Мотиви към присъда № 15 от 04.04.2017 г. по НОХД №
1284/2016 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Районна прокуратура гр.Троян
предявила срещу подсъдимият Г.С.М. *** обвинение за престъпление по чл.286,
ал.1, предл.1-во, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за
това, че през
месец юни 2013 г. и месец юли 2013 г., при условията на продължавано
престъпление, в гр.Троян, пред надлежен орган на властта - Прокуратура на
Република България, набедил И.И.М. -служител в Сектор „ООМЛС" при ГД
„Национална полиция" и пред Областна Дирекция на МВР - гр.Ловеч набедил С.Н.В.
- разследващ полицай в ОД на МВР Ловеч в извършено престъпление по чл. 301,
ал.1 от НК - поискани са му пари и чл.387, ал.1 от НК - злоупотребили със
служебно положение, като знаел, че са невинни.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Троян поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият
М. по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка
по делото е изяснена и че посоченото престъпление е извършено по начина описан
в обвинителния акт. Подробно анализира събраните по делото доказателства и
излага съображения в тази насока. Предлага подсъдимия да бъде признат за виновен
в извършване на престъплението, като се отчете като отегчаващо вината
обстоятелство предишните му осъждания. Пледира за осъдителна присъда, като му
се наложи наказание лишаване от свобода в размер на четири години, което да
изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимият Г.М., редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание. Дава подробни обяснения, като заявява,
че свидетелят И.М. подробно го е разпитвал за това за какво лежи в затвора, с
какво се е занимавал преди това, за семейното му положение, както и че го е
заплашил, че ще направи всичко възможно да бъде осъден. Сочи, че е възприел
този разговор като интерес от страна на М. какво имущество притежава и като
предубеденост спрямо него, което го е накарало да подаде жалба. Изтъква, че при
проведения му разпит от полицай В. са му били нарушени правата и че свидетелят
бил предубеден спрямо него, поради което му поискал отвод. Отрича в жалбата си
срещу В. да е сочил по какъв ред и начин последния му е искал пари, нито пък го
е обвинявал в това. Твърди, че на проведената от В. очна ставка между него и Г.
Д. окончателно се убедил, че разследването срещу него не се води обективно и
поискал отвод, поради конфликт на интереси. Твърди, че В. се е обаждал на
близките му в гр.Бургас да го търси, а после отрекъл да го е правил, което
навело подсъдимия на мисълта, че някой има нещо предвид, но не могъл да разбере
кой и какво. Изтъква, че и други лишени от свобода са искали да пишат жалби
срещу И.М., но той преценил, че може да се справи по-добре с него. В защита в
хода на съдебните прения заявява, че авторството на деянието по повдигнатото му
обвинение не се доказва, тъй като обвинителния акт не е подкрепен с достатъчно
доказателства. Изтъква, че подадените от него жалби са въз основа на правото,
което има, когато се чувства, че са накърнени човешките му права. Сочи, че
целта му е била да се предотвратят неправомерни действия на дадени длъжностни
лица срещу лишените от свобода и не е искал да клевети конкретни служители. Акцентира,
че е изразил чисто гражданска позиция. Подробно обсъжда събраните по делото
доказателства, изтъквайки аргументи в тази насока. Заявява, че следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетеля С.Д.Б. като обективно дадени. Сочи, че
другите свидетели, които той е поискал са се притеснили и не са казали цялата
истина. Развива и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на
досъдебното производство. При дадената му последна дума заявява, че се счита за
невиновен и моли да бъде оправдан. Алтернативно пледира, ако бъде признат за
виновен, да му се наложи наказание под минимума, което да бъде групирано с
предишни наложени му наказания.
Защитникът на подсъдимия М. –
адвокат Г. пледира за оправдателна присъда, като счита, че обвинението не е
доказано по категоричен и несъмнен начин. Изтъква, че на първо място не са
доказани всички елементи от обективната страна на престъплението, в което е
обвинен М.. Сочи, че от субективна страна, от събраните по делото доказателства
не може да се направи обоснован и категоричен извод, че подсъдимия разполагайки
с конкретна информация е знаел, че двамата служители на полицията са невинни. Развива
многобройни и подробни съображения в тази насока, като основно акцентира на
обстоятелството, че подсъдимия е възприел по определен, специфичен за него
начин казаното от двамата служители и че срещу него има някаква тенденциозност.
