№ 3033
гр. С., 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.А
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110156680 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Г. Н. Х. и
В. Д. А., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, в качеството им на собственици на имот с адрес гр. С., ж.к. „Д. 2“, бл.
324, вх. А, ет. 7, ап. 24, аб. № 286***, възникнало въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на
посочения топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на
ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата
цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът Г. Н. Х. му дължи следните суми: сумата от 13,76 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
31.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 03.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 5,42 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020
г. до 12.04.2023 г., а ответницата В. Д. А. – сумата от 13,76 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.
31.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 03.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 5,41 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
1
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020
г. до 12.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2023 г. по ч.гр.д. № 23423/2023 г. по описа на
СРС, 56 състав.
Ответниците оспорват иска, навеждат твърдение за извършено плащане в хода
на производството. Искат същото да бъде прекратено.
Ищецът не заявява отказ или оттегляне от иска, поради което съдът дължи
произнасяне по първоначално заявените размери.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
2
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК като
безспорно и ненуждаещи се от доказване между в отношенията между ищеца и
ответника са отделени следните обстоятелства: че ответниците са собственици на
процесния имот при сочените квоти, че същият е топлоснабден през релевирания
период, както и че количеството и стойността на доставената до същия топлинна
енергия са на посочената в исковата молба стойност.
С оглед наведените доводи от ответника, който заявява, че не оспорва иска,
признава същия по основание и размер и навежда доводи за извършено плащане в хода
на процеса, то съдът намира за установени като безспорни всички правопораждащи
факти от описания фактически състав.
3
Изявлението на ищеца за заплащане в хода на производството на претендираните
суми е подкрепено от представените по делото от ответната страна писмени
доказателства за заплащане в полза на ищеца на суми, като същото следва да се
съобрази от съда като новонастъпил факт. С оглед становището на ищеца, имащо
характера на признание на неизгоден факт и ползващо се с висока доказателствена
стойност, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК сумите предмет на процесните искове
следва да се приемат като погасени поради извършено плащане в хода на процеса,
респективно исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса, при което
същите са признати за доказани по основание и размер, разноски следва да се присъдят
в полза на ищеца. Същият претендира единствено такива за юрисконсултско
възнаграждение, доколкото сочи, че останалите разноски са погасени с извършените
плащания, като следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу Г. Н. Х., ЕГН ********** положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 13,76 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от м.05.2019 г. – м. 31.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 03.05.2023 г.
до изплащане на вземането, сума в размер на 5,42 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 12.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2023 г. по ч.гр.д. №
23423/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу В. Д. А., ЕГН ********** положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 13,76 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от м.05.2019 г. – м. 31.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 03.05.2023 г.
до изплащане на вземането, сума в размер на 5,41 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 12.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2023 г. по ч.гр.д. №
23423/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПС Г. Н. Х., ЕГН ********** и В. Д. А.,
ЕГН ********** да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 100 лв. (в
условията на разделност, всеки по 50 лв.), представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5