Присъда по дело №1105/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 72
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 4 юни 2022 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20222120201105
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 72
гр. Бургас, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МА.ДИЕВА
СъдебниН.П.Р.

заседатели:С.Г.Д.
при участието на секретаря Ж.З.М.
и прокурора Ант. Ив. М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МА.ДИЕВА Наказателно дело
от общ характер № 20222120201105 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. Ш., ЕГН **********, роден на ***. в
гр. Бургас, българин, български гражданин, с настоящ адрес: *** и постоянен
адрес: ***, понастоящем в Затвора – Бургас, неженен, с основно образование,
безработен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 14.07.2021 г. в гр. Бургас от
апартамент намиращ се в ж-к „***“ бл. ***, ***, отнел чужди движими вещи,
както следва: пари в размер на 500 лева и 50 евро, равняващи се на 98 лева по
фиксиран курс на БНБ от владението и собственост на П. Н. Б. и пари в
размер на 110 лева от владението и собственост на З. СЛ. Б., възлизащи на
обща стойност 708 лева (седемстотин и осем лева), без тяхно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, ПОРАДИ КОЕТО на
основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б.
„б“ от НК вр. чл. 58а вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание „лишаване
от свобода” за срок ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
1
НА ОСНОВАНИЕ чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗИНЗС определя
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимия А. М. Ш., ЕГН:
********** да заплати на З. СЛ. Б. ЕГН **********, сумата в размер на 60
/шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените й в резултат
на деянието имуществени вреди ведно със законната лихва от датата
14.07.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 5.00
/пет/ лева, в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на гражданския
ищец.
ОСЪЖДА подсъдимия А. М. Ш., ЕГН: ********** да заплати по
сметка на Районен съд Бургас държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева
изчислена върху размера на уважения иск, както и 5,00 /пет/ лева държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – диск л. 54 ДП и л.57
ДП да останат приложени по делото за срока на съхранението му в архив,
след което да бъдат унищожени заедно с делото по реда на ПАС.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А. М. Ш.,
ЕГН: **********, да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сума в размер
на 442,05 лв. /четиристотин четиридесет и два лева и пет стотинки/ за
експертизи.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 72 по НОХД 1105/2022г. по описа на РС Бургас, обявена в
публично съдебно заседание, след подписване с КЕП, на 19.05.2022г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу АВР. М. Ш., ЕГН: ********** за това, че на 14.07.2021г. в гр. Бургас от
апартамент намиращ се в ж.к. „***“ бл. ***, вх. 5, ет. 1, отнел чужди движими вещи, както
следва: пари в размер на 500 лева и 50 евро, равняващи се на 98 лева по фиксиран курс на
БНБ от владението и собственост на П. Н. Б. и пари в размер на 110 лева от владението и
собственост на З. СЛ. Б., възлизащи на обща стойност 708 лева (седемстотин и осем лева),
без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
в условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
В производството по делото беше конституиран граждански ищец - пострадалото
лице З.Б..
В разпоредително заседание подсъдимият и неговият защитник адв. Л.Л. от БАК
направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно
следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл.
372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира, че са налице отегчаващи
обстоятелства – осъжданията на подсъдимия извън квалификацията, но намира, че са налице
и смекчаващи обстоятелства – ниската стойност на предмета на престъплението, оказаното
съдействие от страна на подсъдимия и предлага да се определи наказание в размер на 3
години „лишаване от свобода“, което да се намали с 1/3 като се получи наказание от две
години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим.
Гражданският ищец заявява, че желае да й бъдат върнати парите.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Л. счита, че следва да се вземе предвид
изразеното съжаление от подсъдимия и оказаното съдействие и че целите на наказанието
могат да се постигнат и с наказание в минималния предвиден от закона размер, което да
бъде редуцирано с 1/3.
Подсъдимият Ш. се признава за виновен и моли да му се определи по-малко
наказание.
В последната си дума иска да му се даде присъда под минимума.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият АВР. М. Ш., ЕГН ********** е роден на ***. в гр. Бургас, български
гражданин. Съгласно данни на подсъдимия е с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. „***“, ***,
и с настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. „***“, ***, а според справка за съдимост настоящият му
адрес е гр. Бургас, ж.к. „***“, ***. Понастоящем е в Затвора – Бургас, неженен, с начално
образование, безработен, осъждан.
На 14.07.2021 г., през ноща, св. З.Б., дъщеря й С. Б., внукът й Е.Х., както и
приятелката му П.Б., спели в апартамент в ж.к. „***“ бл. ***, вх.5, ет.1. Подсъдимият А.Ш.
1
бил осъждан и на 17.05.2021г. бил освободен от Затвор поради изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“. Преди време подсъдимият имал връзка със св.С. Б. и знаел къде
живее и решил да проникне в жилището в ж.к. „***“ бл. ***, вх. 5, ет. 1 с намерение да
извърши кражба.
За целта, той поставил стълба под отворения прозорец на апартамента им, намиращ
се на първия етаж, покатерил се по нея и проникнал в жилището.
След като влязъл, той се отправил към кухнята, където забелязал портфейла на П.Б., в
който имало пари в размер на 500 лева, както и 50 евро, равняващи се на сумата от 98 лева
по фиксиран курс на БНБ. Ш. взел портфейла с парите и излязъл от кухнята, като в
коридора извадил парите от портфейла и го оставил на тоалетката. Тогава забелязал чантата
на пострадалата З.Б., която била закачена на закачалка в коридора, бръкнал в нея и намерил
портмонето й, в което открил сумата от 110 лева. В чантата още намерил и ключове за
входната врата на жилището. Ш. взел парите и ключовете, върнал портмонето в чантата на
Б., отключил входната врата с намерените ключове и напуснал жилището през нея. Веднага
след това изхвърлил ключовете, отишъл до прозореца, където бил оставил стълбата и я
махнал от там. Преминал по ул. „Капитан Петко Войвода”, като се отправил в посока към
ул. „Люлин“, след което посетил игрална зала „777“ в ж.к. „***“, където изиграл отнетата
сума пари. От изготвената техническа експертиза на приложения от игралната зала
видеозапис, става ясно че в 02:20 часа на 14.07.2021 г., Ш. се е намирал в залата.
Сутринта, след като З.Б. и дъщеря й С. станали за работа, З.Б. установила, че от
портмонето й липсва сумата от 110 лева. Двете с дъщеря й С. също забелязали, че
портмонето на П.Б. е оставено на тоалетката в коридора. Проверили прозорците и видели, че
комарника на единият от тях, който не бил закрепен, е отместен.
Подсъдимият е осъждан многократно съгласно справка за съдимост като част от
деянията са извършени назад в миналото. Следва да се посочи, че квалификацията на
деянието касае правната страна, не е част от обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
поради което и съдът прие признанието на подсъдимия като намери, че се подкрепя напълно
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства
и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът намира за нужно обаче да се посочи, че подсъдимият съгласно справка за
съдимост е осъждан по НОХД № 600/2015г. на РС Бургас в сила от 16.02.2015г. за деяние
извършено на 22.01.2015г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б „а“ и б „б“ вр. чл. 18, ал. 1 НК на „лишаване от свобода“ за срок от една година при
първоначален „строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на 08.11.2015г.; по НОХД №
4878/2018г. на РС Бургас в сила от 30.10.2018г. за деяние извършено за времето от
28.07.2018г. до 10.08.2018г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б „а“ и б „б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една
година и четири месеца при първоначален „строг“ режим; по НОХД № 5518/2018г. на РС
Бургас в сила от 02.02.2019г. за деяние извършено на 30.10.2018г. за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ НК е осъден на „лишаване от
свобода“ за срок от една година при първоначален „строг“ режим.; По НОХД № 4905/2020г.
на РС Бургас в сила от 23.11.2020г. за деяние извършено на 14.09.2020г. за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ НК е осъден на „лишаване
от свобода“ за срок от осем месеца при първоначален „строг“ режим. Наказанието е
изтърпяно от 23.09.2020г. до 17.05.2021г. съгласно писмо Затвор Бургас л. 66 ДП; по НОХД
№ 4067/2020г. на РС Бургас в сила от 19.02.2021г. за деяние извършено на неустановена
дата в края на месец юни 2018г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и
2
четири месеца при първоначален „строг“ режим.
Съгласно справка за съдимост е осъждан и по НОХД № 2748/2021г. на БРС и НОХД
№ 674/2021г. на БРС като по тези две осъждания присъдите са влезли в сила след датата на
деянието по настоящото обвинение – 14.07.2021г., съответно по НОХД № 2748/2021г. – на
29.07.2021г. , а по НОХД № 674/2021г. на БРС – на 08.10.2021г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимия Ш. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните доказателства и доказателствени средства: разпити на свидетелите Е.Х.
(л.11); П.Б. (л.13); З.Б. (л.14, л. 81); С. Б. (л. 18); М.С. (л.20); С.И. (л.79- частично); К.Т.
(л.84);
От писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие (л.7-10); оглед на веществено доказателство (л. 44-46); протокол за
доброволно предаване (л.47); протокол за доброволно предаване (л. 48); разписка (л.49);
протокол за доброволно предаване (л.53); разписка (л.55); протокол за доброволно предаване
(л. 56); справка (л.66); протокол за доброволно предаване (л. 85); разписка за върнати вещи
(л.87); разписка за върнати веществени доказателства (л.147); справка съдимост (л.51-57
СФ).
От експертизите: дактилоскопна експертиза (л.27); ДНК Експертиза (л.29);
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза (л. 93-98); видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза (л. 100-104);
Веществени доказателства: диск (л.54), диск (л. 57).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се
подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия.
Съдът не кредитира само частично показанията на св. И. в частта, в която се сочи, че
е проведен разпит на подсъдимия преди да бъде привлечен в качеството му на обвиняем.
Както и не кредитира показанията на този свидетел във връзка с преразказа какво е възприел
от представеното по делото веществено доказателство – диск. От една страна е недопустима
подмяната на първични с производни доказателства. Представеният диск е бил изследван по
делото, назначена е експертиза, която дава заключение, че не е възможно да се направи
лицево-идентификационно разпознаване на лицето, носещо стълба. От друга страна се касае
за преразказ от свидетеля на предварително снети обяснения от задържано лице, на което не
са били разяснени правата като обвиняем. Независимо от начина, по който са включени в
доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители по
същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което
има данни, че е извършило престъпление. Проведената „беседа“ не е доказателствено
средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за
разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради
това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите
имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина
„беседа“ има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които
правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено
средство. В този смисъл, освен практиката на ВКС е и практиката на ЕСПЧ (делото –
„Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
3
Въпреки, че не се кредитират частично показанията на свидетеля по делото са налице
еднопосочни показания на останалите свидетели, от които се установява механизма на
деянието, начина, по който подсъдимият е проникнал в жилището като показанията на
свидетелите се подкрепят от изготвените по делото видеотехническа и лицево-
идентификационна експертизи. Съдът намира, че се касае за защитна теза изложеното от
подсъдимия, че не е сигурно каква е била отнетата парична сума, тъй като от показанията на
пострадалите лица П.Б. и З.Б. се установява паричната сума, която е била отнета. Св. Б.