Сочи, че на практика е упражнил правото си на жалба, както и да иска отвод на
разследващия полицай В.. Изтъква, че обстоятелството, че жалбите са подадени не
пред съответните органи, не следва да се разглежда във вреда на подсъдимия, тъй
като той не е длъжен да познава в детайли предвидения в закона ред за искане на
отвод.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от
свидетелските показания, както и от обясненията на подсъдимия, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Г.С.М. бил осъждан
многократно за извършени престъпления от общ характер. През месеците юни и юли
201З година подсъдимият Г.М. изтърпявал наказание „лишаване от свобода" в
Затвора гр.Ловеч – Затворническо общежитие „Атлант" в гр.Троян.
По преписка с вх.№ 278/2013 г.
по описа на Районна прокуратура гр.Троян било водено досъдебно производство № 171/201З
г. по описа на РУ на МВР Троян срещу подсъдимият Г.С.М., за престъпление по
чл.209, ал.1 от НК. По това досъдебно производство била приложена докладна
записка с вх.№ Я-24067/05.04.2013 г. на ГД „Национална полиция", която записка
била изготвена на 02.04.201З г. от свидетеля И.И.М. - служител в сектор
„ООМЛС" при ГД „Национална полиция". Тази докладна записка послужила
като законен повод по смисъла на чл.208, т.1 от НПК за образуване на
досъдебното производство № 171/201З г. по описа на РУ на МВР Троян на
17.04.2013 година.
Разследването по досъдебното
производство се извършвало от свидетеля С.Н.В. - старши разследващ полицай в ОД
на МВР Ловеч.
На 14.06.2013г. Г.М. изготвил
жалба до ОД на МВР гр.София /л.85-86/, в която е посочил, че следователят на ЗО
«Атлант» му оказвал психически тормоз и му искал сумата от 1 000,00 лева, за да
му уреди условно предсрочно освобожзаване. Жалбата била препратена от ДКИАД при
МВР гр.София на ОД на МВР Ловеч, а от там пък съответно била препратена на
Сектор „ООМЛС" при ГД „Национална полиция".
На 11.07.2013 г. в ОД на МВР
Ловеч постъпила жалба вх.№ Ж-4595/2013 г. подадена от подсъдимия Г.М., изготвена
на 14.06.2013 г. и адресирана до ОД на МВР София срещу действия на старши
разследващ полицай С.В., извършени в хода на разследването по досъдебно
производство № 171/201З г. по описа на РУ на МВР Троян, в която по същество М.
отново посочил, че са му искани пари и разследващия полицай е злоупотребил със
служебното си положение. От ОД на МВР Ловеч изпратили жалбата в Инспектората на
МВР София.
На 28.06.2013 г. във ВКП София била
получена жалба вх.№ 14312/2013 г. от подсъдимия М. с идентично като
горепосочената съдържание. Жалбата била изпратена на Окръжна прокуратура гр.Ловеч
по компетентност и след извършването на проверка, с постановление по преписка
вх.№ 1345/2013 г. от 05.12.2013 г. на Окръжна прокуратура гр.Ловеч било отказано
образуването на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.301,
ал.1 от НК, чл.282, ал.1 от НК и чл.387, ал.1 от НК.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Г.С.М.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъпление по чл.286, ал.1, предл.1-во, във връзка
с чл.26, ал.1 от НК, като през месец юни 2013 г. и месец юли 2013
г., при условията на продължавано престъпление, в гр.Троян, пред надлежен орган
на властта - Прокуратура на Република България, набедил И.И.М. - служител в сектор
„ООМЛС" при ГД „Национална полиция" и пред Областна Дирекция на МВР
Ловеч, набедил С.Н.В. - разследващ полицай в ОД на МВР Ловеч в извършено престъпление
по чл.301, ал.1 от НК - поискани са му пари и чл.387, ал.1 от НК -
злоупотребили със служебно положение, като знаел, че са невинни.
Изпълнителното деяние подсъдимият
М. е осъществил чрез действия, като в писмени жалби до органи, които имат
правомощията да образуват наказателно производство - Прокуратура на Република
България и до ОД на МВР Ловеч е набедил И.И.М. и С.Н.В.
в извършването на престъпления по чл.301, ал.1 от НК и чл.387, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция приема, че
по време на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че подсъдимият М.
