Решение по дело №1368/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 57а, ал. 3 и чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на И.Г.Г., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител, против заповед № РД-01-537/29.06.2023 г., издадена от кмета на община Царево, с която е наредено премахването на преместваеми обекти: „един брой битов контейнер и дървено помещение към него“, находящи се в ПИ 00878.107.395 по КК на гр. Ахтопол, местност „Коросията“, общ. Царево, собственост на жалбоподателя.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди се, че адм. орган не е събрал достатъчно доказателства за предназначението на терена, поради което не е изяснил и действително приложимия законов ред за извършване на строежи и поставяне на преместваеми обекти, а най общо е приложил нормите на ЗУТ. Счита, че след като земята е земеделска, то съгласно Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителството в земеделските земи без промяна на предназначението в същата може да се построи обект за селскостопански инвентар и помещение за отдих. По аргумент на по-силното основание, абсолютно допустимо е и поставяне на преместваем обект с такова предназначение. Излага твърдения, че в оспорената заповед и констативния акт липсва фактическо описание на процесните обекти, както и какво е тяхното предназначение по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Твърди, че при разглеждане на Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговия на община Царево, никъде в същата не е уреден въпроса за поставяне на преместваеми обекти в частни имоти, поради което адм. орган няма законово право да изисква разрешения за поставянето им, нито да нарежда премахването им. По подробно изложени доводи претендира отмяна на оспорената заповед, ведно с присъждане на разноски по делото.

Ответникът – кмет на община Царево, представя административната преписка по която е издаден оспореният акт. Пред съда, чрез надлежно упълномощения процесуален представител адв. Н., пледира за отхвърлянето на жалбата и потвърждаване на атакуваната с нея заповед като законосъобразна. Претендира присъждане на разноски по делото.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното за установено от фактическа страна:

Жалбоподателят - И.Г.Г. се легитимира като собственик на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 00878.107.395 по КККР на гр. Ахтопол, общ. Царево, м. „Коросията“, с площ от 4 988 кв.м. и трайно предназначение на територията; земеделска, с начин на трайно ползване: неизползвана нива /угар, орница/, съгласно представено по делото Постановление за възлагане на недвижим имот издадено от частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова (л.6).

С вх. № 62-01-337/31.10.2022 г. по ел. адрес на община Царево е постъпил сигнал за незаконно поставен преместваем обект в гореописания имот. По сигнала е извършена проверка на място от служители на община Царево и кметство гр. Ахтопол. За резултатите от проверката е поставено писмо на място на оградата на част от гореописания поземлен имот, за което е съставен протокол на 16.11.2022 г. (л.27-28). До И.Г. *** е изпратено уведомително писмо изх. № 06-01-112-001/18.05.2023 г. за стартиране на процедура по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти, попадащи в ПИ00878.107.395 по КККР на гр. Ахтопол, общ. Царево, м. „Коросията“. (л.26). В писмото е указано, че в 7-дневен срок от получаван на уведомлението, могат да бъдат представени допълнителни документи имащи значение за образуваното производство.

На 13.06.2023 г. е извършена проверка на място, при която е установено, че в част от посочения ПИ, оградена с телена мрежа са разположени преместваеми обекти, представляващи 1 бр. битов контейнер с размери 5,60/7,70м (поставен върху бетонови бордюри и дървени палети) и долепено до контейнера дървено помещение с приблизителни размери от 6 кв.м., с вероятно предназначение – за санитарно помещение. Установено е, че в оградената част от имота е налично ел. табло и шахта за вода. За извършената проверка е съставен констативен акт № 10/13.06.2023 г. (л.22).

С писмо изх. № 94-01-947/15.06.2023 г. по описа на община Царево на жалбоподателят И.Г. е изпратен съставения констативен акт, като му е предоставена възможност да подаде възражения в 3 дневен срок от получаването. В указания срок възражения не са постъпили.

Въз основа на съставения констативен акт е издадена и оспорената в настоящето производство Заповед № РД-01-537/29.06.2023 г. на кмета на община Царево, с която е наредено да бъдат премахнати установените преместваеми обекти: 1 бр. битов контейнер и дървено помещение към него, находящи се в ПИ 00878.107.395 по КККР на гр. Ахтопол, общ. Царево, м. „Коросията“, собственост на И.Г.Г.. В заповедта е наредено премахването да се извърши от собственика на имота като е определен срок за доброволно изпълнение - 1 месец от влизане в сила на заповедтта. На основание чл. 57а, ал. 6 е наредено и дружествата доставчици на вода и ел. енергия да прекратят доставките до определените за премахване обекти.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като ясна, обоснована и компетентно изготвено. Съгласно отговорите дадени от вещото лице, към настоящият момент по КК, процесният имот 00878.107.395, находящ се в общ. Царево, гр. Ахтопол, м. Коросията е частна собственост, вид на територията: земеделска кат. 4, НТП: неизползвана нива (угар,орница), площ 4 988 кв.м. съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-18-55/24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК. В представени схеми от извадка от КК към заключението са нанесени процесните обекти, като са приложени и снимки от същите. Описани са конкретните обекти – фургон (контейнер) с веранда – контейнер –метална конструкция със стени, таван и под от термопанели, ал. врата и прозорец. Размери 7,90 х 2,70 м. с H-2,60 м., монтиран върху ст.б. пети /призми 30/30 см. с H-50 см. Конструкция –веранда- метална носеща и покривна конструкция (колони и греди 10/6 см., метални покривни термопанели). Под – дървено дюшеме. Разпределение: бунгало за обитаване и веранда с кухненски бокс. Има ток и вода. Тоалетна с баня – метална конструкция с размери 1,80х2,70 и H-2,40 м.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 215 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема същата да процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган с оглед на разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение.

Заповедта е в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съдът намира, че в заповедта, както и в констативния акт, се съдържат достатъчно данни във връзка с индивидуализацията на обекта, по отношение на който е постановено премахване. Същата е мотивирана, като видно от обстоятелствената й част, в нея са описани констатираните обстоятелства по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

При издаването на заповедта, с оглед установяванията на административния орган, че се касае за преместваем обект, са спазени специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма, обстоятелствата по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. Констативният акт има и характер на уведомяване за започване на административно производство по установяване на незаконно поставени преместваеми обекти. В случая, административното производство е започнало със съставяне на констативен акт № 10/13.06.2023 г. от служител на общинската администрация на длъжност гл. спец. "Контрол - строителството" при община Царево и мл. експерт „Екология и градоустройство“ при кметство Ахтопол, общ. Царево, извършили проверката и констатирали нарушението. Спазена е задължителната процедура за връчване на констативния акт и даване на възможност за възражения, с което е осигурено правото на участие на заинтересованото лице. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналото производство по издаване на административния акт, чрез връчване на констативния акт, поради което специалното производство по ЗУТ е спазено и не е засегнато или ограничено правото на защита на страната в административното производство. В случая жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му възможност да подаде възражение в указания срок.

Не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи, че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че органът не е изяснил какво е предназначението на терена, върху който са поставени преместваемите обекти. Нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, в която е посочено, че „върху поземлени имоти могат да се поставят….“ не прави разграничение между земеделски имот и имот предназначен за други нужди. Съгласно пар. 5, т. 2 от ЗУТ „поземлен имот“ е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост, поради което обстоятелството, че в случая се касае за имот земеделска земя, не променя изводите на административния орган, че в случая е приложим реда за премахване регламентиран в ЗУТ. В тази връзка следва да се посочи, че съдът счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, че след като земята е земеделска, то в случая са приложими разпоредбите на Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба, без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях….. В ал. 2 на същия член обаче, изрично е записано, че сградите и постройките по ал. 1 се разполагат в част от имота, предназначена за застрояване и определена с виза за проектиране в случаите на т. 1 или с подробен устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ), в случаите на т. 2. Видно от доказателствата по делото, от страна на жалбоподателя не е представена виза за проектиране, като дори не са наведени и твърдения да има такава или каквито и да било издадени документи във връзка с поставяне на преместваемите обекти в неговия имот. Също така според настоящия съдебен състав, в случая реда по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г., не е приложим, тъй като съгласно чл. 3, т. 3 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г., разпоредбите на наредбата не се прилагат за земеделски земи, които попадат в охранителни зони "А" и "Б" съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗУЧК зона "Б" обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона "А", с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона, като безспорно имота на жалбоподателя попада в тази зона, поради което и доводите му в тази насока са неоснователни.

Оспорената заповед съответства на приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Според ал. 2 на чл. 56 от ЗУТ, за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. Съгласно посочената в заповедта разпоредба на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение. От събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на вещото лице по извършената СТЕ, безспорно се установява, че процесните обекти (битов контейнер и долепено до него дървено помещение) представляват преместваеми обект по смисъла § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Противно на изложеното в жалбата и писмените бележки, в съставения констативен акт и издадената заповед характеристиките на обекта са описани в достатъчна степен за да можде да бъде определен вида на обекта и да може същият да бъде квалифициран като преместваем. Видно от посоченото по-горе определение за преместваем обект, определящи при правното квалифициране на обекта са предназначението му и съществуването на възможност, същият да бъде отделен от повърхността и от мрежите за техническа инфраструктура, да бъде преместен в пространството и да бъде поставен на друго място, където да бъде поставен и ползван със същото или подобно предназначение. В случая безспорно е установено, че процесните обекти могат да бъдат демонтирани без разрушаване и да бъдат поставени в същия вид на друго място. Обстоятелството, че в заповедта не е посочено какво е предназначението на поставените преместваеми обекти не е основание за отмяна на същата. Както сам жалбоподателят е посочил в жалбата си, обектите са поставени с цел обслужване на имота – за селскостопански инвентар и временен отдих. В тази връзка може да се направи обоснован извод, че процесният битов контейнер и прикрепеното към него дървено помещение представляват преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2, предл.3 от ЗУТ, тъй като явно са предназначен за други обслужващи дейности на процесния имот. При тази правна регламентация и установените в производството факти, законосъобразно административният орган е правилно е приел, че преместваемите обекти са поставени без разрешение, с което е осъществена хипотезата на чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУТ. Издал е валиден и законосъобразен административен акт, при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Обстоятелството, че в приетата от Общински съвет Царево - Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговия на община Царево, не е уреден въпроса за поставяне на преместваеми обекти в частни имоти, не води до извод, че адм. орган няма законово право да изисква разрешения за поставянето им, нито да нарежда премахването им и не освобождава жалбоподателя от законоустановените му задължения, за поставяне на преместваем обект да бъде издадено съответното разрешение въз основа на одобрена схема и проектна документация. Независимо, че процесният имот е собственост на жалбоподателя, преди поставянето на процесните преместваеми обекти, И.Г.Г. е следвало да се подаде заявление до общината, която е длъжна да му разясни реда, начина и необходимата документация за поставяне на исканите обекти, като след провеждане на процедурата и при евентуален отказ, същият е можело да бъде оспорен пред компетентния административен съд. В конкретния случай, обектите са поставени без каквито и да било издадени разрешения, което представлява заобикаляне на една от основните цели регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗУТ, която е именно уреждане на обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима към процесния случай, тъй като е постановена при различна фактическа обстановка от тази в настоящето производство. Също така по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ единствено тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

При този изход на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на Община Бургас следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 1 650 лева, от които 1 250 лв. адвокатско възнаграждение, и 400 лв. платен депозит за извършената СТЕ.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - гр.Бургас, XXV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Г., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител, против заповед № РД-01-537/29.06.2023 г., издадена от кмета на община Царево, с която е наредено премахването на преместваеми обекти: „един брой битов контейнер и дървено помещение към него“, находящи се в ПИ 00878.107.395 по КК на гр. Ахтопол, местност „Коросията“, общ. Царево, собственост на жалбоподателя.

ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 1 650 лв.

Решението е окончателно на основание чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ.

Съдия: