Р Е Ш Е Н И Е № 3730
05.12.2016г., град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
XIV граждански състав, в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 3080 по описа на съда за 2013г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 250 ГПК.
От страна на ответника О. С., е постъпила
жалба срещу постановеното по делото решение, в частта по предявения от него инциденет установителен исков за собственост. В нея ищецът по ИУИ признава
обстоятелството, че претенцията първоначално е била предявена за П. к. и Р. з.,
но изтъква, че с последваща молба изрично била коригирана. След указания страната
уточнява, че иска допълване на решението с произнасяне на съда относно
останалите имоти, които твърди да са предмет на предявения от нея инцидентен
установителен иск.
Предвид изложените във въззивната жалба и молбата уточнение
съображения е налице молба за допълване на решението, която следва да бъде
администрирана и разгледана по реда на чл. 250 ГПК.
Иска се съдът да допълни постановеното по делото решение, като се
произнесе по правото на собственост на ищеца върху УПИ, м., к. и с..
В срока за становище не е постъпило такова от насрещните
страни.
Съдът,
като прецени изложените съображения, намира следното:
Така подадената молба за допълване е
процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок. Разгледана по
същество обаче се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Непълно е решението,
което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана
воля на съда относно част от спорното право; един от съединението искове или
допълнителни искания, свързани с предмета.
Производството настоящото
дело е образувано по искова молба на Б.К., Е. П., Й.К., В.Т., С.Й., п. в хода
на процеса и Л. Г..
С определение от
22.04.2014г. като ответник по делото са конституирани О. С., наред с други
лице, които са се легитимирали като собственици на имотите.
Препис от
исковата молба е връчена на 07.07.2014г. (лист 223), като в едномесечния срок,
на 23.07.2016г. (лист 281), е постъпил отговор, в който е бил обективан
инцидентен установителен иск. С разпореждане от 21.08.2014г. (лист 272) претенцията
за установяване на право на собственост е оставена без движение като са дадени
конкретни указания, едно от които е описание на обектите, чиито собственик се
твърди да О. В изпълнение на същите е постъпила отделна искова молба, с която
ИУИ е обективиран самостоятелен документ. В обстоятелствената й част, наред с
изложените факти на стр. 3 (лист 345 от делото) от молителя е направен извод,
че собственост на О. са следните помещение: 1. П. к. и 2. Р. з.. След това с
петитума на исковата молба е направено искане О. С. да бъде призната за собственик
на помещенията описани на страница 3-та, т.е. на П. к. и Р. з..
С тази молба в
изпълнение на указанията на съда О. С. е конкретизирала предмета на предявения
от нея ИУИ като го е стеснила до посочените два обекта.
Поради
некоректната индивидуализация на обектите и липсата на данъчни оценки по
отношение на тях, с разпореждане от 31.03.2015г. на страната са дадени нови указания да опише
недвижимите имоти, на които претендира да е собственик, съгласно действащия
подробен устройствен план на с. Н. с., О. С., да представи скица на процесния
имот; да посочи цена на предявените установителни искове, съобразно
разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК- равняваща се на данъчната оценка на
имотите, на които претендира да е собственик и да представи доказателства да
размера на данъчната оценка на недвижимите имоти, на които претендира да е
собственик. Препис от разпореждането е връчено на страната, като в мотивната му част изрично е посочено, че то се отнася до предявения
иск за собственост на П. к. и Р. з..
В изпълнение на тези указания е постъпила
уточняваща молба от 07.05.2016г., в
която неправилно е записано, че се отнася за указанията, дадени с разпореждане
на съда от 21.08.2014г. Последните, са били частично изпълнение с обективирането
на ИУИ в самостоятелна искова молба (лист 343 и следващи), с което е бил
конкретизиран и премета му. Поради това със следващото разпореждане от
31.03.2015г. са дадени указания единствено
по отношение на тези два имота. С молбата от 07.05.2016г., под формата на
уточнение, страната не би могла да разшири предмета на претенцията си, след
като към този момент срокът за изпълнение на указанията от 21.08.2014г. вече е
бил изтекъл и са били дадени нови, касаещи единствено П. к. и Р. з.. С искането
да бъде признато право на собственост по отношение на нови имоти, страната
всъщност добавя нови, самостоятелни инцидентни установителни искове, което е
недопустимо след изтичането на срока за отговор.
С оглед на всичко изложено до момента, съдът намира, че с решението
си се е произнесъл по цялото искане на страната и не са налице предпоставките
за допълването на постановения съдебен акт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш Е Н И Е :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на О. С., обективирано в жалба от
31.08.2016г., конкретизирано с молба от 07.10.2016г., за допълване на
постановеното по делото решение по предявения от нея инцидентен установителен иск за собственост.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