е автор на престъплението, за което е предаден на съд. И двете жалби са били
собственоръчно изготвени и подписани от подсъдимия, а и самия той не отрича
това. В първата (л.85-86) директно е посочил, че следователят на ЗО „Атлант” му е оказвал „психически тормоз и заплаха”, „…че ще
ме издокара с нова присъда и то вътрешна, „…че същият искаше от мен да съм
шпионин и да бъда негов сътрудник и да издавам престъпници
отвън….предложи ми да ме уреди на работа в ЗО Атлант…..малко
по-късно ми спомена, че може да ме уреди на УПО (условно предсрочно) срещу
сумата от 1 000 лева и ако има други вътре да съм ходатайствал чрез
него.”. По нататък в жалбата е изложил, че отказвайки да му даде пари
„следователят” „…започна да ме заплашва, като заплашваше л/с с това, че ще
лежат „карцер”, няма УПО и други привилегии”, „…той гледа да отмъкне от него
пари” (относно лишения от свобода Г. Д.) и „…накара Д. да пише фалшива жалба
срещу мен, за да образува дело срещу мен, с цел да ме осъди назидателно.”,
„…Следователя на ЗО Атлант привиквал много л/с, за да
ги кара да пишат срещу мен”. Посочил е също така, че освен психическия тормоз
му е бил нанесен и физически побой от служители на НОС, като „….поръчката беше
от Следователя….” и че „…искал пари от близките ми като е вземал тел.номера от
картона и от мен поиска 1000 лева „рошвет” за моето
освобождаване; УПО.”. Във втората жалба до Главния прокурор на Република
България (приложена в оригинал към преписка ЗМ 94/2013 г. на ОД на МВР Ловеч и
преписка № ********* г. на ОП Ловеч) също е написал срещу свидетеля М.
твърдения в горецитирания смисъл. Макар и никъде в
двете да не е споменал изрично по име свидетеля И.М., то ясно е, че е визирал
точно него, предвид длъжността която последния е заемал в РУ на МВР Троян и
функциите, които е изпълнявал на територията на ЗО „Атлант”.
Многократно подсъдимият М. е посочил в жалбите „следователя от ЗО Атлант”, явно отнасяйки го за свидетеля М., още повече, че
към този момент друг служител на такава длъжност в ЗО „Атлант”
– Троян към Затвора Ловеч не е имало.
По отношение на свидетеля Н. В.,***
/л.78 от дос.п-во/ подсъдимият е посочил, че В. му
заявил : „…ти ли си тоя дето ми го поръчаха”, „…вече имаш дело, ще те унищожа,
ако имаш пари се готви защото…” Написал е също така и че В. му казал : „…може
да излезе нещо ако искам и бая трябва да плащам”, „….може да се оправят нещата,
но бая трябва да плащам”, „…няколко пъти ми подхвърли, че може да се оправят
нещата, само че по „втория начин””. Ясно подсъдимият е написал, че „….Същият
полицай позволя си да заплашва, безпрецедентно обижда и използва длъжността си
за други цели…”.
И двамата свидетели (М. и В.) заемат
длъжности в системата на МВР и с отправените спрямо тях в жалбите квалификации,
подсъдимият М. ги е набедил в извършване на престъпления по чл.301, ал.1 от НК,
чл.282, ал.1 от НК и чл.387, ал.1 от НК пред други надлежни органи на власт в чиито компетенции се включва и
правомощието да образуват досъдебно производство – Прокуратура на Република
България и ОД на МВР Ловеч. Нещо повече – и в хода на съдебното следствие, в
обясненията си подсъдимия М. продължава да поддържа тази теза. По подадените от
Г.М. жалби са били извършени редица проверки спрямо свидетелите И.М. и Н. В.,
които са приключили без да са били установени данни за наличието на твърдените
от подсъдимия обстоятелства, като с постановление от 05.12.2013 г. на прокурор
при Окръжна прокуратура гр.Ловеч е било отказано и образуването на досъдебно
производство за извършени от М. и В. престъпления по чл.301, ал.1 от НК и чл.387,
ал.1 от НК.
Подобни данни не бяха установени
и от събраните в хода на съдебното следствие по настоящето дело доказателства.
Разпитаните в тази връзка свидетели, включително и посочените от подсъдимия, не
сочат да са чули пряко или косвено за подобни действия от страна на В. и М.
спрямо подсъдимия М.. Единствено за подобни обстоятелства сочи в показанията си
свидетеля С.Б., но същите преценени поотделно и в съвкупност с останалите
доказателства по делото, не могат да бъдат ценени, като обективни и достоверни.
Същият е в приятелски отношения с подсъдимия и в показанията си заявява, че
«....Аз оня ден не помня какво съм ял, но когато съм бил на работа си спомням
всичко подробно», без обаче да даде логично обяснение защо точно моментите от
работата си в затвора помни с подробности, в т.ч. и дочути разговори и то от
преди почти четири години и фрази, които дословно повтарят част от посочените в
жалбите на подсъдимия М.. Същевременно не си спомня моменти, които касаят лично
него, напр. «....Не си спомням дали И.М. ме е разпитвал във връзка с М., все
пак говоря за 2013 г.». Като цяло, показанията на свидетеля Б. представляват
сбит преразказ на тезата на подсъдимия М., изложена подробно в дадените от него
обяснения и явно е желанието му да го подпомогне, като преповтаря основни
моменти от нея.
Съдът не споделя възраженията на
подсъдимия М. за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения, в чатност да е било нарушено правото му на защита. Действително, при
привличането му като обвиняем на 16.10.2015 г. и при последвалия разпит е бил
без защитник, като е заявил, че не може да си позволи ангажирането на адвокат,
а не желае служебен такъв. Ето защо, с постановление от 20.10.2015 г. на
наблюдаващия прокурор по делото е било разпоредено тези процесуални действия да
бъдат проведени с участието на защитник. От протокола за разпит на обвиняем,
проведен на 26.10.2015 г. става ясно, че подсъдимият М. е заявил, че желае да
бъде защищаван от адвокат Ростислава Г. от САК, като е предоставил на
разследващия орган телефон за връзка с нея. При проведения телефонен разговор с
Р.Г. на 27.10.2015 г. се установило, че същата от 15 години не упражнява
адвокатска професия, а работи като съдия в РС Шумен. На подсъдимия е била
предоставена правна помощ, като му е бил назначен за служебен защитник адвокат
П.Ц. *** и при последвалото на 28.10.2015 г. ново привличане на М. като
обвиняем и разпита му, назначеният служебен защитник е участвал. Участвал е и
при предевяване на разследването, където М. се е запознал с материалите по
делото.
Поради тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че правата на подсъдимия М. в качеството му
на обвиняем по следствено дело № 7/2014 г. по описа на ОслО при ОП Ловеч не са
били нарушени и възражението му в този смисъл е неоснователно.
От субективна страна подсъдимият
е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Този извод на съда по категоричен начин се
подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, внимателно
анализирани и преценени в тяхната
взаимна връзка и обусловеност. Същите опровергават тезата на защитата, за
липсата на субективния елемент от деянието в което подсъдимият М. е обвинен. Той
е подал жалбите с наведените в тях твърдения касаещи свидетелите М. и В., като
ги е набедил в извършването на престъпления от общ характер, знаейки и
съзнавайки, че двамата са невинни. Повод за действията му е бил факта, че срещу
него е било образувано досъдебно производство № 171/2013 г. по описа на РУ на
МВР Троян за престъпление по чл.209, ал.1 от НК и както самият подсъдим заявява
в обясненията си в хода на съдебното следствие „….с цел да се предотвратят
определени действия от тяхна страна.” и „…но аз прецених, че аз мога да се
справя по-добре с него.” Въпросното досъдебно производство № 171/2013 г.
(приложено за послужване по настоящето дело) е било по жалба на друг лишен от
свобода – Г. Д. срещу действия на подсъдимия М. и е било образувано с
постановление на прокурор при РП Троян, като по силата на служебните си
задължения свидетелите И.М. и С.В. са имали в една или друга степен отношение
към него. Никое от приписаните им от подсъдимия неправомерни действия обаче не
се установи в хода на настоящето производство да се е случило. Такива не са
били установени и от извършените проверки от органите на прокуратурата, Главна
дирекция „Национална полиция” /л.16-20 дос.п-во/ и ОД
на МВР Ловеч /л.55-72 дос.п-во/. Ясно е, че
подсъдимият М. е съзнавал, че двамата са си свършили добросъвестно
задълженията, които службата им налага. Обстоятелството, че резултатите от
работата им не са отговорили на очакванията на подсъдимия, не оправдава
действията му, като ги е набедил в извършването на престъпления. Не може да
бъде споделен в тази връзка довода на защитата, че действията на свидетелите М.
и В. са били възприети от подсъдимия по специфичен, погрешен начин. Подсъдимият
е с нормално психическо и интелектуално развитие (данни в обратния смисъл не
бяха установени), с висше образование, което му е позволявало да възприема всяка
конкретна ситуация по обичайния за това начин, без да я преекспонира.
