№ 7522
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110132709 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от Н. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„..“ № 61, ап... адв. О. срещу „Е” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, СО - район „В”, ж.к. „М”, ул. „Р” № ,.., отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 340,50 лева-
задължение по договор за потребителски кредит от 09.03.2007 г., сключен с "О" АД и сумата
65,67 лева- лихва, тъй като вземането на ищеца е погасено поради изтичане на 5- годишен
давностен срок.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който излага
доводи за недопустимост, поради липса на образувано срещу ищеца изпълнително дело като
твърди, че при липса на изпълнителен процес, няма и процесуално право, което да
накърнява правната сфера на ищеца. С оглед на това, ответникът заявява, че не е дал повод
за завеждане на делото, поради което и не дължи разноските в производството.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи, че не
съществува едно правоотношение или едно право, когато има интерес от това. В настоящия
случай не е спорно, че ответникът претендира от ищеца заплащане на суми по процесния
договор за кредит, което обуславя и правния интерес на ищеца, респ. допустимостта на
настоящото производство.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
1
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти -
такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното
право.
С оглед предходното, в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между “О“ АД и ищеца е възникнало валидно правоотношение по договор за
банков кредит; надлежно осъществено прехвърляне на спорното вземане - наличието на
валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания със страни ответника и
горепосочената банка и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия, по силата на което ответникът е активно легитимиран да получи
изпълнение. В тежест на ответника е да докаже също, че са били налице основания за
спиране или прекъсване на давността.
Не е спорно по делото наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и
О АД, по силата на което банката е предоставила кредит, а ищецът е усвоил заетата сума и
се е задължил да я върне в определен в договора срок и при определени условия. По делото
липсват доказателства, че предоставената сума е била върната от кредитополучателя –
настоящ ищец, съобразно сключения договор.
Ищецът не оспорва, че е уведомен за извършената цесия преди завеждане на исковата
молба.
Предвид гореизложеното, следва да бъде разгледано наведеното с исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът не оспорва, че претендираните
вземания се погасяват с 5- годишна давност по чл.110 ЗЗД. В хода на производството
ответникът, чиято е доказателствената тежест, не представи доказателства, от които да е
видно, че са били налице основания за спиране или прекъсване на давността. Ето защо съдът
приема, че към датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2022 г. вземанията за
главница и лихва са се погасили по давност.
Предвид гореизложеното предявените отрицателни установителни искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски по делото в размер на 100 лева - заплатена
държавна такса. Възражението на ответника за недължимост на разноските по делото, съдът
намира за неоснователно. За да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК следва да
са налице кумулативно и двете предпоставки - ответникът да не е дал повод за предявяване
на иска и да го е признал. В конкретния случай, с извънсъдебното си поведение ответникът
е дал повод за завеждането на иска, доколкото се установява, че претендира от ищеца
заплащане на суми по процесния договор за кредит.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н. И. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „..“ № 61, ап... адв. О. отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на „Е” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр. София, СО - район „В”, ж.к. „М”, ул. „Р” № ,.., сумата от 340,50 лева-
задължение по договор за потребителски кредит от 09.03.2007 г., сключен с "О" АД и сумата
65,67 лева- лихва.
ОСЪЖДА „Е” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, СО - район
„В”, ж.к. „М”, ул. „Р” № ,.., ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „..“ № 61, ап... адв. О., на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лева (сто
лева) – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3