Решение по дело №197/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от Р. М. Р. от [населено място] против Решение № 8 от 28.04.2025 година по АНД № 9/2025 година по описа на Районен съд – Трявна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № ********** от 09.01.2025 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на Р. М. Р. за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, вр. т. II, б. „б“ от Заповед № 361 от 19.04.2018 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите е наложена глоба в размер на 300 /триста лева. Със същото решение Р. Р. е осъден да заплати на РДГ – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева

В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в жалбата се развиват подробни доводи против изводите на въззивния съд. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено процесното НП. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В депозиран по делото отговор на касационната жалба, подаден чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, ответникът по касация заявява становище за неоснователност на касационната жалба, развива доводи в посока правилност на решението на въззивния съд и по същество заявява искане за оставяне в сила на оспореното решение; заявява се претенция за присъждане на сторените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Р. М. Р. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.

Ответната по жалбата страна Директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание; в писмено становище, подадено чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, се заявява, че се поддържа отговора на касационната жалба и искането по същество за оставяне в сила на въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. В случая в НП е посочен чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, съгласно който лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Посочената в процесното НП Заповед № 361 от 19.04.2018 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите е приета като доказателство по делото от въззивния съд, като от съдържанието ѝ се установява, че с нея е утвърден образец на протокол за освидетелстване на сечището по чл. 109 от ЗГ, а посочената в НП като нарушена т. II, б. „б“ от заповедта предвижда протоколът за освидетелстване на сечището да се счита за валиден от датата на регистриране на констативния протокол в интернет информационната система на ИАГ; преди регистриране на констативния протокол за освидетелстване на сечището, лицето, което го е съставило, осигурява подписа върху отпечатаните екземпляри на лицето, на чието име е издадено позволителното за сеч.

Прегледът на посочените в процесното НП като нарушени разпоредби от норми и актове, съпоставен с описанието на вмененото на Р. нарушение, води на извод за пълно несъответствие между словесното описание на нарушението и дадената му правна [жк], респ. и наложено наказание, което представлява нарушение на материалния закон, засягащо съществено правото на защита на привлечения към отговорност субект и водещо до отмяна на оспореното НП. В случая вмененото на Р. нарушение, според описанието му в НП, се изразява в некоректно попълнени данни в реквизитите на съставения от него протокол за освидетелстване на сечището – в протокола било посочено, че сечта е проведена върху цялата площ на имота, както и че няма наличност в сечището, а при извършени теренни проверки е установена неусвоена площ от 4.5 ха и наличие в имота на 133 броя дървета от вида бук, повалени на цели стъбла. Това описание на деянието по никакъв начин не кореспондира с предвиденото в т. II, б. „б“ от Заповед № 361 от 19.04.2018 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, касаещо датата, от която протоколът за освидетелстване на сечище се счита за валиден, и задължението за осигуряване подписването на хартиения екземпляр от протокола от лицето, на чието име е издадено позволителното за сеч. Допуснатото нарушение на материалния закон не може да бъде отстранено посредством преквалификация на описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, доколкото в случая не се касае за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

С оглед пълнота на изложението и произнасяне по наведените от касатора доводи, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че не споделя възражението за нарушение на чл. 34 от ЗАНН при съставяне на процесния АУАН. Нарушението и нарушителят са открити при извършените теренни проверки на 12. и 17.07.2024 година, за които са съставени констативни протоколи. Дори и изчислено от датата на по-ранната проверка – 12.07.2024 година, процесният АУАН, съставен на 08.10.2024 година, е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Основателността на касационната жалба налага отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде отменено.

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на касатора сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, по отношение размера на която сума направеното възражение за прекомерност от насрещната страна е неоснователно предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 8 от 28.04.2025 година по АНД № 9/2025 година по описа на Районен съд – Трявна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 09.01.2025 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на Р. М. Р. за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, вр. т. II, б. „б“ от Заповед № 361 от 19.04.2018 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите е наложена глоба в размер на 300 /триста лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на Р. М. Р. от [населено място] с [ЕГН] сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за съдебното производство пред двете инстанции.

Решението е окончателно.