Р Е Ш Е Н И Е
№ I-164
12.12.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански
състав, в публично съдебно заседание, на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1469 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба, подадена от Софийски районен съд чрез пълномощник Теменужка
Джурина (пълнм. л. 33) против Решение № 2022/12.08.2019г.по гр.д. № 1955/2019г.
по описа на РС Бургас. С обжалваното решение РС Бургас е осъдил Софийски
районен съд да заплати на И.Т.С. сумата
от 700.00лева (седемстотин лева) представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. д. №899 /2016
г. по описа на Софийски районен съд, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
С подадената жалба СРС намира, че решението е неправилно като сочи, че
отговорността на държавата е гаранционно-обезпечителна и за да се ангажира
отговорността на пасивно легитимирания ответник следва да са налице следните
предпоставки: ищецът да е страна в съдебното производство, това производство да
е продължило извън разумния срок, да са настъпили вреди за ищеца, причинна
връзка между вредите и продължителността на производството като последното да е
обусловено от поведението на съда, разглеждащ съдебното дело. Намира, че в
случая дори да се приеме, че производството е продължило извън разумния срок,
то не са налице останалите предпоставки за уважаване на иска като не били
доказани твърденията за претърпени неимуществени вреди. Представените документи
по гр.д. № 899/2016г. СРС доказвали изпълнение на професионални ангажименти на
ищеца във връзка с производството, но не били годно доказателствено средство за
наличието на претърпени от ищеца вреди. Не била доказана и причинна връзка
между поведението на 30 състав на СРС и претендираните неимуществени вреди.
Позовава се на решения на ЕСПЧ Скордино срещу Италия, Нардон срещу Италия.
Решението на РС Бургас като резултат се намира за неправилно и необосновано и
моли да се отмени като вместо това се постанови решение, с което искът да бъде
отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от И.С.,
който я намира за неоснователна. Сочи, че деянието необходимо и закономерно
причинява резултата. Счита, че когато деянието е увреждащо и засяга човешки
права, то вреди безспорно са нанесени и сочи делото Скордино срещу Италия. Намира, че твърденията му са подкрепени с
писмени доказателства – 3 молби, с които се опитал да задвижи производството,
както и текстът на сигнала до ръководителя на СРС. Намира, че тъй като
предметът на делото касаел събиране на адвокатско възнаграждение, то следвало
да се приравни на доходи от труд. Моли въззивната жалба да се остави без
уважение, а решението да се потвърди.
Въззивната жалба е редовна и допустима и е внесена за разглеждане в
открито съдебно заседание на 06.11.2019г., за което въззивникът редовно
призован не се явява депозира писмено становище като моли да се даде ход на
делото и да се уважи депозираната жалба. Няма доказателствени искания.
Въззиваемият, редовно призован, се явява като поддържа отговора и няма
доказателствени искания. Делото е обявено за решаване, след което в срока за
постановяване на решение е констатирано, че заседанието е протекло без участие
на прокурор съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, поради което съдът отмени
протоколното си определение за даване ход на делото по същество и конституира
за участие в процеса Прокуратурата на Република България като насрочи делото за
разглеждане за 04.12.2019г. Въззивникът редовно – призован не изпраща
представител, въззиваемия депозира становище, с което поддържа отговора на
въззивна жалба и становище от съдебно заседание от 06.11.2019г. Прокуратурата
чрез представителя си в съдебно заседание счита, че първоинстанционното решение
следва да се потвърди и че размерът на обезщетението отговаря на търпените
неимуществени вреди.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое вътрешно убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба възражения, намира за
установено следното:
РС Бургас е сезиран с искова молба от И.С. против СРС да му заплати
сумата в размер на 700 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Изложени са твърдения, че в началото на 2016г. завел дело срещу Прокуратурата
на Република България с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК. Исковата молба
била входирана в СРС на 08.01.2016г., образуваното гражданско дело с №
899/2016г. било разпределено на 30-ти граждански състав, исковата молба
получена от ответника на 24.02.2016г. и срокът за отговор изтекъл на
24.03.2016г. На 04.05.2016г. С. изпратил писмо, че производството се бави. На
24.08.2016г. подал молба по чл. 255 ГПК. Молбата за бавност не била изпратена
на горестоящия съд незабавно като периодично ищецът се обаждал по телефон. На
26.10.2017г. ищецът изпратил сигнал до ръководителя на I-во гражданско отделение, в резултат делото
било преразпределено на 163 състав и така на 22.01.2018г. – 1 година и 10
месеца след изтичане на срок по чл. 131 ГПК и 1година и 5 месеца след молбата
по чл. 255 ГПК било изготвено определение по чл. 140 ГПК от две страници и
половина. Впоследствие делото протекло нормално като на 16.03.2018г. се провело
съдебно заседание, на 05.04.2018г. СРС постановил решение, последвала въззивна
жалба, СГС разгледал делото на 16.10.2018г. и производството приключило с
окончателно решение на 18.10.2018г. по в.гр.д. № 7309/2018г. на СГС. Счита, че
е нарушено правото му за разглеждане на делото в разумен срок заради
бездействие на СРС за периода 24.03.2016г. до 22.01.2018г. Ищецът подал
заявление до ВСС и бил съставен протокол, съгласно който експертите към ВСС
посочили, че липсва фактическа и правна сложност на делото, било налице коректно
процесуално поведение на ищеца и констатирали забавяне на производството от
страна на СРС като било преценено, че общата продължителност на производството
не надхвърля разумния срок. В исковата молба се сочи, че делото не е било с
фактическа и правна сложност, проведено било едно съдебно заседание, нямало
експертиза, проблеми с призоваването, нередовности на исковата молба или други
причини за забавяне. Сочи, че съгласно чл. 255 и чл. 256 ГПК процесуалното
действие следва да се извърши незабавно, но в случая „незабавно“ се равнявало
на 1 година и 5 месеца и ако районният съд бил извършил действието незабавно,
то цялото съдебно производство щяло да приключи два пъти по-бързо. Счита, че
своевременните действия на СГС не могат да компенсират забавянето на СРС.
Счита, че щом е налице действие, което по естеството си е увреждащо, то
неимуществени вреди са нанесени. Когато ставало въпрос за дела на клиенти било
неприятно, но личното чакане направо му
тежало, чувствал се безпомощен и жалък, питал се защо е адвокат, щом не можел
да помогне на себе си. Били разклатени вярата и убеждението му в съда, осъзнавал,
че случващото се е изключение, но въпреки това осъзнавал, че се настройва срещу
системата. Сочи, че резултатът от делото е бил от изключителна важност за него,
тъй като претендираната сума била за събиране на присъдено адвокатско
възнаграждение и затова делото следвало да се приравни към трудовите. Ангажира
писмени доказателства.
В срок е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който Районен
съд София намира искът за допустим, но за неоснователен, излага съображения, че
не е допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок. Не се оспорват изложените фактически твърдения
във връзка с движението на делото пред СРС и развитието на производството, но
се счита, че липсва нарушение на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. Сочи се за недоказаност
за претъпени неимуществени вреди и липса на причинна връзка между сочените
вреди и поведението на СРС. Моли искът да се отхвърли. Претендират се разноски.
Съгласно ангажираните от ищеца доказателства на 08.01.2016г. е
депозирал в СРС искова молба, с която И.С. е предявил срещу Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл. 452, ал. 3 от ГПК да му заплати
сумата от 2500 лева, както и направените по делото разноски, представя с
исковата молба приложени писмени доказателства. Образувано е гр. д. № 899/
2016г. по описа на СРС. Исковата молба е изпратена на ответната страна за
отговор.
Депозиран е отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република
България от 21.03.2016г. като искът се намира за неоснователен.
На 04.05.2016г. в СРС е депозирано писмено становище от И.С., че е
изтекъл повече от месец от изтичане на срока за отговор на исковата молба и че
действията на съда не са в унисон с разпоредбата на чл. 13 ГПК, но отчита, че
може да се касае до обективни причини за забавянето, поради което становището
не е молба по чл. 255 ГПК.
Представя се молба, ведно с товарителница на Еконт от 24.08.2016г. с
правно основание чл. 255 ГПК, в която И.С. сочи, че пет месеца след като срокът
за отговор на исковата молба е изтекъл делото продължавало да е на доклад.
Представя се сигнал от И.С. до Заместник-председателя, Ръководител на
първо ГО на СРС, ведно с товарителница на Еконт от 26.10.2017г., с който моли
да се определи на съдебния състав срок за извършване на процесуални действия по
движение на делото.
Представя се определение № 318748/22.01.2018г. по гр.д. № 899/2016г.
на СРС, 163 състав, с което делото е насрочено в открито съдебно заседание на
16.03.2018г. и е изготвен проект за доклад по делото.
Съгласно констативен протокол от специализирано звено на Инспектората
към ВСС е разгледано заявление на И.С. с входящ номер от 02.11.2018г., като се
установяват и изложените от ищеца обстоятелства, а именно: на 08.01.2016г. в
СРС е подадена искова молба от И.С., на 11.01.2016г. делото е разпределено на
30 състав. С разпореждане от 15.02.2016г. препис от исковата молба с
приложенията е изпратен на ответника, съобщението е получено от Прокуратурата
на РБ 24.02.2016г., а на 22.03.2016г. е депозиран писмен отговор. На
04.05.2016г. И.С. депозира становище до СРС за забавяне на производството. На
25.08.2016г. С. депозира молба с искане да се определи срок за извършване на
процесуални действия по чл. 255 ГПК. На 27.10.2017г. ищеца депозира сигнал до
Ръководителя на първо ГО, който на 01.11.2017г. разпорежда да се изготви
справка за движението на делото. Със заповед от 03.01.2018г. Председателя на
СРС възлага преразпределение на искови дела и с протокол от избор на докладчик от
05.01.2018г. гр.д. № 899/2016г. е разпределено на 163-ти състав. С разпореждане
от 22.01.2018г. 163-ти състав е разпоредил да се изпрати на ищеца препис от
отговор на искова молба и с определение от същата дата изготвя проект за доклад
и го насрочва за 16.03.2018г. На 15.02.2018г. И.С. депозира становище по
отговора на исковата молба. В проведеното на 16.03.2018г. първо съдебно
заседание съдът дава ход по същество и обявява, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок. С решение от 05.04.2018г. исковете са отхвърлени като
неоснователни. На 20.04.2018г. С. подава въззивна жалба срещу решението като с
разпореждане от 24.04.2018г. препис е изпратен на ответника, съобщението е
получено на 09.05.2018г. На 16.05.2018г. Прокуратурата на Република България
депозира отговор на въззивна жалба на 29.05.2018г. делото е изпратено на СГС. Делото
е разгледано в открито заседание на 16.10.2018г. и е приключило с Решение №
6470/18.10.2018г. С исковата молба ищецът не твърди забавяне на производството
по делото пред СГС. ИВСС е заключил, че общата продължителност на делото е две
години, девет месеца и десет дни и обхваща две съдебни инстанции.
Първоинстанционното производство е започнало на 08.01.2016г. и е продължило до
29.05.2018г. – 2 години, 4 месеца и 21 дни, производството пред СГС е
продължило 4 месеца и 14 дни. Констатирано е, че спорът не се характеризира с
фактическа и правна сложност, заявителят с поведението си не е допринесъл за
забавяне на производството, поискал е ускоряване на производството по реда на
чл. 255 ГПК. Констатирано е забавяне на производството при закрито съдебно
заседание, което било проведено повече от 1 година и 9 месеца след депозиран
писмен отговор.
Съгласно писмо с изх. № 94-И-20/14.02.2019г. от МП заявлението на С. е
отхвърлено като неоснователно, тъй като общата продължителност на
производството от 2 години 9 месеца и 10 дни на две съдебни инстанции е
счетено, че не надхвърля разумния срок.
С обжалваното решение БРС е приел, че основаният момент на забавяне на
производството е от датата на постъпване на отговор на исковата молба на
22.03.2016г. до датата на изготвяне на определение по чл. 140 ГПК на
22.01.2018г. и то след смяна на съдия - докладчика
и реално общата продължителност извън този период не е голяма. Делото не е
представлявало фактическа и правна сложност, не е било отлагано за събиране на
доказателства като ищецът е депозирал три молби след получаване на отговор на
исковата молба като една от тях е била по чл. 255 ГПК и едва на 22.01.2018г.
било постановено определение за насрочване на делото. Със забавянето между
депозиране отговора по гр. д. № 899/ 2016г. и преразпределяне на делото на нов
състав – 136 – ти, след което делото нормално и в разумни срокове е приключило,
ответникът допринесъл за допълнителното увеличаване общата продължителност на
делото и е приел, че е налице забавяне, който не успял да осигури приключването
на производството в един по-кратък срок, чрез изготвяне на определение по чл.
140 от ГПК и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Отделно
е прието, че вземането касае възнаграждение на ищеца във връзка упражняваната
от него професия, средствата са предназначени за издръжката му, което не намалява
важността на интереса му в производството. Прието е, че е осъществен
фактическият състав на разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗДОВ, респективно, че е
нарушен на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ. Намерил е, че безспорно забавянето е довело до
негативни емоции като доказателство за отрицателния заряд са депозираните от
него становище, молба и сигнал до СРС.
Намерил е, че сумата от 700 лева е достатъчна да обезщети размера на
преживените вреди и е уважил изцяло предявения иск.
Въз основа на така изложеното съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съдът намира, че решението е валидно и
допустимо, а по отношение на преценката за неговата правилност, намира
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, който предвижда, че всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото
дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона..
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да ангажира доказателства водещи до положителен
извод относно следните обстоятелства: 1. че притежава качеството на страна по
висящ/приключил съдебен процес; 2. за продължителността на проведеното съдебно
производство и за обстоятелството, че е нарушено правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС; 3. за претърпените неимуществени вреди; 4. за наличието на
причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение на чл. 6, § 1 от
Конвенцията и претърпените вреди; 5. за размера на дължимото обезщетение.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства може да се предяви
само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по
реда на глава трета
"а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. В случая тази процедура е
проведена като съгласно заключението на МП (л.21) въз основа на доклада на
специализираното звено на ИВСС е прието, че са допуснати известни забавяния, но
въпреки това общата продължителност на производството не надхвърля разумния
срок и заявлението на С. е отхвърлено като неоснователно.
За да се прецени дали е нарушено правото на разглеждане на делото в
разумен срок съдът преценява примерно посочените критерии в чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството.
При преценката си за разумността на релевантния период, съдът отчита сложността
на делото, поведение на страната, поведение на компетентните органи, както и
други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Не е спорно по делото и се установява от събраните по делото
доказателства, че И.С. е страна по приключило съдебно производство пред СРС - гр.д.
№ 899/ 2016г., приключило с решение от 05.04.2018г., потвърдено с решение от
18.10.2018г. на СГС. Видно е от доказателствата, че исковата молба е предявена в СРС на
08.01.2016г. и делото на две инстанции е приключило на 18.10.2018г., поради
което общата продължителност на производството на две съдебни инстанции е две
години девет месеца и десет дни. Причина за продължителността са забавените процесуални
действия, допуснати от СРС във връзка с насрочване на делото. Отговор на
исковата молба е депозиран на 22.03.2016г. като на 04.05.2016г. И.С. депозира в
СРС писмено становище, че е налице забавяне и делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание. Въпреки депозираното становище,
насрочване на делото не е последвало, на 24.08.2016г. И.С. депозира молба с
правно основание чл. 255 ГПК, в която сочи, че пет месеца след като срокът за
отговор на исковата молба е изтекъл делото продължавало да е на доклад.
Съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 2, изр. 2 ГПК съдът, който разглежда
делото изпраща незабавно молбата заедно със своето становище до горестоящия
съд. Въпреки разпоредбата на закона не е последвало произнасяне по молбата,
нито делото е изпратено на горестоящия съд. Една година след депозиране на молбата
по чл. 255 ГПК не е извършено дължимото процесуалното действие – делото да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, нито е изпратено становище
до горестоящия съд. Ето защо на 26.10.2017г. С. сезира заместник-председателя
на I-во гражданско
отделение на СРС като моли да се определи на съдебния състав срок за извършване
на процесуални действия по движение на делото. Едва след тази молба делото е
преразпределено и определен нов съдебен състав, който да го разгледа и разреши
спора като на 22.01.2018г. е постановено и определение за насрочване на открито
съдебно заседание на 16.03.2018г., т.е. от датата на депозиране на писмения
отговор на 21.03.2016г. до датата на насрочване на открито съдебно заседание е
изминала една година и десет месеца. Делото е приключило в едно открито съдебно
заседание като ищецът и ответникът не са ставали причина за отлагане на
производството. Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба, по която
СГС се е произнесъл с окончателен акт, а
производството пред въззивна инстанция е продължило четири месеца и
четиринадесет дни.
В случая производството по иска, предявен пред СРС не се отличава с
фактическа и правна сложност, не са направени доказателствени искания, освен
тези, посочени с исковата молба, страната не е ставала причина за отлагане на
делото. В същото време поведението на компетентния орган е предизвикало
неоснователно забавяне на производството за период от повече от една година и
девет месеца, считано от датата на подаване на отговор на исковата молба до
постановяването на определение на насрочване. Ответникът СРС не посочва и не
доказва конкретни обстоятелства, които да обосноват причина за забавяне на
производството по делото. Обстоятелството, че СРС е един от най-натоварените съдилища
в страната е известно, но дори да е бил в невъзможност поради високата
натовареност да насрочи делото в съдебно заседание, то не може да се пренебрегне обстоятелството, че е сезиран с
молба по чл. 255 ГПК, по която не е предприел никакви процесуални действия и не
е взето становище за причината за забавяне на производството. Молбата е подадена
на 25.08.2016г. и поради липса на становище по нея за период повече от година,
на 27.10.2017г. С. подава сигнал до Заместник-председателя на Първо Гражданско
отделение като с протокол от 05.01.2018г. делото е преразпределено на 163
състав. Във връзка с твърденията за висока натовареност на СРС следва да се има
предвид, че веднага след преразпределяне на производството на друг състав
делото се е движило в установените процесуални срокове и не се установява
забавяне на отделните процесуални действия. По изложените съображения този
състав намира, че СРС е нарушил правото на ищеца за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок като е допуснато забавяне на производството в периода от
датата на постъпване на отговор на исковата молба до датата на постановяване на
определение по чл. 140 ГПК за период повече от една година и девет месеца,
което се отразило на общата продължителност на делото и същото е приключило на
първа инстанция за период от две години, четири месеца и двадесет и един дни и
за период от общо две години, девет месеца и десет дни на две съдебни
инстанции.
Според практиката на ЕСПЧ (Скордино срещу Италия, Фингър срещу
България) е налице оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството води до неимуществени вреди. В делото Фингър срещу България се
приема: „Във връзка с неимуществените вреди, съществува силна, но оборима
презумпция, че прекомерната продължителност на производството ще доведе до
такива вреди. Въпреки че в някои случаи продължителността на производството
може да доведе до минимални неимуществени вреди или изобщо да не предизвика
неимуществени вреди, националните органи или съдилища, занимаващи се с този
въпрос ще трябва да обосноват решението си да присъдят по-ниска или никаква
компенсация, като представят достатъчни причини, в съответствие с критериите,
установени в съдебната практика на Съда.“ В случая от текста на исковата молба
се установява отрицателното отношение на ищеца към съдебната система. От ангажираните
писмени доказателства се установява, че делото е било от значение за ищеца, макар
и да не касае въпроси за родителски права, трудов спор, здравето му или
обезщетение за телесни уреждания, незаконно задържане и др., то касае
възнаграждението му за адвокатски хонорар, като степента на важност следва от
опитите му да ускори производството и явства желанието му да получи
своевременно решение. В същото време СРС не ангажира доказателства, които да
оборят презумпцията, че вреди са причинени, поради което съдебният състав
счита, че на С. следва да се определи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. Съгласно разрешението на т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието
"справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно в случая следва да се
прецени, че общата продължителност на производството на две инстанции не
надвишава значително установената за страната, С. не доказва от забавянето да
са причинени вреди на физическото и психическото му здраве, да се е отразило
негативно на работата му. В същото време следва да се отчита, че ищецът е
предявил иск за защита свое имуществено право като е проявил инициативност,
вложил сили за разглеждане на делото му в разумен срок, с действията си не е
ставал причина за забавяне на производството, дори напротив чрез неговите
активни действия насочени към административния ръководител е станал причина
делото да се преразпредели на друг съдебен състав и да приключи на първа
инстанция за период от две години, четири месеца и двадесет и един дни, поради
което съдът намира, че размерът на справедливото обезщетение е в размер на 300 лева,
до който размер искът е основателен, а за останалата част над 300 лева до
предявените 700 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, а
решението на БРС в частта, в която искът е уважен за сумата над 300 лева да
бъде отменено.
На
основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските пред въззивната
инстанция. С. не е представил доказателства за сторени от него разноски.
Предвид частичното уважаване на въззивна жалба и отхвърляне на иска на
въззивника на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ следва да се присъдят разноски
съобразно отхвърлената част от иска за юрисконсултско възнаграждение, което
съгласно чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя в размер на 100 лева
за всяка съдебна инстанция. Ето защо на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл.
78, ал. 3 ГПК следва да се осъди въззиваемия да заплати на СРС възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 114 лева за двете съдебни инстанции.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ (нова – ДВ, бр. 94 от 2019
г.) делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен
касационен съд или Върховен административен съд, поради което доколкото ЗДОВ е
специален закон и въпреки, че цената на иска е под 5000 лева - в хипотезата на чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, то решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на
страните при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2022/12.08.2019г.по гр.д. № 1955/2019г. по описа на Районен
съд Бургас В ЧАСТТА, в която Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул.“Цар
Борис III“ № 54, ЕИК по ЗДДС BG831462482, е ОСЪДЕН да заплати на И.Т.С., ЕГН **********,
гр. *** сумата над 300 лева (триста лева) до
уважените 700 лева (седемстотин лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.
д. №899 /2016 г. по описа на Софийски районен съд, в разумен срок, съгласно чл.
6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Т.С., ЕГН **********, гр.*** срещу Софийски районен съд , с адрес: гр.
София, бул.“Цар Борис III“ № 54, ЕИК по ЗДДС BG831462482 за осъждане да му
заплати сумата в размер на 400 лева (четиристотин лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на гр. д. №899 /2016 г. по описа на Софийски районен съд, в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2022/12.08.2019г.по гр.д. № 1955/2019г. по описа
на Районен съд Бургас в останалата обжалвана част, с която Софийски районен
съд, с адрес: гр. София, бул.“Цар Борис III“ № 54, ЕИК по ЗДДС BG831462482, е
ОСЪДЕН да заплати на И.Т.С., ЕГН **********, гр.*** сумата от 300 лева (триста лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на гр. д. №899 /2016 г. по описа на Софийски районен
съд, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи.
ОСЪЖДА И.Т.С., ЕГН **********,гр.*** да заплати на Софийски районен съд , с
адрес: гр. София, бул.“Цар Борис III“ № 54, ЕИК по ЗДДС BG831462482, сумата от 114
лева (сто и четиринадесет лева), представляваща възнаграждение за юрисконсулт
за две съдебни инстанции.
На основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните при предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.