Решение по дело №16487/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7025
Дата: 23 октомври 2017 г. (в сила от 3 април 2019 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20151100116487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

София, 23.10.2017 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16487/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ и чл.86 от ЗЗД.

         Ищецът Н.М.М., ЕГН **********, чрез адв. Й.Д. – САК, със съдебен адрес:***, партер, твърди, че че на 27.11.2014 г. около 11:50 ч. в гр. София, на паркинга на НАП, намиращ се на бул. „Шипченски проход“ № 69 *******е паркирал л.а. „Хюндай Соната“ с рег. № *******, възпрепятствайки излизането на автомобила на Н.М.. След покана от страна на ищеца да премести автомобила си, Д.Т. се качил в МПС-то си и умишлено блъснал Н.М., като при удара ищецът е качен на предния капак на автомобила, без същия да спира движението си и след около 30 метра паднал на пътното платно, при което са му нанесени телесни увреждания.

         Относно инцидента е съставен КП № К-1326/27.11.2014 г. на ПП-СДВР. По случая е образувано ДП № ЗМ45098/2014 г. по описа на 01 РУП-СДВР, пр.пр. № 57250/2014 г. по описа на СРП. С постановление от 10.02.2015 г. СРП отказва да образува досъдебно производство с мотив, че причинените травми представляват леки телесни повреди.

Ищецът сочи, че относно л.а., причинил катастрофата, е налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество З. ”А.” АД, полица № 11113002827778 със срок на действие от 02.12.2013 г. до 01.12.2014 г.

         Ищецът зявява, че в резултат от ПТП-то е получил телесни увреждания. Прегледан е в Спешното отделение и в спешен приемен кабинет към УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“, като при прегледа е установена средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване, навяхване и разтягане на лявата колянна става, с разкъсване на предни кръстни връзки – разстройство на здравето, продължило пововче от 30 дни. В резултат на травмата Н.М. изпитвал физически болки и страдания, затруднения и неприятни усещания в ежедневието си. Походката му била затруднена, изпитвал трудности и при ежедневните си потребности и навици от хигиена и битов характер. Приемал обезболяващи медикаменти заради болките. Към настоящия момент все още е налице т.нар. „халтавост“ на лявото коляно, която може да се отстрани само чрез оператвина намеса.

 

В тази връзка ищецът предявява настоящия иск срещу З. ”А.” АД с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв,  ведно със законна лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 27.11.2014 г., до окончателно изплащане на сумите. Претендира и направените разноски по делото.

 

Ответникът „З.А.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер.

Счита, че не е налице виновно поведение от страна на застрахования водач на л.а. „Хюндай Соната“ с рег. № *******, което да е в причинна връзка с претърпените от ищеца вреди.

Оспорва механизма на ПТП.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вредите и процесния инцидент.

Твърди, че не имало ПТП, причинено от застрахования в ответното дружество водач, като сочи, че ищецът се е качил сам на предния капак на процесния л.а. и в резултат на тези действия е получил уврежданията на лявото коляно.

Релевира доводи за наличие на съпричинаване от страна на ищеца.

Счита, че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане и не кореспондира с  принципа за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи. Оспорва претенцията за присъждане на лихви като неоснователна.

Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането – 27.11.2014 г., до окончателно изплащане на сумите.

Между страните не се спори за наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица 11113002827778 със срок на действие от 02.12.2013 г. до 01.12.2014 г.

Спорът се свежда до наличието на ПТП, механизма на ПТП, вината на водача на л.а. Д.Т., наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вредите и процесния инцидент , наличието на съпричинаване от страна на ищеца, и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.

От назначената и неоспорена от страните по делото СМЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, става ясно, че ищецът Н.М. е получил изклъчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на колянната става на лявото коляно, като вещото лице д-р Юл. Й. твърди, че тези увреждания са резултат от действието на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени при описаното ПТП. След направени рентгенови снимки на лявото коляно на пострадалия е поставена гипсова имобилизация, като към момента на завеждане на исковата молба ищецът би следвало да е напълно възстановен.

В хода на делото е изслушано заключение по назначената, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която става ясно, че липсва протокол за оглед на местопроизшествието и не е налична информация за пътната обстановка към момента на ПТП. Липсват достатъчно данни за точното определяне мястото на удара между л.а. „Хюндай Соната“ и пешеходеца Н.М.. Вещото лице инж. Ст. А. твърди, че от материалите по делото не може да се прецени какъв е механизмът на ПТП, като според единия описан механизъм пострадалият е стоял пред процесния лек автомобил, който при потегляне го е ударил, а според другия – ищецът се е качил върху капака на автомобила и е дърпал чистачките, като МПС-то не е било в движение. Вещото лице сочи, че получените увреждания трудно биха се обяснили, ако автомобилът не е бил в движение. Твърди, че причините за настъпване на произшествието не са технически, а са субективни.

 

По искане на страните и с оглед доказване на механизма на ПТП по делото са разпитани петима свидетели.

Свидетелят А.П.З. – очевидец на инцидента, познава Д.Т., твърди, че е свидетел на произшествието. Видял как около Д.Т. тичал друг човек, обяснявал му нещо на висок тон, след което ритнал колата му няколко пъти. След това се качил върху предния капак на автомобила и започнал да дърпа чистачките, като колата била ня място – не се е движела. След слизането на човека Д.Т. потеглил. Свидетелят сочи, че не помни човекът да е удрян или блъскан от колата. Не е видял идване на полиция и линейка

Свидетелят Д.Д.Т. – участник в произшествието, твърди, че запътвайки се към автомобила си след излизане от сградата на НАП, към него изскочил непознат гражданин, който започнал да му крещи. Свидетелят твърди, че му се извинил многократно, но продължил да получава заплахи и обиди. Ритнал няколко пъти автомобила на свидетеля, след което се качил на капака и опитал да направи нещо на чистачките. Свидетелят сочи, че загасил колата и човекът слезнал от капака, след което Т. потеглил. Бил силно притеснен.

Свидетелят Т.К.М.– съпруга на ищеца, сочи, че разбрала за инцидента по телефона след обаждане на пострадалия. Когато отишла на мястото, линейката вече си била тръгнала с предписание пострадалият да се качи в нея, но ищецът отказал, тъй като трябвало да изчака полицията. След това двамата отишли в Пирогов, където на пострадалия му е поставен гипс, с който стоял над месец – около 40 дни. Сочи, че пострадалият бил нетрудоспособен, като грижите за него се поели от жена му и децата им. След свалянето на гипса ищецът изпитвал болки, бил трудно подвижен, работил много малко. Така изкарал близо месец-два, като все още не бил напълно възстановен и при по-тежка работа изпитва болки.

Свидетелят Н.П.Н. – общ работник в НАП, твърди, че не може да се сети за процесния инцидент.

Свидетелят А.А.С. – свидетел на инцидента, твърди, че видял как между двамата участници в произшествието имало пререкание. След това единият човек се качил в колата си, побутнал другия в краката и продължил управлението на лекия автомобил, като другия човек бил на предния капак. Твърди, че автомобилът спрял, човекът слезнал от капака, след което МПС-то потеглило рязко. Свидетелят сочи, че отишал при пострадалия, за да види дали всичко е наред, като не видял дали има наранявания. Оставил си телефона, ако има нужда от свидетелски показания.

Настоящият съдебен състав намира, че така предявените искове по чл. чл. 226, ал. 1 от  КЗ и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Н.М.М. вследствие инцидент от 27.11.2014 г., са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.

Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия не се установява случай по безспорен начин наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказа по безспорен начин наличието на ПТП, вината на водача на л.а. „Хюндай Соната“ с рег. № ******* Д.Т., както и наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията и твърдяното ПТП.

 

Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете не са доказани по основание, поради което следват да бъдат отхвърлени.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на дружеството - ответник на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК сумата 1430 лв. юрисконсултско възнаграждение, и сумата в размер 370 лв. – разноски за депозити по делото.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.М.М., ЕГН **********, срешу „З.А.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, за заплащане на  обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 27.11.2014 г., в размер на 36 000 лв.,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.М.М., ЕГН **********ДА ЗАПЛАТИ на ответника „З.А.“ АД с ЕИК ******, сумата в размер на 1 800 лв.  – разноски по делото, на основание чл. 78 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: