№ 111
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205410 по описа за 2021
година
Производството е oбразувано по жалбата на ИВ. Т. Т., ЕГН: ***********, с постоянен
адрес: с.*****, против Наказателно постановление № 21-0769-003917/26.10.2021г., издадено
от Р.Т.П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за нарушение по
чл.174, ал.3 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание – „Глоба” в
размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като не се
излагат каквито и да е доводи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание
представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 22.08.2021г. около 17:35 часа в Община Бургас, на общински път № BGS1213, около
100 метра преди с.Извор, в посока центъра на селото, ИВ. Т. Т., ЕГН: ***********,
управлявал тежкотоватен автомобил „ПЕЖО БОКСЕР“ 2.5 ТЕД, с peг. № *******,
собственост на М.Т.Л., ЕГН:**********.
При управлението си около 17,35 часа, водачът бил спрян за проверка от служители на
04 РУ на МВР - гр.Бургас, които изискали съдействие от Сектор „Пътна полиция“. На място
1
пристигнал мл. автоконтрольор К.М.. Водачът бил поканен да даде проба за употреба на
наркотични вещества или техни аналози чрез изпробване с техническо средство „ДРЕГЕР
ДРЪГ ТЕСТ 5000 с фабр.№ ARLB-0021. Т. отказал да бъде тестван с техническо средство,
поради което и М. му издал Талон за медицинско изследване №081186, в който изрично
посочил, че лицето следва да се яви в УМБАЛ-Бургас до 120 минути от връчването на
талона за даване на кръвна проба. Водачът подписал и получил талона. Независимо от това,
при посещението си в УМБАЛ-Бургас, същият собственоръчно записал в протокола за
медицинско изследване, че отказва да даде кръвна проба.
За горните обстоятелства К.М. съставил на водача АУАН с бл. № 232144, в който било
посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози чрез изпробване с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000 с фабр.№ ARLB-
0021, както и че на същият е издаден талон за медицинско изследване с № 081186. Актът
бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал АУАН-а, като
изрично посочил в него, че няма възражения.
Въз основа на АУАН, на 26.10.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р.П. – Началник
Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за
това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Без значение
за сроковете по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчено постановлението.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
2
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години
и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на
водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също
нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. № 973/2017г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва
възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се
стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по - строго, отколкото нарушението
по чл.174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от приложения по делото талон за медицинско
изследване се установява, че въпреки че е бил поканен жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и че
собственоръчно е записал в протокола за медицинско изследване, че отказва да даде кръвна
проба. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното
постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на
водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива
признаците на вмененото му нарушение.
Безспорно е установено авторството на деянието, което се установява както от
разпита на свидетеля М., така и от всички писмени доказателства, приложени по делото. Не
се събраха никакви доказателства, които да поставят под съмнение извършването на
административното нарушение от жалбоподателя. Тъкмо напротив, дори самият той е
записал в съставения му АУАН, че няма възражения.
3
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението)
- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок 2 години,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването
му.
Не са налице предпоставките по чл.28 ЗАНН, тъй като, видно от справката за
нарушител водач са извършени и други нарушения, за които водачът е бил
санкциониран /в това число 16 НП, 2 електронни фиша, 10 ЗППАМ и две съдебни
присъди/. Всичко това очертава жалбоподателя като лице, склонно да извършва нарушения
на ЗДвП. Липсват каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по - ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи. Също така, следва да се
подчертае, че се касае за управление на МПС - дейност, която по същество представлява
източник на повишена опасност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-003917/26.10.2021г.,
издадено от Р.Т.П. – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за
нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя
- ИВ. Т. Т., ЕГН: ***********, с постоянен адрес: с.*****, е наложено наказание – „Глоба” в
размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси и на
началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4