Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр. П., 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б.а, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 270 по
описа за 2019 година на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Ч. Е.
Б.“ АД – гр. София, чрез пълномощник: адв. П.И. от
САК, преупълномощена от Адвокатско съдружие „С., Д.и
партньори“, твърди в исковата молба, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, регулирани от ОУ на
договорите за продажба на ел. енергия на „Ч. Е. Б.“ АД. Съгласно посочените
общи условия ищцовото дружество е изпълнило
задължението си за доставка на ел. енергия до имота на ответника за периода
19.01.2018 г. – 19.05.2018 г., но последният не е изпълнил задължението си да
заплати доставената ел. енергия по издадените фактури.
Твърди, че
ищецът е доставчик на ел. енергия на обособена територия, определена в
Приложение № 1 към Лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик с последна
инстанция и за горепосочения период е доставял на Т.З.К. ел. енергия до електроснабден имот, находящ се в гр. Б ***, с ИТН 310226209158,
за което са издадени следните фактури:
- фактура №
**********/28.05.2018 г. на стойност 5.08 лв. за периода 20.04.2018 г. –
19.05.2018 г.;
- фактура №
**********/26.04.2018 г. на стойност 58.90 лв. за периода 21.03.2018 г. –
19.04.2018 г.
- фактура №
**********/27.03.2018 г. на стойност 82.02 лв. за периода 18.02.2018 г. –
20.03.2018 г.;
- фактура №
**********/25.02.2018 г. на стойност 121.50 лв. за периода 19.01.2018 г. –
17.02.2018 г.;
Твърди, че
задълженията по посочените фактури са изискуеми на основание ОУ на ищцовото дружество, съгласно които абонатът разполага с
10-дневен срок за плащане на задълженията
за консумирана ел. енергия, през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на посочения срок – и годно за
принудително изпълнение. Твърди, че съгласно ОУ неполучаването на съобщение за
издадената фактура не освобождава потребителя от задължението да плати в срок дължимата сума.
Твърди, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
№ 974/2018 г. по описа на Районен съд – П., по което е издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е възразил, което обуславя правния интерес от
предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 267.50
лв. – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода
19.01.2018 г. – 19.05.2018 г., сумата 9.76 лв. – лихва за забава за периода
29.03.2018 г. – 04.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в
исковото производство.
В
съдебно заседание за ищцовата страна не се явява
представител.
В
едномесечния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът Т.З.К. не е подал писмен
отговор, не е изразил становище по предявените искове, не е оспорил
представените с исковата молба документи, не е представилписмени
доказателства, не е направил доказателствени
искания.
В съдебно
заседание ответникът не се явява, не изразява становище по предявения иск.
Съдът,
след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на
подадено от „Ч. Е. Б.“ АД – гр. София заявление
по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 974/2018 г. по описа на Поповския
районен съд, по което е издадена Заповед № 892/01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Т.З.К. ***,
да заплати на кредитора
сумата 267.50 лв., представляваща главница за незаплатена ел.
енергия за периода 19.01.2018 г. – 19.05.2018 г. за обект в гр. Б ***,
клиентски № 31022609158, сумата 9.76
лв. – лихва за забава за периода 29.03.2018 г. – 04.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
17.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата 83.00 лв. –
разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което е
даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск
е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Не се спори по
делото, че на името на ответника е открита партида за доставяна му от ищеца ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Б ***, с кл.
№ 310226209158.
В исковата
молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността на консумираната ел.
енергия по клиентския номер на ответника за посочения по-горе обект на
потребление. За доказване на твърденията си ищецът е представил и по делото са
приети като доказателства заверени копия на: справка за консумация на клиенти;
справка за консумация на клиенти; справка – извлечение за възникнали задължения
и постъпили плащания; Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на
„Ч. Е. Б.“ АД; лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик от последна
инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г., издадена от ДКЕВР; фактура №
**********/28.05.2018 г. на стойност 5.08 лв. за консумирана ел. енергия в
периода 20.04.2018 г. – 19.05.2018 г.; фактура № **********/26.04.2018 г. на
стойност 58.90 лв. за консумирана ел. енергия за периода 21.03.2018 г. –
19.04.2018 г.; фактура № **********/27.03.2018 г. на стойност 82.02 лв. за
консумирана ел. енергия за периода 18.02.2018 г. – 20.03.2018 г.; фактура №
**********/25.02.2018 г. на стойност 121.50 лв. за консумирана ел. енергия за
периода 19.01.2018 г. – 17.02.2018 г.
В посочената
по-горе справка за консумация на клиенти изрично са посочени № СТИ, тарифност, показания на СТИ към конкретните дати на
отчитане, описани са и издадените
фактури.
Както
горепосочената справка, така и фактурите не са оспорени от ответника в
едномесечния срок за отговор на предявения иск по чл. 131 от ГПК.
С оглед
изясняване на делото от фактическа страна бе допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д.М. ***. Според заключението
на вещото лице, при проверката на документите по делото и справки за актуална
информация към 16.03.2020 г. за сметките за електроенергия, в които е
подчертано, че информацията за дължими суми се актуализира периодично и всички
платени задължения преди датата на актуализация не са видими като дължими суми
на клиентски № 310226209158, с адрес: гр. Б ***, с титуляр Т.З.К., вещото лице
е установило следното: към датата на проверката – 16.03.2020 г. на електронната
партида на ИТН 310226209158 съществуват задължения от неплатена електроенергия
по една фактура за отчетена консумирана ел. енергия с № 600018376118/26.02.2020 г., с краен срок
за плащане: 30.03.2020 г., на стойност 39.54 лв. Задълженията по посочените в
исковата молба фактури са платени от ответника и дължимата сума е погасена и
отразена в счетоводството на ищеца.
Открита е
партида в счетоводството на ищеца за ответника, която да отразява извършеното
снабдяване с ел. енергия на длъжника. Данните за предходни плащания по издадени
от дружеството фактури автоматично се заличават в електронното досие на
ответника.
Задължението
на ответника към ищеца е погасено, съгласно електронно извлечение на партидата
за консумирана електрическа енергия.
Заключението
на вещото лице е прието и приложено по делото, като неоспорено от страните и
тъй като съдът счете, че същото е обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Исковете с правна квалификация по чл. 422 във вр.
чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, са предявени след указания на съда по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
поради което ищецът има правен интерес от предявяването им, а предвид
обстоятелството, че е спазен и срокът по
чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да
докаже вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже наличието на съществуващо валидно правоотношение между страните, породено от
договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът е доставчик, а ответникът –
купувач, че ищецът е изправна страна по правоотношението, т.е. изпълнил е точно
задълженията си, като е доставил ел. енергия на ответника в конкретно посочения
обект на потребление за претендирания период и в
посочените във фактурите стойности.
Няма спор в настоящия случай, че ответникът е потребител на ел.
енергия, доставяна му от ищеца за обект
на потребление, находящ се в гр. Б ***, с кл. № 310226209158.
Няма спор и че до посочения обект на потребление е доставена ел. енергия на
стойност и за период, посочени в издадените от ищцовата
страна фактури и справки, които, макар и да са частни свидетелстващи документи,
които не се ползват с обвързваща материална доказателствена
сила, не са оспорени от ответника в настоящия процес.
Облигационните
отношения между страните във връзка с ползването, доставянето и заплащането на консумирана ел.
енергия, се регулират, съгласно чл. 98а ЗЕ от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на ищеца, съгласно които потребителят има задължението да
заплаща стойността на ползваната в имота ел. енергия и дължимата сума за пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно
по утвърдените от КЕВР цени и в сроковете, предвидени в ОУ.
Предвид
горното, съдът приема, че за доставената му ел. енергия за претендираните
периоди, за ответника се е породило валидно задължение за заплащане на
претендираните с исковата молба суми за пренос и доставка на ел. енергия, за
които са издадени и процесните фактури.
В същото време
обаче, от приетото като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от
страните по делото заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, се установява по категоричен начин в настоящия
процес, че към датата на изготвяне на
заключението, за процесния период и по посочения обект
на потребление НЕ СЪЩЕСТВУВАТ задължения за плащане на ел. енергия, тъй като
посочените в исковата молба фактури са платени.
Предвид
изложеното, макар и останалите предпоставки за реализиране на договорната
отговорност на ответника да са налице, към настоящия момент няма данни да
съществува валидно задължение за плащане на ел. енергия за процесния
имот и по подробно описаните по-горе фактури, поради което и предявеният иск за
главница, ведно със съединения с него акцесорен иск
за лихва, се явяват неоснователни и като такива същите следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора на ищцовата страна не
й се дължат разноски, а ответникът нито е направил разноски, нито е заявил
искане за присъждането им, поради което и на него не му се дължат такива.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ч. Е. Б.“ АД,
ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано заедно от Л.В.
и К.К., против Т.З.К., ЕГН **********,***, ИСКОВЕ
по чл. чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98а от ЗЕ, във вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за
установяване вземането на „Ч. Е. Б.“ АД от Т.З.К., за сумата 267.50 лв. (двеста
шестдесет и седем лева и 50 ст.), представляваща главница за консумирана
ел. енергия по фактури, издадени за периода 19.01.2018 г. – 19.05.2018 г., за
обект на потребление в гр. Б ***, с ИТН 310226209158,както
и сумата 9.76 лв. (девет лева и 76
ст.) – законна лихва за
забава за периода 29.03.2018 г. –
04.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 892/01.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 974/18 г. по
описа на Поповски районен съд.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: