РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 770 / 9.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
КРАСИМИР
ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТЕФАН ЯНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ
ПЕТРОВ к. а. дело № 894 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе
предвид следното:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
2. Образувано
е по касационна жалба от К.Д.И. *** срещу Решение № 382 от 02.07.2020г.,
постановено по адм. дело № 261 по описа на Административен съд Пазарджик за
2020г., с което са отхвърлени заявените
от И. искове, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати обезщетение за причинени в
периода от 01.01.2019г. до 01.09.2019г., неимуществени вреди, изразяващи се в
обиди и унижение, в резултат на представени от администрацията два броя медицински
справки по адм. дело № 465 по описа на Административен съд Кюстендил, в размер
на 200000,00лв.
Счита
се, че първоинстанционното съдебно решение е незаконосъобразно и необективно.
Жалбоподателя
поддържа, че през 2009г. не е бил на лечение в психиатрично отделение на Специализираната
болница за активно лечение на лишени от свобода /СБАЛЛС/ към затвора в Ловеч,
както и че никога не е бил наказван за употреба на наркотици в местата за
изтърпяване на наказание лишаване от
свобода.
Според И.,
доказателство, че е претърпял неимуществени вреди от неверните данни в двете
медицински справки е решението на Кюстендилски административен съд по адм. дело
№ 465 по описа за 2018г., в мотивите на което е посочено, че той е бил на
лечение в СБАЛЛС гр. Ловеч и са му били
направени положителни тестове за амфитамини. Счита се, че двете справки са
документи с невярно съдържание.
Иска се
обжалваното решение да бъде отменено, да се уважи заявеният иск и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
3. Ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София, в представено по делото писмено становище, счита касационната жалба за
неоснователна. Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство не са
установени данни за незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията
на Затвора Пазарджик, които по повод изпълнение на административната си дейност
да са довели до настъпването на неимуществени вреди за лишения от свобода, изразяващи
се в нарушено човешко достойнство.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че в случая липсват доказателства, които да оборват посочените
в медицинските справки факти и обстоятелства, поради което жалбата се явява
неоснователна.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната
жалба са подадени в рамките на предвидения за това срок и при наличието на
правен интерес, поради което са допустими.
ІІІ. За
фактите :
6. Административен
съд Пазарджик е бил сезиран с искова молба, заявена от К.Д.И. ***, да бъде
осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да му заплати обезщетение за причинени в периода от
01.01.2019г. до 01.09.2019г., неимуществени вреди, изразяващи се в обиди и
унижение, в резултат на представени от администрацията два броя медицински
справки по адм. дело № 465 по описа на Административен съд Кюстендил, в размер
на 200000,00лв.
7. Исковата
претенция е основана на твърденията на И., че от страна на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ е представена невярна информация в официални документи, които
са били представени, като доказателства по адм. дело № 465 по описа на
Административен съд Кюстендил за 2018г. Невярната информация според И. се
съдържала в медицински справки, епикризи издадени от Затвора София и Затвора
Бобов дол от д-р Радкова и д-р Севдов. В същите, невярно било отразено, че на И.
били правени тестове за амфетамини, които били положителни, както и че страда
от психическо заболяване и през 2009г. е бил на лечение в СБАЛЛС, Ловеч.
Заявява, че никога не е употребявал наркотичи и не са му били правени тестове
за това, както и че за пръв път е бил на лечение в СБАЛЛС, Ловеч едва през
2018г. Ищецът е поддържал, че „…. в следствие
на изживения стрес от обидата и онижението от клеветите на Радкова и Севдов
изпаднах в депресивно състояние и това ми се отрази на психиката, които - факт само по себе си е неимуществена вреда…“.
8. В
хода на първоинстанционното производство са били приобщени по делото :
• Медицинска
справка от
02.05.2018 г. за здравословното състояние на лишения от свобода К.И., от
затвора Бобов дол, изготвена от м.ф.
Радкова(л.18
по дело № 261/2020г.). В справката е посочено, че И. е
диспансеризиран в медицинския център с диагноза : Социопатна личностова
структура. Смесено депресивно разстройство с чести декомпенсации. Зависимост
към кокаин и амфетамини. Асоциално поведение. Посочено е, че състоянието е
уточнено след хоспитализация в психиатричното отделение на СБАЛЛС, Ловеч през
2009г.;
• Медицинска
справка от 22.04.2009г. за лишения от свобода К.И., изготвена от д-р Севдов, от
Психиатричен кабинет, към Медицински център в Затвора София, която е адресирана
до СБАЛЛС, Затвора Ловеч, психиатрично отделение(л.19 по дело №
261/2020г.). В справката е посочено - Социопатна личностова структура.
Зависимост към кокаин и амфетамини. Асоциално поведение. Посочено е още
„…..Лекуван многократно в СБАЛЛС ПО, НО по повод психомоторни възбуди, автоагресивни
действия, самонараняване, проблемен за НОС, в момента е в изолирана килия … При
престоя си в НО-СБАЛЛС – 2008г. направен КАТ – б.о. “;
• Писмо
от 10.03.2020г. от Административен съд Кюстендил, в което е посочено, че
производството по адм. дело № 465 по описа на съда за 2018г. не е приключило,
поради което не може да бъде изпратено ;
•
Епикризи от 23.05.2018г. и от 23.03.2019г., на Психиатрично отделение към СБАЛЛС,
Ловеч, в която е посочено, че пациента постъпва за първи път на лечение в
отделението. Посочено е още, че „…По негови данни през 2002 г., няколкократно
приемал кокаин и амфетамини, но приема е епизодичен и по-късно преустановен,
Отрича, а и не установява злоупотреба или зависимост към опиоиди, канабиноиди,
стимуланти или психотропни медикаменти….“;
• Писмо
от 20.03.2020г. на Началник Психиатрично отделение към
СБАЛЛС, Ловеч в което е посочено, че при повторна справка, направена в
информационните масиви на Психиатрично отделение към СБАЛЛС, Ловеч, не са
установени други хоспитализации на И. за периода от 2008г. до 2019г., освен
двете хоспитализации за които са приложени прежде описаните два епикризи. Тези
данни са идентични с данните посочени в писмо рег. № ИЗ-575 от 10.03.2020г. на
Началник затвора гр. Ловеч;
•
Справка рег. № 1511 на Началник Затвора София(л.87 по дело №
261/2020г.), в която е удостоверено, че К.И. ***.05.2007г., като в
периодите 25.06.2008г. до 27.06.2008г. ; 05.09.2008г. до 11.09.2008г. и от
07.01.2009г. до 19.01.2009г. е бил в СБАЛЛС, Ловеч.
9. В
съдебно заседание е бил разпитан свидетеля Назъм Назми Азис, който е заявил, че
И. му каза, че е завел дела в Кюстендил и че администрацията на затвора Бобов
дол са представили медицински справки с невярно съдържание, че е бил в „лудницата“
в Ловеч, което не било вярно. Затова И.
се ядосал и се обидил. Бил изнервен от данните които дала администрацията.
10. За
да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, първоинстанционния
съд е приел, че Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, София като
юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът твърди
да е претърпял от незаконосъобразни действия на служители на администрацията на
затвора гр. Бобов дол, който е териториална служба на ГД „ИН“, съобразно чл.
12, ал.3 ЗИНЗС.
Според
решаващия съдебен състав, представянето на доказателства от страна по дело не
може да се квалифицира като незаконосъобразно действие обуславящо отговорност
за неимуществени вреди по чл. 284 от ЗИНЗС. Съдебният процес е състезателен, в
него всяка страна с извършването на активни процесуални действия се стреми да
постигне изгоден за нея правен резултат. Адресат на действията на страните е
съдът, който след запознаване с представените от тях доказателства следва да
разреши със сила на присъдено нещо правния спор. Т.е. представянето на
доказателства в един съдебен процес е напълно законосъобразно действие на всяка
страна, а другата страна й е равнопоставена също да представи пред съда
доказателства относно изгодни за нея факти и обстоятелства. В този смисъл,
Съдът е посочил, че не може да се приеме твърдението на ищеца, че с
представянето на доказателства, другата, страна в процеса го е подложила на
унизително отношение, тъй като адресат на това действие е съдът, а не страната.
И., макар и лишен от свобода, е равнопоставена страна с Главната дирекция в
съдебното производство и разполага със същия обем процесуални средства, за да
защити правата и законните си интереси по делото, като той разполага и с
процесуални способи за оспорване на документите пред съда /ако твърди, че са с
невярно съдържание/, за което доказателства по делото не са предприети. При това положение е формиран извода, че представянето
на въпросните две справки като доказателства по административното дело,
разглеждано от Административен съд Кюстендил не представлява незаконосъобразен
акт на ответника, обуславящ отговорност за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС.
Като е
констатирал, че според представената по делото медицинска документация, ищецът сам е съобщил за прием на амфетамин и
кокаин в миналото си, Съдът не е приел за установено, че процесната справка от
22.04.2009 г. е с невярно съдържание, както и че от посоченото в тази справка, И.
е претърпял някакви конкретни неимуществени вреди, за каквито и свидетеля Азис
не съобщава в показанията си.
Относно
втората справка, Съдът е приел, че ищецът
е успял да докаже, че през 2009 г. не е имало негова хоспитализация в СБАЛЛС,
Ловеч. Посочено
е обаче, че по делото е установена хоспитализация на ищеца в СБАЛЛС, Ловеч в
периода от 08.05.2018 до 21.05.2018 г., като
е била поставена същата диагноза на
ищеца „тревожно- депресивно състояние“, каквато е посочена и във въпросната
справка. При това положение, с оглед твърдението на ищеца, че неимуществените
вреди са настъпили, като последица от представяне на процесната справка в
съдебно заседание, т.е от разгласяване на посоченото в нея обстоятелство, съдът
е съобразил, че отговора на ГД “Изпълнение на наказанията“ е с изх. № от
05.12.2018 г., т.е, към този момент И. вече е бил хоспитализиран в СББАЛС,
Ловеч. При това положение е формиран извода, че не е възможно хоспитализацията
на ищеца през 2018 г. да е била предизвикана от депресия вследствие
представянето на справката в съда, тъй като тази хоспитализация предхожда
депозирания отговор, към който процесната справка е била приложена. Според
първоинстанционния съд, при това положение не става ясно какви неимуществени
вреди е търпял И., след като негова хоспитализация в СБАЛЛС Ловеч е имало,
макар и в по- късен момент. Все в тази насока е прието, че в справката се сочи,
че психичното състояние на И. е било уточнено след хоспитализация в СБАЛЛС,
Ловеч, т.е никой не е приписал на ищеца психично заболяване. Смисълът на
обсъжданата справка е да се обоснове експертното мнение на д- р Радкова за
неговото психично състояние, като не е задължително хоспитализация да е
извършена за лечение на психично заболяване. Такава може да е извършена и само
с диагностично предназначение.
ІV. За
правото :
11.
По
отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на заявената
искова претенция, първоинстанционния съд е изложил подробни и задълбочени
мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства
по делото.
Въз
основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са
направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и
на процесуалния закон.
Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
12. Във
връзка с поддържаните касационни доводи, трябва да се поясни, че предмет на
осъдителния иск е конкретно, субективно материално право, което се въвежда в
процеса от правните твърдения на ищеца, за проявлението или липсата на
конкретни факти с правно значение, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба и заявеното от него искане, обективирано в петитума на исковата
молба. Основателността на предявената искова претенция пък, е резултат от
установяване в хода на съдебния процес на истинността на твърденията на ищеца,
тоест констатиране на проявлението на посочените от него факти или пък липсата
на отричаните от него факти.
13. В
случая, както правилно е констатирал първоинстанционния съд, посоченото в двете
процесни справки, изготвени от м.ф. Радкова и д-р Севдов, че относно И. е била
налице зависимост към кокаин и амфетамин се основават на заявени от самия него
данни, които са отразени в приложените по делото епикризи. Казано с други думи,
посочването в процесните справки на употребата на кокаин и амфетамини от И., не
е факт или обстоятелство, което е било неизвестно за И., доколкото самият той
го е заявил при снемане на анамнезата и
изготвяне на приложените по делото епикризи.
14. На
следващо място трябва да се отбележи, че установените по делото данни, не
изключват по един несъмнен и еднозначен начин, пребиваването на И. в Специализираната
болница за активно лечение на лишени от свобода към затвора в Ловеч през 2008г.
Действително, в Писмо от 20.03.2020г. на Началник Психиатрично отделение към
СБАЛЛС, Ловеч и писмо рег. № ИЗ-575 от
10.03.2020г. на Началник затвора гр. Ловеч е посочено, че при повторна справка,
направена в информационните масиви на Психиатрично отделение към СБАЛЛС, Ловеч,
не са установени други хоспитализации на И. за периода от 2008г. до 2019г.,
освен двете хоспитализации за които са приложени епикризи, но в Справка рег. №
1511 на Началник Затвора София(л.87 по дело № 261/2020г.) е
удостоверено, че К.И. ***.05.2007г., като в периодите 25.06.2008г. до
27.06.2008г. ; 05.09.2008г. до 11.09.2008г. и от 07.01.2009г. до 19.01.2009г. е
бил в СБАЛЛС, Ловеч. Тези данни са съответни на медицинската справка, изготвена
от д-р Севдов, за това че „… при престоя си в НО – СБАЛЛС – 2008г.,
направен КАТ – б.о…“. Лаконичния изказ в
справката, явно не позволява да се направи извод, че констатацията на д-р
Севдов е била, че И. е бил хоспитализиран в Нервно отделение на СБАЛЛС, Ловеч, а
по скоро, че нему през 2008г. е било направено компютърна аксиална томография
(КАТ), като резултата е бил „без отклонение“. Посоченото в справката изготвена
от д-р- Радкова обстоятелство, че състоянието на И. е било уточнено след
хоспитализация в психиатричното отделение на
СБАЛЛС, Ловеч през 2009г., също не противоречи на Справка рег. № 1511 на
Началник Затвора София.
15. Най
– сетне, относно формата и вида на сочените от И., претърпени неимуществени
вреди, единствените данни по делото се съдържат в твърденията на свидетеля
Азис, който е заявил, че по повод
представените пред Административен съд Кюстендил справки, И. се ядосал, обидил
се и бил изнервен. Явно е, че тези три израза, сами по себе си, при липсата на
каквито и да е други данни по делото, включително и в показанията на Азис, не
са достатъчни да се формира безпротиворечив извод за действително претърпени от
И. неимуществени вреди, сиреч за причиняването на някакви действителни не
моментни, негативни психически състояния, които да обосноват възникването на
правото да бъдат съответно обезщетени.
16.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил един
обоснован и съответен на материалния закон резултат. Не се констатира в хода на
първоинстанционното производство да са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 382 от 02.07.2020г., постановено по адм. дело №
261 по описа на Административен съд Пазарджик за 2020г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: /П/
ЧЛЕНОВЕ 1./П/
2.
/П/