О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 371
град Велико Търново, 19.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ -ри състав, в
закрито съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №37 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
С Определение №139/03.05.2022г. по делото съдът е
оставил без разглеждане жалбата на Д.Н.Н.-Н. от гр. В. Търново, срещу
Разрешение за строеж №68/03.12.2021г. на гл. архитект на Община В. Търново и е
прекратил производството по делото. С Определение №6793/07.07.2022г. по АД
№5792/2022г. състав на ВАС е оставил в сила това определение.
С молба с вх. №2131/13.05.2022г. пълномощник на
ответника е направил искане за изменение на постановеното определение в частта
за разноските, като е претендирал за
присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв.
Ответната страна по молбата – Д.Н.Н.-Н. от гр. В.
Търново, чрез пълномощника си адв. А., в представено по делото писмено становище
оспорва направеното искане за изменение на определението в частта за разноските
като недопустимо и неоснователно и моли съда да го остави без разглеждане,
респ. без уважение.
Молбата е подадена в предвидения в
чл. 248, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна, но е процесуално допустима по
следните съображения:
С определението
си за прекратяване на производството съдът не се е произнесъл по направеното в
с.з. искане на пълномощник на ответната страна за присъждане на разноски, в
т.ч. и при прекратяване на производството.
С допълнителна
молба ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските, като
е изложил съображения за дължимостта им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Тази
хипотеза представяла възможност съдът да преразгледа вече постановения от него
съдебен акт в определена част – относно дължимите на страните разноски,
съобразно начина на определянето им съгласно процесуалните закони и
постановения краен правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение на
решението само в определена негова част, което е в отклонение от принципа за
неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт –
определение съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК и в строго регламентирана процедура.
Понеже това производство е в отклонение на вече посочения принцип, основанията
за неговото приложение, които не са посочени изрично в закона, следва да се
разглеждат като в отклонение от нормалното развитие на производството и да се
тълкуват стеснително.
Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че
страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък
на разноските. Задължението е процесуално и при неговото неизпълнение страната
няма право да иска изменение на решението /определението/ в частта му за
разноските - чл. 80, изр. 2 от ГПК /изм., ДВ, бр. 100/2010 г./. Правната
последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата
норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК установява
положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно -
представяне на списък за разноските.
В конкретния случай от пълномощника на
ответника е представено пълномощно и договор за правна помощ/стр. 80 от
делото/, но нито тогава, нито впоследствие, вкл. и с молбата за изменение на
определението, е представен списък на разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на
правото да се иска изменение на съдебния акт.
Следователно наличието на такъв списък е
положителна процесуална предпоставка, и то абсолютна, за която съдът е длъжен
да следи служебно. Липсата на такъв списък, както е в случая, лишава страната
от правото да иска изменение на решението /определението/ в частта му за
разноските.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК,
вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за изменение на
Определение №139/03.05.2022г. по АД №37/2022г. в частта за присъдените разноски,
направено от пълномощник на ответника главен архитект на Община В. Търново
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: