РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Кърджали, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Пенка Вълкова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100712 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Р. А. Ю. против ЗД „Б. И.“ АД АД гр. София, в която
се твърди, че на 10.10.2018 г. в гр. Кърджали е настъпило ПТП, причинено от С. В. П. от гр.
Кърджали, с ЕГН ********** при управление на МПС лек автомобил марка „******“, с ДК
№ *******, вследствие на което на ищеца са причинени неимуществени вреди. Сочи, че
обстоятелствата и причините за ПТП, както и вината на извършителя са отразени във влязла
в сила присъда по НОХД № 997/2019 г. по описа на PC - Кърджали и от извършената
проверка за сключена застраховка „ГО“ в масивите на Гаранционен фонд е видно, че към
датата на ПТП, виновният водач е бил застрахован по застраховка ГО с полица серия
******* и *******, с валидност от 24.06.2018 г. до 23.06.2019 г. на ЗД „Б. И.“ АД АД.
Твърди се още, че в резултат на причиненото ПТП на ищеца са били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в оток на кожата и овално синкаво-мораво
кръвонасядане в дясната половина на теменната област на главата, отпадналост и
световъртеж, болки в областта на главата повече от месец. Сочи, че през първите 10 дни след
случилото се имал пристъпи на гадене и световъртеж, обща отпадналост, дразнене от силна
светлина, както и че в същия период не можел да гледа телевизия, да чете и пише, тъй като
при всеки опит за подобни действия главоболието и чувството за гадене се засилвало, като в
резултат на претърпяното ПТП и нанесените травми ищецът променил начина си на живот,
работа и социални контакти. Твърди, че първите шест месеца след злополуката изпитвал
страх да шофира, изпитвал силно притеснение при пътуване с автомобил по какъвто и да е
повод, връщал се постоянно към случилото се и преживявал катастрофата отново и отново, а
при разговори с приятели и познати непрекъснато говорел за случилото се, поради което
близките му започнали да го избягват. С допълнителна молба уточнява механизма на
настъпване на телесната повреда, като заявява, че същата е настъпила след удар в задната
част, като управляваният от ищеца микробус се е наклонил надясно и е застанал на двете си
1
десни гуми, при което ищецът се е наклонил странично надясно, държейки волана,
опитвайки се да овладее автомобила и главата му се е ударила в главата на пътуващия вляво
до него пътник Ю. М. Ю.., който се е придържал с ръце и инстинктивно е наклонил тялото
си в лява посока, като заявява, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. Оценява
причинените му вреди на сумата от 10 000 лв., като счита, че тези вреди са пряк и
непосредствен резултат от извършеното противоправно деяние. Твърди, че на 26.01.2022 г. е
депозирал претенция пред ответника, към която приложил преписи от влязлата в сила
присъда, съдебномедицинската и автотехническата експертиза, но въпреки очевидната
основателност на претенцията ответното дружество не е изразило готовност за заплащане на
щетата. Моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата в размер на 10 000 лв., представляваща неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания вследствие настъпило на 10.10.2018 г. в гр. Кърджали ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата от 10 000 лв. за времето от 26.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на
ПТП като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на твърдяните от ищеца травми. Твърди, че по делото не
са представени документи, които да доказват, че същият е пострадал точно при това ПТП,
като приложената присъда е за причиняване на материални вреди в особено големи размери,
но никъде не се споменава, че има пострадали лица.
Оспорва изложените от ищеца твърдения относно настъпването на причинените
травми. Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
МПС и неговия застраховател по полица „Гражданска отговорност“, оспорва да е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи.
Счита, че ищецът в значителна степен сам е завишил риска от собственото си увреждане,
като е пътувал без поставен предпазен колан, като травмите са настъпили при удара на
главата му в интериора на колата, доколкото главата на пострадалия не може да достигне
интериора на автомобила с правилно поставен обезопасителен колан. Твърди, че същият е
пътувал без правилно поставен обезопасителен колан и ако e пътувал с поставен колан,
размерът на травмите щял да е незначителен или нямало да настъпят. Алтернативно твърди,
че липсват каквито и да е травми по главата на ищеца. Сочи, че същият е бил прегледан два
дни след ПТП и установените минимални зачервявания може да са получени по друг начин,
без това да има нещо общо с ПТП. На следващо място оспорва твърдяната от ищеца травма
да се намира в причинна връзка и да е следствие от процесното ПТП, като оспорва всички
твърдения на ищеца в тази насока. Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че
претендираните с исковата молба суми в размер на 10 000 лв. са силно завишени и не
отговарят на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род
вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45 ЗЗД и има определени граници, с оглед на които са
определените застрахователни лимити, като застрахователят отговаря само до размера на
съответния лимит. Твърди, че съгласно съдебната практика и нормативните разпоредби
обезщетението по чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, а не с оглед на
застрахователните лимити и съдът е обвързан със застрахователните лимити единствено,
доколкото застрахователя не отговаря над лимита. Доколкото по делото се представя
присъда, която доказва настъпването на ПТП единствено с материални щети, счита, че
искът за неимуществени вреди е неоснователен. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните, приема следното от
фактическа страна:
2
От представената по делото застрахователна полица се установява, че процесния лек
автомобил марка „******“, с ДК № ******* е бил със сключена към 22.06.2018 г.
застрахователна полица „гражданска отговорност” при ЗД „Б. И.” АД под № *************
валидна до 23.06.2019 г. По делото е приложена и писмена разпечатка от проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в сайта на Гаранционен фонд.
Съдът приема като за безспорно и доказано по делото обстоятелство, че към датата
на настъпване на процесното ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „******“, с ДК № *******.
По делото е представена присъда №116/11.12.2019 г., постановена по НОХД
№997/2019 г., по описа на РС-Кърджали, съгласно която подсъдимия С. В. П. е признат за
виновен в това, че: на 10.10.2018г. в гр.Кърджали при управление на МПС- лек автомобил
„******” с ДК № ******* нарушил правилата за движение- чл.20 ал.1 от ЗДвП като не е
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, и чл.21 ал.1 от ЗДвП като превишил
максимално позволената скорост на движение в населено място от 50 км/ч. и се движел със
скорост от 136 км/ч., и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в общ
размер на 24 141,00лв., от които 11 643,00лв. на товарен автомобил „********” с ДК №
******* собственост на „*****“ЕООД- Кърджали и 12 498,00лв. за техническо ВиК
оборудване състоящо се от цистерна за вода, дизелов мотор, високо напорна помпа, барабан
с маркуч за зареждане на вода и барабан с маркуч за високо налягане собственост на Р. А.
Ю. от гр.Кърджали, престъпление по чл.343 ал.1 б.”а” вр.чл.342 ал.1 вр.чл.54 от НК. От
приобщеното производство по НОХД №997/2019 г., по описа на РС-Кърджали, се
установява, че водач на товарен автомобил „******” с ДК № ******* при настъпилото ПТП
е бил ищеца Р. А. Ю..
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 260/2018 г. и от
заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че при процесното ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания - оток и кръвонасядане в дясната
половина на теменната област на главата. Според вещото лице описаните увреждания са
получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е
възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалият - при удар на главата в
седящия до него пътник, при наклоняването на автомобила надясно, като вследствие на
удара на главата е възможно и логично от медицинска гледна точка в следващите няколко
дни ищецът да е имал главоболие, гадене, световъртеж, светобоязън, обща отпадналост.
Сочи се, че при извършения му преглед два дни след инцидента, Р. Ю. се е оплакал от обща
отпадналост и световъртеж.
В съдебно заседание вещото лице добавя, че към настоящия момент ищецът няма
оплаквания от физическите травми, които са описани при прегледа му от 2018 г. Вещото
лице сочи, че може и да е имало проведено лечение, но по делото няма документи, които да
съдържат информация за срока и периода на възстановителния процес на ищеца. Вещото
лице заявява, че обичайния оздравителен ход на подобен тип увреждания е около 2-3
седмици, като е взето отношение относно вида и тежестта на уврежданията и тяхната
локализация и възможните от чисто медицинска гледна точка клинични оплаквания, които
заявяват, както пострадалият, така и разпитаните свидетели и които съответстват на
телесните увреждания, които е получил пострадалия – главоболие, световъртеж, гадене,
светобоязън, намалена работоспособност, отпадналост. Според вещото лице тези симптоми
съответстват на претърпяно средно тежко мозъчно сътресение. Обичайният оздравителен
ход на подобен тип увреждания зависи от тежестта на мозъчното сътресение, но тези
симптоми са субективни оплаквания, няма обективен метод, по който да се установят –
тяхната тежест, тяхната продължителност.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
3
изводи, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.
Пред настоящата съдебна инстанция от страна на ищеца са разпитани свидетеля Л.
А. М. /братовчед на ищеца/ и свидетеля Ш. С. Г. /без родство, приятел на ищеца/.
От показанията на свидетеля М. /братовчед на ищеца/, които съдът кредитира, тъй
като се базират на преки и непосредствени впечатления за състоянието на ищеца и които
кореспондират със заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че в
резултат на причиненото травматично увреждане от процесното ПТП ищецът е имал
световъртежи, гадене, главоболие за период от повече от месец. Свидетелства, че стресът
все още продължава, защото ищецът като чуе свистене на гуми се стряска. Сочи, че
поведението му след катастрофата се е променило много, че постоянно говори за
катастрофата, не е работил доста време заради стреса, не управлява автомобил, много
трудно, само при нужда.
От показанията на свидетеля Г. /без родство, приятел на ищеца/, които съдът
кредитира, тъй като се базират на преки и непосредствени впечатления за състоянието на
ищеца и които кореспондират със заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява, че след катастрофата ищецът се е променил като характер. Твърди, че преди
контактувал повече, по-често се чували по телефона, а след този случай започнал да се
обажда по-рядко и да споделя, когато се виждали говорел само за случая. Страхувал се,
оплаквал се, че си е ударил главата и го боляла. Свидетелят счита, че и психически не е бил
добре, приемал някакви успокоителни хапчета. Свидетелства, че ищецът му е споделял, че е
взимал хапчета, като не знае точно периода през който ги е приемал.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени
поотделно и с всички други събрани по делото доказателства не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото състояние
на ищeцa и преживените вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
Ищецът е избрал защита на накърнените му права чрез предявяване на прекия иск
против застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Съгласно същата правна норма увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение, само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Нормата определя допустимостта на иска, т. е. това е процесуална предпоставка за
допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи
служебно и в този смисъл нормата е императивна. Провеждането на уредената в
разпоредбата на чл. 380 от КЗ процедура, предвиждаща задължение на лицето, което желае
да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, към която норма чл. 498, ал. 3 от КЗ препраща, е абсолютна
процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, т. е. за допустимост на
прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. По делото е установено, че на 26.01.2022
4
г. ищецът е депозирал писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ пред
ответника, към която приложил преписи от влязлата в сила присъда, съдебномедицинско
удостоверение и автотехническата експертиза, но ответното дружество не е заплатило
претендираната сума.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност”
на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено
от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се
поражда претендираното материално право са следните: 1.валидно възникнало
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на
настъпване на застрахователното събитие; 2. настъпване на застрахователно събитие – ПТП;
3.претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се
претендира застрахователно обезщетение /имуществени или неимуществени/;
4.предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние, вина, вреди и причинно-
следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му
от ПТП неимуществени вреди, техния размер, както и връзката между тях.
Съдът намира, че са осъществени законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника - застраховател. По делото е установен деликт по смисъла на чл.
45 ЗЗД. От представената по делото присъда по НОХД № 997/2019 г. по описа на PC -
Кърджали, заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетелите
е установено противоправното деяние на водача С. В. П., причинил ПТП, както и
причинната връзка между произшествието и травматичните увреждания на ищеца. По
делото ответникът не е ангажирал доказателства, с които да опровергае презумпцията за
вина на делинквента /съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че в полза на ищеца срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е възникнало вземане за
обезвреда на причинените с деликта неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка
със застрахователното събитие.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на причинна връзка
между травмата на ищеца и процесното ПТП, което се опровергава от заключението на
вещото лице по СМЕ, според което последната отговаря да е причинена в следствие
процесното ПТП. В този смисъл данни се съдържат и в медицинските документи, приети
като писмени доказателства по делото и в изслушаните свидетелски показания.
Не е спорно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между
ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност“. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно, предявеният иск за
заплащане на обезщетение за вреди се явява доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост.
При определяне размера на това обезщетение е необходимо да се отчете начинът на
извършване на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт, социално-
5
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие, както и нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Релевантни
за размера на обезщетението и за прилагане на критерия „справедливост” са характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, тяхното проявление във времето
и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица. Както е прието в решение № 88 от 17.06.2014г. на ВКС по т.д. №
2974/2013г., II ТО, справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното
увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически
сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост
представляват конкретните неимуществени вреди.
Съобразявайки установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта и посочените
в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС като релевантни за размера на
обезщетението и за прилагането на критерия „справедливост“ обективни обстоятелства, а
именно - характера и интензитета на претърпените болки и страдания /с продължителност
около месец/, причинените физически увреждания представляват временно разстройство на
здравето - оток и кръвонасядане в дясната половина на теменната област на главата. Съдът
отчита, че е претърпял неблагоприятни усещания свързани с главоболие, световъртеж,
гадене, светобоязън, намалена работоспособност, отпадналост, в резултат на претърпяно
средно тежко сътресението на мозъка, което е довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са
причинили болка и страдание, както и че оздравителния процес при Р. А. Ю. е завършил.
Съдът отчита, че обичайния оздравителен процес при подобен тип увреждния трае 2-3
седмици. Съдът отчита претърпяните морални страдания, неблагоприятното отражение на
ПТП върху психическото състояние на ищеца, факта, че към настоящия момент търпи
неблагоприятно въздействие, свързано със страх при при свистене на гуми на МПС. Съдът
отчита, че вследствие на инцидента ищецът е изпитвал страх от шофиране, както и че
непосредствено след увреждането е настъпила промяна в начина му на живот, работа и
социални контакти. Съдът съобразява и възрастта на ищеца към момента на събитието – в
работоспособна възраст /60 г./ Съдът не кредитира свидетелските показания в частта
относно това, че се е налагало да пие лекарства, тъй като свидетелските показания
пресъздават информация предоставена от ищеца, като по делото не са събрани
доказателства за проведено лечение и неговата продължителност. Съдът отчита и факта, че
не се е наложило провеждане на болнично лечение, както и че оздравителния процес е
напълно завършил.
При съобразяване на посочените критерии съдът счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за всички претендирани в производството неимуществени вреди,
причинени на ищеца, възлиза на сумата от общо 4000 лв. Така определеното обезщетение в
най-пълна степен би довело до репариране на претърпените от ищеца вреди, като размерът
6
на обезщетението е съобразен с обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и нормативно установените
лимити на гражданската отговорност на застрахователните дружества при причинени
неимуществени вреди и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно
съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при
подобни травматични увреждания.
Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен за сумата от 4000 лв., а за
разликата над нея до пълния предявен размер от 10000 лв. – отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на възражението за съпричиняване
В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца чрез допустимите от закона доказателствени средства. Направеното от
ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, поради липсата на поставен обезопасителен колан е недоказано по делото. Съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден, съществува възможност за намаляване на дължимото обезщетение,
съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за
увреждането. Приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата,
които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също
трябва да са конкретни /Решение № 134 от 18.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1422/2019 г., II т.
о., ТК/. В представената застрахователна преписка №********** ответникът е вписал в
частта съпричиняване – „няма данни“, като е предположил „най-вероятно без колан“.
Необходимо е приносът на пострадалия да е конкретен, т. е. да е налице извършване на
определени действия или бездействия от страна на увреденото лице, които се намират в
причинна връзка с вредоносния резултат, каквито обстоятелства по делото не се
установяват. В настоящия случай, съдът намира за недоказано възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат (за липса на предпазен колан), което се опровергава
и от експертното заключение на вещото лице, че правилно поставеният предпазен колан не
възпрепятства движението встрани на тялото, респективно настъпване на посочените
увреждания.
По акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Като законна последица от уважаване на иска върху обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена законна лихва за забава, каквото искане е
направено от ищеца с исковата молба.
Разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ, свързва задължението на застрахователя да
заплати лихва с датата, на която изтича срокът от представяне на всички необходими
доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която
от двете настъпи по-рано).
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва. Лихвата съобразно правилото на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ и датата на уведомяване на
застрахователя на 26.01.2022 г. е дължима от 27.04.2022 год. до изплащане на вземането,
като в останала част за периода от 26.01.2022 г. до 26.04.2022 г. искането следва да се
отхвърли като неоснователно.
По разноските
Всяка от страните претендира разноски.
В срок процесуалният представител на ответната страна е направил възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар в размер на 1200 лв., което
съдът намира за основателно. Съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, заплатеният адвокатски хонорар от 1200 лв. се явява прекомерен. Предвид на
7
изложеното и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до минималния размер, който съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 830 лв. /в
относимата редакция на наредбата към от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г./. При този
изход на делото ищецът има право на разноски съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК -
съразмерно с уважената част от иска и такива разноски следва да му се присъдят в размер на
сумата 572 лв. от общо направени в размер на 1430 лв. /от които 400 лв. за внесена д.т., 830
лв. за заплатено адв. възнаграждение, 200 лв. за СМЕ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
е направил възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение на
ответника хонорар в размер на 1080 лв. с ДДС, което съдът намира за основателно.
Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, заплатеното
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, който
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 830 лв. /в относимата редакция на наредбата към от
15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г./, като същото с ДДС възлиза в размер на 996 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 657.60 лв., от общо направени разноски в размер
на 1096 лв. /996 лв. за заплатено адв.възнаграждение и 100 лв. за СМЕ/. В хода на
производството е заплането от бюджетните средства на съда възнаграждение за явяване на
вещото лице в съдебно заседание в размер на 20 лв., като с оглед изхода на спора всяка от
страните следва да се осъди да заплати в полза на Бщджета на съдебната власт, спо сметка
на РС-Кърджали сума в размер на 10 лв. за възнагаждение за вещо лице.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
в ************,представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на Р. А. Ю., с ЕГН
********** от ********** по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 10.10.2018 г. в гр. Кърджали,
осъществено от С. В. П., ЕГН ********** като водач на лек автомобил марка „******“, с
ДК № *******, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ с полица №
********* валидна до 23.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.04.2022 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените
вреди за разликата над уважения размер от 4000 лв. до пълния му предявен размер от 10000
лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода от 26.01.2022 г. до
26.04.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
********************, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на Р. А. Ю., с ЕГН
********** от гр. ******** направените по делото разноски в размер на 572 лв. лв.,
изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА Р. А. Ю., с ЕГН ********** от гр. ********, да заплати на ЗД „Б. И.“
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в ****************,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. направените по делото разноски в размер на 657.60
лв., изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
8
**************,представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати в полза на Държавата-
бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Кърджали сума в размер от 10.00 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Р. А. Ю., с ЕГН ********** от гр. Кърджали, да заплати в полза на
Държавата- бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Кърджали сума в
размер от 10.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9