И факта, че в жалбите си е приписал на служителите на полицията извършването на
конкретни деяния, за които е знаел, че свидетелите В. и М. не са извършили, но
същевременно е съзнавал, че така изложеното съставляват престъпления, за които
спрямо двамата могат да бъдат образувани наказателни производства, води до
извода, че подсъдимия целенасочено и напълно съзнателно е целял именно този
резултат.
Поради
така изложените съображения настоящият състав приема, че налице и субективния
елемент от състава на чл.286, ал.1, предл.1-во от НК,
а именно : подсъдимият с действията си се е стремял да предизвика намесата на
орган на властта, набеждавайки свидетелите М. и В. в извършването на
престъпления, като безспорно е знаел, че те са невинни.
Деянието е извършено от
подсъдимия М. при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК, като подавайки жалбите до Прокуратура на Република България и ОД на
МВР Ловеч през непродължителен период от време, е осъществил две деяния на
състава на престъплението по чл.286, ал.1, предл.1-во от НК, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го
осъди.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимият Г.С.М. съдът съобрази
от една страна многобройните му предишни осъждания и факта, че е извършил
престъплението докато е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода”,
както и обществената опасност на деянието, поради което на основание чл.286,
ал.1, предл.1-во, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК, при преобладаващи отегчаващи вината обстоятелства, му наложи наказание над средния
предвиден от закона размер от четири години лишаване от свобода и обществено
порицание, като последното следва да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата
по Радиовъзел – град Троян. На практика, съдът не констатира наличието на
смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят налагането на наказанието
„лишаване от свобода” в по-нисък размер.
Така
наложеното наказание „лишаване от свобода”, на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.”а” от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно от подсъдимия М. при първоначален
строг режим.
Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимия Г.С.М. за справедливо и, че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
На
основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 и ал.2 от НК, съдът определи общо
най-тежко наказание по настоящата присъда и по присъда № 30/23.02.2016 г. по
НОХД № 6088/2015 г. по описа на РС Бургас,
в сила от 16.06.2016 година. Тази присъда от своя страна е била групирана с присъда
№ 12/11.03.2015 г. на РС Царево, в сила от 27.03.2015 година. Деянията и по
трите присъди са били осъществени при реална съвкупност, като са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо, съдът
определи едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода по трите присъди в размер
на четири години и обществено порицание, което следва да се изпълни чрез
прочитане на присъдата по радиовъзел град Троян.
Видно
от справката за съдимост на подсъдимия М., същият е бил многократно осъждан за
тежки умишлени престъпления от общ характер, като прави впечатление, че голяма
част от осъжданията са за престъплението „измама” и квалифицираните й състави. Това
обуславя и високата обществена опасност на подсъдимия М., като навежда на
извод, че наложените му до момента наказания не са изиграли в пълна степен
целения от закона ефект. Поради тези съображения настоящият състав прие, че на
основание чл.24 от НК, следва да бъде увеличено така определеното общо
най-тежко наказание по групираните по-горе присъди с една година, като
подсъдимият М. следва да изтърпи наказание от пет години лишаване от свобода.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим
за изтърпяване на наложеното и увеличено общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода”.
На
основание чл.59, ал.1 от НК от така определеното и увеличено общо най-тежко
наказание от пет години лишаване от свобода, съдът приспадна времето, през
което подсъдимият М. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, в
качеството му на обвиняем и подсъдим по НОХД № 29/2015 г. по описа на РС
Царево, считано от 05.08.2014 г. до 27.03.2015 година.
Тъй
като деянието по настоящата присъда е било извършено докато подсъдимият Г.М. е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗО „Атлант”
гр.Троян към Затвора Ловеч, то на основание чл.27, ал.1 от НК, съдът присъедини
изцяло така определеното и увеличено общо най-тежко наказание по настоящата присъда
от пет години лишаване от свобода към неизтърпяната част от наказанията по
присъдите групирани по НЧД № 1289/2012 г. по описа на РС Бургас.
На
основание чл.25, ал.2 от НК времето, през което подсъдимият М. е изтърпял
наказанието „лишаване от свобода” по групираните присъди по НОХД № 29/2015 г.
по описа на РС Царево и по НОХД №
6088/2015 г. по описа на РС Бургас беше приспаднато от определеното по
настоящата общо най-тежко наказание.
При този изход на процеса, съдът
осъди подсъдимият Г.С.М. да заплати на Районен съд гр.Ловеч сумата от 10 лева,
представляваща разноски по делото.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :