№ 15248
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110134107 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по предявен от Г. В. С., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес-
гр.София, ***, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, адрес-гр.София,
бул.Витоша №2, осъдителен иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.ІІ ЗОДОВ за сумата 10 000,00 лв. със
законната лихва от 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане-обезщетение за
неимуществени вреди от разследването и повдигането на обвинение по №***/31.10.2017 г.
на РУ-Пордим, пр.пр.№***/2017 г. на РП-Плевен, Бързо производство №***/2017 г. на РП-
Плевен, преобразувано в досъдебно производство №***/2017 г. на РП-Плевен, за деяние,
извършено на 27.10.2017 г. в с.***-управление на МПС-л.а.“***“, рег.№***, с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно-1,34 % алкохол, установено с техническо
0
средство Алкотест 7410, дрегер фаб.№ARCN-0390-престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за
което впоследствие наказателното производство срещу ищцовата страна е прекратено с
Постановление от 12.02.2020 г. на прокурор при РП-Плевен, потвърдено с Определение
№170/16.04.2020 г. по ЧНД №640/2020 г. на РС-Плевен-VІІ нак.с-в, влязло в сила на
14.07.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 31.10.2017 г. срещу ищеца е образувано наказателно
производство, а с постановление от 03.11.2017 г. той е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.343б, ал.1 НК, със същото постановление е взета мярка за неотклонение-
подписка. Твърди, че е бил задържан в края на м.октомври 2017 г. за срок до 24 часа в РУ-
1
Пордим. С налагането на мярката за неотклонение за привлеченото към наказателна
отговорност лице възниква задължение да не напуска местоживеенето си без съответното
разрешение на разследващия орган, което ограничава правото на свободно придвижване на
ищеца. В Протокол от 03.11.2017 г. е отразено процесуално действие по предявяване на
материали по делото, а на същата дата е изготвено и мнение за предаване на съд. С
постановление от 17.11.2017 г. е преобразувано досъдебното производство, което да се води
под №***/2017 г., а в протокол от 30.11.2017 г. за предявяване на досъдебно производство е
отразено предявяването на материалите по същото, а на 04.12.2017 г. разследващият орган е
изготвил мнение за предаване на обвиняемия на съд. На 08.01.2018 г. е депозиран пред РС-
Плевен обвинителния акт срещу ищеца, а на 30.03.2018 г. е произнесена присъда №60 по
НОХД№86/2018г., с която е бил признат за виновен, поради което е бил осъден на 2 години
лишаване от свобода при първоначален строг режим, глоба от 300 лв. и 2 години лишаване
от право да управлява МПС. Присъдата е била обжалвана и с Решение по ВНОХД
№403/2018 г. на ОС-Плевен е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състава на първоинстанционния съд. С Разпореждане №228/23.01.2020 г. по
НОХД№1157/2019 г. на РС-Плевен материалите по делото са били изпратени на РП-Плевен
за отстраняване на допуснато в хода на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на
подсъдимия. С постановление от 12.02.2020 г. на прокурор при РП-Плевен наказателното
производство срещу ищеца е прекратено. С влязло в сила на 14.07.2020 г. Определение
№170/16.04.2020 г. на РС-Плевен по ЧНД №640/2020 г. това постановление е било
потвърдено, като в определението се сочи, че доказателствата не могат да обосноват
категоричен извод за извършено престъпление по същия законов текст, неговия автор и
съставомерност. Сочи, че наблюдаващият прокурор е имал възможност в по-начална фаза на
разследването да констатира липсата на извършено престъпление. До постановяване на
постановление от 12.02.2020 г. за прекратяване на наказателно производство прокуратурата
съвсем произволно е твърдяла и поддържала тезата си за извършено престъпление по
посочения текст на НК. От 03.11.2017 г. до 14.07.2020 г. ищецът е бил незаконно и
несправедливо обвинен в извършване на умишлено престъпление от общ характер, като
дори за същото е била произнесена и осъдителна присъда. Това силно е смутило ищеца и е
предизвикало у него множество неприятни, негативни емоции, засегнало го е дълбоко и
сериозно. В този период е бил притеснен, в перманентно състояние на тревожност,
безсъние, несигурност, непрекъснат страх от изхода на делото. Психическо напрежение в
резултат повдигнатото му обвинение, страхът от това да бъде лишен от свобода за период от
една до три години, да му бъде наложена глоба и да му бъде наложено лишаване от право на
управление на МПС са го засегнали дълбоко и са влошили психическото и емоционалното
му състояние. Обвинението го е накарало да обяснява пред приятели и познати своята
правота, което е засегнало неговите чест и достойнство, като болезнената социална изолация
е засилвала потиснатостта му. В становище по отговора на исковата молба се оспорва
основателността и относимостта на изложените в него съждения. Претендират се разноски
по делото.
2
Ответната страна–Прокуратура на Република България, в отговора по исковата
молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва иска както по основание и размер, като
го намира и за недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно
законната лихва. Твърди, че ищецът не е представил доказателства, че претърпените вреди
описани в исковата молба, да са пряк и непосредствен резултат от процесното обвинение; от
справката за съдимост от 03.08.22 г. се води осъждан. Видно от справките от НСлС (3 стр.) и
СДВР (5 стр.) ищецът има много регистрирани криминални прояви и наказателни дела, като
повечето приключват с осъдителни присъди и процесното дело не му е първо в живота, и в
никакъв случай не може да се претендира за обезщетение за силен стрес от точно това дело
и то само от органите на прокуратурата, която правилно и законосъобразно е прекратила
наказателното производство. Възразява срещу исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно задържане под стража от Прокуратурата, тъй като няма
такова, а тя не носи отговорност за задържане от полицейски органи по реда на ЗМВР.
Възразява срещу неимуществените претенции от взетата мярка „подписка“. Сочи, че не е
представена медицинска документация, поради което възразява за назначаването на
съдебно-психиатрична експертиза. Наказателното производство в досъдебната му фаза е
приключило в разумен срок, а за развитието му в съдебната фаза прокуратурата не носи
отговорност. Оспорва се размера на претендираното обезщетение за морални вреди като
значително завишен и несъответстващ на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на
установената съдебна практика по аналогични дела, включително тази на ЕСПЧ. Освен това
самото оправдаване от съда също само по себе си дава морално удовлетворение и до
известна степен компенсира претърпените вреди (Решение №87/13.02.2009 г. по гр.д.
№5379/2007 г. на ВКС-ІV г.о.). Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, алтернативно то да се присъди обезщетение в размер значително по-нисък от
претендирания. Прави възражение за прекомерност на адв.хонорар.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
С писмено уведомление за започване на бързо производство от 31.10.2017 г. на
разследващ полицай при РУ-гр.Пордим дежурен прокурор при РП-Плевен е уведомен за г.
започнало бързо производство №***/31.10.2017 г. срещу ищеца за престъпление по чл.343б,
ал.1 НК, извършено на 27.10.2017 г.; с постановление от 03.11.2017 г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем, като му е взета мярка за неотклонение-подписка, и е разпитан в
това му процесуално качество на същата дата; с протокол от 03.11.2017 г. на ищеца са
предявени материалите по досъдебното производство и на същата дата е изпратено на РП-
Плевен с мнение за предаване на обвиняемия на съд; с постановление от 09.11.2017 г. на
прокурор при РП-Плевен срокът на разследването е бил продължен, а на разследващия
органа са дадени указания за извършване на допълнителни процесуални действия; с
постановление от 17.11.2017 г. на прокурор при РП-Плевен бързо производство №***/2017
г. на РП-Плевен е преобразувано в досъдебно производство №***/2017 г.; след извършване
на разпити на свидетели досъдебното производство е предявено на обвиняемия на
3
30.11.2017 г. и на същата дата разследващият полицай при РУ-гр.Пордим е изпратил
досъдебното производство на РП-Плевен с мнение за предаване на обвиняемия на съд; на
09.01.2018 г. прокурор при РП-Плевен е внесъл срещу ищеца обвинителен акт, по който е
образувано НОХД №86/2018 г. на РС-Плевен; по него са проведени открити съдебни
заседания на 11.01.2018 г., 18.01.2018 г., 26.02.2018 г. и 30.03.2018 г., на които ищецът се е
явявал лично, а в това от 26.02.2018 г. е дал и обяснения; с Присъда №60/30.03.2018 г. по
НОХД №86/2018 г. на РС-Плевен-ХII нак.с-в ищецът е признат за виновен в процесното
престъпление по чл.343б, ал.1 НК и е осъден на 2 г. лишаване от свобода при първоначален
строг режим, глоба от 300,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
години; с протоколно определение от 30.03.2018 г. е потвърдена взетата му мярка за
неотклонение-подписка; присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия, по
образуваното ВНОХД №403/2018 г. на ОС-Плевен са проведени открити съдебни заседания
на 20.06.2018 г., 01.08.2018 г., 17.10.2018 г., 30.01.2019 г. и 25.03.2019 г., на които ищецът се
е явявал лично; с Решение №79/23.05.2019 г. по ВНОХД №403/2018 г. на ОС-Плевен-IV
възз.нак.с-в обжалваната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд; по образуваното в РС-Плевен НОХД №1157/2019 г. е
било насрочено открито съдебно заседание на 03.07.2019 г., за което ищецът не е бил
редовно призован поради неоткриване на адреса, поради което е обявен за общодържавно
издирване-според писменото му обяснение до съда не е било открита на адреса, защото е
бил на работа в чужбина; насроченото за 18.09.2019 г. разпоредително заседание не е
проведено поради неявяване на защитника на подсъдимия; такова е проведено на 16.12.2019
г. при явяване на подсъдимия, като с протоколно определение съдебното производство по
НОХД №1157/2019 г. е прекратено и делото е върнато на РП-Плевен за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; след частен протест на
прокурора с окончателно Решение №10/14.01.2020 г. по ВЧНД №23/2020 г. ОС-Плевен-III
възз.нак.с-в е потвърдил протоколното определение, като го е изменил в частта му относно
мотивите; след връщане на делото на прокуратурата с постановление от 12.02.2020 г. на
прокурор при РП-Плевен наказателното производство срещу ищеца за процесното
престъпление е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК; след жалба на
обвиняемия това постановление е потвърдено с Определение №170/16.04.2020 г. по ЧНД
№640/2020 г. на РС-Плевен-VII нак.с-в, влязло в сила на 14.07.2020 г.
