РЕШЕНИЕ
№ 3024
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20251110205808 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от С. Б. Д., ЕГН **********, чрез
адв.Д. Х. от САК, против Електронен фиш, Серия К, №*****, издаден от
СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с
ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство или система.
Жалбоподателят оспорва процесният ел.фиш, като неправилен и
незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения,
че ел.фиш не съдържа задължителните реквизити, а именно: не е описано ясно
защо се приема, че нарушението е извършено при условията на повторност;
липсва конкретен издател на ел.фиш; липсва посочена дата на издаване, с
оглед преценка за давностните срокове; липсва отбелязване дали подлежи на
обжалване, в какви срокове и пред кого; липсва надлежно описание на
нарушението.
Оспорва всички изложени факти в процесния ел.фиш, като счита, че
същите не отговарят на обективната истина.
1
Оспорва твърдението, че посоченият ел.фиш, обусловил
квалифициращият признак повторност, е влязъл в законна сила на 03.05.2024
г. В тази връзка сочи, че същият е връчен на жалбоподателя на 18.04.2024 г. и е
обжалван по съдебен ред, с оглед на което е налице образувано и висящо
съдебно производство по АНД №234/2024 г. по описа на РС-Бяла Слатина.
Жалбоподателят, надлежно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. В писмени бележки взема допълнително становище по
същество на делото. Навежда доводи, че не са спазени всички изисквания за
използване на АТСС – липсва техническа спецификация на мобилната
система, протоколът за използване на АТСС не е надлежно попълнен, тъй като
в графата видове пътища е отбелязано ОПМ – общинска пътна мрежа, което
не кореспондира с посоченото в ел.фиш – АМ Тракия; недоказани са
констатациите, че процесният автомобил се е намирал в зоната на знак,
ограничаващ скоростта на движение, съответно дали измерената скорост е в
зоната на действие на ограничаващият я пътен знак; съставеният протокол за
използване на АТСС не съдържа всички реквизити, доколкото не е попълнена
графата, посочваща номера на първото статично изображение, нито на
последното такова, с оглед на което не може да се удостовери по несъмнен
начин, че представеното статично изображение е направено с посоченото
техническо средство на твърдените дата и час, още повече, като и в самия
клип не е посочен номера на статичното изображение. Позовава се и на
данните от изисканата справка от РС-Бяла Слатина, относно наличие на
висящо съдебно производство по отношение на посочения ел.фиш, обуславящ
условията на повторност.
Моли съда да отмени на посочените основания процесния ел.фиш.
Претендира присъждане на направените разноски от жалбоподателя,
равняващи се на 400 лева адвокатски хонорар, съгласно приложения договор
за правна помощ.
Ответната страна по делото в лицето на издателя на ел.фиш - СДВР-
МВР, надлежно призована, не се представитавлява в съдебно заседание. В
своевременно представени писмени бележки излага съображения за
правилност и законосъобразност на издадения ел.фиш, с оглед на което моли
съда да го потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР и прави изрично възражение за
2
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски, според
липсата на правна и фактическа сложност на процеса.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на
24.03.2025 г., съгласно приложената справка от АИС-АНД, а жалбата е
изпратена по пощата на 01.04.2025 г., видно от датата на пощенското клеймо
върху плика, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189,
ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е частично основателна.
Издаден е ел.фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К, №*****, за това,
че на 30.01.2025 г. в 13:28 часа, в обл.София, общ.Столична, на път
Автомагистрала Тракия, номер А-1, на 1 км, АМ Тракия, с посока от с.Равно
поле към гр.София, при ограничение на скоростта 80 км/ч за извън населено
място, въведено с пътен знак В-26, е извършено нарушение за скорост с МПС
– товарен автомобил „А.**“, с рег.№*****, установено и заснето с АТСС –
CORDON M2, №MD1195, с приспаднат толеранс от 3%, като разрешената
стойност на скоростта е 80 км/ч, установената стойност на скоростта е 95 км/ч,
а превишената стойност на скоростта е 15 км/ч, като нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на ел.фиш, Серия К, №***** на 03.05.2024 г.
За посоченото нарушение на жалбоподателя С. Б. Д., в качеството на
регистриран собственик на МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.4, във вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ел.фиш;
ел.фиш, Серия К, №5021872; снимков материал – видеоклип и два броя
3
снимков материал; Решение за одобрение на типа на уреда за измерване на
ДИМ на РХърватска; разпечатка от ел.страница на БИМ за вписан тип
средство за измерване; Протокол от последваща проверка на БИМ; два броя
справки АИС-АНД; справка АИС „Промяна на регистрацията и собственик на
превозното средство“; Протокол за използване на АТСС; ежедневна форма на
отчет; справка за нарушител на водач; Сертификат за успешно завършен курс
на обучение на длъжностно лице от СДВР; Заповед №*****/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, относно изменение и допълнение на
преходна заповед за утвърждаване образци на ел.фишове, ведно с утвърдения
образец; справка от РС-Бяла Слатина.
С оглед на така установенатата фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган /СДВР-МВР/ и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че
жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно
постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и
разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други
реквизити в ел.фиш, като например: данни за длъжностното лице, издало
ел.фиш, дата на издаване, къде и в какъв срок подлежи на обжалване,
приложение на давностни срокове по чл.34 от ЗАНН. Съдът не споделя
релевираните възражения в жалбата за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на ел.фиш. В тази връзка следва да се отбележи, че с
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за съставяне на
АУАН и издаване на НП, като процедурата по издаване на ел.фиш е различна
от установената в ЗАНН. Началото на производството е поставено със
заснемане на извършеното нарушение в присъствие или отсъствие на
контролен орган, посредством техническо средство, което от своя страна може
4
да бъде стационарно или мобилно. Специалният начин за установяване на
административно нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.6 от ЗДвП, при който съответните контролни служби имат право за
установяване на нарушенията да използват технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, часа на нарушението и регистрационния
номер на автомобила, а съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в
административнонаказателното производство годни веществени
доказателства са снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с
технически средства или системи от посочения вид, каквито по делото са
налични.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с преносима видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2,
със сериен №MD1195, с място на монтаж: на триножник, за която от
приложените по делото решение за одобрение на типа на уреда за измерване,
съгласно разпечатка от сайта на БИМ, и протокол за последваща проверка се
установява, че използваното на дата 30.01.2025 г. АТСС е вписано като
одобрен тип на 06.07.2018 г., със срок на валидност до 13.06.2027 г., както и
преминало успешно последваща метрологична проверка на 21.03.2024 г., при
която е установено съответствие с одобрения тип и същото е годно за
експлоатация до 21.03.2025 г., т.е. включително и към датата на установяване
на нарушението. Видът и фабричният номер на използваното АТСС е посочен
в съставения протокол за използване на АТСС на 30.01.2025 г., а в снимковия
материал на заснетия с това техническо средство видеоклип се съдържат
данни за типа, индентификационния и серийния номер на описаното по тип
техническо средство в ел.фиш. В процесният ел.фиш използваното АТСС е
правилно индивидуализирано със сериен номер, доколкото данните за него
изцяло съответстват и на описаното в представените удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и протокол за последваща проверка, и двете на
БИМ, като законът не поставя изисквания в съдържанието на ел.фиш да се
отбелязва изрично с мобилна или стационарна система за видеонаблюдение е
заснето нарушението.
По делото е приложен снимков материал – заснетия видеоклип, от който
се установява датата – 30.01.2025 г., часа – 13:28 часа, локацията на заснетото
5
МПС – АМ Тракия, 1-ви км, гр.София, отразено и със географски координати,
посоката на движение на ППС – приближаващи, заснетото превозно средство
– МПС с ясно различим регистрационен номер - рег.№******, измерената
скорост на движение – 98 км/ч, ограничението на скоростта на движение в
този пътен участък – 80 км/ч, данни за типа и серийния номер на използваното
АТСС. Приложен е снимков материал на поставения пътен знак В-26, с който
е въведено ограничение на скоростта на движение извън населеното място до
80 км/ч, както и снимков материал на поставеното АТСС на пътното платно.
Видно от приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че
на 30.01.2025 г. е било използвано АТСС от тип CORDON, със сериен номер
MD1195, разположено и настроено до пътното платно на триножник от
длъжностно лице от СДВР, успешно завършило курс на обучение за работа с
този вид технически средства, в интервала от време от 12:20 часа до 14:00 часа
на посочената дата, при стационарен режим на измерване и с място на контрол
– АМ Тракия, на 1-ви км, който пътен участък се явява част от общинската
пътна мрежа, незовисимо, че се наименова автомагистрала, с посока на
движение на контролираните МПС - от с.Равно поле към гр.София, с посока
на задействане - приближаващи МПС. Съгласно отразеното в протокола,
ограничението на скоростта в посочения пътен участък е 80 км/ч извън
населено място, въведено с пътен знак за ограничение В-26, последното
удостоверено с приложен снимков материал на поставения пътен знак,
въвеждащ отразеното ограничение на скоростта, извън населено място.
Изрично е посочено, че използваното АТСС на 30.01.2025 г., в интервала от
12:20 часа до 14:00 часа, е било поставено на разтояние 150 метра от пътния
знак с въведеното ограничение на скоростта, последното удостоверено с
прилагане на самото статично изображение. В съставения протокол са
описани броя на установените с процесното АТСС нарушения – общо 33 броя,
като липсата на номер на първото и последното статично изображение,
очевидно не се дължи на пропуск или некоректно попълване на протокола от
страна на съответното длъжностно лице, а на липсата на генериран номер от
съответното АТСС, което явства и от липсата на такъв в приложения снимков
материал. Безспорно е, обаче, че процесното нарушение е заснето в посочения
пътен участък, на посочената дата и в посочения часови интервал, с
посоченото АТСС, които изцяло съответстват на описаните в ежедневната
форма на отчет от състава на наряда на мястото на контрол, поради което
6
релевираното възражение в жалбата за недоказаност на нарушението, не се
споделят от съда.
От друга страна, конкретното място на разполагане на АТСС и мястото
на извършване и заснемане на нарушението са надлежно очертани, както в
процесния ел.фиш, така и в съставения по чл.10 от Наредбата. Нещо повече, в
приложеното като доказателство по делото статично изображение са посочени
и конкретните географски координати на заснемане, като от пълното
съвпадение между описаните в статичното изображение и протокола по чл.10
от Наредбата – дата, час, вид и сериен номер на използваното АТСС, се
установява и кореспондирането между означените географски координати и
посочения административен адрес. Следва да се отбележи, че и протокола по
чл.10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който
удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и
спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата
законосъобразност. В представения по делото протокол изрично е отбелязано
спазването на нормативните и технически изисквания при използването на
процесното АТСС, като надлежно е положен подпис на служител,
удостоверяващ това обстоятелство, поради което всякакви възражения в тази
насока се явяват голословни.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се наказва
с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил МПС. От справка „Промяна на регистрацията и собственици на
ПС“ се установява, че считано от 29.06.2021 г. собственик на заснетия лек
автомобил е физическо лице – С. Б. Д.. Няма данни по делото последният да е
посочил конкретно лице, на което да е предоставил за управление собственото
си МПС на посочените дата, час и място, поради което и от гледна точка на
субекта на нарушението, ел.фиш е правилно и законносъобразно издаден на
физическото лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на
нарушението, дължи заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на административно нарушение по чл.21, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на физическото лице, собственик
7
на процесното МПС към датата на деянието. Освен това, жалбоподателят не е
посочил друго лице като действителен водач на процесното МПС към датата
на деянието, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Приложената
санкционна норма на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП /в редакцията й към датата на
извършване на нарушението/, предвижда наказание глоба в размер на 50 лева,
за установеното превишение на скоростта от 11 до 20 км/ч, /в случая
превишението е 15 км/ч, отчетено след приспадане на толеранст от 3% в
полза на водача от действително засечената скорост от 98 км/ч/, на
разрешената скорост извън населено място, ограничена до 80 км/ч с поставен
пътен знак В-26, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Налице е
абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно
фиксирано по вид и размер.
Основателно се явява релевираното в жалбата възражение относно
неправилната правна квалификация на деянието, като извършено при
условията на повторност. В конкретния случай, санкцията на жалбоподателя е
наложена на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП, предвиждаща двоен размер на
налаганата глоба, ако нарушението е извършено повторно. Легалната
дефиниция на повторността по смисъла на ЗДвП е дадена в т.33 от ДР на
ЗДвП, а именно: повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срокот влизане в сила на НП, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
От приобщената по делото справка от РС-Бяла Слатина се установява, че
описаният ел.фиш, Серия К, №****, не е влязъл в законна сила на 03.05.2024
г., тъй като е бил обжалван, а образуваното съдебно производството по АНД
№234/2024 г. по описа на РС-Бяла Слатина, към датата на извършване на
справката - 09.05.2025 г., е било висящо /по делото има постановен съдебен
акт - Решение №29/24.04.2024 г., който не е влязъл в законна сила/.
Следователно, процесното нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, не
е извършено при условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в
сила на ел.фиш, Серия К, №****г. Погрешно посочената санкционна
разпоредба в процесния ел.фиш не е основание за цялостната му отмяна. Това
е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение №8/16.09.2021 г. на ВАС, по
т.д. №1/2020 г., районният съд разполага с правомощия да преквалифицира
извършеното, щом в санкционния акт са надлежно изложени фактите, по
8
които деецът е осъществил защитата си. Такъв е процесния случай, доколкото
в ел.фиш безпротиворечиво и по небудещ никакво съмнение начин са описани
всички съставомерни факти, относими към нормата на чл.21, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП, а именно: нарушаване на въведеното с поставен пътен знак
ограничение на скоростта, извън населено мясно. Същевременно с
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС се препотвърди трайно
установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за
гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са
надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.
Респективно, при наказване по квалифициран, по-тежко наказуем състав, в
санкционния акт следва да са посочени фактите, които обуславят
приложението на по-виската санкция. Именно срещу тези факти нарушителят
се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на
материалния закон са в контролните правомощия на съда. Гореизложените
принципни положения водят на извод, че за да бъде деецът законосъобразно
санкциониран за нарушение, извършено при условията на повторност, в
ел.фиш следва да са посочени преходно издадени спрямо него НП или
ел.фишове, които обуславят наличието на този квалифициращ признак. Само
по този начин наказания субект може ефективно да упражни правото си на
защита, като оспори наличието на елементите от фактическия състав, очертан
в т.33 от ДР на ЗДвП. В случая се касае за неправилно изложение в процесния
ел.фиш на фактите, обуславящи повторността, последното довело до
неправилно приложение на квалифициращия състав по чл.182, ал.4 от ЗДвП,
поради което санкционираното на жалбоподателя на основание тази
разпоредба, се явява незоконосъобразно. Предвид даденото задължително
тълкуване, правомощие на районния съд е да приложи закон за еднакво,
същото или по-леко наказуемо нарушение, но при същите фактически
положения. Приетите за установени в ел.фиш факти сочат на извършено от
жалбоподателя по-леко наказуемо нарушение по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП,
доколкото превишение от 15 км/ч извън населеното място, попада именно в
приложното поле на тази норма, като предвидената санкция за него е във
фиксиран размер от 50 лева.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че следва да
упражни правомощията си по Тълкувателно решение №8/2021 г. на ВАС, като
измени основанието за налагане на глобата по чл.182, ал.4 от ЗДвП в чл.182,
9
ал.2, т.2 от ЗДвП, съответно намали размера на глобата от 100 лева на 50 лева.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски и в
настоящото производство по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на
разноски имат и двете страни по делото. Предвид намаляване на наложената
глоба от 100 лева на 50 лева, жалбоподателят има право на разноски,
съразмерно с уважената част от претенцията си, т.е. на 1/2 от полагащите му
се разноски, а именно в размер на 200 лева. По делото са представени
доказателства за заплащане в брой на договореното адвокатско
възнаграждение в общ размер на 400 лева, което е към предвидения минимум
в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което релевираното възражение за прекомерност от
ответната страна, се явява неоснователно.
Предвид изхода на делото, на ответната страна по жалбата и по
съразмерност следва да се присъдят 40 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ основание чл.63, ал.2, т.7, във вр. с ал.7, т.1 и т.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №****,
издаден от СДВР-МВР, с който на С. Б. Д., ЕГН **********, на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, като:
-ИЗМЕНЯ основанието за наложената санкция по чл.182, ал.4 от ЗДвП
в чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП;
-НАМАЛЯВА наложеното административно наказание глоба от 100
лева на 50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА електрония фиш в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към МВР, да заплати на С. Б. Д., ЕГН
**********, сумата от 200 лева, представляваща направени разноски за
10
процесуално представителство от адвокат в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, С. Б. Д., ЕГН **********, да
заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към
МВР, сумата от 40 лева, представляваща направени разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11