РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Ловеч, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело №
20244300100755 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от К. Г. Т.
против Окръжен съд Плевен, с която е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. от
поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на исково производство, започнало по гр.д. № 4615/2024 г. на РС Плевен и
продължило по гр.д. № 643/2024 г. на ОС Плевен.
От ищеца се посочва, че по повод подадена от него искова молба, на
18.08.2024 г. е образувано гражданско дело № 4615/2024 г. на РС Плевен, че
производството по делото е продължило по гр.д. № 643/2024 г. на ОС Плевен
и че при подаване на исковата молба то не е приключило. С оглед на това се
поддържа, че от ответника е нарушен принципа на разумна продължителност
на производството и че от това К. Г. Т. е претърпял и продължава да търпи
душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието. От ищеца е
изведено искане за присъждане на обезщетение за преживените от него
неимуществени вреди, причинени от разглеждане на делото (производството
по гр.д. № 4615/2024 г. на РС Плевен и продължило по гр.д. № 643/2024 г. на
ОС Плевен) в размер на сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Възражението на ответника Окръжен съд Плевен за неоснователност на
иска е правоизключващо. То се основава на твърдения за ритмично
извършвани действия на съда, както и на оспорвания и доводи за липса на
поддържаното от ищеца нарушение на принципа на разумна продължителност
на производството и за липса на твърдените от него неимуществени вреди.
Ищецът не взема участие по делото – лично или чрез процесуален
представител по пълномощие.
1
Ответникът Окръжен съд Плевен взема участие чрез процесуалния
представител по пълномощие В. П. (съдебен помощник, с изрично
пълномощно), която поддържа писмения отговор, навежда подробни
съображения за неоснователност на предявения иск, вкл. с позоваване на
съдебна практика по дефиниране на критериите за разумен срок, съгласно чл.
6, § 1 от ЕКЗПЧОС. От процесуалния представител се моли за отхвърляне на
иска и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч дава становище за
неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на заявеното от
ищеца основание за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на
ОС Плевен, поставяйки акцент върху ритмичното развитие на съдебното
производство и върху липсата на твърдените неимуществени вреди.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 4615/2024 г. на Районен съд Плевен е
образувано по искова молба (вх. № 22275/13.08.2024 г.), подадена от К. Г. Т.
против Районен съд Плевен, с която е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 33 000 лв.
С определение от 13.08.2024 г. състав на същия съд е прекратил
производството по гр.д. № 4615/2024 г. на Районен съд Плевен и е изпратил
делото по подсъдност на ОС Плевен. След стабилизиране на определението за
прекратяване, с писмо изх. № 9718/26.08.2024 г. на РС Плевен делото е
изпратено на ОС Плевен, където е образувано гр.д. № 643/2024 г. по описа на
същия съд.
С разпореждане № 667/13.09.2024 г., по гр.д. № 643/2024 г. на ОС
Плевен, състав на същия съд е оставил без движение исковата молба и е
указал на ищца да отстрани констатираната нередовност. На 14.10.2024 г. от
ищеца К. Г. Т. е постъпила уточняваща молба. С разпореждане от 29.11.2024 г.
е разпоредил на ответника да се изпрати препис от исковата молба и е указал
процесуалните възможности в съдебното производство. След постъпване на
писмен отговор от ответника, с определение № 86/17.01.2025 г., съдът
конституирал прокуратурата като контролираща страна, обявил проекта си за
доклад на делото, произнесъл се по направените доказателствени искания
(уважавайки част от тях) и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 11.03.2025 г., за което разпоредил призоваване на страните.
От показанията на свидетелите К. З. З. и М. Д. О. се установява, че
двамата познават ищеца като човек от гр. Е. (населеното място в което са
родени и живеят) и че той е искал разпита на двамата като свидетели и по
други образувани от него дела. В показанията си свидетелите заявяват, че
нямат представа за какви обстоятелства трябва да дават показания както по
настоящето дело, така и по другите дела, по които К. Г. Т. е искал те да бъдат
разпитвани. Свидетелят З. заявява, че от около пет години се установил да
живее в гр. В.Т., но почти всяка седмица си идвал в гр. Е., през което време
макар да забелязвал от разстояние К. Г. Т., не му се обаждал и не разговарял с
него. Свидетелят О. заявява, че ищецът ***************, че двамата
поддържали контакт до 27.09.2024 г. по повод *********** *********
******* ***, свидетелят О. преустановил комуникацията с ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
2
правни изводи:
Предявеният от К. Г. Т. против Окръжен съд Плевен иск по чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
сумата от 26 000 лв., е неоснователен.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС (чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ). Претенцията за
заплащане на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е свързана с установяване,
че в съответната процедура с неразумна продължителност ищецът е със
статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС – че той участва в нея за определяне на
неговите граждански права и задължения или поради наличието на каквото и
да е обвинение срещу него. В случая К. Г. Т. е бил ищец в съдебно
производство относно негови граждански права, започнало по гр.д. №
4615/2024 г. на Районен съд Плевен, продължило по гр.д. № 643/2024 г. на ОС
Плевен, с оглед на което същият е със статут, съответен на чл. 6, § 1
КЗПЧОС. Предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа на които
се преценява дали са налице вреди от забавяне на съдебно производство са три
и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на
чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на
жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е
длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга
правата на гражданите. Преценката дали е спазен разумният срок се прави
след като се установи продължителността на релевантния изследван период.
Разумността на срока се преценява с оглед обстоятелствата по делото, като се
търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи
решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане
на производството.
В случая релевираната от ищеца продължителност на гражданското
съдопроизводство от започването му на 13.08.2024 г. (с образуване на гр.д. №
4615/2024 г. на Районен съд Плевен) до 17.01.2025 г., в който ден съдията
докладчик по гр.д. № 643/2024 г. на ОС Плевен е насрочил разглеждане на
делото в открито съдебно заседание, се свежда до шест месеца. Действията на
съда в този срок (оставянето на исковата молба без движение, разпореждането
за връчване на препис от нея на ответника, изготвянето на проект за доклад и
произнасянето по доказателствените искания на страните, едновременно с
насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание, вкл.
определянето на деня за провеждане на първото такова - 11.03.2025 г.), са
своевременни и не разкриват отклонение от установените процесуални
срокове. В този смисъл производството по делото от неговото начало до
последното действие на съда по насрочване на първото открито съдебно
заседание се характеризира с разумна продължителност, при която от
съдилищата е постигнат баланс между интересите на ищеца за възможно най-
бързо получаване на решение, от една страна, и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на производството, от друга.
С оглед извода за разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на
чл. 6, § 1 КЗПЧОС, безпредметно е да се излагат съображения за наличие на
останалите предпоставки по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ относно наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и причинната
връзка между тях и поведението на съда. За пълнота следва да се маркира, че
от събраните по делото показания чрез разпита на свидетелите, поискани от
3
ищеца, не само не се установяват означените в исковата молба неимуществени
вреди (душевни болки и страдания, загуба на доверие в правосъдието,
житейски дискомфорт от погазване на основните права), но и липсата на
представа у свидетелите за предмета на водените от ищеца дела и за неговите
преживявания по повод динамиката и изхода на тези дела.
Поради неосъществяване на фактическия състав по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ,
предявеният на това основание иск против държавата (в лицето на Окръжен
съд Плевен) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед осъщественото процесуално представителство на ОС Плевен от
лице с юридическо образование и заявената претенция за възнаграждение,
такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за
съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ). Независимо, че ответникът е защитаван по дело с материален
интерес над 10 000 лв., съдът приема, че размерът на възнаграждението следва
да се определи според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ без да се увеличава съобразно правилото на алинея втора от
цитираната разпоредба, предвид конкретната правна и фактическа сложност
на делото. С оглед конкретно положените процесуални усилия и на основание
чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ ищецът следва заплати на ОС Плевен възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 100 лв. Предвид резултата на производството пред настоящата
инстанция (отхвърляне изцяло на иска), ищецът следва да бъде осъден да
заплати разноските по делото в съответствие с чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, които са в
размер на 36,87 лв. (заплатени от бюджета на съда пътни пари на свидетелите
по делото).
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2б ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т., с ЕГН
**********, с адрес: *** против Окръжен съд Плевен, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. от поддържано
нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на исково
производство, започнало по гр.д. № 4615/2024 г. на РС Плевен и продължило
по гр.д. № 643/2024 г. на ОС Плевен
ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
Окръжен съд Плевен, с адрес: гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 25
сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд В.Т., в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4