наложено наказание Лишаване от свобода ориентирано
към една година и шест месеца, Лишаване от право на управление на МПС за същия
срок, както и Глоба в размер на 500лв.
Подсъдимият
Г.И. спрямо, когото производството в съдебно фаза е по реда на чл.269, ал.3 НПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по делото. Неговият защитник намира, че обвинението не е
доказано и пледира за оправдателна присъда. Алтернативно настоява за минимално наказание
с приложение на чл.66 НК.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
Г.И.И. е роден на ***г***, **. Той е б. б.г., неженен, с основно образование,
работещ, осъждан, ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на МПС от 2018г.,
категории “В” и “М”, притежава СУМПС №**.
На 26.11.2020г. сутринта подс.И. *** лек автомобил „Шкода Октавия” с немски
регистрационен номер **като преди това бил употребил
алкохол. Движейки се по бул.“Цариградско шосе“ около 09.00ч достигнал до
кръстовището с бул”Освобождение”, където пред него се намирал автомобил „Крайслер“
с рег № **в този момент управляван от свид.С.Я.. Последният тъкмо намалявал
скоростта на автомобила посредством спирачната уредба, тъй като светофара бил
на червен сигнал. В този момент забелязал в огледалото за обратно виждане, че
Шкодата на подсъдимия се приближавала твърде бързо зад него и предвиждайки, че
ще настъпи удар в неговия автомобил освободил спирачката, за да избегне
по-тежки щети. Както и предположил последвал такъв удар в задната част на
„Крайслера“ в резултат на което била спукана задната броня и изкривена гредата
под нея. Свид.Я. излязъл от автомобила си като същото сторил и подс.И.. Първият
го запитал има ли застраховка, на което получил утвърдителен отговор от
подсъдимия. Тъй като обаче колата била с немска регистрация и документите били
на немски език, свид.Я. сигнализирал на тел.112 за настъпилото ПТП. Малко
по-късно местопроизшествието било посетено от екип на ПП –Пловдив, в който
влизал свид. Т.Д. – мл. автоконтрольор. Същият огледал двата автомобила, уверил
се че щетите по „Крайслера“ на свид.Я. са в задната част, а тези по Шкодата управлявана от подс.И. в предната
част и приел, че се касае за неспазване на дистанция и настъпило ПТП по вина на
подсъдимия. Ето защо съставил срещу него АУАН № 937973 от същата дата за
нарушение по чл.23, ал.1 ЗДвП. Тествал за алкохол двамата водачи участници в
ПТП с техническо средство като пробата на свид.Я. била отрицателна, а тази на
подсъдимия показала 1.45 промила. Ето защо свид.Д. съставил още един АУАН срещу
подсъдимия за управление на МПС след употреба на алкохол, свалил табелите на
Шкодата и ги иззел, ведно със свидетелството за регистрация на автомобила и
СУМПС на подс.И.. Отделно от това съставил и протокол за ПТП № 1757501. Тъй
като подс.И. пожелал да даде кръв за изследване, то му бил издаден талон за
вземане на кръв за изследване № 0015955/26.11.20г. и бил отведен до УМБАЛ „Св. Георги“.
Там подсъдимият дал кръвна проба, а в
последствие бил отведен в VІ РУП. Там с него беседвал свид.И.Т.-**, а подс.И.
бил задържан по реда на ЗМВР.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от
показанията на разпитаните като свидетели в съдебното производство С.Я.Я., Т.С.Д.
и И.С.Т.. Горното е видно и от приложените по делото писмени доказателства: копия
на АУАН 2бр., талон за медицинско изследване, протокол за ПТП, справка
съдимост, справка за водач / нарушител на подсъдимия, характеристична справка,
които съдът също възприема като обективни и безпротиворечиви.
Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимия като
обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалите
възприети доказателства. Единствено не може да ползва показанията на свид.Т.
досежно заявеното пред него от подсъдимия при проведената беседа, тъй като към
този момент напрактика органите на МВР вече са имали данни за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 НК от И. и същия няма как да бъде разпитван по
тези факти, без да са спазени изискванията на НПК. Именно последния закон
изисква за разпита да се състави протокол, който да отговоря на определени
формални изисквания, а и И. вече е бил задържан, но не е ясно разяснено ли му е
правото на адвокат и желаел ли е той такъв. Съответно гарантиране на правата му
включително и факта, че всичко заявено от него може в последствие да бъде
ползвано напрактика заобикаляйки изискванията на НПК. Все пак обаче свид.Т.
привнася факти интересни за процеса, а именно че подс.И. е лицето, което е
доведено в районното управление като водач на Шкодата. От показанията на свид.Я.
пък е видно, че след настъпване на ПТП подсъдимия не е напускал
местопроизшествието и по този начин става ясно, че няма съмнение относно факта
на управление на МПС на процесната дата и място именно от подсъдимия.
От заключението на изготвената в
досъдебно производство химическа експертиза е видно, че концентрацията на
алкохол в кръвта на подс.И. към момента на деянието е била 1.40 промила.
Съдът кредитира заключението на
извършената експертиза като изготвени обстойно, с нужните специални знания, в
съответствие с доказателствата по делото и неоспорени от страните. Вещото лице
изрично посочи, че пробата му е била донесена непокътната и той няма съмнение,
че именно това е кръвната проба на лицето отразено на съда, в която тя се
помещава. Същата експертиза е била назначена след надлежно постановление на
разследващия по досъдебното производство и при извършването й са спазени
изискванията и на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Това е видно и от допълнително изисканите копия от амбулаторен
журнал УМБАЛ Св.Георги, досежно вземането на кръвната проба на подсъдимия.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна, че с действията си подсъдимият Г.И. е осъществил обективните и
субективните признаци от състава на престъплението по чл.343б , ал.1 от НК, за
това че на 26.11.2020г. в гр.Пловдив е
управлявал моторно превозно средство – л. а. марка „Шкода“ с рег.№ **, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,40 на хиляда, установено по надлежния
ред – с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръв и урина № 718/27.11.2020г.
От
обективна страна с действията си – управление на посоченото МПС след консумация
на алкохол, с ясното съзнание за това подсъдимия е осъществил състава на
посоченото престъпление. В случая концентрацията е била над 1,2 на хиляда, а
именно 1,40 промила. По-рано е извършено замерване с техническо средство, което
е посочило по-висока концентрация, но от една страна изследването на кръвната
проба е по-достоверен метод, а от друга самата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози предвижда при противоречия да се зачита
резултата от кръвното изследване. Не е основателно възражението на защитата, че
не бил спазен реда за установяване на наличието на алкохол в процесния казус,
тъй като било отказано повторно изследване. Самата наредба действително
предвижда такава възможност, но според нея повторното изследване се извършва
отново в същото здравно заведение. В случая това е УМБАЛ Пловдив, която е
определена за целта пак според наредбата. В този смисъл няма нарушение поради
факта, че е отклонено искането на подсъдимия и защитника за повторно изследване
в здравно заведение в гр.София. Наредбата на предвижда възможност за арбитражна
проба в лаборатория по преценка на подсъдимия и защитата, тъй като те може да
искат такова и извън страната например, но последното би попречило за
своевременно протичане на разследването. В този смисъл не е налице нарушение на
реда за установяване употребата на алкохол и по тази причина е изпълнен от
обективна страна състава на вмененото престъпление по чл.343б ,ал.1 НК.
От субективна страна – деянието е осъществено
с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият И. е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Това е видно от последователността на
действията му по управление на МПС. Не се споделя възражението на защитата, че
всъщност не било установено кога подсъдимия е употребил алкохол и следователно
той не могъл да предполага, че все още е под влияние на същия. Последното не се
изисква от нормата на чл.343б НК. Ясно е че водачът не може да е сигурен каква
е концентрацията на алкохол в кръвта му, но щом при проверката техническото
средство, а в последствие и кръвната проба показват наличие на такъв, то
отговорността следва да се носи именно от водача, който на свой риск е
предприел управление на автомобила. А няма как кръвното изследване да покаже
наличие на алкохол, ако самия подсъдими не е употребил такъв преди управлението
на автомобила.
С
оглед така приетата правна квалификация и като се съобрази с целите заложени от
законодателя в чл.36 от НК, настоящата инстанция намира, съобразявайки
обстоятелствата по чл.54 от НК, че на подс.И. следва да се наложи наказание Лишаване
от свобода в размер на 2 години. Следва да се посочи, че законът предвижда
такова от една година до три години и баланса се явява именно две години. Като
смекчаващи вината обстоятелства настоящата инстанция отчита относително младата
възраст на дееца и факта, че е трудово ангажиран. От друга страна деецът е вече
осъждан, а макар водач на МПС от средата на 2018г. вече е наказван шест пъти по
ЗДвП. Тези обстоятелства се отчитат като отегчаващи вината на подсъдимия И..
Такова е и настъпилото ПТП в процесния казус. На следващо място именно
предходното осъждане е пречка да се удовлетвори желанието на защитата
наказанието лишаване от свобода да бъде отложено по реда на чл.66 НК. С влязло
в сила на 11.07.2018г. определение на РС София му е било определено наказание
лишаване от свобода в размер на една година. То е било вече отложено по реда на
чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години. Видно е, че към момента на настоящото
деяние – 26.11.2020, той не е изтекъл. Ето защо не са налице условията на
чл.66, ал.1 НК и по – конкретно дееца да не е осъждан на лишаване от свобода,
за да може сегашното наказание да бъде отново отложено по същия ред. Не са
налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които да водят до извод , че и най – лекото предвидено в закон наказание би се
явило несъразмерно тежко, поради което не е налице възможност и за прилагане
нормата на чл.55 НК в настоящия казус. Наказанието от две години лишаване от
свобода ще следва да се търпи от подсъдимия при първоначален строг режим по
правилата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС. Тъй като същия е бил задържан по реда
на ЗМВР на 26.11.2020г. за 24 часа, то на
основание чл.59, ал.1 от НК следва да се зачете времето като един ден лишаване
от свобода на тази дата.
Същевременно
кумулативно с наказанието лишаване от свобода е предвидено и наказание глоба.
Тя може да бъде в пределите от 200 до 1000лв. Изхождайки от факта, че подсъдимия
работи според данните по делото, то съдът намира, че такава малко под баланса,
а именно в размер на 500лв се явява съобразено с имущественото му състояние, а
в съчетание с другите наказания се явява и най-справедлива. В случая следва на
основание чл.343г, вр. с чл.343б, ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде
наложено на подс.И. и наказание лишаване от право на управление на МПС. С оглед
настъпилото ПТП и лошата му характеристика като относително млад водач, но вече
6 пъти наказван, то следва да се определи също в размер на две години. Това
наказание се явява най-справедливо и същото би постигнало поправителен и
превъзпитателен ефект не само върху подсъдимия, а и върху останалите членове на
обществото.
На основание чл.59, ал.4 от НК следва да се зачете периода от време през който
подс.И. е бил лишен по административен ред от право на
управление на МПС, а именно от 26.11.2020г. до влизане в
сила на настоящата присъда.
Същевременно както бе отбелязано
и по-горе е налично предходно осъждане на подс.И. по НОХД № 11556/2018г. на СРС
с наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, което е
отложено по реда на чл.66 НК с изпитателен срок от три години. Този срок тече
от влизане в сила на съдебния акт, което е станало на 11.07.2018г. Към момента
на настоящото деяние не е изтекъл, същевременно престъплението по чл.343б НК е
умишлено такова, от общо характер, а за него е наложено наказание лишаване от
свобода. Ето защо по правилата на чл.68, ал.1 НК наказанието по делото на СРС
от една година лишаване от свобода също следва ад се изтърпи изцяло и отделно
от наказанието по настоящото дело от подс.И.. Първоначалният режим при който
това следва да стане, според настоящата инстанция също следва е строг. Макар
нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС
на пръв поглед да предполага само второто наказание, т.е. това по
настоящото дело да се търпи при строг режим, тъй като сборът от наказанията в
настоящия казус е над две години, то ЗИНЗС повелява наказанията да се търпят по
тяхната поредност като се започне от най-старото. Следователно подс.И. следва
първо да търпи наказанието по делото на СРС в размер от една година. Няма как
това наказание да се търпи при първоначален общ режим, а след изтичането му,
тепърва да започне да търпи наказанието по настоящото дело при първоначален
строг режим. Ето защо и отложеното наказание следва да се търпи при
първоначален строг режим. В този смисъл са и Решение на ВКС на Р България
№14/20г. по н.д. № 1174/19г., № 38/18г. по н.д. № 1294/17г. и №154/18г. по н.д.
№ 544/18г.
Причини за извършване на деянието
– незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди – лични.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
следва подсъдимия Г.И.И. да заплати сумата от 40 / четирдесет / лева по сметка
на ОД МВР Пловдив, представляващи разноски по делото за извършената експертиза.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.