РЕШЕНИЕ
№ 1327 24.10.2016г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кацарова
въззивно гражданско дело № 2494 по описа за 2016 година по описа на Окръжен
съд – гр.Пловдив, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 463, ал.1 вр. с чл.278 от ГПК.
Постъпила е жалба от К.Н.П. – длъжник по изп.дело № 288/ 2015г. по описа
на ЧСИ М. С. – Ц., рег. №822, с район на действие ПОС, против Разпределение на постъпили суми от запор от 22.06.2016г. на ЧСИ
М. С. – Ц., рег. №822, с район на действие ПОС по изп.д.№ 00288/ 2015г. По изложени подробни оплаквания в жалбата се
иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител.
В предоставения им срок взискателят и присъединеният
взискател не са взели становище по жалбата.
Постъпили са мотиви по реда на чл. 436, ал.3 ГПК
от ЧСИ М. С. – Ц., по изп.д.№ 00288/ 2015г.
Заявява се становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че в разпределението са посочени
кои са длъжникът, взискателят и присъединените кредитори и основанието за
включването на присъединените взискатели. Ясно са посочени вземанията на
кредиторите и таксите, които се дължат на ЧСИ – по основание и размер, съгласно
ТТЗЧСИ. Описана е получената сума по делото, която следва да се разпредели и
същата е разпределена съгласно чл.460 от ГПК вр. с чл.136 от ЗЗД. Моли жалбата
да се отхвърли.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид
представените по делото доказателства, във връзка с доводите на жалбоподателя, намери следното:
Жалбоподателят има качеството на длъжник по изп.д.№ 00288/ 2015г.
по описа на ЧСИ М.
С. – Ц., рег.№ 822.
Изпълнителното производство е образувано по молба на Ж.К.К. за събиране на вземане по изпълнителен лист от 05.09.2012 г., издаден по ч.гр.д.№ 8581/
Със заявление от 13.05.2016г. Г.Т.Ш. е направил искане за
присъединяване към образуваното от първоначалния взискател изпълнително
производство, като е представил удостоверение, издадено от ЧСИ Н. В., рег. №
759, с район на действие ПОС, за вземане в негова полза, а именно неолихвяема
сума в размер на 400лв., 228лв. – разноски по изпълнителното дело, от които
150лв. – адвокатски хонорар и 78лв. – авансови такси, както и такси по
изпълнението и разноски по изп.дело в размер на 24лв. съгласно т.5 и 48лв.
съгласно т.26 от ТТЗЧСИ с включен ДДС. С разпореждане от 26.05.2016г. на ЧСИ М.
С. – Ц. вземането е присъединено за събиране.
От ТД на НАП е постъпила информация за наличието на
публично вземане в тежест на длъжника по изпълнението в размер на 898,96лв.
С обжалваното разпределение са разпределени суми, постъпили от запор, наложен върху
вземанията на длъжника по изп.дело № 84/ 2015г. по описа на ЧСИ М. С. – Ц.
В жалбата се заявява, че съдебният изпълнител неправилно
е разпределил сумите по разпределението. В последното липсват данни как, на
какво основание, размер и база ЧСИ е достигнал до определените в него суми. Към
разпределението липсва сметка за размера на дълга от ЧСИ, която следва да се
изготви съгласно чл.79, ал.1 от ЗЧСИ и да има необходимото съдържание, посочено
в ал.2 на същия текст. Заявява, че вземанията на всички кредитори следва да са
точно и ясно посочени, без да съществува съмнение относно техния размер, като
вземанията на взискателите за разноски по изпълнението също следва да са ясно
посочени, което не е сторено напълно от ЧСИ в обжалваното разпределение.
Оспорва се и размерът на таксите за ЧСИ като прекомерно завишен.
С обжалваното разпределение е посочено от
съдебния изпълнител включването "съгласно чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД на първо място вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, като в полза на К. са отделени сумата от 1000лв. – адвокатско
възнаграждение, обикновени такси по ТТЗЧИ в размер на 108лв. с ДДС, в полза на
ЧСИ – обикновени такси в общ размер от 174лв. и такса по т.26 от ТТЗЧСИ
-1223,04лв. с ДДС.
На второ място са отделени вземания по т.6 на чл.136 от ЗЗД- вземания на държавата в размер на 898,96лв., като остатъкът е разпределен
съобразно изчисления коефициент за вземанията на взискателя и присъединения
взискател.
В тази насока следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 136, т.1 от ЗЗД предвижда с право на предпочтително
удовлетворение да се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение от тези кредитори, които осигуряват изпълнението чрез
тези разноски. В случая следователно с право на предпочтително удовлетворение
следва да се ползват вземанията на първоначалния кредитор. Вземанията за
разноски на присъединения
взискател не следва да се ползват
с право на предпочтително удовлетворение, поради което не следва приложение на чл. 136, т.1 от ЗЗД спрямо тях.
Не се споделя наведеното от жалбоподателя съображение, че
разпределението е незаконосъборзно предвид липсата на сметка по чл.79 от ЗЧСИ. Съгласно ал.1 на сочената разпоредба, за събиране на таксите по изпълнението се изготвя
сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен
изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В ал.2 на същия текст е определено
законоустановеното съдържание на тази сметка, а именно - посочват се разпоредбите,
въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната
такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на
получената предплата и последиците при неплащане. В хода на изпълнителното производство са
издавани отделни сметки за всяка от дължимите такси и допълнителни разноски,
като при изготвяне на разпределението не е изготвена една обща сметка.
Нормативно закрепено задължение на съдебния изпълнител в тази насока обаче
липсва, поради което съдът не възприема наведеното от жалбоподателя възражение.
Основателно се явява обаче същото в насока, че в така
изготвеното разпределение липсва яснота относно основанието и конкретния размер
на всяка от обикновените, пропорционалните такси и допълнителни разноски за
всеки от взискателите. Тази неяснота се е отразила и в частта относно
разпределяне на постъпилите суми, в която като привилегировани са посочени част
от обикновените такси в полза на взискателя К., както и част от тези, дължими в
полза на ЧСИ. От така изготвеното разпределение не може да се извърши проверка
дали включените като привилегировани разноски в полза на К. и на ЧСИ попадат
именно в хипотезите, определени в чл.136, т.1 от ЗЗД, както и дали определеният
размер съответства на законоустановения такъв.
По отношение на определените по размери такси по
ТТРЗЧСИ. От обжалваното разпределение в частта на т.1 са посочени общите
размери на включените в тях такси съответно по 5х т.5, т.9 и т.13 в общ размер от 174 лева с ДДС; както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1223,04лв. Следователно при така посочените общи размери
не може да се направи конкретен фактически извод какви точно размери по
отделните такси по тарифата са включени, поради което в тази част обжалваното
разпределение е немотивирано и като такова осуетява реализиране на съдебния
контрол. Настоящото производство е с контролно-отменителен характер, поради
което в тази част обжалваното разпределение също ще се отмени и делото ще се
върне на съдебния изпълнител за мотивиране чрез конкретно посочване на
размерите и основанието за включването им, ако такова се намери, че е налице за
всички посочени такси.
На следващо място, липсва яснота и върху какъв материален интерес е определена пропорционалната такса по т.
При
определяне на размера на вземанията на всеки от взискателите, при разпределение
на остатъка от постъпилата сума, след отделяне на вземанията, които се ползват
с привилегия, липсва яснота относно факта включени ли са в общия размер на
вземането останалите разноски по изпълнението, които не се ползват с
привилегия, но по своя характер са вземане в полза на взискателя.
Разпределението се явява и непълно, тъй като при погасяване на задълженията към
всеки от взискателите със съответна сума не е посочено
в каква поредност се извършва това, а именно съгласно разпоредбата чл.76, ал.2
от ЗЗД / разноски, лихви, главница/ или по друг начин. Същото
е особено съществено при наличието на лихвоносно задължение, каквото се явява
това на взискателя К..
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира атакуваното
разпределение за незаконосъобразно, поради което и същото следва да се отмени,
като делото се върне на ЧСИ Ц. за изготвяне на ново такова с конкретизация на
вземанията на всеки от взискателите по пера, дължимите на взискателите и на ЧСИ
такси по изпълнението по основание и размер, индивидуализация на
привилегированите вземания по основание и размер, както и отразяване на
погашенията по вземанията на всеки взискател.
Водим от горното и на основание чл. 437, ал.3 ГПК,
съдът
ОТМЕНЯ
Разпределение от
22.06.2016г. по изп.дело № 288/ 2015г. по описа на ЧСИ М.
С. – Ц., рег.№ 822, район на действие ОС – Пловдив, на суми,
постъпили от запор, наложен върху вземанията на длъжника К.Н.П..
ВРЪЩА делото на ЧСИ М. С. – Ц. за извършване и мотивиране на ново разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 460 ГПК и съобразно указанията на съда в мотивната част на решението.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд - Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: