№ 648
гр. Благоевград, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20221200500737 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№11634/18.07.2022г., подадена от „***“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша,
***, ул.“**, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., против Решение
№385/06.07.2022г. по гр.д.№1262/2021г. по описа на Районен съд-
Благоевград, с което на основание чл.439 от ГПК е признато за установено, че
П. А. Ю., ЕГН **********, гр.Благоевград, ж.к. ***, не дължи на „***“ ЕООД
общата сума от 1302.32 лв., представляваща сбор от сумите по изпълнителен
лист от 14.03.2012г., издаден на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№805/2012г. по описа на Районен съд-Благоевград, в полза на „**“ ЕАД,
както следва: 470 лв. – главница по договор за кредит, сумата в размер на
438.92 лв. – законна лихва за периода от 14.03.2012г. до 20.05.2021г., сумата в
размер на 268.40 лв. – възнаградителна лихва за периода от 06.11.2009г. до
13.03.2012г., както и сумата в размер на 125 лв. – разноски по делото, заради
настъпила петгодишна погасителна давност, като „***“ ЕООД е осъдено да
заплати на П. А. Ю. разноски в производството в размер на 521.16 лв.
С въззивната жалба атакуваният съдебен акт се оспорва като неправилен и
незаконосъобразен. Изразява се съгласие с изложените от първостепенния
съд правни съображения, според които към момента на образуване на
изпълнително дело №65/2012г. по описа на ЧСИ М.В. е било в сила
Постановление на Пленума на ВС №3 от 18.11.1980г., съгласно което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Поради това давността не е
текла за периода от образуване на изпълнителното дело до 26.06.2015г., на
1
която дата Постановлението на Пленума на ВС е отменено с приемането на
Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В противоречие с така
приетите правни изводи обаче, първостепенният съд бил посочил, че
давността не е била прекъсвана, тъй като нито едно от редовно поисканите
изпълнителни действия от страна на взискателя не били приложени. Така
изложените мотиви в атакувания съдебен акт се оспорват от жалбоподателя
като неправилни и противоречиви. Настоява се, че поисканите изпълнителни
действия са прекъснали погасителната давност. По подробно изложените в
жалбата съображения, до въззивната инстанция е отправено искане да отмени
като незаконосъобразно обжалваното решение на Районен съд-Благоевград и
да отхвърли исковата претенция.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна П. А. Ю., чрез процесуалния му представител адв.В. У.. В
отговора е изразено становище, че първоинстанционното съдебно решение е
постановено при правилен анализ на събраните по делото доказателства и в
съответствие с приложимите материалноправни норми, поради което и
подадената срещу него въззивна жалба се явявала неоснователна. Според
въззиваемия районният съд правилно е приел, че поисканите изпълнителни
действия – опис на движими вещи, запор на банкови сметки и запор на
трудово възнаграждение, не са довели до прекъсване на давността, тъй като
реално не са се осъществили. Поради това и за периода от приемането на
Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС до дата 27.06.2020г.
давността е изтекла поради непредприемане на валидни прекъсващи
давността действия. Настоява се въззивната инстанция да потвърди
първоинстанционното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват.
Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261
от ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за
правилно установена от районния съд фактическа обстановка.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
По молба вх.№1097/21.03.2012г. на „**“ ЕАД като взискател, на
21.03.2012г. е образувано изпълнително дело №65/2012г. по описа на ЧСИ
М.В., срещу длъжника П. А. Ю., въз основа на Изпълнителен лист от
14.03.2012г. и Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №2228/14.03.2012г.,
издадени по ч.гр.д.№805/2012г. по описа на Районен съд-Благоевград, с който
длъжникът е осъден да заплати на кредитора „**“ АД сумата от 738.40 лв.,
представляваща неиздължена сума по Договор за кредит от 14.08.2007г., от
която: 470 лв. – главница; 268.40 лв. - лихва за периода от 06.11.2009г. до
13.03.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 470 лв., считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК – 14.03.2012г. до окончателното изплащане на дължимото,
както и сумата от 125 лв., представляваща сторени в производството съдебни
разноски.
2
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
16.08.2012г., сключен между „**“ ЕАД като цедент и „***“ ЕООД като
цесионер, „***“ ЕООД е придобило вземанията на „**“ ЕАД спрямо П. А. Ю.,
произтичащи от Договор за кредит от 14.08.2007г. На 18.12.2012г. цесионерът
„***“ ЕООД е подал молба за конституирането му в качеството на взискател
по изпълнителното дело на основание сключения договор за цесия.
До длъжника П. А. Ю. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.
№02067/07.06.2013г., с която му е съобщено, че е насрочен опис на движими
вещи на 25.07.2013г., който е отложен поради неплатена от взискателя такса.
Поканата е връчена на 27.06.2013г.
С Постановление от 17.02.2017г. на ЧСИ М.В. е прекратено производството
по изпълнително дело №65/2012г. поради настъпила перемпция на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По молба вх.№07330/16.07.2018г. на „***“ ЕООД като взискател /частен
правоприемник на „**“ ЕАД/ на 19.07.2018г. е образувано изпълнително дело
№346/2018г. по описа на ЧСИ А.Ц., с рег.№701 на КЧСИ, въз основа на
издадения в полза на „**“ ЕАД срещу длъжника П. А. Ю. изпълнителен лист
по ч.гр.д.№805/2012г. по описа на Районен съд-Благоевград. С молбата е
поискано налагане на запор/възбрана върху имуществото на длъжника.
На 03.09.2018г. е изпратено запорно съобщение с изх.№7943/03.09.2018г.
до работодателя на длъжника „***“ ЕООД за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение е връчено на
третото задължено лице на 10.09.2018г. Във връзка с полученото запорно
съобщение, от дружеството-работодател са уведомили съдебния изпълнител,
че трудовото възнаграждение на длъжника е до размера на минималната
работна заплата и е несеквестируемо.
На 03.09.2018г. е изпратено запорно съобщение с изх.№7944/03.09.2018г.
до „***“ ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 10.09.2018г.
На основание чл.508 от ГПК банката е уведомила съдебния изпълнител, че
признава вземането и че по банковата сметка на длъжника няма наличност.
На 03.09.2018г. е изпратено запорно съобщение с изх.№7946/03.09.2018г.
до „*** ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 10.09.2018г.
На основание чл.508 от ГПК банката е уведомила съдебния изпълнител, че
към датата на налагане на запора по банковата сметка на длъжника липсва
авоар.
До длъжника П. А. Ю. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.
№7942/03.09.2018г., с която му е съобщено, че е наложен запор върху
трудовото му възнаграждение и запор върху банковите сметки. Поканата е
връчена при отказ на 04.09.2018г.
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
28.09.2018г., сключен между „***“ ЕООД като цедент и „***“ ЕООД като
цесионер, „***“ ЕООД е придобило вземанията спрямо П. А. Ю.,
произтичащи от Договор за кредит от 14.08.2007г. На 03.12.2018г. цесионерът
„***“ ЕООД е подал молба за конституирането му в качеството на взискател
по изпълнителното дело на основание сключения договор за цесия. С
Разпореждане от 04.12.2018г. на ЧСИ А.Ц. като взискател по изпълнителното
дело е конституиран цесионерът „***“ ЕООД на мястото на взискателя-
3
цедент „***“ ЕАД.
На 10.09.2019г. по делото е подадена молба от взискателя „***“ ЕООД за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „**“ ЕАД. На
12.09.2019г. е изпратено запорно съобщение изх.№8842/12.09.2019г. до „**“
ЕАД, получено на 26.09.2019г. С Уведомление вх.№10719/03.10.2019г. от
„**“ ЕАД са уведомили, че не са установени банкови сметки, подлежащи на
запориране на името на длъжника.
На 17.09.2021г. по делото е подадена молба от взискателя „***“ ЕООД за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „***“ – клон София.
На 27.09.2021г. е изпратено запорно съобщение изх.№11808/27.09.2021г. до
„***“ – клон София, получено на 01.10.2021г.
При така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е
приел от правна страна, че изп.дело №65/2012г. по описа на ЧСИ М.В. е
образувано при действието на Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.
№3/1980г. на Пленума на ВС, в резултат на което още с образуването на
изпълнителното производство погасителната давност за вземанията по
изпълнителния лист е била прекъсната, след което е спряла да тече до
приемането на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, откогато е започнала да тече новата 5-годишна давност.
Приел е, че образуването на второто изпълнително дело №346/2018г. по описа
на ЧСИ А.Ц. не е прекъснало давността, нито такъв ефект били породили
исканията на взискателя за изпълнение чрез налагане на запори върху
трудовото възнаграждение на ищеца и върху банковите му сметки в „**“
ЕАД, тъй като те реално не били предприети с оглед липсата на
секвестируемо трудово възнаграждение и на банкови сметки. Приел е, че
други действия, прекъсващи давността, нито са били искани, нито са били
предприемани до 27.06.2020г., когато давността е изтекла. По тези
съображения районният съд е уважил предявения отрицателен установителен
иск, приемайки, че вземанията са погасени по давност.
Настоящият въззивен състав споделя правните изводи на първостепенния
съд, според които с образуването на изп.дело №65/2012г. по описа на ЧСИ
М.В. е била прекъсната погасителната давност за вземанията по
изпълнителния лист по силата на чл.116, б.“в“ от ЗЗД и давност не е текла по
време на изпълнителното производство по силата на чл.115, ал.1, б.“ж“ от
ЗЗД, съобразно действащото към онзи момент Постановление
№3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума на ВС. Извършената с т.10 от
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС отмяна на Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума
на ВС поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното
решение, като даденото с т.10 разрешение се прилага от тази дата и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но
не и към тези, които са приключили преди това /Решение №170/17.09.2018г.
по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, IV г.о.; Решение №252/17.02.2020г. по гр.д.
№1609/2019г. на ВКС, III г.о./. Следователно до 26.06.2015г. давността е била
спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано
изпълнително производство. Давността е продължила да тече след
26.06.2015г., но е прекъсната с предприемането на изпълнителни действия по
изп. дело №346/2018г. по описа на ЧСИ А.Ц..
Въззивният съд не споделя мотивите на районния съд, според които
4
направените от взискателя по изп. дело №346/2018г. по описа на ЧСИ А.Ц.
искания за извършване на изпълнителни действия не са довели до прекъсване
на давността, тъй като реално не били приложени поради липсва на
секвестируемо трудово възнаграждение и на банкови сметки в банка „ДСК“
ЕАД. Установява се, че по посоченото изпълнително дело по искане на
взискателя е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и
върху банковите му сметки в „***“ ЕАД и „*** ЕАД, за което са изпратени
запорни съобщения от 03.09.2018г., получени от третите задължени лица на
10.09.2018г. Тези действия за принудително изпълнение са прекъснали
погасителната давност за паричното притезание, на основание чл.116, б.„в“ от
ЗЗД. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по
тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. В съдебната практика се приема, че за
прекъсването на давността по чл.116, б.“в“ от ЗЗД е без правно значение дали
предприетите изпълнителни действия са част от изпълнителен способ,
приключил с осребряване на имущество на длъжника. Без правно значение е
дали запорите са довели да ефективно удовлетворяване на взискателя
/Определение №50229/14.11.2022г. на ВКС по т.д.№963/2022г., I т.о.;
Решение №3/04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС, IV г.о./. Това следва и
от самата разпоредба на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, в която законодателят използва
думата „предприемане на изпълнителни действия“, а не „извършване“
/Определение №136/19.02.2020г. по гр.д.№3105/2019г. на ВКС, III г.о./.
Аргумент в подкрепа на това становище са мотивите в Решение
№1416/24.06.1969г. на ВС по гр.д.№884/69г., I г.о. Обстоятелството, че
запорът е наложен върху банкови сметки в „***“ ЕАД и „*** ЕАД, по които
липсва наличност към момента на запора, не означава, че запорът не е
породил действие. Разпоредбите на ГПК не обуславят действието на запора от
изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване
на запорното съобщение. Наличието на суми по банковата сметка към датата
на връчване на запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на
сметката, не са елементи от фактическия състав по налагането на запора
/Решение №4/16.06.2017г. т.д.№3129/2015г. на ВКС, II т.о./. В настоящия
случай погасителната давност е била прекъсвана в изпълнителното
производство с предприемането на изпълнителни действия по молба на
взискателя чрез налагане на запори.
Предвид гореизложеното, процесните вземания не са погасени по давност и
предявеният иск се явява неоснователен. Това налага отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, на въззивника следва да бъдат присъдени
сторените разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 26.05 лв. за
5
държавна такса.
Водим от горното, ОС-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №385/06.07.2022г. по гр.д.№1262/2021г. по описа на
Районен съд-Благоевград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. А. Ю., ЕГН **********,
гр.Благоевград, ж.к. *** против „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ***, ул.“**, представлявано от
управителя Р.И.М.-Т., иск за признаване за установено, че П. А. Ю. не дължи
на „***“ ЕООД общата сума от 1302.32 лв., представляваща сбор от сумите
по изпълнителен лист от 14.03.2012г., издаден на основание чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№805/2012г. по описа на Районен съд-Благоевград, в полза на „**“
ЕАД, както следва: 470 лв. – главница по договор за кредит, сумата в размер
на 438.92 лв. – законна лихва за периода от 14.03.2012г. до 20.05.2021г.,
сумата в размер на 268.40 лв. – възнаградителна лихва за периода от
06.11.2009г. до 13.03.2012г., както и сумата в размер на 125 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА П. А. Ю., ЕГН **********, гр.Благоевград, ж.к. *** да заплати
на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ***, ул.“**, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. сумата от 26.05
лв., представляваща разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6