Р Е Ш Е Н И Е
№ 260042
гр. Троян, 02.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в
публичното заседание на трети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Десислава Ютерова
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора
...……………...........................…...... като разгледа докладваното от
съдията – Ютерова гр. дело № 264 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе -
съобрази:
ЕТ “Катя Стойнова” – гр. Велинград,
представляван от К.С.е предявил срещу “Виа мебел” ООД
– с. Орешак, общ. Троян, представлявано от Г.Х.Н. и Р.Н.иск с правно основание
чл. 327 от ТЗ за сумата 5 000 лева, представляваща незаплатена цена на закупени
стоки. В исковата си молба ищецът подробно излага, че ответното дружество е
закупувало букови детайли и платно облегалки, за което била издадена фактура на
29.07.2015 г. на обща стойност 6 456 лева, с ДДС – 7 747,20 лева, като
част от сумата била заплатена от ответника и останала дължима процесната сума от 5 000 лева. Ищеца претендира и за
законова лихва за забава в размер на 1 523,73 лева. Ангажирани са
писмени доказателства, в с. з. търговеца
- ищец се представлява от адв. В.А. от ЛАК, който
моли съда да уважи изцяло исковата претенция.
По реда на чл. 131 от ГПК на
ответника “Виа мебел” ООД – с. Орешак е изпратено
копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок е представен писмен
отговор, с който ответника
оспорва количествата на доставените
стоки и услуги, като твърди, че всички получени количества са платени, а
неплатената част не е получена. Ответника е редовно призован, в
с. з. се представлява от пълномощника си адв. Х.Р. от
САК.
От
приложените към делото писмени доказателства: фактура № ********** от 29.07.2015
г., справка за извършени частични плащания, справка за изчислена законна лихва,
удостоверение за актуално състояние на
ЕТ „Катя Стойнова“ към 29.07.2020 г., актуално състояние на „Кастро Чеарс“ ООД към 29.07.2020
г. и заключението на допуснатата СИЕ с вещо лице Н.Р.,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Настоящата инстанция приема за
установено в процеса, че между стланите по делото са съществували договорни
отношения.
Видно от представената фактура №
********** от 29.07.2015 г. ищеца е продал на ответника 260 бр. платно
облегалка по 10,15 лева за брой
на обща стойност 2639,00 лева и
Ответното
дружество е извършило частични плащания по горепосочената фактура както следва:
сумата 747,20 лв. с банково бордеро № *********/26.11.2015 г., сумата 1000 лева
с банково бордеро № **********/31.03.2016 г. и сумата 1000 лева с банково
бордеро № ********** от 20.05.2016 г., като останала дължима процеснта сума от 5 000 лева.
Назначената
по делото икономическа експертиза е установила, че процесната
фактура е отразена в счетоводството и на двете страни. Към датата на проверката Р. е констатирала неплатена
сума по фактурата в размер на 5 000 лева. Фактура № ********** от
29.07.2015 г. е включена в дневника на покупките на „Виа
мебел” ООД и за размера на включения ДДС е ползван данъчен кредит.
С оглед на изложената фактическа
обстановка съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 327 от ТЗ – неизпълнение на задължение по
договор за търговска продажба. Продажбата е двустранен и възмезден договор от него възникват права и задължения в полза и в
тежест и на двете страни. Продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността върху една вещ и да му я предаде, а купувачът да заплати
определената цена и да получи вещта. Договорът за продажба е консенсуален.
Той е валидно сключен от момента, в който страните постигнат съгласие относно вещта, която продавачът се задължава
да прехвърли и относно цената,
която купувачът се задължава да плати. В настоящия случай основния спор е тъвдението на отвнетника, че
закупените стоки не са доставени.
Счетоводната експертиза установи, че към
момента на проверката, ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лева на
основание процесната фактура. Експертизата установи
още, че ответникът е ползвал данъчен кредит по процесната
фактура - получил е начисления ДДС в размер 1291,20 лева.
В писмено становище по
съществото на спора, пълномощника на ищеца е посочил задължителна практика на
ВКС относно приложението на презупцията по чл. 301 от ТЗ, които настоящия състав ще си позволи да цитира, а именно:
В решение № 57 от 11.09.2017 г. по т. д. №
3444/2015 г. на ВКС, ТК, І отделение, е обобщена съдебната практика, като съдът
приема следното:
„С решение №156 от 12.01.2015 г. по т. д.
№ 2989/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о. е прието, че приложението на чл. 301 ТЗ
предполага изследване на конкретни факти от които може да се обоснове безспорен
извод, че търговецът е узнал за сключването на сделката или действията
извършени от негово име, без представителна власт и не се е противопоставил
веднага след узнаването. Предмет на доказването е сключването, респ.
извършването на съответно действие. В решение № 166 от 17.01.2013 г. по т.д. №
636/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че конклудентно
действие по чл. 301 ТЗ може да бъде осчетоводяването на фактура, издадена от
изпълнителя за извършени СМР и съответно осчетоводена от ответника. С решение №
89 от 12.06.2013 г. по т. д. № 431/2012 г. на II т.о., при друг вид договорни
отношения, съставът на ВКС е застъпил принципно становище по приложението на
чл. 301 ТЗ - независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването
на сделката от името на търговеца или изпълнението на сключената от търговеца
сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия
пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно
насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на въведената с чл. 301 ТЗ законова презумция предполага изследването на
конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е
узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без
представителна власт действия."
Съгласно решение № 23 от 07.02.2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по търговско
дело № 588/2010 г., в което
е обобщена практиката на ВКС по идентични
случаи, е прието:
„С поредица свои решения постановени по реда на чл.
290 от ГПК и следователно представляващи задължителна практика по смисъла на
чл. 280 ал. 1,т. 1 от ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на ВКС, II т.о. и цитираните в него: решение № 96 от
26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, I т.о. и решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. №546/2008 г. на ВКС, II т.о. , както и решение №42 от
19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о., съставите на ВКС приемат,
че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата
фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването и
в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване/
решение № 42 от 19.04.
От цитираната
съдебна практика може да се
направи единствен извод, че за
валидността на търговската сделка от значение е поведението
на ответника. Ако той е узнал за сделката и намира
същата неосъществена, той е следвало да се противопостави
своевременно.
В случая не само няма противопоставяне, а с
действията си ответникът е приел сделката.
Като е ползвал данъчен кредит за цялата
фактура, ответникът приема за осъществена цялата сделка.
При тези
съображения ще следва предявения главен иск изцяло да бъде уважен като
основателен и доказан и ответното дружество да бъде осъдено да заплати процесната сума.
Ще следва
да бъде уважен и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД, а
именно да бъде заплатена и законовата лихва, начислена върху главницата за
времето на забавата в размер на 1 523,73 лева.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника
ще следва да заплати на ищеца сумата 1 400,94 лева, сторени от него
разноски по делото /списък по чл. 80 от ГПК/.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл. 327 от ТЗ “Виа мебел”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Орешак, общ. Троян,
ул. „Данчо Василешки” № 55, представлявано от Г.Х.Н.
и Р.Н.да заплати на ЕТ “Катя Стойнова”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Витоша” № 3, представител К.С.сумата 5 000 –
пет хиляди лева, представляваща останала незаплатена цена по Фактура № ********** от
29.07.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД “Виа мебел”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Орешак, общ. Троян,
ул. „Данчо Василешки” № 55, представлявано от Г.Х.Н.
и Р.Н.да заплати на ЕТ “Катя Стойнова”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Витоша” № 3, представител К.С.сумата
1 523,73 – хиляда петстотин двадесети три лева и 73 стотинки законова
лихва за забава за периода 15.03.2017 г. до 25.03.2020 г.
ОСЪЖДА Виа мебел” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Орешак, общ. Троян, ул. „Данчо Василешки” № 55, представлявано от Г.Х.Н. и Р.Н.да заплати
на ЕТ “Катя Стойнова”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, ул. „Витоша” № 3, представител К.С.сумата 1400,94 – хиляда и
четиристотин лева и 94 стотинки разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: