РЕШЕНИЕ
№ ...................
гр.С., 11.04.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря И.И., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13036 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Т.А.С., с която срещу З.Л.И. АД са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания във връзка с настъпило
застрахователно събитие – ПТП станало на 31.10.2014 г., по вина на водача на
лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ *******-В. Т. И., поради нарушение правилата за движение по
пътищата – движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. В
резултат, лекият автомобил напуснал платното за движение, навлязъл в десния
банкет, след което се ударил в крайпътно дърво, намиращо се в левия банкет. При
ПТП била причинена смъртта на А.Т.С. – пътник в автомобила. Образуваното срещу
водача на автомобила досъдебно производство № 156/2014 г. по описа на
РУ-Полиция, гр.Шабла било прекратено поради смърт на дееца.
Поддържа
твърдения, че с описаното застрахователно събитие, в резултат на което била
причинена смъртта на нейният син - А.Т.С., са й били причинени неимуществени
вреди – морални болки и страдания от загубата му. Твърди, че приживе били много
задружно семейство, помагали си един на друг; отношенията им се основавали на
взаимна обич, уважение и разбирателство.
Поддържа
фактически и правни доводи, за това че ответникът, като застраховател по
застраховка ГО за лекия автомобил по полица № 22114001142178/18.04.2014 г.
следва да заплати обезщетение на увредения от настъпилото застрахователно
събитие.
Претендира
заплащане от застрахователя по задължителна застраховка «ГО» З.Л.И. АД на сумата
110000.00 лв. /увеличение на размера на иска по молба от 11.08.2016 г./ за
обезщетяване неимуществените вреди, ведно със законната лихва върху посочените
суми от датата на ПТП – 31.10.2014 г. до окончателно погасяване на
задълженията. Претендира присъждане на разноски.
В срока за
писмен отговор ответникът З.Л.И. АД е изразил следното становище: Оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва фактическите и правни доводи на
ищеца. Оспорва твърдението на ищцата, че изключителна вина за ПТП носи водача
на автомобила, че ищцата е понесла неимуществени вреди от загубата на своя син.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия, поради нарушение правилата за движение по пътищата – чл.137 а от ЗДвП – неизползване на обезопасителен колан. Твърди, че пострадалия е
съпричинил вредоносния резултат с поведението си, като е приел да пътува в
автомобил управляван от неправоспособен водач употребил алкохол. С посоченото
поведение, според ответника, пострадалия е и допринесъл
за вредоносния резултат.
Не оспорва
наличие на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ към
момента на ПТП за лек автомобил Фолксваген Голф по цитираната застрахователна
полица. Претендира разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с активно субективно и кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл.226, ал. 1 КЗ /отм./.
Сочената
разпоредба /чл. 226, ал.1 от КЗ /отм.// дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 –
низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от прекия причинител. С Постановление № 5/24.11.1969 г. на
Пленума на ВС и разширен кръгът на лицата по ППВС № 4/1961 г., като е включено
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление. Следователно легитимирани
да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал
гражданската отговорност на деликвента са посочените лица доколкото не е налице
произнасяне по образуваното тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
В
проведеното производство, ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника -
застраховател. Трябва да установи и изискваната от посоченото ППВС родствена
или близка връзка между ищеца и починалата.
Чрез представените
в производството констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/30.11.2014
г., протокол за оглед на местопроизшествие от 31.10.2014 г. и Постановление за
прекратяване на досъдебно производство № 156/2014 г. по описа на РУ на
МВР-Шабла, пр.пр.№ 1365/2014 г. по описа на РП Добрич се установява, че на
31.10.2014 г. по главен път № I-9 в посока
от Дуранкулак към Шабла на около 500 м. след село Ваклино, община Шабла
настъпило ПТП с участник лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ *******,
управляван от В. Т. И., като автомобилът се ударил в крайпътно дърво, вляво от
пътя. Установява се от посочените документи, че пострадалия А.Т.С. е бил пътник
в автомобила.
Чрез
приетата в производството КСМАТЕ се установява, че лекият автомобил се е движел
със скорост не по-ниска от 128 км/ч. в тъмната част на денонощието, като
най-вероятно поради неадекватно въртене на волана от водача автомобила бил
отклонен надясно и навлязъл в десния банкет. При навлизането му, водачът
контрирал, като завъртял волана наляво, за да се върне в платното за движение,
но го направил много рязко, поради което настъпило неконтролирано странично
занасяне и автомобилът навлязъл в левия банкет и терена вляво движейки се с
дясната си страна напред. Така се ударил с дясната си страна в областта на
предна дясна врата в крайпътните две дървета. Телата на пътуващите в автомобила
били изхвърлени от инерционните сили, генерирани от двата последователни удара.
Според констатациите на експерта доц. Д-р инж.А.П.А. се установява, че
причината за ПТП е субективното поведение на водача на автомобила – неадекватно
въртене на волана на автомобила и неправилен избор на скоростта. Според
експерта, алкохолът също е повлиял на бързината на реакцията и премереността на
действията с волана. В резултат на ударите и нанесените от тях крайно тежки
травматични увреждания несъвместими с човешкия живот е настъпила смъртта на
пострадалия Сурталов. Главна причина за настъпване на смъртта на последния е
тежка черпно-мозъчна травма получена вътре в автомобилното купе /предна дясна
част/. Поради това, че тялото на пострадалия е било свободно движещо се, то е
получило неколкократни удари по време на въртенето на купето от деформираната
предна дясна врата и намиращото се отпред арматерно табло. Според експерта,
ударите върху главата и тялото са били твърде интензивни и без възможност да
бъдат преодоляни от пътуващият, още повече че първият контактен удар на главата
в предна дясна част на купето е довел пострадалия до безпомощно състояние. Пострадалият Сурталов е бил без поставен
обезопасителен колан. Ако същият бе ползвал предпазен колан, според експерта,
травматичните увреждания биха били, според доц. А. по-малко на брой и с
по-малка тежест, но в процесния случай едва ли ползването му би спазил пострадалия
от смъртта, като се имат предвид интензивността на удара и настъпилите
деформации на автомобилното купе. Според експерта по КСМАТЕ установеното
съдържание на алкохол в кръвта на водача на автомобила И. е 1.42 промила,
според извършената химическа експертиза. Последното представлява лека към
средна степен на алкохолно опиянение. Това състояние се характеризира с
емоционална лабилност, нарушения на координацията /залитане при движение/,
неясен говор, а понякога и несигурна походка; нарушения на психиката – загуба
на критичност и забавени реакции; влошена ориентация, забавени реакции, липса
на критичност към собствените им действия. Според КСМАТЕ тези прояви са видими
за околните.
Чрез
събраните в производството гласни доказателства се установяват следните
релевантни за спора обстоятелства:
Свидетелят Й.Т.Ж.
установява, че около 20.00 часа в деня на събитието С. /А.С./ и В. дошли в
нейното заведение /заедно с магазин/ в с.К., като С. поръчал една малка /50 мл/
и една голяма /100 мл/ водка, като голямата била за него. Свидетелят Ж. им
наляла алкохола и отишла в магазина да си чете книжка, тъй като в заведението
имало и други мъже, които говорели на висок тон. С. не изглеждал пиян-залян,
държал се мъжки, според свидетеля Ж.. След около 30-40 минути, като се върнала
в заведението тях /С. и В./ вече ги нямало. Свидетелят Ж. сочи, че след
инцидента, хората коментирали, че В. си е предоставил водката на С., а не я е
изпил. Свидетелят Ж. сочи, че е чувала, че В. пие алкохол и шофира. Според
нейните наблюдения обаче С. не си позволявал това, а винаги имал с него друг
човек, който да шофира. А. /С./ живеел със съпругата си в гр.Варна и в с.К..
Свидетелят С.Т.
С. /сестра на пострадалия А.С./ установява, че А. живеел със семейството си в
гр.Варна, а тяхната майка в гр.С.. Въпреки това според свидетеля отношенията им
били близки, като поне веднъж в месеца се виждали. Обикновено майка им ходела в
гр.Варна през лятото, но с напредване на възрастта и поради дългия път очаквала
някой да я закара до гр.Варна. Около два, три пъти в седмицата се чували ищцата
и пострадалия, споделяли си общи въпроси, търсели подкрепа за текущи ежедневни
решения. След смъртта на А., според свидетеля цялата къща на майка им била със
снимки на А.. Тя си спомня за него, споделя различни случаи от живота му,
натъжава се.
Чрез
представеното удостоверение от ОД на МВР, сектор „ПП” гр.Добрич от 15.06.2016
г. се установява, че към момента на ПТП водачът на автомобила В. И. е бил
неправоспособен водач.
Страните не
спорят, че към датата на ПТП- 31.10.2014 г. за лекия автомобил Фолксваген Голф
с рег.№ ******* е налице валидна задължителна застраховка по полица №
22114001142178/18.04.2014 г.
От
представеният препис-извлечение на акт за смърт № 43/02.11.2014 г. и
удостоверение за родствени връзки № 235/05.10.2015 г., издадено от Столична
община се установява, че ищцата е майка на пострадалия А.Т.С., починал на
31.10.2014 г. в резултат на описаното ПТП.
Поради това,
съдът намира, че ищцата е в кръга на лицата посочени в ППВС №4 от 1961 г. и
Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди от прекия причинител, а оттам – от застрахователя, който
отговаря за причинените от него вреди.
От
гореизложеното, съдът намира, че исковете за репариране на неимуществени вреди
се явяват основателни и доказани по основание. Установи се нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил В. Т. И.,
както следва: по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – задължаваща водачите да контролират
непрекъснато ППС, които управляват и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – задължаваща
водачите на ППС при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, релефа на местността със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, характера и интензивността на
движението и с всички обстоятелства, които имат значение за безопасността.
В тежест на ищеца
бе да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и страдания във връзка с
увреждането от ПТП – загуба на пострадалия, поради причинените му тежки
несъвместими с живота телесни увреди.
В случая,
съдът намира че претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от загубата на нейния син бяха установени по несъмнен начин в
производството. Както бе посочено, чрез показанията на свидетеля С.Т. С.
/сестра на пострадалия и дъщеря на ищеца/, преценени съобразно указаното в
чл.172 ГПК /с оглед събраните в производството доказателства/ се установи, че ищцата
и пострадалия са живеели в различни градове, гр.С. и гр.Варна. Въпреки това, двамата
поддържали добри семейни отношения, били близки; чували се редовно /два, три
пъти седмично/, виждали се около веднъж месечно, споделяли общи идеи по
различни семейни въпроси. Несъмнено, след смъртта на А.С. неговата майка /ищца
в производството/ страда от неговата загуба. Както сочи свидетелят С., цялата
къща на нейната майка била с негови снимки. Тя непрекъснато си спомняла за него,
говорила за общите им спомени, тъгувала.
По размера на претенциите:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Според установената съдебна практика - Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените по реда на чл.290 ГПК задължителна
практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД -решение № 202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието
"справедливост" по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за
всяко дело и които трябва да
се вземат предвид от съда
при определяне на размера на
обезщетението, но във всички случаи
правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии - момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена
близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне
на справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се отчита
и обществено-икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането,
чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ вр. § 27 ПЗР КЗ.
В настоящия случай, при съобразяване дадените
разяснения, съдът намира следното: С оглед възрастта на ищеца ** години; възрастта
на пострадалия – ** години; близката им родствена връзка – майка и син и добрите
им житейски отношения /поддържали близки отношения, чували се редовно; виждали
се ежемесечно с оглед отдалечеността на населените места, в които живеят/ при
съобразяване, че двамата не са живеели в едно домакИ.тво, били са финансово и материално независими един от друг
/доколкото друго не се установи в производството/, съдът намира че справедливо
обезщетение в размер на 50000.00 лв. ще възмезди ищеца за преживяната загуба. Исковете
за разликата над така определеният размер до предявения 110000.00 лв., следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно
увреждане или смърт, които от 11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в
сила на чл.492 КЗ /обн., ДВ, бр.102/2015 г./ са 2000000.00 лв. за всяко събитие
при едно пострадало лице. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от 27.05.2014 г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище,
че независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата, следва да
бъде изследван посочения спорен по делото въпрос, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Съпричиняването на вредоносния резултат и приложението
на чл.51, ал. 2 ЗЗД е във връзка с изхода на спора, но е обусловено от
конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства. Както е посочено в
решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. № 977/2010 г. на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика /т. 2 от ТР №
1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, при преценката за съпричиняване на настъпилите в
резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна
на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали
нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
В случая, съдът намира че се установи по несъмнен
начин нарушаване на правилата на чл.137в ЗДвП от страна на пострадалия към
момента на ПТП – същият е бил без поставен обезопасителен колан, което от своя
страна е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Този извод
се основава на констатациите на приетата, като обективно и професионално
изготвена КСМАТЕ сочещи, че смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на
причинената тежка черепно-мозъчна травма в резултат на удар на главата на
намиращото се отпред арматурно табло при свободно движение на тялото без
поставен обезопасителен колан. Изводът е съобразен с установеното по КСМАТЕ, че
травми по тялото са били причинени и от деформираната дясна предна врата в
резултат на няколкократните удари по време на въртенето на автомобила. Тези
травми обаче не са основната причина за настъпване на вредоносния резултат.
Поради това, с оглед установените увреждания
на автомобила и пострадалия, изясненият механизъм на ПТП и уврежданията на
пострадалия, съдът намира че в производството по несъмнен начин се установи, че
А.С. е бил без поставен обезопасителен колан, което от своя страна е в причинна
връзка с настъпилите увреждания. Изводът се основава на констатациите на
двамата експерти, че при поставен обезопасителен колан травматичните
увреждания биха били по-малко на брой и с по-малка тежест. Поради това, на
основание чл.51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде намалено определеното обезщетение
съобразно приносът на пострадалия, който съдът определя на 50%. За формирането му, съдът съобрази, като основателно и релевираното от ответника възражение за допринасяне на
вредоносния резултат с поведението на А.С., който се е качил в управлявания от В.
И. лек автомобил знаейки, че същият е употребил алкохол. Както се установи чрез
показанията на свидетеля Й.Т.Ж., двамата /А.С. и В. И./ преди настъпване на ПТП
същата вечер около 20.00 часа са били в нейното заведение в с.К., където са
поръчали една малка и една голяма водка. В производството не се установи чрез
събраните доказателства кой от двамата е консумирал тези питиета, но от
изготвената химическа експертиза и констатациите на КСМАТЕ се установи, че съдържанието
на алкохол в кръвта на водача на автомобила И. е 1.42 промила /над 0,5 на
хиляда - чл.174 от ЗДвП/. Доколкото водачът
е бил в лека към средна степен на алкохолно опиянение, което състояние има
външен израз в поведението на алкохолно повлияния, съдът намира че за
пострадалия А.С. е било налице знание на този факт /че водачът на автомобила е
консумирал алкохол над законоустановения минимум/. С оглед възрастта на пострадалия, знанието на този факт представлява
проява на съзнателен и свободно формиран избор. Според дадените разяснения с т.7 на
ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС по тълк.дело № 1/2014
г. „допринасянето на пострадалия“ за
възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт,
който обуславя прилагането на чл.51, ал. 2 ЗЗД в случая е конкретно рисково
поведение, изразяващо се в знание от страна на пострадалия, че водачът на
автомобила е употребил алкохол над законоустановения
минимум, което от своя страна следва да представлява проява на съзнателен и
свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за
този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.
Обратен извод се налага за възражението на ответника,
че пострадалия е допринесъл с поведението си настъпване на вредата, тъй като е
знаел, че водачът на автомобила е неправоспособен. Действително в
производството се установи, чрез представеното удостоверение от ОД на МВР –
сектор ПП гр.Добрич, че към момента на ПТП /31.10.2014 г./ В. И. е бил неправоспособен водач. Знание на този факт от страна на
пострадалия А.С. не бе установено в производството. С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест в
производството, възражението за съпричиняване в посочената част, съдът намира
за неоснователно.
Поради това, при спазване указаното в чл.51, ал. 2 ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25000.00 лв. За разликата до предявения размер
110000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди
се следва на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД законна лихва от датата на
настъпване на непозволеното увреждане – 31.10.2014 г. до окончателно погасяване
на задължението.
В полза на процесуалния представител на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 847.73 лв., съразмерно на уважената част от иска,
определен на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва
да бъде присъдена сумата 1079.54 лв.-сторени разноски в производството за тази И.танция.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 3276.36 лв. - разноски за свидетел, експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът на основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1000.00 лв., представляваща
държавна такса, дължима съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати на Т. А. С., ЕГН **********
с адрес гр.С., ж.к.*******, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, действаща чрез адв.В.М. от СтАК, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 25000.00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени болки и страдания,
вследствие на смъртта на А.Т.С. /починал на 31.10.2014 г./, син на Т. А. С., която
смърт е настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие станало на 31.10.2014
г., по вина на водача на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ *******- В. Т. И., поради нарушение на правилата за движение по
пътищата /чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП/, поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост и неупражнен контрол над ППС, като гражданската отговорност на В.
Т. И., като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ *******, към посочената дата – 31.10.2014 г. е била
застрахована при З.Л.И. АД по полица № 22114001142178/18.04.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 31.10.2014 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 25000.00 лв. до пълния
предявен размер от 110000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати на основание чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца - адв.В.М.
от СтАК сумата 847.73 лв.– адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна адвокатска помощ, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати на Т. А. С., ЕГН **********
с адрес гр.С., ж.к.*******, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, действаща чрез адв.В.М. от СтАК, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 1079.54 лв.-сторени разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА Т. А. С., ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к.*******,
бл.**, вх.*, ет.**, ап.**, действаща чрез адв.В.М. от
СтАК, да заплати на З.Л.И. АД, ***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата 3276.36 лв.- сторени разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***,
да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 1000.00 лв., представляваща държавна такса, дължима съразмерно с уважената
част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: