№ 71
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001000823 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 323863/03.06.2021год., подадена от „ К. 98“ ООД
гр. София срещу Решение от 26.03.2021год.постановено по т.д.№ 30/2020год. на СГС, с което са
отменени по иск по чл.74 от ТЗ предявен от А. К. К. срещу „ К. 98“ ООД всички решения на
Общото събрание на съдружниците от 27.12.2019год., а именно: по т.1-решение за изключването
му на основание чл.126 ,ал.3,т.3 от ТЗ,по т.2- за намаляване капитала на дружество и
едновременното му увеличаване , по т.3 –за промяна на правноорганизационната форма на
дружеството в ЕООД,по т.4- за приемане на нов учредителен акт и по .5 разни- за възлагане на
управителя Н. И. на действия по вписването в АВ-ТР .
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, необосновано и
немотивирано. Определя извода на съда за това че неизпълнението на паричното вземане на
съдружник към дружеството не съставлява действие против интересите му за неправилен и
направен в противоречие с константната съдебна практика, която цитира. Поддържа , че
неизпълнението на задължението в размер на 20 000 лева безспорно накърнява имуществената
сфера на дружеството и налага налагането на най-тежката и крайна санкция за съдружника, а
именно неговото изключване. Моли обжалваното решение да бъде отменено ,ведно с
произтичащите от това последици. Претендира присъждане на разноски във въззивната инстанция
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на противната страна.
В срок е постъпил писмен отговор, в който въззиваемият А.К. оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Оспорва твърденията на жалбоподателя за наличие на неизпълнени парични
задължения към „ К. 98“ ООД и оттук твърди ,че липсва основание за неговото изключване като
съдружник в дружеството .Твърди незаконосъобразност на взетите решения на ОС на
съдружниците, проведено на 27.12.2019год. и поради нередовна процедура по свикване и
провеждането му ,както и поради това че законът допуска изключване на съдружник единствено
при неизпълнение на задължения за парични вноски/ чл. 126,ал.1 и ал.3 от,т.4 от ТЗ/, каквато
1
хипотеза не е налице в конкретния случай. Моли въззивната жалба да се отхвърли като
неоснователна и да му се присъдят направените във въззивното производство разноски .
В хода на въззивното производство възизиваемият А.К. е починал , поради което с
Определение № 719/15.11.2021год. като въззиваеми в производството са конституирани неговите
наследници- П. К. , И.К. и И.К..
Жалбоподателят, чрез поцесуалния си представител и с оглед настъпилата смърт на
съдружника –въззиваем прави възражение за недопустимост на въззивното производство с искане
за неговото прекратяване и обезсилване на обжалваното решение. Поддържа, че предявеният иск е
с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решение на ОСС и с него се защитава нарушено
право на съдружника , което е лично и ненаследимо и неговите наследници нямат активна
легитимация за воденето му.
Противно становище се застъпва от адвокат пълномощника на новоконституираните
въззиваеми , който счита , че прекратяването на членственото правоотношение със съдружника
има и имуществен характер, поради което може да бъде предмет на наследяване. Твърди че за
наследниците на изключения съдружник съществува интерес да бъде отменено решението на ОС
на съдружниците за неговото изключване, тъй като при прекратяване на членственото
правоотношение поради смъртта му би възникнало право на ликвидационен дял, което е
наследимо.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни наведените от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи за недопустимост на въззивното производство. Счита , че
предвид естеството на оспорените с иска по чл.74 от ТЗ решения ,взети на общо събрание на
ответното дружество, е допустимо наследниците на починалия ищец да бъдат конституирани на
основание чл.227 от ГПК във висящото производство по предявения от него иск с правно
основание чл.74 от ТЗ . Оспорените решения касаят наследимо имуществено право на съдружника
- правото да притежава дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се
определя съобразно дела му в капитала , което е основно право, включено в съдържанието на
членственото правоотношение и което изрично е предвидено да се наследява съгласно чл.129 от
ТЗ./ така Решение № 186/30.01.2017год. т .д. № 2410/2015год. на ВКС/.
Гореизложеното предпоставя разглеждане на въззивната жалба като по делото се
установява следното :
Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл.74 от ТЗ , предявен от
А.К. против решения на Общото събрание на съдружниците на „ К. 98“ ООД , взети на
27.12.2019год. , а именно : по т.1- решение за изключване на А.К. като съдружник в „ К. 98“ ООД
на основание чл.126, ал.3,т.3 от ТЗ, т.2- решение за намаляване на капитала на дружеството и
едновременно увеличаване на капитала на дружеството, т.3- решение за промяна на
правноорганизационната форма на дружеството в ЕООД, по т.4- решение за приемане на нов
учредителен акт и т.5 разни- за възлагане на управителя Н. И. на действия на вписването в АВ-ТР.
В исковата молба ищецът твърди незаконосъобразност на взетото под т.1 решение .
Според него в предупреждението за изключване липсвало яснота и конкретност относно
паричните задължения , които се сочат като неизпълнени от него. Поддържа неоснователност на
твърденията ,че има парични задължения към дружеството и незаконосъобразност на
изключването му като съдружник на посоченото основание- чл.126,ал.3,т.3 от ТЗ. Счита, че
неправомерното му изключване прави незаконосъобразни останалите оспорени решения, тъй като
се явяват взети без необходимото мнозинство.
Ответното дружество е оспорило иска. В подаден писмен отговор е заявило ,че
отправеното предупреждение за изключване до ищеца съдържа точно описание на извършеното ,
че е изключен като съдружник, тъй като неоснователно е получил и не е върнал на дружеството
сумата от 20 000лева и че отказът да върне сумата въпреки многократните покани за това ,
съставлява увреждащо интересите на дружеството действие. Твърди ,че след изключване на ищеца
като съдружник, съдружникът Н. И. е гласувал и взел еднолично останалите оспорени решения в
съответствие с ч.137 ,ал.3 вр.ал.1, т.2 от ТЗ.
В обжалваното решение СГС е уважил предявения иск като е приел, че не е установено по
делото соченото нарушение , а именно невръщането на претендираната сума като получена без
основание в облигационните отношения между ищеца и дружеството да съставлява основание за
2
изключването му като съдружник , а именно действие против интересите на дружеството. Приел е
също така ,че всички длъжници на дружеството , които не изпълняват в срок паричните се
задължения към дружеството биха накърнили имуществената му сфера в някаква степен и в това
отношение , е съдружникът К. се твърди да е такъв, не съставлява неизпълнение на задължения в
качеството му на съдружник , което да е пряко свързано с членствените му права и задължения.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в
настоящият си състав, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо .
Относно законосъобразността му по същество на спора, следва да се извърши преценка в рамките
на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна
страна:
От фактическа страна:
От извършената по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ служебна справка се установява ,че
ищецът А.К. и Н. И. са вписани като съдружници в „ К. 98“ ООД .
С нотариална покана от „ К. 98“ ООД е предоставен двуседмичен срок на А.К. да
преустанови извършването на посочени в нотариалната покана действия, с които се засягат
интересите на дружеството и се създава реален риск за увреждането и е поканен да възстанови на
дружеството 1210 лева .В случай че не преустанови тези си действия, е поканен на общо събрание
на съдружниците при конкретно посочен дневен ред . В цитираната покана, като действие ,
увреждащо интересите на дружеството, е посочено изтеглянето от разплащателната сметка на „ К.
98“ ООД от А.К. и не възстановяването от него сума в размер на 1210лева. Нотариалната покана е
връчена на съдружника К. на 19.02.2015год.
На проведено на 19.03.2015год. Общо събрание на съдружниците на „ К. 98“ ООД са
взети решения както следва : т.1- решение за изключване на съдружника А.К. от дружеството на
основание чл. 126, ал.3, т.3 от ТЗ и прекратяване на неговото мленство,т.2-решение за намаляване
капитала на дружеството и едновременно за увеличаване капитала на дружеството до 5000 лева
,т.3- решение заплащане на дружествения дул на изключения съдружник по баланс на
дружеството към датата на изключването му, по т.4- решение за промяна на
правноорганизационната форма на дружеството от ООД в ЕООД , по т.5- приемане на нов устав и
по т.6 – решение за освобождаване на А.К. като Управител на дружеството, по т.7-решение за
промяна на представителството на дружеството и възлагане на управителя Н. И. да предприеме
действия по вписване на промените в АВ-ТР.
С решение № 775/28.04.2016год., постановено по т.д.№ 2149/2015год. на СГС са
отхвърлени като неоснователни предявените от А.К. срещу „ К. 98“ ООД установителни искове
по чл.124,ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на решение ОСС на „ К. 98“ ООД , проведено
на 19.03.2015год., както и са отхвърлени предявените от А.К. против „ К. 98“ ООД искове по
чл.74 от ТЗ за отмяна на решения, взети на ОСС на „ К. 98“ ООД от 19.03.2015год. по т.1,2,3,4,5
на основание неспазване на процедурата по свикване на ОСС, неотправяне на предизвестие по
чл.126, ал.3 от ТЗ, неспазване на чл.137,ал.3 от ТЗ /относно кворума на вземане на решения/ и на
чл. 126, ал.3 от ТЗ. В тази си част решението е влязло в сила на 31.05.2016год
Със същото решение по предявения от А.К. иск по чл.74 от ТЗ са отменени решенията
взети на ОСС на „ К. 98“ ООД от 19.03.2015год. по т.1,2,3,4,5 поради нарушение на чл. 126,ал.3,
т.3 от ТЗ. В тази си част решението е влязло в сила на 23.03.2018год.
Представена е нотариална покана от „ К. 98“ ООД до А.К. , с която е поканен в 14-
дневен срок от получаването й да заплати на дружеството сумата от 21 460 лева .В поканата е
посочено , че част от тази сума- 20 000лева е неправомерно получена от него и която не е върнал
на дружеството въпреки многократните покани, а останалите 1 210 лева и 250 лева- съставляват
изтеглени от него суми като Управител на дружеството , който не е осчетоводил ,нито възстановил
на дружеството .
Поканата е връчена на А.К. на 08.07. 2019 год.
Във връзка с отговор на получената по-горе покана, ведно с отговора са представени по
делото електронно изявление по отношение заявена пратка по Еконт до А.К., платежно
нареждане и извлечение от сметка за получаване на А. К. на сума в размер на 20 000лева от Н. И..
По делото е налична нотариална покана от 13.08.2019год.от „ К. 98“ ООД , адресирана
3
до А. К. , с която е поканен в 14-дневен срок да изпълни задължения към дружеството в размер на
21 460 лева . В нотариалната покана е пояснено, че сумата от 20 000 лева е преведена на А.К. с
оглед уреждане имуществени отношения между „ К. 98“ ООД и съдружника по повод
нереализирано прекратяване на прекратяване на членственото му правоотношение с дружеството ,
поради което получаването на сумата от 20 000 лева се явява получена без основание. Посочено е
също така ,че от него се очаква връщане и на още две суми- 1 210лева и 250лева , първата
изтеглена на 07.01.2015год., а втората на 14.07.2015год. от сметката на дружеството в качеството
на Управител , за които няма данни да са разходвани в интерес на дружеството.
Представена е и нотариална покана от „ К. 98“ ООД до А. К. , с което му е предоставен
едномесечен срок от получаване на поканата за възстановяване на сумата от 21 460 лева . В
поканата е посочено , че с неизплащането на сумата се увреждат интересите на дружеството ,
което съставлява основание за изключването му като съдружник. Съдържа си и предупреждение
към А.К., в случай на неизпълнение , за изключването му като съдружник и уведомление за
свикване на Общо събрание на съдружниците на „ К. 98“ ООД с конкретно посочен дневен ред.
Нотариалната покана е връчена на А.К. на 13.11.2019год.
На проведено на 27.12.2019год. Общо събрание на съдружниците на „ К. 98“ ООД са
взети следните решение : т. 1 -решение за изключване на съдружника А.К. от дружеството на
основание чл. 126, ал.3, т.3 от ТЗ, т.2 - решение за намаляване капитала на дружеството от 5000
лева на 2500 лева и едновременно увеличаване на капитала до 5000 лева чрез записване на нови
25 дружествени дяла с номинална стойност от 100лева , т.3-решение за промяна
правноорганизационната форма на дружеството от ООД на ЕООД , т.4- решение за приемане на
нов учредителен акт , и т.5 разни- решение за възлагане на Управителя Н. И. да предприеме
необходимите действия за вписване на гласуваните промени в Агенцията по вписванията-ТР.
По делото е представен отчет за паричните потоци по прекия метод за 2018год. на „ К.
98“ ООД, отчет за приходите и разходите за 2018год. на „ К. 98“ ООД, отчет за собствения
капитал за 2018год. на „ К. 98 ООД, счетоводен баланс към 31.12.2018год. на „ К. 98“ ООД,
аналитични сметки, оборотна ведомост на аналитични сметки , годишна данъчна декларация от
18.03.2019год.
В показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. М. П. се съдържат данни ,че по
повод продажба на имот, собственост на „ К. 98“ ООД А.К. бил поискал от съдружника си Н. И. да
му предостави сума в размер на 20 000 лева за покриване на лични нужди срещу връщането й в
едномесечен срок Според свидетелката съдружникът К. настоявал за превод на сумата ,
претендирал че има право на нейното получаване като си предоставил и банкова сметка за
извършване на превода. Пояснява , че при този разговор съдружникът К. не е поставял условия
срещу участието си в сделката , но от поведението му било ясно ,че имал намерение да ги получи
дори при отказ от съдружника да му ги даде . Свидетелката уточнява служебните си отношения с
Н. И. и негови дружества като посочва ,че тя е подготвила платежното нареждане за превода на
сумата от 20 000 лева по посочената от съдружника К. банкова сметка. Разяснява, че като
основание за превода била посочила продажба на имот , но всъщност се касаело за заем с уговорка
за неговото връщане.
По делото са представени Протокол от проведено общо събрание на „К. 98“ ООД от
06.12.2012год., 05.09.2013год. , на които е взето решение за продажба на административна
промишлена сграда с идентификатор 68134.1508.1023.1 със застроена площ от 521 кв.м., ведно с
прилежащ терен.
За гореописания имот е сключен Предварителен договор на 21.12.2013год., като при
сделката „К. 98“ ООД е представлявано от управителя Н. И..
Неявяването на съдружника А.К. за сключване на предварителен договор е удостоверено с
констативен протокол от 22.12.2014 год.
Представен е и партиден лист , както и молба от А.К. в качеството му на Управител на „ К.
98“ ООД за блокиране на сметка на дружеството поради съмнение за измама. Молбата е с дата
19.12.2014год.
От изготвена съдебно-икономическа експертиза се установява , че счетоводството на „ К.
98“ ООД е водено редовно и че в него е отразена преведена на 27.12.2013год. на А.К. сума в
размер на 20 000 лева като вземане на дружеството по счетоводна сметка 498/1-други дебитори ,
4
което осчетоводяване е извършено към 31.12.2013год. Видно е също така , че на 07.01.2015год.
А.К. е изтеглил от банковата сметка на „ К. 98“ ООД сума в размер на 1 250 лева , а на
14.07.2015год. - сума в размер на 250 лева , като и двете суми са осчетоводени съответно към
31.01.2015год. и 31.07.2015год. като вземане на дружеството към А.К. по цитираната по-горе
сметка . Разяснено е ,че осчетоводяването на вземанията за трите суми в счетоводството на „ К. 98“
ООД е извършено на основание липса на допълнителна информация за извършения превод и
съответно документ –ПКО , от които да е видно ,че сумата е постъпила в касата на дружеството ,
както и поради липса на разходно-оправдателен документ за изтеглените суми. Общият размер на
осчетоводеното вземане е 21 460 лева. Осчетоводяване на вземането е извършено и към
27.12.2019год.
При така установената релевантна за спора фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира предявеният от А.К. иск по чл.74 от ТЗ за основателен ,поради което правилно е
уважен от първоинстанционния съд. За основателността на исковата претенция
първоинстанционният съд е изложил мотиви, които настоящата въззивна инстанция напълно
споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.74,ал.1 от ТЗ всеки съдружник може да предяви иск пред
окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решенията на Общото събрание. Искът
по чл.74, ал.1 от ТЗ е конститутивен и представлява предоставено на съдружника потестативно
право да иска отмяна на решението поради противоречие със закона или с клаузите на
учредителния акт.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.74 от ТЗ ищецът следва да докаже
наличието на твърдените от него факти, а именно: качеството му на съдружник към датата на
решението, чиято отмяна претендира и предявяване на иска в срока по чл. 74, ал.2 от ТЗ . В тежест
на ответника е да докаже юридическите факти, от осъществяването на които следва процесуалната
и материалната законосъобразност на взетите от общото събраните на дружеството решения –
наличие на изпратена и получена в предвидения срок покана за предстоящото общо събрание на
съдружниците, отправено предупреждение за изключване, както и наличие на посочените в
поканата нарушения и действия във вреда на дружеството.
В настоящия случай изключването на ищеца е извършено по реда на чл.126, ал.3,т.3 от ТЗ,
поради което и съобразно правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса
ответникът по предявения иск по чл .74 от ТЗ следва да докаже основанието, на което е изключен
съдружника К. . Подлежат на доказване извършените от него действия против интересите на
дружеството като от изложеното във въззивната жалба е видно , че твърдяното неправомерно
поведение от страна на съдружника К. се изразява в неизпълнение на парично задължение към
дружеството в размер на 20 000 лева . Поддържа се ,че такава сума е преведена на съдружника на
27.12.2013год. ,че е получена от него без основание и алтернативно -като заем , поради което
дължи връщането й в уговорения едномесечен срок . Неизпълнението от страна на съдружника К.
на задължение за възстановяване на сумата от 20 000 лева е определено и се поддържа и във
въззивната жалба като увреждащо действие по смисъла на чл.126, ал.3,т.3 от ТЗ .
Изложените обстоятелства, обосноваващи възникването и съществуването на
задължението за връщане на сумата от 20 000 лева и доказателствата по делото , установяващи
извършения превод на сумата по сметка на А.К. , мотивират извод ,че задължението не е породено
и не е пряко свързано с членственото правоотношение на съдружника с ответното дружество,
поради което неизпълнението му не съставлява основание за изключването му като съдружник, а
именно действие против интересите на дружеството . Налагането на тази най-тежка санкция
предпоставя установяване от фактическа страна на деяние- действие или бездействие, извършено
от лице именно в качеството му на съдружник и в последствие - противоправност на това деяние,
изразяваща се в несъответствието между правно дължимото и фактическо осъществено поведение
на съдружника.
Безспорно в константната съдебна практика , понятието „увреждащи действия“ по
смисъла на чл.126,ал.3,т.3 от ТЗ визира "само онези правни и/или фактически действия,
осъществени от съдружника, които нарушаващи общото задължение за лоялност, засягат
имущественото състояние на търговеца или се отразяват негативно върху престижа и доброто му
име, като е без значение дали от същите са настъпили имуществени вреди" . Преценката за това
дали едно действие е увреждащо по смисъла на цитираната разпоредба се прави при наличие на
5
деяние - действие или бездействие, извършено от лице именно в качеството му на съдружник в
дружеството , каквото ,като извършено от съдружника К., не се установява по делото.
Предвид гореизложеното , настоящият съдебен състав намира за недоказано по делото
съдружникът К. да е извършил твърдяното нарушение , което да обоснове изключването му на
основание чл. 126, ал.3 ,т.3 от ТЗ, поради което взетото в този смисъл решение по т.1 на Общо
събрание на съдружниците на „ К. 98“ ООД от 27.12.2019год. се явява незаконосъобразно и
подлежи на отмяна по иска с правно основание чл.74 от ТЗ .
С оглед констатираната незаконосъобразност на решението по т.1 Общо събрание на
съдружниците на „ К. 98“ ООД от 27.12.2019год. се явяват незаконосъобразни и останалите
решения , приети на събранието, предвид свързаността и обусловеността в която се намират
помежду си. Тъй като решението по т. 3 от протокола – за преобразуване на дружеството от ООД
в ЕООД е пряко свързано и изцяло обусловено от решението по т. 1 за изключване на А.К. като
съдружник, то и това решение също така се явява незаконосъобразно, доколкото наличието на
двама съдружници изключва възможността търговското дружество да съществува в
правноорганизационна форма като ЕООД.
Останалите решения – по т. 2, т. 4 и т. 5 също се явяват незаконосъобразни като взети от
лице- Н. И. в качеството му на едноличен собственик на капитала " К. 98“ ЕООД , което качество е
придобито незаконосъобразно, а предвид приетото по-горе разрешение на въпроса за
изключването на А.К. като съдружник, последният не е преставал да бъде такъв. Предвид на това
следва извода, че е било необходимо решенията да бъдат взети с единодушие от двамата
съдружници, което не е сторено и това обуславя направеният по-горе извод.
Гореизложеното относно основателността на предявения иск по чл.74 от ТЗ изцяло
съвпада с приетото от първоинстанционния съд в обжалваното в настоящото производство
решение, поради което следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода от спора в полза на въззиваемите следва да се присъдят направените във
въззивното производство разноски , които се доказват в размер на 800 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, тъй като е уговорено и заплатено в
минимален размер по чл.7, ал.2 ,т.10 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и направеното от адвокат пълномощника на противната страна възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК се явява неоснователно.
Така мотивиран, Апелативен съд-София ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 26.03.2021год., постановено по т.д.№ 30/2020год. по описа
на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „ К. 98“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София
, бул.“ Ал. Стамболийски“ 130, ет.3, офис 3 да заплати на П.К. К. с ЕГН ********** от гр. *** ,
ул.“ ***“ **, ет.*, ап.*, И. А. К. с ЕГН ********** от гр. *** ,ул.“ Св. ***“ **, ет.*, ап.* и ИГЛ. А.
К. с ЕГН ********** от гр. *** ,ж.к.“ *** „ бл.***,вх.“ *“, ет.*, ап.** сумата от 800 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280,ал.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7