№ 438
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20241001000431 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. В. против решение № 26331/04.09.2023г. по
т.д.№ 2388/2020г. на СГС, с което на основание чл. 145 ТЗ вр. с чл. 137, ал.1,т.8 ТЗ Н. В. е
осъден да заплати на „Техно-ивженеринг“ ЕООД сумата от 80 000лв. частична претенция,
част от сумата за претърпяна вреда в размер на 745 487,12лв.
Въззивникът твърди, че искът е недопустим, решението е необосновано и
неправилно. Счита, че по делото не било представено протоколно решение на едноличния
собственик на капитала, което е абсолютната процесуална предпоставка за иск по чл. 145 от
ТЗ. По делото било представено копие на решение от 17.07.2018г. на ЕСК, което не било за
търсене на отговорност на управителя по чл. 145 от ТЗ, а за завеждане на иск, който вече е
заведен. За настоящия процес ЕСК следвало да вземе ново решение за предявяване на иск,
или решение за търсене на цялостна отговорност по чл. 145. Твърди още, че в последното
откритото съдебно заседание от 08.02.2023г. процесуалният представител на молителя
представя за първи път второ решение на ЕСК от 20.07.2018 г. което според твърденията на
адвоката, отразени и в протокола от заседанието, допълва взетото решение от 17.07.2018г. и
двете следвало да вървят заедно. Това решение, касаещо абсолютната процесуална
предпоставка по чл. 145, се представя в третото заседание по делото, третата година от
образуването.
Съдът неправилно приел, че протоколът, приет в преюдициалното дело по
1
частичния иск, се отнася и за този спор. По делото е представено решение на ЕСК от
17.07.2018г., за „ ...предявяване на иск на дружеството срещу управителя...". Иск по това
решение вече е предявен, образувано е т. д. №1622/2018г. Решението на ЕСК е конкретно и
недвусмислено, да бъде предявен иск. В случая е без значение, че искът е частичен, искът в
настоящото производство също е частичен, въпреки това е отделен иск и процесът има
своята самостоятелност. Взетото на 17.07.2018г. решение на ЕСК не е за търсене на
отговорност на управителя по чл. 145 от ТЗ, а за завеждане на иск, който вече е заведен. За
настоящия процес ЕСК следвало да вземе ново решение за предявяване на иск, или решение
за търсене на цялостна отговорност по чл. 145.
Моли решението да бъде отменено.
Ответникът по жалбата депозира отговор, с който се оспорва основателността й.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима - подадена е в
законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите
на СГС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:
Пред Софийски градски съд е предявен иск с правно основание чл. 145 ТЗ.
Претендира обезщетение за претърпени вреди в размер на тяхната стойност от 773 904 лв, като предявява претенцията в частичен размер от 80 000 лв.
От фактическа страна не е спорно, че от 1994г. ответника е съдружник и
управител в „Техно Инженеринг 94“ ООД , заедно със Г. Г., както и че през 2000г. е учредил
собствено дружество „Техно Консулт„ ЕООД. Не се спори, че по искане на ответника е
заличен като съдружник и управител, след обжалване отказа на АВ – ТР на 13.12.2017г.
Основният довод във въззивната жалба е, че предявеният иск е недопустим,
поради липса на нарочно взето решение от общото събрание (ЕСК) на дружеството за
търсене на отговорност от ответника Н. В. в качеството му на управител, след като е
напуснал дружеството и е заличен като управител. Съответно допустим ли е така
предявения иск по който е образувано настоящото дело.
Фактическият състав на отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ включва
следните елементи: действие или бездействие, с което управителя нарушава задължение към
2
ООД; настъпване на вреда /претърпяна щета или пропусната полза/; причинна връзка между
вредата и поведението на управителя; вина. В случая вината се предполага до доказване на
противното, като за дружеството е достатъчно да установи, че са настъпили вреди,
обусловени от нарушение на задължение на управителя. В тежест на управителя е да се
оневини, т.е. да ангажира доказателства за липса на виновно поведение от негова страна / В
този смисъл Г., О., Коментар на Търговския закон, книга втора ч. 113-157, Софи 2000,
стр.539-540/. В този смисъл е и съдебната практика, според която макар правоотношението
между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител да произтича от договор
за управление и да има мандатен характер, в закона съществува специална правна норма -
чл. 145 ТЗ, която урежда отговорността на управителя в случай на неизпълнение на
задълженията му по договора за управление. Предвидената в чл. 145 ТЗ специална
имуществена отговорност на управителя е обусловена не само от мандатното, но и от
органното правоотношение между него и търговското дружество, и възниква при
осъществяване на специфични предпоставки - виновно и противоправно неизпълнение на
задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли
вреди за дружеството /Решение № 70 от 7.06.2012 г. на ВКС по т.д. № 276/2011 г., II т. о., ТК/.
Предпоставка за реализиране по исков път /чл. 145 ТЗ/ на имуществената
отговорност на управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди е
наличието на взето решение на общото събрание на съдружниците в дружеството /ЕСК/ за
предявяване на този иск. За реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени
както вредоносните действия на управителя спрямо дружеството, така и да е взето решение
на ОС (ЕСК) в дружеството по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на такава отговорност.
Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл. 145 ТЗ и съдът е задължен да следи за наличието му към момента
на завеждане на делото във всеки етап от развитието на процеса. /В този смисъл Решение №
41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 669/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 234 от 31.01.2017 г. на
ВКС по т.д. № 3150/2015 г., II т. о., ТК/.
По делото е представено официално заверено копие представяно
по преюдициалното дело на VІ-8 св. СГС – т.д.1622 от 2018г. от Протокол от ОС от
17.07.2018г., на ОС на вече едноличното ООД „Техно Инженеринг 94“ООД с взето решение,
че управителя Н. В. след напускането му не се освобождава от отговорност и се взема
решение за предявяване иск на дружеството срещу него. Независимо от оспорването му
следва да бъде споделено и приетото от СГС, че решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти
на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. Следователно следва да се приеме, че е налице валидно взето решение на ОС (ЕСК)
на дружеството ищец за търсене и ангажиране имуществената отговорност на ответната
страна, поради което настоящия иск, като частично предявен за сумата от 80 000 лв. се явява
допустим. Независимо от това следва да се отчете и факта, че настоящия иск е предявен от
3
еднолично дружество с ограничена отговорност, като едноличния собственик на капитала и
управителя са едно и също лице и в подписаната исковата молба имплицитно се съдържа
недвусмислено решение и воля за търсене на претендираната имуществена отговорност.
Този анализ налага единствения извод, че предявения иск е допустим.
Направеното с петитума на жалбата бланкетно посочване, че обжалваното решение е
направилно, без конкретни оплаквания, препятства проверката за тяхната основателност.
Установеният размер на вредата по преюдициалното дело е в размер на 745
487.12 лв. В рамките на този размер на вредата, представляваща правопораждащ факт
установен с влязло в сила съдебно решение, вече е присъдена сумата от 25 100 лв., тъй като
претендирания размер от 80 000 лв. не надхвърля пълния размер на вредата, то правилно е
прието, че вторият частичен иск основателен.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него въззивна жалба, следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, а именно оставяне
без уважение на въззивната жалба, въззиваемия има право на разноски, но поради липса на
представени доказателства за извършването им, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 26331/04.09.2023г. по т.д.№ 2388/2020г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI-11състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4