По делото относно ищеца са представени справка рег.№***/04.08.2022 г. на СДВР,
справка рег.№***/08.08.2022 г. на Националната следствена служба, справка за съдимост от
03.08.2022 г., издадена от Бюрото за съдимост при РС-Плевен.
По делото са разпитани доведените от ищцовата страна свидетели *** и ***.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. Относно иска по чл.2, ал.1, т.3, пр.І ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени
вреди:
4
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ има обективен характер и се реализира чрез
заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение (чл. 4 ЗОДОВ). Субекти на тази
отговорност са правозащитните органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение
за престъпления от общ характер, какъвто орган е Прокуратурата на Република България.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; акт на
Прокуратурата за прекратяване на досъдебното производство, поради това, че извършеното
деяние не е престъпление; претърпени неимуществени вреди; причинна връзка между
претърпените вреди и незаконното обвинение.
В случая по отношение на ищцовата страна е налице фактическия състав на
отговорността на Държавата за вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ - било е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, наказателното производство е било
прекратено с постановление на прокурора на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК (основанието
за отговорност по ЗОДОВ е налице и при прекратяване на наказателното производство
поради недоказаност на обвинението-ТР №3/2004 г. на ВКС-ОСГТК, т.7), претърпени са
неимуществени вреди в пряка-причинно-следствена връзка с образуваното наказателно
производство.
При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да
съобрази множество обстоятелства, сред които тежестта на повдигнатото обвинение - дали е
от общ или от частен характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се
предвиждат за него; вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната
фаза или е проведено и съдебно производство; интензитета на извършваните спрямо ищеца
процесуални действия; продължителността на наказателното производство (като период от
време); видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането и др.
В настоящия случай ищецът е бил обвинен за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за което
се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 200,00 лв. до
1 000,00 лв. Престъплението не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Спрямо ищеца е била
взета най-леката мярка за неотклонение-подписка, няма доказателства да е бил задържан по
реда на ЗМВР.
Периодът, релевантен за преценка на настъпили за ищеца вреди от незаконното
обвинение е с продължителност 2 г., 8 месеца и 11 дни: от 03.11.2017 г.-датата на
5
привличане на ищеца като обвиняем и разпита му в това му процесуално качество, до
14.07.2020 г.-на която дата е влязло в сила определението за потвърждаване на
прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство и този акт е
стабилизиран.
Не следва да се приема за начална дата на този период 31.10.2017 г.-дата на образуване на
наказателното производство срещу ищеца, макар в писменото уведомление до дежурния
прокурор да е посочено, че бързото производство е започнало срещу ищеца, макар все още
той да не е бил привлечен като обвиняем. По отношение на началния момент следва да се
подчертае, че според практиката на ВКС изразът "обвинение в извършване на
престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликтен състав,
уреден в ЗОДОВ, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. ВКС приема още, че
когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие
производството е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление,
то също е осъществен специалният деликтен състав по ЗОДОВ. Лицето, срещу което е
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно
преследване и в случаите, когато производството е прекратено дори без да му е било
повдигнато обвинение /така Решение №187/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №1215/2011 г., III
г. о., ГК на ВКС/. По делото обаче няма данни обстоятелството на започване на бързото
производство срещу ищеца да е било доведено до неговото знание преди привличането му
като обвиняем.
В съдебната практика се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се
претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер, тяхното настъпване и
причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат (Решение №480/2012 г.
по гр.дело №85/2012 г. на ВКС-IV г.о., Решение №457/25.06.2010 г. по гр.д.№1506/2009 г.
на ВКС-IV г.о.).
Самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е
нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера или срещу него
неоснователно са повдигнати обвинения, представлява негативно преживяване и само по
себе си подлежи на обезщетяване (Решение от 10.02.2011 г. по делото Илиев и др. срещу
България (съединени жалби №4473/02 и №34138/04) на Европейски съд по правата на
човека, Решение от 10.02.2011 г. по делото Радков срещу България (жалба №18382/05)-
поради това дори и да не бъде дадена вяра на показанията на разпитания свидетел, съдът
приема за установени по делото настъпилите за ищеца неимуществени вреди.
Претърпените неимуществени вреди се установяват и от показанията на разпитаните
свидетели по делото относно неблагоприятните последици по отношение на ищеца.
С оглед установяване на иска по основание и като взе предвид продължителността на
наказателното производство, повдигането на обвинение в престъпление, което не е тежко,
вземането на най-леката мярка за неотклонение спрямо ищеца (чиито ограничения ищецът
6
не за целия период е спазвал), необходимостта за ищцовата страна да взема участие в
извършваните процесуални действия в наказателното производство, а от друга страна-
установените неблагоприятни за него последици в социално и психологическо отношение,
съдът намира, че обезщетение от 2 000,00 лв. е справедливо съобразно критериите на чл.52
ЗЗД, за който размер искът е основателен, а следва да се отхвърли до пълния му предявен
размер.
Претърпените негативни последици за ищеца не се отличават с извънреден или необичаен
характер. Видно от представените справка за съдимост и справки за водени досъдебни
производства ищецът е с богат наказателно-процесуален и пенитенциарен опит, натрупан за
продължителен период от време, с обширна минала съдимост, поради което е бил напълно
наясно с възможния ход и изход на наказателното производство-следователно
притесненията му не биха могли да са с висок интензитет.
Ответната страна дължи мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на забавата-датата
на стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство (ТР
№3/2004 г. на ВКС-ОСГК, т.4, абз.ІІ)-14.07.2020 г., от която дата се претендира и такава
лихва с исковата молба. Искът е подаден на 24.06.2022 г., без да са изтекли 3 години между
двете дати, поради което възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност
по отношение на тези лихви е неоснователно.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски по
делото и съгласно чл.10, ал.3, изр.І ЗОДОВ ответната страна й дължи 10,00 лв.-внесена по
делото държавна такса.
Възражението на ответната страна за прекомерност на адв.възнаграждение на ищеца е
неоснователно-с оглед цената на предявения иск уговореното и заплатено
адв.възнаграждение е под минималното такова, определено с Наредба №1/2004 г.
Съгласно чл.10, ал.3, изр.ІІ ЗОДОВ на ищцовата страна следва да се присъди и част от
платеното адвокатско възнаграждение по делото съобразно уважената част от исковете-при
общ размер на платеното адвокатско възнаграждение 1 000,00 лв. ищецът има право на
200,00 лв. Следователно ответната страна дължи общо 210,00 лв.-разноски по делото.
Процесните суми и разноски ответната страна може да заплати доброволно по посочената
от ищцовата страна банкова сметка в молба, връчена по реда на чл.131 ГПК.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ-гр.София, бул.”Витоша” №2-Съдебна палата, да заплати на Г. В. С., ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес-гр.София, ***, сумата 2 000,00 лв. . със законната
лихва от 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане-обезщетение за неимуществени вреди
от разследването и повдигането на обвинение по №***/31.10.2017 г. на РУ-Пордим, пр.пр.
7
№***/2017 г. на РП-Плевен, Бързо производство №***/2017 г. на РП-Плевен,
преобразувано в досъдебно производство №***/2017 г. на РП-Плевен, за деяние, извършено
на 27.10.2017 г. в с.***-управление на МПС-л.а.“***“, рег.№***, с концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 промила, а именно-1,34 % алкохол, установено с техническо средство
0
Алкотест 7410, дрегер фаб.№ARCN-0390-престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за което
впоследствие наказателното производство срещу ищцовата страна е прекратено с
Постановление от 12.02.2020 г. на прокурор при РП-Плевен, потвърдено с Определение
№170/16.04.2020 г. по ЧНД №640/2020 г. на РС-Плевен-VІІ нак.с-в, влязло в сила на
14.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 8 000,00 лв. (над уважената част от 2 000,00
лв. до пълния му предявен размер от 10 000,00 лв.).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.10, ал.3, изр.І и ІІ ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-гр.София, бул.”Витоша” №2, да заплати
на Г. В. С., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес-гр.София, ***, сумата 210,00 лв.-
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8