О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София 06 декември 2019 г.
С. о. съд, наказателно отделение, в закрито
заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: П. П.
Членове: Я. Б.
К.Т.
като разгледа
докладваното от съдия Т. в.ч.н.д. № 717 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІІ, във вр. с чл.306 ал.3, вр. ал.1,
т.4 от НПК.
С
определение от 02.10.2019 г. на Районен съд – гр.И., постановено по ч.н.д. № 585/2015
г. по описа на същия съд, е осъден на
основание чл.189 ал.3 от НПК В.Н.С., с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание в Затвора – гр.В., да заплати
на Националното бюро за правна помощ сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита в
съдебното производство по посоченото наказателно дело.
Срещу така
постановеното определение, в законоустановения срок, е постъпила частна жалба
от осъдения В.Н.С. с искане за неговата отмяна, поради неправилността и
незаконосъобразността му. Сочи се, че първоинстанционния съд не е следвало да
му назначава служебен защитник, тъй като производството по ч.н.д. № 585/2015 г.
на ИхРС е протекло в негово отсъствие и той не е имал никакъв контакт с
назначения му адвокат.
С. о. съд,
като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира
следното:
С влязла в сила на 06.07.2015 г. присъда № 78/18.06.2015
г. на Районен съд – гр.И., постановена по н.о.х.д. № 98/2014 г. по описа на
същия съд, жалбоподателят /тогава подсъдим/ В.Н.С. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ години, което да
бъде изтърпяно на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС при първоначален „строг” режим в
затвор.
С определение от 01.02.2016 г. на Районен съд
– гр.И., постановено по ч.н.д. № 585/2015 г. по описа на същия съд, на осъдения
В.Н.С. му е наложено на основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК, най-тежкото
от наложените му по н.о.х.д. № 564/2013 г. на РС В., н.о.х.д. № 1378/2013 г. на
РС В. и н.о.х.д. № 98/2015 г. на РС И. наказания, а именно наказание лишаване
от свобода за срок от 6 /шест/ години, което да бъде изтърпяно на основание
чл.61 т.2 от ЗИНЗС при първоначален „строг” режим в затвор. С това определение
е приспаднато на основание чл.25 ал.2 от НК, изцяло изтърпените от осъдения С.
наказания лишаване от свобода по посочените наказателни производства.
В производствата по посочените н.о.х.д. № 98/2014 г. и ч.н.д. № 585/2015
г. на Районен съд – гр.И., процесуалното представителство на подсъдимия В.С. е
било осъществявано от служебен защитник – адвокат Т. Ш.. Последната е била
определена от съответния адвокатски съвет и избрана от Националния регистър за
правна помощ, по реда на чл.25 ал.4 от Закона за правната помощ, в изпълнение
на решение за предоставяне на правна помощ на подсъдимия С., взето от решаващия
състав на първоинстанционния съд, на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1
от Закона за правната помощ.
Видно от
решение № СФ-4266-10308/04.05.2016 г., представено от НБПП по ч.н.д. № 585/2015
г. на РС - гр.И., след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт,
Националното бюро за правна помощ е изплатило на адв.Т. Ш. сумата от 120,00 /сто
и двадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената от
нея правна помощ на осъдения В.С. по посоченото частно наказателно дело.
При така
установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна, че
частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок и
от надлежно лице, но разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното
определение на районния съд – законосъобразно.
С атакуваното определение, постановено по реда
на чл.306 ал.1, т.4 от НПК, районният съд е ангажирал отговорността на осъдения
/настоящ жалбоподател/ В.С. за заплащане на разноските за служебен защитник по
наказателното производство, като е присъдил същите в полза на Националното бюро
за правна помощ. Приел е, че разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК е приложима в
настоящия случай, тъй като С. е признат за виновен и следва да бъде осъден да
заплати разноските по делото, в частност адвокатско възнаграждение и други
разноски за служебно назначения му по реда на ЗПП адвокат. Тези съображения на
районния съд и постановения въз основа на тях съдебен акт, са правилни и са в
съответствие с регламента, установен в процесуалния закон. Последният, в
разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК е предвидил, че „когато подсъдимия бъде
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец, ако са направили такова искане”. Посочената разпоредба намира
приложение във всички случай, когато подсъдимия е признат за виновен, в това
число и когато защитата му е била осъществявана от назначен му по реда на
Закона за правната помощ служебен адвокат, в който случай възнаграждението на
последния се заплаща в полза на Националното бюро за правна помощ, каквато е и
настоящата хипотеза. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. на
ВКС.
Въззивният
съд намира за несъстоятелно твърдението на осъдения, че незаконосъобразно
разноските за служебна защита, са възложени в негова тежест, тъй като
производството по ч.н.д. № 585/2015 г. на ИхРС е протекло в негово отсъствие и
той не е имал никакъв контакт с назначения му адвокат. Това е така, доколкото
предвид реда, по който първия съд е разпоредил да се проведе производството
пред него – задочно производство /чл.269 ал.3, т.4 от НПК/, защитата на
подсъдимия в съдебното производство е била задължителна /аргумент от чл.94 ал.1
т.8 от НПК/. Ето защо, като се е произнесъл с атакуваното определение по този
посочен от процесуалния закон ред, районния съд не е допуснал нарушение на
закона.
Гореизложените
съображения на въззивния съд налагат извода, че атакуваното определение на
районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от
горното, Софийски окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 02.10.2019 г. на Районен съд – гр.И., постановено по ч.н.д. № 585/2015
г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.