Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 03.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на втори октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 153 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление №
31-0000254 от 20.12.2018 год. на Пенчо Василев Камарашев – Началник ОО „АА”
гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92
ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, на С.К.П.
с ЕГН ********** *** основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП е наложено наказание
глоба в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл.87 т.2 от Наредба №33
от 03.11.1999г. на МТ.
Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателят С.П., който го обжалва в
срок като твърди, че се връщал от почивка в град Варна и по разпореждане на
началника на фирмата, в която работел, прибирал товарния автомобил към фирмата.
Заявява, че е бил в отпуск известно време преди това и не е обърнал внимание,
че удостоверението му за психологическа годност е изтекло. Сочи, че веднага
след завръщането си в град София се явил на изпит и му било издадено
удостоверение за психологическа годност на 18.12.2018 година. Счита, че
наложеното му наказание е прекалено тежко и не отговаря на тежестта на
извършеното нарушение. Обръща внимание, че никога не е представлявал каквато и
да било опасност за движението или участниците в него през 13 годишния си стаж
като шофьор на тежкотоварен автомобил, поради което моли наказанието му да бъде
преразгледано според фактическите обстоятелства и реалните му финансови
възможности.
В
съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява, а делото е
разгледано при условията на чл.61 ал.2 от ЗАНН.
Ответникът
– ОО „Автомобилна
администрация” – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител,
като в придружителното писмо, с което изпраща преписката заявява, че
атакуваното НП е съобразено с материалите и процесуалните правила при
издаването му.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И.
и И.Д.И., съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 07.12.2018
година бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2015 №216712 от
свидетеля Д.П.И., в присъствието на свидетеля И.Д.И. против С.К.П.
с ЕГН ********** *** това, че на 07.12.2018 година, около 16:00 часа по ПП Е-772, гр.Варна –
гр.София, 31-ви км посока гр.София, до разклона за с.Микре, като водач на
товарен автомобил ДАФ ФТХФ 105 с рег.№** **** **, собственост на фирма „деет“
ЕООД – гК и полуремарке с рег.№ *****, собственост на фирма „д**“ ЕООД – гК,
извършва обществен превоз на товар – алкохол, видно от товарителница сер.М
№733856 от 07.12.2018г. с маршрут на движение гр.Варна – гр.София, като допуска
следното нарушение: Водачът извършва обществен превоз на товари, без да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на Наредбата
по чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата към датата на проверката.
Водачът представя удостоверение за психологическа годност с изтекъл срок на
валидност №320149 – валидно до 15.11.2018 година, с което е нарушил
разпоредбите на чл.87 т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Като
доказателства са иззети КТ към СУМПС №2587156, Удостоверение за психологическа
годност №320149 и екземпляр от товарителница сер.М №733856. По съставения акт
жалбоподателят е вписал, че няма възражения. Въз основа на акта за нарушение е
постановено обжалваното наказателно постановление.
Актосъставителят
и свидетелят по акта поддържат констатациите по акта, като дават подробни
обяснения за начина на извършване на проверката и констатираното нарушение.
Въз основа на така установената
фактическа, съдът намира, че изложените в АУАН и НП фактически констатации
отговарят на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари, без да
отговаря на изискванията на чл.87 т.2 от Наредба №33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, тъй
като е бил с изтекъл срок на удостоверение за психологическа годност.
Нарушението е описано ясно в обстоятелствената част на наказателното
постановление, с всичките му съставомерни елементи от обективна страна /субект
и изпълнително деяние/. Посочена е дата и място на нарушението, както и са
описани обстоятелствата при извършването му.
Въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от Министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и
чл.47 ал.2 от ЗАНН, видно от приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015 година
на Министъра на ТИТС.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно
формалните изисквания на ЗАНН, съдът не констатира нарушения на процесуалните
правила по налагане на административно наказание.
Към
жалбата против НП е приложено удостоверение за психологическа годност №538719/18.12.2018 година. Съдът,
като съобрази, че предходното удостоверение за психологическа годност е изтекло
на 15.11.2018 година, нарушението е извършено на 07.12.2018 година и само десет
дни по-късно нарушителят е положил съответния изпит и е получил ново
удостоверение за психологическа годност намира, че са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, визиращ т. нар. „маловажни случаи” на
административни нарушения. Едно деяние представлява „маловажен случай” по
смисъла на чл.93 т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, когато
степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случаи на нарушения
от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или
поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. В конкретния случай е налице
изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно, че водачът на
автомобила е притежавал удостоверение за психологическа годност, валидността на
което е била изтекла преди по-малко от месец, твърдението на жалбоподателя, че
през този период е бил в отпуск и успешно положения само няколко дни по-късно
изпит за психологическа годност, дават
основание да се приеме, че очевидно описаното в АУАН и НП административно
нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушенията по чл.87 т.2 от Наредба №33 от 3.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и
нарушението е за първи път.
Предвид
на изложеното съдът приема, че се касае до маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28
от ЗАНН и след като административнонаказващият орган не го е приложил и не е
посочил мотиви за това, НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
а съставения акт за административно нарушение да се третира като писмено
предупреждение на жалбоподателя по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000254 от 20.12.2018 год. на Пенчо Василев
Камарашев – Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47
ал.2 от ЗАНН, с което на С.К.П. с ЕГН ********** *** основание чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвП е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лева за извършено
нарушение на чл.87 т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :