РЕШЕНИЕ
№ 2931
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110203394 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от М. ИВ. Г. от ....................,
чрез, с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 21 – 4332 - 025265 издадено на 08.12.2021г. от Началник
сектор към СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя
са наложени наказания глоба в размер на 300 лева и 10 лева за извършени
административни нарушения по чл. 150 от ЗДвП и чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП.
В бланкетна жалба наказаното лице обжалва изцяло наказателното
постановление, считайки същото за незаконосъобразно кат осе иска то съда
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят М.Г., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна подкрепа.
Административно – наказващият орган Началник сектор към СДВР,
отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
1
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 24.11.2021г. около 02:03ч. в гр.София, по бул.,,Цар Освободител“,
жалбоподателката М.Г. управлявала лек автомобил ............... с рег.№
................. сив металик на цвят, собственост на ,,.............“ ООД. С посока на
движение по ул.,,Раковска“. При маневра десен завой по бул.,,Цар
Освободител към бул.,,Княз Александър Дондуков“ водачът бил забелязан
свидетелите С.М. и В. А. Жалбоподателката управлявало автомобила, след
което се разменила с нейния спътник и привела автомобила в движение. Нова
било възприето от двата свидетели, които решили да спрат новия водач за
проверка. Същият не представил СУМПС и след извършена служебна справка
било установено, че жалбоподателката не е правоспособен водач. Освен това
същата била във видимо нетрезно състояние, което обусловило намесата на
полицейските служители и по този случай, тъй като отказала да бъде
проверена с техническо средство за наличие на употреба на алкохол. В
03.00ч.по ул.,,Георги Раковски“ в гр.София, жалбоподателката отново била
заловена, че управлява въпросния лек автомобил без да е правоспособен
водач и отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на
алкохол Във връзка с продължаваните от нея действия същата била
санкционирана с две отделни наказателни постановления съответно
Наказателно постановление № 21 – 4332 – 024888 и № 21 – 4332 – 024732 на
Началник сектор ,,Пътна Полиция“ при СДВР. По настоящия случай й бил
съставен АУАН, който й бил връчен лично и подписан от нея без възражения.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели С.М. и
В. А. е, че и двата потвърждават непосредственото поведение на
жалбоподателката преди и по време на самата проверка. Двете лица са
2
забелязали смяната на водача на управлявания лек автомобил и неадекватното
поведение на проверяваното лице след като е започнало да го управлява.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, логични и
непротиворечиви. Същите изхождат от незаинтересовани от случая лица,
чиито твърдения се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства и в частност представените от защитника на
жалбоподателката заверени копия от издадени наказателни постановления.
От тях се доказва, че на същата дата и приблизително по същото време,
санкционираното лице е отказало да бъде изпробвано с техническо средство
за наличието на употребен алкохол, както и че по – късен час отново е било
установено да управлява МПС без необходимата за това правоспособност.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с
изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят М. И. Г. е извършила административно
нарушение по чл.150 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие, тъй като деецът е управлявал моторно превозно
средство без да е притежава необходимата за това правоспособност.
От субективна страна жалбоподателката е извършила нарушение пи
форма на вина – пряк умисъл. Същата е съзнавала, че не притежава
необходимата квалификация за водач на МПС и въпреки това двукратно е
управлявала МП.
Съдът счита, че от данните по делото не бяха събрани доказателства,
които да подкрепят вмененото на водача на управляваното МПС
административно нарушение по чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП, а именно носенето
3
на свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Разпитаните в
качеството на свидетели полицейски служители установяват в своите
показания единствено липсата на правоспособност у лицето да управлява
МПС, установена посредством първоначална липса на СУМПС, а
впоследствие и при извършена служебна проверка. В своите показания от
13.05.2022г. свидетелят В. А. и от 22.07.2022г. свидетелката С.М. описват
установени други нарушения, но е и това, за което са й съставили въпросният
АУАН. Двамата съсредоточават показанията върху неадекватното състояние
на санкционирания водач и отказа да й бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване на управление на МПС след употреба на алкохол.
Поради тази причина и обжалваното наказателно постановление в тази част,
относно вмененото административно нарушение по чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП
се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде
отменено.
Съдът не възприема възражението на защитника на жалбоподателката,
относно липсата на безспорни данни, свързани с авторството на
изпълнителното деяние по чл.150 от ЗДвП. Действително в своите показания
в съдебно заседание от 22.07.2022г. свидетелката С.М. заявява, че е
забелязала как М.Г. се е сменила с пасажера в автомобила. Това
обстоятелство е направило впечатление в актосъставителя, което е
обусловило и инициирането на спирането на водача на МПС, който се е
оказал именно жалбоподателката. Свидетелката М. и свидетеля А. излагат
твърдения за спиране и установяване на лицето, управлявало автомобила,
който е бил приведен в движение. По недвусмислен начин се установява, че
това е било поведение именно на жалбоподателката, което обстоятелство
косвено се потвърждава и от последващото й спиране и санкциониране за
същото провинение.
Изложените съображения обуславят и необоснованото оплакване за
идентичност на издадените наказателни постановления. Видно от
фактическата обстановка в представеното като писмено доказателство
Наказателно Постановление № 21 - 4332 – 024883 издадено на 03.12.2021г. от
Началник група към СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР е, че
жалбоподателката М.Г. действително е управлявала същото моторно
превозно средство по същия маршрут, по който е била установена по
настоящото административно производство. Разликата се явява часа на
4
извършеното деяние, който е различен от този, в представеното наказателно
постановление. В настоящия случая лицето е подведено под административна
отговорност за деяние, извършено в 02:03ч., а в издаденото впоследствие
наказателно постановление, същото е било установено че управлява лекия
автомобил в 03:00ч. Ето защо съдът счита, че в случая са налице две
изпълнителни деяния на едно и също административно нарушение по чл.150
от ЗДвП, а не двойно санкциониране за една и също нарушение. Поради тази
причина и обосновано лицето е наказано два пъти с две наказателни
постановления.
При определяне на наказанието съдът за извършеното нарушение
административно наказващият орган правилно е отчел обществената опасност
на деянието и дееца, налагайки максимално предвиденото в закона наказание
глоба от 300 лева. Деянието се отличава със завишена обществена опасност
поради липсата на изначална правоспособност на водача на управляваното
МПС, повторното му извършване в близък интервал от време и неадекватното
му поведение, съчетано с отказ за на лицето да бъде изпробвано с техническо
средство за наличие на употребен алкохол в един и същ ден. Всички тези
обстоятелства, доказани с представени наказателни постановления, които
очевидно са предмет на обжалване, очевидно обуславят завишаване на
размера на наказанието в предвидения в закона максимум, което в пълна
степен съответства на целите по чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата цялостна отмяна
на това основание.
С оглед гореизложените съображения обжалваното наказателно
постановление се явява частично законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21 – 4332 - 025265
5
издадено на 08.12.2021г. от Началник сектор към СДВР, отдел ,,Пътна
Полиция“ СДВР в частта, в която на М. ИВ. Г. от ..................., с ЕГН:
********** е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за извършено
административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21 – 4332 - 025265 издадено
на 08.12.2021г. от Началник сектор към СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР
в останалата част, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6