№ 134
гр. С.З., 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20245500900350 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 557, ал, 1, т. 1, във вр. с чл.
558, ал. 5 КЗ.
В исковата молба се посочва, че на 15.07.2023г., между 10:30 и 11:00
часа, в с. Я., неустановен марка и модел автомобил, с неустановен peг.№,
управляван от неустановен водач нарушава правилата за движение по
пътищата, като не е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, губи контрол над управлението на автомобила, навлиза в
крайпътния банкет отдясно по посоката му на движение и блъска
придвижващата се там в срещуположната посока пешеходка М. Д. Й., с което
реализира ПТП с пострадало лице. След ПТП, водачът с автомобила напуска
мястото на произшествието без да уведоми органите на МВР. При инцидента
са причинени телесни увреждания на ищцата М. Д. Й..
За произшествието е образувано досъдебно производство № 1488/2023г.,
по описа на РУ на МВР - К. /пр. пр. № 9087/2023г. по описа на ТОК. при РП-
С.З./.
Твърди се, че след злополуката пострадалата М. Й. е транспортирана в
УМБАЛ „***“ АД, гр. С.З., където е приета в Клиниката по ортопедия и
травматология. Там са й направени параклинични изследвания,
1
електрокардиограма, рентгенографии на десен антебрахиум - фас и профил,
както и консултативни прегледи с кардиолог и ендокринолог. От тях са
установени: деформирана дясна предмишница с костни крепитации; фрактура
на диафизите на радиус иулна. С оглед на установените фрактури е проведена
необходимата подготовка и е предприето оперативно лечение на 18.07.2023г.
Под интубационна анестезия е извършено открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, радиус и улна, като с два кожни разреза е достигнато до
костите на предмишницата, протектирани са съдово- нервните снопове,
направен е дренаж на хематома и дебридман на меки тъкани. След това е
направен лаваж и са открити фрактурите, като е извършена открита
репозиция, която е фиксирана с метална остеосинтеза. Завършено е с лаваж,
послоен шев и стерилна превръзка. По време на болничния престой е
проведена и медикаментозна терапия. Ищцата е изписана на 21.07.2023г, с
поставена окончателна диагноза: Съчетано счупване на диафизите на
лакътната и лъчевата кост, закрито и придружаващи заболявания:
Неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения; Хипертонично сърце без
/застойна/ сърдечна недостатъчност. Дадени са й препоръки да се правят
амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни, конците да се свалят на 14- тия
ден от операцията, ръката да е поставена на митела, да спазва указанията
дадени от лекуващия лекар и й е изписана терапия за дома.
Посочва се, че на 09.08.2023г. ищцата е прегледана и от специалист
съдебен лекар в лекарски кабинет по „Съдебна медицина“ в гр. С.З.. От
прегледа е установено: върху дясната предмишница има поставена бинтово-
марлена ортопедична превръзка и ръката е приведена към тялото - тип
„митела счупване на лакътната и лъчевата кост на дясната предмишница.
Специалистът е заключил още, че описаните и установени травматични
увреждания добре отговарят да са от действието на твърди, тъпи предмети и
могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в
предварителните сведения, а именно при настъпило ПТП от блъскане на
пешеходец. Според лекаря счупването на костите на дясната предмишница е
причинило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни.
Твърди се, че за проведеното лечение, М. Й. е извършила разходи, като е
заплатила сума в размер на 2 107,72 лева, както следва: - 1900 лева - разходи
за плаки за антебрахиум - 2 броя; - 126,40 - разходи за медикаменти; - 34,80
2
лева - разходи за потребителска такса - 6 броя; - 46,52 лева - разходи за
медикаменти и медицински консумативи.
Излагат се съображения, че пътният инцидент е причинил на М. Й.
внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и
страдания. Фрактурите на диафизите на лъчевата и лакътната кости на дясната
й предмишница били силно болезнени и оточни. Като болките се засилвали
още повече и при най-лекото раздвижване на увредената ръка и активни
движения с нея на практика не били възможни. През периода на
възстановяването същата била имобилизирана и не бивало да се натоварва по
какъвто и да било начин, поради което пострадалата не е можела да си служи с
нея за нищо. А това от своя страна сериозно затруднявало извършването на
обичайните й битови дейности, като обличане, събличане, къпане и други.
Налагало се е да разчита на грижи и помощ от близките си в ежедневието си,
което било повод за натрупването на голямо притеснение и емоционално
напрежение у нея. Чувствала се е зависима и в тежест на близките си. Освен
това, заради поС.ното обездвижване на пострадалата ръка се е оплаквала и от
чувство на изтръпване, мравучкане и прималяване в нея. Източник на
допълнителни страдания и дискомфорт, през цялото денонощие, били болките
и дразненията от натъртванията и охлузванията по останалата част от тялото
й. Всичко това е довело до редица трудности и ограничения в ежедневието й,
които в значителна степен са влошили цялостното й битуване.
Злополучният инцидент е довел до неблагоприятни последици и по
отношение на общото емоционално съС.ие на М. Й.. След произшествието тя
страдала от поС.но безпокойство и тревожност. Не е можела да спре да мисли
за случилото се и в мислите си поС.но пресъздавала злополуката. А това от
своя страна я правело емоционално лабилна и напрегната, поради което
преминавала през честа смяна на настроенията и се разстройвала лесно.
Започнала е да изпитва страх от автомобили, чувствала се е неспокойна и
притеснена, когато се налагало да излиза на улицата и се е опасявала, че може
да пострада отново. Заради това се изолирала в дома си и избягвала да излиза
навън. Травмата и стресът от инцидента се отразили и на съня й, често
сънувала кошмари и се будела в съС.ие на силна уплаха. Сериозно се е
притеснявала, че ръката й няма да се възстанови напълно и че ще продължи да
изпитва болки в нея и да не може да я използва пълноценно до края на живота
3
си. А това я карало да се чувства потисната и непрекъснато да изпада в мрачно
настроение. Станала е мълчалива, затворила се е в себе си и нямала желание
да се среща с никого.
На преклонната възраст от 76 години М. Й. се сблъсква с нелеп и
злополучен инцидент, който й причинява сериозни физически увреждания и
тежка психическа травма, възстановяването от които ще отнеме дълго време, а
някои от неблагоприятните последици ще й въздействат до края на дните й.
Видно от представения отговор на ТО-К. при РП-С.З., виновният водач и
автомобилът, който е управлявал и с който е реализирал гореописаното ПТП
са неустановени.
В исковата молба е посочено, че съгласно чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ -
Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за
вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано.
Законодателят в чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, дава правната възможност на всяко
увредено при пътнотранспортно произшествие лице, да претендира
обезщетение от Гаранционен фонд, в случай, че неимуществените вреди са
причинени на територията на Република България от МПС, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно
превозно средство), какъвто е настоящият случай.
Позовава се на чл. 432, ал. 1 КЗ, с който е регламентирана възможността
на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ,
т.е. след като отправи извънсъдебно към застрахователя писмена
застрахователна претенция.
Твърди се, че на 23.11.2023г. ищцата е отправила молба-претенция до
ответника Гаранционен фонд, с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба с вх. № 24-01-
526/23.11.2023г.
Към настоящия момент, въпреки че е изтекъл законоустановеният срок,
Гаранционен фонд не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на ищцата
- на основание чл. 557, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 432, във вр. с чл. 558, ал. 5, във
вр. е чл. 496, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.
4
С оглед обстоятелството, че Гаранционен фонд е уведомен за
настъпилото ПТП на 23.11.2023г. с извънсъдебната молба-претенция, ищцата
счита, че от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху
претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до
окончателното й заплащане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да
заплати на ищцата М. Д. Й., с ЕГН: **********, както следва:
1. Обезщетение в размер на 45 000 лева /четиридесет и пет хиляди лева/,
която сума същата счита за справедливо обезщетение за неимуществени вреди
за претърпените от М. Й. болки, страдания и психически стрес, в резултат на
причинените й телесни увреждания, при ПТП от 15.07.2023г.;
2. Законната лихва за забава върху претендираната главница по т.1 от
датата на уведомяването на Гаранционен фонд за настъпилото ПТП на
23.11.2023г., с извън съдебната молба-претенция до окончателното изплащане
на обезщетението за неимуществени вреди;
3. Обезщетение в размер на 2 107,72 лева /две хиляди сто и седем лева и
седемдесет и две стотинки/ - за претърпените имуществени вреди от М. Й.,
изразяващи се в извършени разходи за лечение във връзка с получените
телесни увреждания вследствие на ПТП от 15.07.2023г.;
4. Законната лихва за забава върху претендираната главница по т.3 от
датата на уведомяването на Гаранционен фонд за настъпилото ПТП на
23.11.2023г. с извънсъдебната молба претенция до окончателното изплащане
на обезщетението за имуществени вреди;
5. Направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът на първо
място взема становище, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.
127, ал.1, т. 4, и ал. 4 от ГПК.
Заявява, че оспорва изцяло исковите претенции - по основание и по
размер, като прекомерно завишени и моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Твърди, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините
и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението
на участниците в него.
5
Оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Счита, че ангажираните по делото доказателства не са достатъчни да
обусловят извод, че е осъществен фактическият състав на непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Не се установява фактът на извършено от
посочения за виновен - водач на неустановено МПС противоправно и виновно
нарушение на Закона за движение по пътищата.
Не са представени документи, които да установят разпитани свидетели -
очевидци на процесното събитие. Посоченият механизъм на твърдяно ПТП в
исковата молба е базиран на вероятности и от същото не може да бъде
направен несъмнен извод, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1 от КЗ.
Посоченият в исковата молба механизъм на получаване на уврежданията се
основава единствено на твърденията на заинтересованото лице.
Посочва, че не е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица в съответствие с разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП и Наредба №13-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд. Данните за ПТП са
единствено по данни на ищцата, като в описанието на исковата молба липсва
посочване на конкретен механизъм на ПТП и получаване на уврежданията.
Излага съображения, че ищец, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което
той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или
преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.
Оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Твърди, че в процесния случай не са налице основание за ангажиране на
отговорността на Гаранционен фонд поради наличие на случайно събитие по
отношение на твърдения водач на МПС, тъй като М. Д. Й. е пресякла внезапно
коридора му на движение, без да е изпълнил изискванията на ЗДВП, се е
явявал непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно
непредотвратимо от страна на водача на л.а./т.а. В тази връзка се позовава на
съдебна практика.
Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното
6
увреждане. Счита, че не са налице доказателства за водача на МПС, да е
реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е
причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищцата.
Отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД
възниква тогава, когато пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на едно конкретно лице, са настъпили вреди -
имуществени и/или неимуществени, в патримониума на увреденото лице.
Фактическият състав на деликтната отговорност включва четири кумулативни
елемента - противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, който
съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. Ответникът
не спори, че при деликтната отговорност, вината се презюмира, за да се
ангажира отговорността на неустановения водач, но при условията на
евентуалност оспорва, че в случая неговото поведение е противоправно. При
условията на евентуалност, счита, че вина за процесното ПТП има единствено
М. Д. Й., която, пресичайки коридора на движение на л.а. и/или се е движела
неправилно по пътното платно. В случай, че съдът приеме, че вина за
процесното ПТП няма единствено М. Д. Й., то ответникът прави възражение
за съпричиняване от страна на пострадалата, която се е движела неправилно
по пътното платно и/или е предприела пресичане на неопределено за целта
място, както и не е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства
в нарушение на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП. Твърди, че М. Д.
Й. е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е
предприела пресичането на пътното платно в момент и по начин, в който е
било невъзможно да премине безопасно; движила се е неправомерно по
пътното платно, при наличие на прилежащ банкет и/или тротоар; предприела
е пресичането на пътното платно на необезопасено и необозначено място, на
място, на което е забранено пресичането на пешеходци, без да се огледа и да
съобрази действията си с интензитета на движението, с разС.ието и посоката
на движението на превозните средства. Счита, че ако М. Д. Й. не бе предприел
подобно пресичане удар не би настъпил. Предприето движение от страна на
пострадалия по платното за движение не е било безопасно по начин, място и
време. Пешеходецът има установени в закона задължения. В случай, че не се
изследва наличието на виновно поведение от страна М. Д. Й., смята, че е от
значение причинно следствената връзка на личното му поведение с
настъпването на вредоносния резултат.
7
Посочва, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Достатъчно е с поведението си пострадалият обективно да
способства за настъпване на този резултат или за увеличаване на обема на
вредоносните последици. Принос за настъпване на вредата е налице и когато
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане. Съпричиняването обичайно се
свързва с извършването на нарушение, без да е нужно същото да е виновно,
но може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни
последици или необоснованото му игнориране.
Твърди, че поведението на М. Д. Й. следва да се определи като рисково.
На самостоятелно основание, счита, че не са налице основания за
ангажиране отговорността на ГФ, тъй като процесното пътнотранспортно
произшествие е настъпило при преимуществен принос от страна на М. Д. Й..
Твърди, че е налице самоувреждане, тъй като приносът на пострадалата за
настъпване на вредите, надвишава 50%. Преимущественият принос на
пострадалата за настъпване на произшествието, респ. вредата - изключва
изобщо отговорността на водача на процесното МПС, а оттам на ГФ.
Оспорва твърденията на ищцовата страна, че М. Д. Й. търпи болки и
страдания.
Оспорва размерите на предявените искове за имуществени и
неимуществени вреди, като счита същите за прекомерно и неоснователно
завишени съобразно претърпените от ищците вреди, социалноикономическите
условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в
период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.
В случай, че ищцата докаже наличието на твърдените вреди и че същите
са вследствие на виновното поведение на водач, чиято отговорност се покрива
от Гаранционен фонд, то твърди че видът и интензитетът им в никакъв случай
не могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендирания от ищците
размер.
Посочено е, че Гаранционен фонд, към настоящия момент вече е бил
сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната претенция №
8
23210249/23.11.2023 г., е уведомил ищеца, че следва да представи
доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата
на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от КЗ, които и не са били представени в ГФ по
щетата, а и по настоящото дело.
Оспорва по основание искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията, предвид акцесорния й характер. Неоснователността на
главните искове води и до неоснователност на исковете за присъждане на
законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ застрахователят не дължи
лихва за забава, ако лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение не представи данни за банкова сметка. В конкретния случай
Ищцата чрез своя пълномощник не е изпълнил императивните изисквания на
чл. 380 във вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ, поради което липсва правно основание за
присъждане на лихва. Моли съда да отчете, че ищцата не е представила данни
за банкова сметка и след изрично изпратено до нейния представител писмо с
изх. № 24-01- 526/23/06.02.2024 г., съдържащо искане за представяне на
банкова сметка.
В случай, че следва Фондът да заплати законна лихва, то същият
заявява, че оспорва началния момент на законната лихва и моли, Гаранционен
фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.
Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди на
Гаранционен фонд всички сторени в хода на производството разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата заявява, че
са неоснователни възраженията на ищеца за нередовност на исковата молба,
като излага съображения в тази връзка.
Счита за неоснователни и направените с отговора на исковата молба
оспорвания на механизма на ПТП, вината на водача на неустановения лек
автомобил, че процесното ПТП не се дължи на неговите действия, относно
причинно-следствената връзка между настъпилите увреждания на ищцата с
механизма на ПТП, както и че с исковата молба не са представени
доказателства относно настъпването на процесното ПТП и че представените
такива не са достатъчни да обусловят извод, че е осъществен фактическия
състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Посочва, че за доказването
на настъпилия деликт с исковата молба са представени писмени доказателства
9
и са направени доказателствени искания.
Посочва, че за случая не е съставян констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, тъй като ищцата не е разполагала с мобилен телефон, заради
което не е успяла да сигнализира компетентните органите за настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Освен това в съставения протокол за оглед
на местопроизшествие липсват и описани следи от настъпилото ПТП, тъй като
огледът е извършен месеци след инцидента, когато следите вече са били
заличени. Но това и фактът, че все още не са установени други преки
очевидци на произшествието не означава, че същото не се е случило.
Оспорва твърденията на процесуалния представител на ответника, че
пострадалата М. Й. има единствено вина или преимуществен принос за
настъпването на процесното ПТП и произтеклите от него вреди или
евентуално, че тя е съпричинила вредоносния резултат, поради нарушение на
разпоредбите на ЗДвП, че ищцата се е самоувредила, както и че е налице
случайно събитие. Оспорва изцяло всички твърдения в този смисъл изложени
от ответника в отговора на исковата молба, в това число, че ищцата се е
движила неправилно по пътното платно при наличие на прилежащ банкет
и/или тротоар; че е предприела пресичане на пътното платно на
неопределено/необезопасено/необозначено за целта място, в момент и по
начин, по който е било невъзможно да премине безопасно, на място, на което е
забранено пресичането на пешеходци, без да се огледа; че не се е съобразила с
интензитета на движението, с разС.ието и посоката на движението на
приближаващите се пътни превозни средства; че поведението на М. Й. е било
рисково.
Относно направените от ответника възражения, заявява, че приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела в процеса. Счита, че
тези твърдения на ответника остават напълно голословни и неподкрепени с
никакви обективни факти и доказателства.
Също така счита, че горепосочените твърдения са и неоснователни, тъй
като процесното ПТП е настъпило в населено място, на прав и равнинен
участък от пътя, на който е имало отлична видимост за водача на
неустановеното МПС. Наред с това ищцата се е движела извън пътното
платно, на банкета в съседство, в посока противоположна на движението на
10
лекия автомобил, точно както повеляват правилата за движение по пътищата.
При това положение - аргументът, че водачът на неустановеното МПС не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди появата на пешеходец в съседство на
пътя е несъстоятелен. Още в първия момент, в който неустановеният водач е
забелязал пострадалата е следвало да намали скоростта си на движение, с
готовност да спре, в случай че възникне опасност за движението. Освен това
естеството на получените травматични увреждания, а именно фрактури на
костите на дясната предмишница, изцяло кореспондира с описания в исковата
молба механизъм на ПТП и не предполага навлизане и опит за пресичане на
пътното платно от страна на ищцата. Не на последно място счита, че
поведението на пострадалата не може да се определи като рисково, тъй като
при липса на тротоар, тя като пешеходец е следвало да се придвижва по
крайпътния банкет. Посочва, че ПТП се е случило в пределите на населено
място, което предполага поС.но движение на пешеходци край пътните платна.
По отношение оспорването от страна на ответника на вида и характера
на претърпените от М. Й. вреди, както и на причинно-следствената връзка
между вредите и процесното ПТП, ищцата посочва, че с исковата молба са
направени съответните доказателствени искания.
Счита за неоснователно и оспорването от страна на ответника на
размера на предявения иск за неимуществени вреди. Заявява, че поддържа
исковата молба в предявения й размер. Позовава се на чл. 52 ЗЗД.
Посочва, че болките и страданията, които ищцата е претърпяла в
резултат на преживяното ПТП, болничния престой и дългия възстановителен
период са обстоятелства, които са релевантни за размера на застрахователното
обезщетение и следва да бъдат взети предвид.
Счита, че претендираното обезщетение е в съотвествие с лимитите на
отговорността, които законодателят е предвидил в чл. 492, т. 1 от КЗ.
По отношение оспорването от страна на ответника на основателността
на допълнително претендираната сума за имуществени вреди, счита че
оспорването е напълно неоснователно, тай като в тази връзка към исковата
молба са приложени писмени доказателства.
На следващо място за акцесорния иск за присъждане на законна лихва,
счита, че следва да намерят приложение законовите положения, намерили
отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска са
11
обективно съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да уважи и
акцесорния.
Счита за неоснователно възражението на ответника, че не дължи лихва,
тъй като съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ застрахователят, респективно
Гаранционен фонд не дължи лихва за забава, ако лицето което желае да
получи застрахователно обезщетение не представи данни за банкова сметка.
Посочва, че отговорността на застрахователя за плащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор
„Гражданска отговорност“, но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, като застрахователят
отговаря за всички причинени от него вреди, включително за вредите от
забавата. В тази връзка се позовава на в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Поддържа претенцията за законна лихва за забава върху претендираното
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция от ищцата пред ответника, т.е. от
23.11.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
Постъпил е допълнителен отговор на исковата молба, с който
ответникът заявява, че изцяло поддържа изложеното в първоначалния отговор
на исковата молба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Не е спорно, че във връзка с твърдяното от ищцата ПТП е образувано
досъдебно производство № 1488/2023г., по описа на РУ на МВР - К. /пр. пр. №
9087/2023г. по описа на ТО - К. при РП-С.З./. На 05.04.2024 г. е постановено
заключително писмено мнение за спиране на наказателното производство.
От заключението на съдебно – психологичната експертиза се
установява, че злополуката от 15.07.2023 г. за осв. М. Й. било силно стресово
събитие, което застрашило здравето и живота й и предизвикало у нея страх и
безпомощност.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
Пътя в района на ПТП е с дребнозърнесто асфалтово покритие, без
12
хоризонтална и вертикална маркировка. Пътното платно е двупосочно с две
ленти за движение , като от северната му страна има банкет с ширина 3 м , а
от южната затревен участък с ширина 14,50 м.
Платното за движение е двупосочно ориентирано в посока запад изток
/изток запад с две ленти за движение които между които няма начертана
разделителна линия. Липсва хоризонтална маркировка. Общата ширина на
платното за движение е 7,20 м.
Посоката на движение на неидентифицираното МПС преди удара на
пешеходката първоначално е било от запад на изток , като в един по-късен
момент непосредствено преди настъпването на ПТП се е отклонило на
югоизток и е настъпил ударът.
Поради липса на всякакви данни, находки, спирачни и други следи и тъй
като липсват свидетелските показания на водача на автомобила, който не е
спрял сред удара, скоростта на неидентифицираното МПС преди удара на
пешеходката и по време на самия удар същата не може да бъде определена от
техническа гледна точка с методите за определянето и.
Ударът с пешеходката е настъпил в надлъжно направление мястото на
удара се намира в на 20,6 м източно от ул. „Паничеревска“, а в напречно
направление, на 1,7 м южно от асфалтовото покритие на ул. „***“ в южното
затревено пространство извън пътното платно.
Съгласно протокола за оглед и сведенията на пострадалата Й. удара се е
реализирал между дясно странично огледало за задно виждане на лекия
автомобил и дясна ръка в областта на китката на пострадалата.
Лекият автомобил не е спрял след инцидента, а е продължил движението
си в източна посока. За пешеходката същата не се е установила на място, а е
потърсила помощ от нейни близки които са я откарали в Бърза помощ - гр.
С.З., където такава и е била оказана.
Видимостта е била в условията на дневна светлина при сухо и слънчево
време , прав участък от пътя като липсват сведения за пречки по линията на
пряка видимост между водача и пешеходката . Същата може да се приеме в
рамките на 100 - 150 метра.
Според вещото лице, най-вероятният механизъм на произшествието е
следния:
13
На 15.07.2023 г. около 10:30 часа в с. Я., общ. М. в посока от запад на
изток по ул. „***“ до дом № 48 се е движил неустановена марка и модел лек
автомобил. По същото време пешеходката Й. се е движила срещуположно в
посока от изток на запад в южното затревено пространство на около метър от
пътната настилка. Непосредствено преди да се разминат водачът на лекия
автомобил губи контрол над управлението му, излиза от пътната лента вдясно
по посоката си на движение и навлиза в южното затревено пространство, при
което между тях настъпва удар. Мястото на удара бе посочено като същото се
намира на 20,6м. източно и 1,7м. южно от приетия ориентир в южното
затревено пространство. Ударът се е реализирал между дясно странично
огледало за задно виждане на лекия автомобил и дясна ръка в областта на
китката на пострадалата. В резултат на този удар пострадалата пешеходка е
получила средна телесна повреда След произшествието процесния лек
автомобил напуска местопроизшествието без да е установен, а пострадалата
пешеходка е откарана за оказване на неотложна медицинска помощ.
От техническа гледна точка причините за настъпване на процесното
ПТП са от субективен характер касаещи водача на неидентифицирания лек
автомобил , който непосредствено преди да се размине с пешеходката губи
контрол върху управлението на автомобила, напуска пътното платно като се
отклонява на дясно спрямо посоката си на движение и движейки се по
затревеното пространство достига пешеходката, която въпреки, че се
отклонява на ляво спрямо посоката си на движение е ударена н областта на
китката на дясната и ръка. Причините които са от субективен характер за
водача могат да се сведат до: отклоняване на вниманието; палене на цигара;
настройване на радиото или СД-ТО; заспиване по време на
движение;употреба на алкохол или други упойващи средства и други.
Участниците в процесното ПТП според материалите по делото са: Лек
автомобил напуснал местопроизшествието - неустановен - движещ се по
ул.*** в с.Я., общ.М. в посока от запад на изток и пешеходката М. Д. Й.
движеща се по улица *** в с. Я. общ. М. в посока от изток на запад по
затревената площ на около 1,7 южно от южния край на асфалтовото покритие
на пътното платно
Скоростта на движение на пешеходката съобразно възрастта и се
определя от научната автотехническа литература на базата на множество
14
проучвания и експерименти от страна на научни институти . Тъй като
възрастта на пострадалата пешеходка по време на ПТП е била 77 години,
скоростта и на движение е при бавен ход е около 2,4 км/ч или 0,66 м/с; при
спокоен ход е около 3,2 км/ч или 0,88 м/с; при бърз ход е около 4,1 км/ч или
1,14 м/с
Няма данни в материалите по делото за наличност на ограничения по
отношение видимостта касаещи пешеходката и водача по отношение на пряка
видимост между тях.
Няма данни в материалите по делото пешеходката М. Д. Й. да навлиза на
пътното платно. Тя се е движила по затревеното пространство на около 1,70 м
разС.ие от южния край на асфалтовото покритие на пътното платно в посока
от изток на запад.
При конкретните обективни условия е съществувала техническа
възможност за предотвратяване на ПТП от страна на водача на автомобила,
който е следвало така да управлява автомобилът си, че същият да не напуска
платното за движение на МПС.
В материалите приложение към делото липсват доказателства за
внезапно навлизане на пешеходката на платното за движение и внезапна
промяна на траекторията и скоростта и на движение.
Няма наличие на обективни данни в материалите по делото, пешеходеца
да се е намирал на платното за движение.
Съгласно протокола за оглед и показанията на пострадалата Й., удара се
е реализирал между дясно странично огледало за задно виждане на лекия
автомобил и дясна ръка в областта на китката на пострадалата.
Вещото лице посочва, че поради това, че скоростта на автомобила не
може да бъди определена - изчислена във връзка с липса на каквито и да е
находки и доказателства, не може да се определи и опасната зона за спиране
на лекия неидентифициран автомобил .
За водача на МПС от техническа гледна точка ударът е бил
предотвратим , като за тази цел същия е трябвало така да шофира лекия си
автомобил, че да има поС.ен контрол върху движението му. Той не би
трябвало да напуска лентата си за движение и да се движи по затревения
участък южно от пътната настилка където се е движила по същото време
15
пешеходката М. Д. Й..
Тъй като ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при сухо и
слънчево време, пътния участък в района на ПТП е прав без хоризонтални и
вертикални криви отС.ието на автомобила от мястото на удара може да се
приеме равно или около дължината на видимост, тъй като няма сведения за
препятствия по линията на пряка видимост между водача и пешеходката. В
конкретния случай / при наблюдаващ пътната обстановка водач/ отС.ието от
мястото на удара може да се приеме около 100-150 м. Времето на реакция на
водача нормално при тези условия е 0,8 секунди.
Няма сведения в материалите по делото за наличие на ограничена
видимост към момента на процесното ПТП.
Според вещото лице, от анализа на база оскъдните доказателства по
делото и досъдебното производство от техническа гледна точка настъпването
на процесното ПТП е било непредотвратимо. Същата не е очаквала
автомобила да напусне пътното платно и да се отклони в дясно по посоката си
на движение и движейки се по затревената площ да я удари, въпреки
отклоняването и на ляво по затревената площ. Тя е нямала време за да се
отклони повече на ляво спрямо посоката си на движение с цел избягване на
удара от автомобила.
Ако М. Д. Й. е изчакала преминаването на процесния/процесните МПС
удар отново би настъпил, но последствията за нея биха били много по-тежки /
ако не се е отклонила на ляво спрямо посоката си на движение - както е
сторила/.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
следното:
Ищцата е получила в резултат на ПТП следните травматични
увреждания видно от епикриза № 13793 на КОТ при УМБАЛ „***„ АД -
съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост, закрито.
Счупването на костите на дясната предмишница е причинило трайно
затрудняване на движението на десен горен крайник повече от 30 дни.
От настъпване на фрактурата до 24 - часа след операцията ищцата е
търпяла болки, които трудно се купират понякога с обезболяващи
медикаменти. Постепенно болката отслабва и не се налага да се приемат
16
лекарства купиращи болката. След около 15 - 30 дни би трябвало ръката да се
движи и да може да се използва за някой дейности в ежедневието.
При М. Д. Й. е проведено оперативно лечение на фрактурата на
антебрахиума на 18.07.2023г. видно от оперативния протокол №
607/18.07.2023г. Била е в болницата от 15.07.2023г. до 21.07.2023г. след което е
дехоспитализирана.
В рамките на 15-30 дни е изпитвала болки с различна интензивност.
Най-силни са били болките непосредствено преди операцията и около 24 часа
след операцията .
Според вещото лице, не би следвало ищцата да търпи болки и страдания
от получените увреждания в бъдеще.
Налице е причинно-следствена връзка между преживяното ПТП,
извършените прегледи и изследвания и получените от ищцата увреждания.
Налице е причинно - следствена връзка между преживяното ПТП и
направените от ищцата разходи за лечение в размер на 2 107,72 лв.
Според вещото лице, такъв тип увреждания, а именно фрактура в
областта на антебрахиума могат да бъдат получени и по друг механизъм -
индиректен, т.е. при падане върху ръката, при падане от собствен ръст или
изпускане на тъп предмет върху съответната част от тялото, при битов
инцидент.
Според вещото лице М. Д. Й. е напълно възстановена що се касае за
претърпяната фрактура в областта на антебрахиума и последвалото
оперативно лечение.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Ради Радев, който е съсед на ищцата, посочва, че същият
ден, срещнал М. по улицата, която плачела, ръката й била „виснала“. М. му
разказала, че я ударила кола, затова ръката й висяла по този неестествен начин
и я боли. Помолила свидетеля да й помогне да влезе в къщи и повикали по
телефон неин близък, който я откарал в болницата в град С.З..
Свидетелката Г.Т. разказва, че разбрала от съселяните си, че някаква
кола е блъснала М. и тя е пострадала. След като я изписали от болницата,
свидетелката започнала да ходи да помага на М.. Дясната й ръка била
„гипсирана“ от китката до лакътя и прибрана към тялото. Тъй като с една ръка
17
не можела да се обслужва сама, свидетелката ходела всеки ден да помага на
ищцата, тъй като тя не можела да се измие, среше и облече с една ръка. Не
можела да шета в дома си, само с една ръка. След известно време махнали
гипса от ръката на М. Й., но пак ходела с обедвижена ръка с превръзка и се
налагало да й се помага. Около два месеца М. имала нужда от помощ, в който
период свидетелката ходела всеки ден да помага. След като изтекъл този
период, дъщерята на ищцата се върнала от Г., където била трудово ангажирана
и поела грижите за майка си и домакинството. Според свидетелката и сега при
промяна на времето, ищцата се оплаквала от болки в ръката. Научила си да
натоварва повече лявата си ръка, за да може да щади дясната ръка, защото
усещала несигурност и тръпнене при натоварването й.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от МПС, което
е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано
МПС/.
В настоящия случай, ищцата М. Д. Й. следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че вследствие на противоправно поведение на
водач на неидентифицирано МПС, е реализирано ПТП, при което е
претърпяла телесни увреждания, които са й причинили неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения, а именно:
претърпени вреди, противоправно и виновно поведение на деликвента,
причинна връзка между вредите и поведението, като елементите на
обективното основание на отговорността се доказват от ищеца, а
делинквентът (в случая Гаранционен фонд) може да обори презумпцията за
вина.
В настоящия случай, констативен протокол за процесното ПТП не е
съставен. Представеният по делото Протокол за оглед на местопроизшествие
от 02.11.2023 г. е съставен четири месеца след настъпване на предполагаемото
18
ПТП, единствено по сведения на ищцата. Вещото лице, изготвило
автотехническа експертиза посочва вероятен механизъм на ПТП – то и
съответно вероятни технически причини за неговото настъпване. По делото не
са ангажирани и показания на свидетели - преки очевидци на ПТП - то.
Единственото обстоятелство, което е установено е, че ищцата е получила
съчетано закрито счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост, което
обаче според вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, освен
при ПТП може да бъде получено и по друг механизъм – индиректен - при
падане върху ръката, при падане от собствен ръст или изпускане на тъп
предмет върху съответната част от тялото, при битов инцидент.
С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия случай не е установено
настъпване на ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ЗДвП, като събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора. От страна на ищцата не е установено при
условията на главно и пълно доказване, изключващо всякакво съмнение,
противоправно поведение от страна на водач на неидентифицирано МПС,
което да се намира в причинна връзка с настъпването на ПТП и съответно
получените травми. Наличието на деликт е предпоставка от фактическия
състав за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 557, ал.1, т. 1 от
КЗ, което следва да бъде установено от ищцата по реда на главното и пълно
доказване. Главното и пълно доказване предполага категоричното
установяване на деликта /в случая настъпване на ПТП – то/, а не само
вероятност или предположение за неговото настъпване. Вината по чл. 45, ал 2
от ЗЗД се презумира, само ако се установи, че някой е причинил вредата, като
в този случай законът заключава, че съответно лице е действало и виновно, т.
е., за да се приложи презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на първо място
следва да се установи противоправно поведение, което както се посочи, е
елемент от обективното основание на отговорността за непозволено
увреждане.
Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че по делото не е
установено, че от страна на водач на неидентифицирано МПС са осъществени
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което за
Гаранционен фонд не е възникнала отговорността да заплати претендираните
обезщетения за настъпилите в резултат на ПТП неимуществени и
имуществени вреди за ищцата. Следователно отговорността на ответника на
19
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, не следва да бъде ангажирана и
предявените искове за неимуществени и имуществени вреди следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли
предявеният иск от М. Д. Й. против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД за заплащане
сума в размер на 45 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени
вреди за претърпените болки, страдания и психически стрес, в резултат на
причинените й телесни увреждания, при ПТП от 15.07.2023 г. ведно със
законната лихва от датата на уведомяването на Гаранционен фонд за
настъпилото ПТП - 23.11.2023г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли
предявеният иск от М. Д. Й. против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД за заплащане
сума в размер на 2 107,72 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение във връзка
с получените телесни увреждания вследствие на ПТП от 15.07.2023 г. ведно
със законната лихва от датата на уведомяването на Гаранционен фонд за
настъпилото ПТП - 23.11.2023г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноските:
В настоящото производство Гаранционен фонд е направил следните
разноски: възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в
размер на 740, 90 лв., възнаграждение за изготвяне на автотехническа
експертиза в размер на 960 лв. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. Или така общия размер на направените
разноски е 1 900, 90 лв.
С оглед изхода на делото М. Д. Й. следва да заплати на Гаранционен
фонд направените в настоящото производство разноски в размер на 1 900, 90
лв.
20
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес:
обл. С.З., общ. М., с. Я., ***, чрез адв. Р. М., съдебен адрес: гр. С., ул. ***
против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление: гр. С., *** за заплащане сума в размер на 45 000 лв.,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки,
страдания и психически стрес, в резултат на причинените й телесни
увреждания, при ПТП от 15.07.2023 г. ведно със законната лихва от датата на
уведомяването на Гаранционен фонд за настъпилото ПТП - 23.11.2023г. до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес:
обл. С.З., общ. М., с. Я., ***, чрез адв. Р. М., съдебен адрес: гр. С., ул. ***
против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление: гр. С., *** за заплащане сума в размер на 2 107,72 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в извършени разходи за лечение във връзка с получените
телесни увреждания вследствие на ПТП от 15.07.2023 г. ведно със законната
лихва от датата на уведомяването на Гаранционен фонд за настъпилото ПТП
- 23.11.2023г. до окончателното изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА М. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес: обл. С.З., общ. М., с. Я.,
***, чрез адв. Р. М., съдебен адрес: гр. С., ул. *** да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** направените в настоящото производство разноски в
размер на 1 900, 90 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
21
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
22