РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. Благоевград, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200501017 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
М. А. Б., ЕГН **********, адрес гр. Б, ж. к. „Е“, бл., вх.“, ет., ап., обжалва
решение № 461 от 10.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 1110 от
2023 г. на Районен съд Б. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е
неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Били налице основания за
прекратяване на изпълнителното дело още към 15.05.2015 г. Взискателят не
поискал извършването на изпълнителни действия по делото в продължение на
повече от 2 години, поради което изпълнителното производство се прекратило
по право поради настъпила перемпция. ЧСИ Виолина Тозева прекратила
делото с постановление от 19.07.2023 г. След настъпването на перемпцията,
всички извършени от ЧСИ изпълнителни действия били незаконосъобразни. В
този смисъл и с оглед на трайно постановената съдебна практика, вземанията
срещу ищцата се погасили по давност. От датата на последното валидно
изпълнително действие, извършено на 14.02.2012 г., респективно от
14.02.2014 г., започнала да тече нова погасителна давност, която не била
прекъсната и изтекла на 15.02.2019 г. Изпълнителни действия били извършени
1
едва с връчването на настоящия работодател на запорно съобщение от
24.02.2023 г. Ищцата не дължала процесните суми и поради факта, че не била
уведомена по надлежния ред за извършената цесия. По отношение на
длъжника прехвърлянето на вземането имало действие от деня, в който му е
било съобщено от предишния кредитор. Установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗДог
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането имало за цел да защити длъжника от ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т. е. срещу опасността да изпълни на лице, което не е
титуляр на вземането. В конкретния случай липсвал изходящ от ищцата
документ, който да удостоверява надлежно, че същата е получила
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗДог досежно факта на прехвърляне на
вземането. На ищцата не било известно кой е новият й кредитор. Предишният
кредитор не бил освободен от отговорността по чл. 99, ал. 4 от ЗЗДог.
Първоинстанционният съд не обсъдил и не се произнесъл по наведените
твърдения за нарушение на ГПК относно връчването на книжа. На ищцата не
били връчвани редовно никакви книжа във връзка с изпълнителното дело,
освен процесното уведомление от 2012 г. и запорното съобщение от
24.02.2023 г. Не били изпълнени указанията за връчване, конкретизирани в чл.
47, ал. 1 от ГПК. Отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се
доказвало с протокол на връчителя, който удостоверявал посещенията си на
адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от
три, в продължение на повече от един месец. При удостоверяване, че
съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, следвало
да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три
пъти по различно време. Връчителят бил длъжен да отрази в съобщението
всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за
приложението на чл. 47, ал. 1 от ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица
и въз основа на кои наблюдения е направил констатация, че лицето не може да
бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице,
което е съгласно да получи съобщението - но в случая не го сторил. Моли се за
отмяна на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявените искове.
Постъпил е отговор на жалбата, изхождащ от „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С, р-н „Л“, бул.
„П В“ № , Бизнес център, представлявано от З. Н Д., А. Б.Б. и М. Г. В него се
твърди, че атакуваното решение е правилно. То било в пълен синхрон с
2
материалния и процесуалния закон, както и с тълкувателната практика на
ВКС и утвърдената практика на българските съдилища. Правилно районният
съд приел, че началният момент на давността е 26.06.2015 г. Неоснователно
било възражението на въззивника за прилагане на абсолютната 5-годишна
давност по реда на чл. 110 от ЗЗДог, който срок не бил абсолютен, тъй като
подлежал на спиране и прекъсване. Определяща за погасителната давност
била не датата на прекратяване на изпълнителното производство, а на
предприетото последно валидно изпълнително действие, от който момент
започнала да тече нова погасителна давност за вземането. Моментът, в който
настъпила перемпцията, не бил меродавен за давността. Перемпцията и
давността били различни правни институти с различни правни последици.
Давността изключвала възможността за осъществяване на принудителното
изпълнение, а перемпцията предполагала неудовлетворена нужда от такова.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не можел да откаже да
изпълни искания нов способ, защото дължал подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция била, че съдебният изпълнител
следвало да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй
като старото дело било прекратено по право. Новото искане на кредитора
прекъсвало давността независимо от това, дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело. Съдебният изпълнител бил длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Направените искания и извършените
изпълнителни действия след настъпилата перемпция били напълно годни да
прекъснат погасителния давностен срок. Правото на взискателя да реализира
принудително изпълнение на процесните вземания по процесното
изпълнително дело не било погасено по давност. Настъпилата перемпция по
изпълнителното дело била без правно значение за давността, а обезсилването
по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразявало
на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.
116, б. „в“ от ЗЗДог. Ако искането на кредитора било направено своевременно,
но изпълнителното действие не било предприето от надлежния орган преди
изтичане на давностния срок по причина, която не зависела от волята на
кредитора, то давността се считала за прекъсната с искането. За прекъсването
на давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗДог било без правно значение дали
3
предприетите изпълнителни действия са част от изпълнителен способ,
приключил с осребряване на имущество на длъжника, и дали се е стигнало до
ефективно удовлетворяване на взискателя. Насрочването на опис на
движимите вещи в дома на длъжника било валидно изпълнително действие,
което изграждало съответния способ и прекъсвало погасителната давност, и в
тази връзка релевантна била волята на взискателя за събиране на вземането,
която следвало да се отчете като безспорно изразена. Множество съдебни
решения подкрепяли тази теза. От значение била кредиторовата
пасивност/активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако
същият поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни
искания за прилагане на нови изпълнителни способи, то той не следвало да
бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на
вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на
съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Като искал от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи
изпълнителен способ, кредиторът не бездействал. Активността на взискателя
била достатъчна за прекъсване на давността, защото той не можел да извърши
сам изпълнителното действие. Задължението за действие било на съдебния
изпълнител. Със сключване на договора за цесия, цесионерът ставал носител
на вземането. Липсата на уведомление не правела цесията недействителна,
нито освобождавала длъжника от задължението да плати на новия кредитор.
Предишният кредитор имал правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Без значение за
основателността на иска било установяване на надлежното уведомяване на
длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗДог за извършената цесия, тъй като
този факт не рефлектирал върху дължимостта на вземането, то съществувало
и следвало да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител,
като не освобождавало длъжника от отговорност за погасяването му. Ищцата
била уведомена за цесията и с връчването на книжата на нейния адвокат, което
обстоятелство следвало да се вземе предвид по чл. 235, ал. 3 от ГПК. Тя не
ангажирала доказателства, че самото уведомяване/неуведомяване е
рефлектирало по какъвто и да е начин върху дължимостта на вземанията.
Предявеният иск бил насочен именно срещу новия кредитор. Моли се за
потвърждаване на постановеното решение от Районен съд Благоевград.
Претендира се присъждане на разноски за въззивното производство.
4
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Решението е валидно и допустимо.
Анализът на събрания от първата инстанция доказателствен материал води до
извод за правилност на атакувания неин акт.
Давността за погасяване на процесните вземания е 5-годишна, защото
дължимостта им е установена по съдебен ред.
Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, прекъсва
давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ /независимо от това, дали прилагането му е
поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Борис Илиев, се прие, че докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, изпълнителни дела, давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече на 26.06.2015
г., откогато е обявено за загубило сила Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по
гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС.
5
В конкретния случай изпълнителното дело е образувано преди 26.06.2015 г. и
е било висящо към тази дата, поради което петгодишната давност за
вземанията по него е започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато е обявено за
загубило сила Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. Тази давност е прекъсната с
надлежните и редовни искания на взискателя за прилагане на конкретни
изпълнителни способи от 09.02.2017 г., 13.06.2017 г., 22.04.2019 г., 27.01.2021
г., 19.12.2022 г. и 25.05.2023 г., с наложените запори на банкови сметки на
11.09.2019 г., 11.03.2021 г. и 14.12.2022 г., както и с наложените запори на
трудови възнаграждения на 30.03.2021 г. и 06.03.2023 г., поради което към
датата на подаване на исковата молба - 26.05.2023 г., петгодишната давност за
процесните вземания не е изтекла, а след тази дата е спряла да тече на
основание нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗДог /така и Определение №
50291 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Десислава Попколева/.
Вярно е, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция още на 06.04.2014
г., но това е без правно значение за прекъсването на давността. Според
Определение № 50130 от 08.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3235/2022 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела
Стоянова, и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, перемпцията е имала
значение при действието на Постановление № 3 от 1980 г. на Пленума на
Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност е
започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите,
съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. Общото между двата правни института е, че едни и
същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността.
Това обаче са различни правни институти с различни правни последици.
Давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията предполага
неудовлетворена нужда от такова. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, защото дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно
6
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане, на
свой ред, прекъсва давността независимо от това, дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди
на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител само дотолкова, доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са
нарушени канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела.
Направените искания и извършените изпълнителни действия след
настъпилата перемпция са напълно годни да прекъснат погасителния
давностен срок. Ето защо не е погасено по давност правото на взискателя-
ответник да реализира принудително изпълнение на процесните вземания по
процесното изпълнително дело /в същия смисъл е и Определение № 50177 от
06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5017/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Геновева Николаева/.
Неуведомяването на длъжницата за извършената в хода на изпълнителното
производство цесия няма никакво отношение към твърдяното от нея изтичане
на погасителната давност и по никакъв начин не е рефлектирало върху
същото. Евентуални нарушения около връчването на други книжа от съдебния
изпълнител на М. Б. също се явяват абсолютно ирелевантни за конкретния вид
правен спор и не следва да бъдат вземани предвид.
Претенцията по чл. 439 от ГПК е неоснователна и правилно е отхвърлена от
районния съд.
На взискателя трябва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящото решение няма да
премине през касационен контрол.
Водена от изложените аргументи, въззивната инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 461 от 10.06.2024 г., постановено по
гражданско дело № 1110 от 2023 г. на Районен съд Благоевград.
7
ОСЪЖДА М. А. Б., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, ж. к. „Е“, бл., вх.
„“, ет. , ап. , да заплати на „К“ ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр.
С, р-н „Л“, бул. „П В“ №, Бизнес център „Л“, ет., представлявано от З. Н. Д.,
А. Б. Б.и М. А. Г, сумата от 100 /сто/ лева, съставляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8