РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Бургас, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120105730 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД, Поделение за
пътнически превози - Пловдив, против П. Д. Д., за установяване със сила на пресъдено
нещо, че ответницата дължи на ищцовото поделение сумата от 874.93 лв. – обезщетение по
чл.221, ал.2 от КТ, дължимо поради прекратяване на трудовото правоотношение с налагане
на дисциплинарно наказание „Уволнение“, както и законната лихва върху посочената
главница, начиная от 21.06.2022 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по
ч.гр.д. № 3985 / 2022 год. на БРС е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от
ГПК.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.221, ал.2 от КТ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Поддържат се с нарочна молба от процесуалния представител на
ищцовото дружество, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
Особеният представител на ответницата поддържа становище за
неоснователност на исковете. При условията на евентуалност предявява възражение за
прихващане с насрещно вземане на ответницата към ищцовото дружество за сумата от
124.99 лв., представляваща неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
от 3 дни, полагаем за 2021 год.
Правното основание на възражението за прихващане е в чл.224, ал.1
от КТ.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства,
1
приема за установени следните факти, относими към спора:
По силата на трудов договор, сключен между страните на 12.07.2018 год.,
ответницата-работник е приела да изпълнява длъжността „Работник, гардероб“ в ищцовото
поделение-работодател, срещу посочено в договора основно месечно възнаграждение от 560
лв., доплащане за положен нощен труд, както и допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит.
Трудовото правоотношение е изменено с допълнително споразумение от
19.12.2019 год., съгласно което Д. е преназначена на длъжност „Служител издаване на
пътнически билети, информатор“, основно месечно възнаграждение от 731 лв. и 30-дневно
предизвестие за прекратяване.
Със заповеди №№ .../ 05.10.2021 год. и ...../05.11.2021 год., издадени от
законния представител на работодателя, на ответницата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ правоотношението между
страните е прекратено. Във втората е конкретизирано, че работникът дължи обезщетение в
размер на брутното си трудово възнаграждение - 874.93 лв., а работодателят - обезщетение
за неизползван от работника платен годишен отпуск от 3 дни за 2021 год.
Първата заповед е връчена на Д. на 07.10.2021 год., а втората - на 26.11.2021
год. и следователно, при липса на доказателства, обосноваващи извод в обратна насока, към
момента са влезли в сила.
Заплатата за отработените през м.октомври 2021 год. дни и обезщетението за
неизползван платен отпуск са начислени във ведомостта за съответния месец, като след
данъчните и осигурителни удръжки, останалата за получаване сума от 178.65 лв. (в т.ч.
131.24 лв. - обезщетение), е преведена на ответницата на 29.11.2021 год., по банковата й
сметка.
Според заключението на вещото лице, извършило назначената счетоводна
експертиза, размерът на обезщетението, дължимо от работника за прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото основание, възлиза на 874.93 лв., а следващото му
се обезщетение за неизползван отпуск - на 124.99 лв.
При това положение исковете се явяват основателни.
Според чл.221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът дължи
на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. В конкретния случай трудовото правоотношение е прекратено с
дисциплинарното уволнение на ответницата, срокът на предизвестието е месечен, а
брутното й възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, възлиза на 874.93 лв.,
което обуславя основателността на главния иск.
Предвид установеното фактическо изплащане на работника на обезщетение
за неизползван платен отпуск, в размер, надвишаващ дължимия, възражението за
прихващане е неоснователно, но и за него, според настоящия състав и последователната
съдебна практика, предхождаща ТР № 2/2020 год. на ОСГК, за целта на чл.298, ал.4 от ГПК
2
се дължи нарочен диспозитив.
Следователно, искът по чл.221, ал.2 от КТ следва да се уважи за пълния си
заявен размер, а възражението за прихващане - да се отхвърли, което от своя страна налага
уважаване и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва, начиная от
предявяване на исковете - 21.06.2022 год. (арг. чл.422, ал.1 от ГПК).
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата
дължи на ищцовата страна и деловодни разноски, които за производството по ч.гр.д. №
3985/2022 год. на БРС възлизат на 75 лв., а за настоящото - на 625 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Д. Д. от гр. ....., ЕГН - **********, на
основание чл.221, ал2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължи на Поделение за пътнически
превози - Пловдив към „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление: гр.....представлявано от А..Д.., сумата от 874.93 лв. – обезщетение, дължимо за
прекратяване на трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“, както и законната лихва върху посочената главница, начиная от 21.06.2022
год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 3985 / 2022 год. на БРС е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, възражението на П. Д. Д., предявено
против Поделение за пътнически превози - Пловдив към „БДЖ - Пътнически превози”
ЕООД, за прихващане на дължимото от нея обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ с насрещно
свое вземане за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, дължимо за неизползван платен годишен
отпуск от 3 дни за 2021 год., възлизащо на 124.99 лв.
ОСЪЖДА П. Д. Д. да заплати на Поделение за пътнически превози -
Пловдив към „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 625 лв., както и за производството по ч.гр.д. № 3985 / 2022 год. на
БРС - в размер на 75 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3