подробно описва отнетите банкноти. Липсват основания, поради които съдът да не се довери
на показанията на двете свидетелки, те съвпадат по съдържание и се подкрепят от
показанията на св. Е.Х.. Следва да се посочи, че в обвинителния акт прокурорът е посочил
като пострадало лице П.Б. и именно този факт е признат от подсъдимия. Съдът обаче намира
за нужно да посочи, доколкото се направи в съдебно заседание искане за конституиране като
граждански ищец на Е. Х., че следва да се има предвид, че за обективната съставомерност на
престъплението „кражба“ е достатъчно деецът да е отнел чужда движима вещ от владението
на другиго без негово съгласие с намерение за противозаконно своене. Чужда за дееца е
всяка движима вещ, която не е негова собственост, но никоя от разпоредбите по чл.194-197
от НК, регламентиращи основния, квалифицираните и привилегированите състави на
престъплението „кражба“, не държи сметка за това, дали владелецът на вещта при нейното
отнемане е и нейн собственик, кой е собственикът на отнетата вещ, нито прави разлика дали
тя е собственост на физическо, или на юридическо лице. Следователно, установяването на
собственика на откраднатата вещ не е елемент от фактическия състав на престъплението
„кражба“ и поради това, непосочването му в обвинителния акт не представлява отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила нито по отношение правното положение на
подсъдимия, нито досежно собственици на инкриминираните вещи (арг. Определение №
500/16.09.2021г. по ЧНД № 945/2021г. на БОС).
Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява
подробен анализ на доказателствата. В случая доказателствените материали с посочените
уточнения установяват фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния
акт и призната от подсъдимия.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и
субективната му страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба може да
бъде движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга
стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на
фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху
движимата вещ. От субективна страна престъплението се извършва с форма на вина пряк
умисъл като е налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо
или юридическо разпореждане).
От обективна страна се установи, че подсъдимият е отнел чужди вещи – пари в
размер на 500 лева и 50 евро, равняващи се на 98 лева по фиксиран курс на БНБ от
владението и собственост на П. Н. Б. и пари в размер на 110 лева от владението и
собственост на З. СЛ. Б., възлизащи на обща стойност 708 лева (седемстотин и осем лева).
Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашните владелци и установяване
от подсъдимия на собствена фактическа власт върху вещите - пари. Подсъдимият е отнел
4
вещите като се е разпоредил с тях използвал ги за игра на хазарт. Налице са всички признаци
от състава на престъплението кражба като се касае за отнемане на вещи, които са чужди –
касае се за движима вещ, която не е негова собственост.
Налице е и квалифициращия признак „опасен рецидив”, по смисъла на чл. 29, ал.1, б.
„а” и б „б” НК. Подсъдимият е осъждан преди датата на деянието не веднъж, като:
по НОХД № 600/2015г. на РС Бургас в сила от 16.02.2015г. за деяние извършено на
22.01.2015г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б
„б“ вр. чл. 18, ал. 1 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година при
първоначален „строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на 08.11.2015г.;
по НОХД № 4878/2018г. на РС Бургас в сила от 30.10.2018г. за деяние извършено за
времето от 28.07.2018г. до 10.08.2018г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок
от една година и четири месеца при първоначален „строг“ режим;
по НОХД № 5518/2018г. на РС Бургас в сила от 02.02.2019г. за деяние извършено на
30.10.2018г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б
„б“ НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален „строг“
режим;
по НОХД № 4905/2020г. на РС Бургас в сила от 23.11.2020г. за деяние извършено на
14.09.2020г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б
„б“ НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца при първоначален „строг“
режим. Наказанието е изтърпяно от 23.09.2020г. до 17.05.2021г. съгласно писмо Затвор
Бургас л. 66 ДП;
по НОХД № 4067/2020г. на РС Бургас в сила от 19.02.2021г. за деяние извършено на
неустановена дата в края на месец юни 2018г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една
година и четири месеца при първоначален „строг“ режим.
Съгласно справка за съдимост е осъждан по НОХД № 2748/2021г. на БРС и НОХД №
674/2021г. на БРС като по тези две осъждания присъдите са влезли в сила след датата на
деянието по настоящото обвинение – 14.07.2021г., съответно по НОХД № 2748/2021г. – на
29.07.2021г. , а по НОХД № 674/2021г. на БРС – на 08.10.2021г.
Съгласно Постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с
постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и постановление № 7 от 26.VII.1987 г. опасният рецидив
по чл. 29, ал. 1, б. „б” НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. Затова
при реална съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди за
отделни престъпления, е налице едно осъждане.
С Определение по ЧНД № 1353/2021г. на БРС в сила 03.04.2021г. е извършена
кумулация като са обособени две групи по най-благоприятния за лицето начин като му е
определено и наложено едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 4878/2018г.
на БРС, НОХД № 5518/2018г. по описа на БРС, НОХД № 4067/2020г. на БРС, а именно
„лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца. Общото най-тежко
наказание от една година и четири месеца е изтърпяно на 16.01.2020г. съгласно справка л.
66 ДП. Със същото това определение съдът е постановил осъждането по НОХД №
4905/2020г. на БРС, а именно „лишаване от свобода” за срок от осем месеца да се търпи
отделно. Наказанието е изтърпяно от 23.09.2020г. до 17.05.2021г. съгласно справка л. 66 ДП.
От изтърпяване на наказанието по визираните съдебни актове до извършване на
настоящото престъпно деяние -14.07.2021г., не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал.1 от НК
петгодишен срок. Съгласно писмо л. 66 ДП наказанието една година и четири месеца
„лишаване от свобода” е изтърпяно в периода 07.11.2018г.-16.01.2020г., бил е освободен и
5
след това е търпял наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца от 23.09.2020г.
до 17.05.2021г.
Предвид посоченото съдебният състав не споделя становището на БРП, че
квалификацията по б. „б“ на чл.29 от НК се обосновава на осъжданията: по НОХД
№600/2015г., с влязла в сила присъда от 16.02.2015г., по което Ш. е осъден на ЛОС за срок
от една година ефективно и което е изтърпяно на 08.11.2015г. и по НОХД №4067/2020г. на
РС Бургас, с влязла в сила присъда от 19.02.2021 г., за деяние извършено през месец юни
2018г., по което Ш. е осъден на ЛОС за срок от една година и четири месеца ефективно, тъй
като от изтърпяване на наказанието по НОХД № 600/2015г. (16.02.2015г.) до датата на
настоящото деяние - 14.07.2021г. са изминали повече от пет години.
Въпреки това този състав прие, че е налице и квалифициращ признак по чл. 29, ал. 1,
б „б” НК, тъй като подсъдимия е извършил престъплението, след като е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер (1. по НОХД №
4878/2018г. на БРС, НОХД № 5518/2018г. по описа на БРС, НОХД № 4067/2020г. на БРС,
които са извършени в условията на съвкупност и е определено общо наказание от една
година и четири месеца „лишаване от свобода“, изтърпяно на 16.01.2020г. и 2. по НОХД №
4905/2020г. на БРС, за което е наложено наказание от осем месеца „лишаване от свобода“,
изтърпяно на 17.05.2021г.) и изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 като към
момента на извършване на настоящото деяние - 14.07.2021г. не са изминали пет години от
датата на изтърпяване на наказанията.
Настоящото деяние е извършено и след като Ш. е осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година (а именно едно година и
четири месеца лишаване от свобода), изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК,
поради което е налице опасен рецидив и по чл. 29, ал. 1, б „а” НК. Деянието е извършено в
петгодишния срок по чл. 30, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е, че прекъсва
фактическата власт на досегашния владелец, като е целял това и е имал намерение
противозаконно да ги присвои. Следва да се посочи, че се касае за деяние извършено с
намерение да се отнемат без съгласие на собственика чужди движими вещи, умисълът
обхваща отнемане на вещи каквито бъдат намерени на адреса в гр. Бургас и затова не се
касае за продължавано престъпление.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от две до десет години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК.
В случая се касае за лице, което е с по-висока степен на обществена опасност, тъй
като подсъдимият е осъждан нееднократно като отегчаващо обстоятелство се отчитат
осъжданията извън квалифициращия признак. Подсъдимият е бил освободен от Затвора
месец май 2021г. и само два месеца след освобождаването си е извършил процесното
деяние. Следва да се отчете и начина на извършване на деянието – през нощта, докато
пострадалите са били в дома си и са спели, използвал е стълба, за да достигне прозореца и да
влезе в жилището. Касае се за добре обмислена постъпка като не е извиняващо
обстоятелството, че подсъдимият и друг път е влизал в това жилище и имал връзка с
6
дъщерята на пострадалата Б.. Напротив, това обстоятелство съдът отчита като отегчаващо
неговата отговорност, защото без съгласието на обитателите, той е влезнал в дома им и е
видно от справка за съдимост, че по НОХД № 4905/2020г. по описа на БРС е осъждан за
това, че е отнел без съгласието на собственика С. Б. парична сума, като последната от
събраните доказателства се установява, че живее заедно с пострадалата З.Б.. Въпреки
приложената спрямо подсъдимия наказателна санкция, той отново е решил да извърши
общественоопасно деяние и да отнеме парична сума като извън квалифициращото
обстоятелство съдът отчита, че се касае за нарушаване на морални принципи и се касае за
трайно престъпно поведение у подсъдимия. Като отегчаващо обстоятелство отчете и това,
че подсъдимият не си е намерил работа, използвал е отнетата сума пари за хазартни игри и
се стреми към задоволяване на потребностите си по престъпен начин.
Като смекчаващо обстоятелство съдът отчита, че отнетата парична сума е в размер
около минималната за страната работна заплата и това, че част от сумата е върната.
Съдебният състав взе предвид също така изразеното от подсъдимия съжаление и фактът, че
заявява, че няма да безпокои повече пострадалата. Съдебният състав намира, че прекалено
дългата изолация в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не би
спомогнала за социализацията на подсъдимия след освобождаването му, а следва да му се
даде възможност да се превъзпита и да се поправи, поради което съгласно чл. 54 НК според
съдебния състав справедливото наказание, което би постигнало целите на наказанието,
предвидени от законодателя да се предупреди и превъзпита извършителя и да се въздейства
предупредително и превъзпитателно върху останалите членове на обществото е в размер на
две години и шест месеца „лишаване от свобода“.
Същото съдът намали с една трета съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, поради
което осъди подсъдимия да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от една година
и осем месеца. Така определеното наказание следва да способства за постигане на целите на
наказанието и едновременно с това да ограничи възможността на подсъдимия за
предвидения период от време да извършва престъпления.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б „б“ ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва
да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, тъй като не са изтекли повече от 5 години
от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било
отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, в който смисъл съдът определи
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието.
По гражданския иск:
По отношение на предявения от З.Б. срещу подсъдимия граждански иск за обезвреда
на причинените вреди съдът намери, че същият е изцяло доказан по основание и по размер.
Установи се деянието извършено от подсъдимия, което е противоправно, установи се
размерът на причинената вреда, както и причинна връзка между вредата и поведението на
подсъдимия. Размерът на щетата е 110 лева, от които са били възстановени 50 лева и е
налице остатък от 60 лева за възстановяване. Размерът на гражданския иск изцяло съвпада с
повдигнатото обвинение, поради което искът е изцяло доказан по основание и по размер и
съдът на основание чл. 45 ЗЗД осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец Б. сумата
в размер на 60 лева, представляваща невъзстановената стойност на отнетата сума, ведно със
законната лихва върху нея от датата на деянието – 14.07.2021г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
По ДП са налични доказателства за сторени разноски в размер на 442,05 лева за
експертизи, а именно: 199,60 лева за ДНК експертиза, видео-техническа експертиза 188,30
лева и 54,15 лева, поради което подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да ги
заплати, както и сумата в размер на 50 лева – държавна такса върху уважения граждански
7
иск и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
съда и 5 лева държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на
гражданския ищец.
По веществените доказателства:
По делото са налични два броя дискове, приложени на л. 54 и л. 57 от ДП като съдът
намери, че същите следва да останат приложени по делото за срока на неговото съхранение,
след което да бъдат унищожени по предвидения за това ред заедно с делото по реда на ПАС.
По тези съображения съдът постанови присъдата си и разясни на страните
възможността да бъде обжалвана пред Окръжен съд Бургас.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни