Р Е Ш Е Н И Е № 734
24.07.2020г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година, в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т. ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 6739 по описа за 2018 година.
В исковата молба на „ВОЛВО ГРУП БЪЛГАРИЯ“ЕООД /ВОЛВО ГРУП.../
се твърди, че то има за предметна дейност внос и продажба на товарни
автомобили, резервни части и оборудване, обслужване и ремонт на товарни
автомобили и др. помощни дейности, свързани с наземния транспорт. Също, че на 14.10.2016г.
дружеството сключило с „Теди транс-1“ЕООД /Теди транс 1/ договор и му отдало
под наем свое моторно -превозно средство /МПС/- влекач, марка VOLVO, МОДЕЛ FH 4Х2T, с рег.№ ...., срещу което Теди транс
1 се задължило да му заплати съответна наемна цена. Договорът обаче останал
неподписан. Явно по тази причина ищеца твърди още, че двете дружества имат
трайни облигационни отношения, тъй като това не е първия сключен между тях
подобен договор. Сходен бил договор № BG2016VBGTT1,
по
който ищеца като наемател издал няколко фактури от 2017-та година, а съгласието
по неподписания договор било постигнато за клаузите от този подписан договор,
защото приложили неговите условия, в т.ч. че наемната цена е 2 000лв. на месец,
без вкл.ДДС. Ищецът твърди, че изпълнил своето задължение; предоставил наетото
МПС, за което бил съставен приемно-предавателен протокол, но Теди транс 1 не
изпълнило насрещното си задължение- не заплатило наема за месеците май и юни
2017г. За него ВОЛВО ГРУП ... издало фактура, на стойност 4 800лв., изпратена
по куриер за наемателя, но последния така и не заплатил сумата.
По тези причини дружеството търси съдебна защита на това си
вземане, което, на основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/
претендира ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда и до
окончателното му изплащане.
Ищецът търси и сторените от него разноски по делото.
На ответника бе връчен, в условията на чл.50 ал.2 от ГПК,
препис от исковата молба; писмен отговор обаче не депозира. Той и не изпрати
представител в проведените съдебни заседания. В тях ищеца, чрез писмени
изявления на процесуален представител, поддържа претенцията си.
След като обсъди
събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от
фактическа страна:
Представен е от ищеца приемно-предавателен протокол от
24.04.2014г., представляващ лист №18 от делото, че на тази дата ВОЛВО ГРУП ...
е предало, в качеството си на
наемодател, на Теди транс 1-като наемател, един брой влекач, марка VOLVO, МОДЕЛ FH 4Х2T, с рег.№ .... с подробно описано оборудване. В него са посочени и лицата,
които имат право да управляват моторното -превозно средство. В титулната част
на протокола е записано, че той се съставя в изпълнение на договор за наем с №
BG2017VBGTT1.
Друго от приложенията на исковата молба е нотариална покана,
изпратена от ВОЛВО ГРУП до Теди транс 1, да му заплати, по фактура № 14 264/
21.07.2017г. сумата 4 800лв. с вкл. ДДС. Следва да се счита, че същата е
връчена на адресата й, макар за съжаление- за съжаление на правото, нотариуса
да е поставил печат, че връчването е извършено в условията на чл.47 от ГПК.
Тази разпоредба обаче е неприложима в случая, защото тя се отнася за физически
лица, докато за юридическите е нарочната на чл.50 от процесуалния закон. Това
незнание на нотариуса обаче не може да се отчита като нередовност на
нотариалното действие. Така или иначе, поканата е връчена, без това да се
сторено фактически, а само юридически. Всъщност, това обстоятелство- връчването
на поканата, е без каквото и да е значение за делото.
От ВОЛВО ГРУП … е издадена за наем за един месец проформа
фактура- л.47 от делото, а е издадена и фактура- № **********/ 21.07.2017г., но
тя е за наем за два месеца. От писмо 20-18-1567 от 03.07.2019 на ТД на НАП-
Бургас, офис Сливен се установява, че последната е включена в дневника за
покупки на Теди транс 1 за м.03.2018г.;
начислен е ДДС с право на пълен данъчен кредит.
Тези факти се установяват и от заключението на вещото лице
по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. От него съда приема
още, че фактурата е описана в дневник продажби по ЗДДС на ВОЛВО ГРУП и то е
внесло полагащия се данък, както и че е включена в дневник покупки на Теди
транс 1.
В тези му части съда кредитира заключението, тъй като то е
обективно и компетентно изготвено, в изпълнение на поставените на вещото лице
задачи; като неоспорено от страните и неопровергано от останалия събран по
делото доказателствен материал.
По безспорен начин следва да се счита доказано, с писменото
доказателствено средство, представляващо листи №№ 22-25вкл. от материалите по
делото, че на 14.10.2016г. е бил сключен договор, по силата на който ВОЛВО ГРУП
..., в качеството си на наемодател, е
отдало на Теди транс 1-като наемател, под наем един брой влекач, марка VOLVO, МОДЕЛ FH 4Х2T, с рег.№ ..... От този подписан от страните по него диспозитивен документ
се установява още, че договорената наемна цена е 2 000лв. без ДДС на месец-
т.ІІ.7 от договора. С т.ІІ т.4 е предвидено, че договора се сключва за времето
до 14.11.2016г., т.е. за един месец, но съгласно т. ІІ.7.1 наемната цена е
дължима от наемателя до момента, в който то в неговото държане, докато предаде
моторното превозно средство на ВОЛВО ГРУП ...
Видно от документа, представляващ л.№ 28 от делото, за
предаването на това МПС е съставен приемно-предавателен протокол, от същата
дата.
Документът, представляващ листи №№ 51-54 е неподписан
договор за наем.......от 28.04.2017г.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.228 вр.
чл.232 вр. чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Същият е
допустим, а по същество -основателен, защото:
Ищцовата претенция е за неплатен му, в качеството на
наемодател, от ответника- в качеството на наемател, наемна цена за движима вещ-
конкретно моторно-превозно средство. По признание на ищеца писмен договор не е
подписан, макар преди това, по негово твърдение, представителите на двете дружества
да са постигнали договореност по основните му клаузи, в т.ч. вещ, срок и цена. Той представя неподписан такъв, но
същия съда може да цени най-много като проект на договор, не и като обвързваща
страните по делото облигация. Съдът обаче намира, че последната все пак е
налице и формира това становище въз основа на официален свидетелстващ документ-
писмо от ТД на НАП Бургас, офис Сливен; кредитирано от съда и неоспорено от
страните по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза и частен
свидетелстващ документ- приемно -предавателен протокол. От тях по
безпротиворичив начин се установи, че съставен от ищеца документ- фактура №
********** от 21.07.2017г., издадена за наем за месеците май и юни 2017г. на
МПС с ДК№ СВ 3038 ВН, с получател Теди транс 1, е описана в дневник продажби по
ЗДДС на ВОЛВО ГРУП …; то е внесло полагащия се данък; тя е включена в дневник
покупки на Теди транс 1; начислен е ДДС с право на ползване на пълен данъчен
кредит. Така също, ответника е приел от ищеца процесното МПС. Съдът преценява
всичко това като извънсъдебно признание от ответника на твърдяните в исковата
молба факти, че страните по делото са в договорни отношения и че ищцовото
дружество е предало на ответното ползването на процесното МПС и Теди транс 1 го
е осъществило. Това преодолява неприятното усещане у съда от факта, че
подготвения писмен договор за тази цел не е бил подписан, както и че
представения приемно-предавателен протокол е с дата от 2014-та година, погрешно
изписана така поради фактическа грешка. Все пак закона не изисква договорите за
наем на вещи като процесната, да са в писмена форма, т.е. достатъчно е и да са
сключени и в устна. От друга страна, фактурата не може да замести договора, но
пък тя като свидетелстващ документ, неоспорен от ответната страна, съдържа
всички обстоятелства, на които ищеца основава паричното си вземане в размер
4 800лв. – че това е наем за два месеца на конкретно посочено МПС- с ДК№
СВ 30 38 ВН, за месеците май и юни 2017г.
От друг страна, ответника не ангажира доказателства, а това
бе в негова тежест, да е заплатил наема.
Ето защо съда ще уважи иска, при това в пълен размер.
С това неизпълнение
на договорното си задължение, ответника е изпаднал в забава и по тази
причина дължи на ищеца, който е изправна по договора страна, обезщетение за
вредите, които последния търпи от забавата. То се съизмерява със законната
лихва за периода на забавата, като това е предвидено в разпоредбата на чл.86 от
Закона за задълженията и договорите. Ето защо е основателно искането на ВОЛВО
ГРУП ... сумата да му бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
момента на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на
ищеца се следват направените от него в делото разноски, при това в пълен
размер. Той е 1 552лв., от които: 192лв.- заплатена държавна такса за
образуване на делото; 1 200лв. - възнаграждение за адвоката, осъществил
процесуално представителство в настоящото дело и 160лв.- възнаграждение за
вещото лице по счетоводната експертиза.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕДИ ТРАНС -1“
ЕООД с ЕИК *********; със седалище с.Биково, община Сливен и адрес на
управление на дейността ул.“Първи май“ №7 да
заплати на „ВОЛВО ГРУП БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр.София
и адрес на управление на дейността: р-н Връбница, бул.“Сливница“№ 630 и със съдебен адресат адв.Р.И. от САК на
осн.чл.228 във вр. с чл.232 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата 4 800лв. (четири хиляди и осемстотин
лева), представляваща наем за месеците май и юни 2017г. на моторно превозно
средство с ДК№ .... и VIN
YV2RTY0A6HB792795, по сключен в устна форма между двете търговски дружества
договор, за което вземане второто от тях, в качеството на наемодател е издало
фактура № **********/ 21.07.2017г. с получател първото, в качеството му
наемател.
Сумата
4 800лв. е с вкл.ДДС и се дължи ведно със законната лихва, считано от
30.11.2018г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА „ТЕДИ ТРАНС -1“ ЕООД
с ЕИК ********* да заплати на „ВОЛВО
ГРУП БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК *********, на
осн. чл. 78 ал.1 от ГПК сумата 1 552лв. (хиляда
петстотин петдесет и два лева), представляваща направените от последното
разноски в настоящото дело в пълен размер.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: