Решение по дело №211/2021 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 260055
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 29 май 2021 г.)
Съдия: Николинка Лазарова Крумова
Дело: 20211460100211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260055

Гр.Оряхово, 12.05.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Н.КРУМОВА

при секретаря А.Бориславова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №211 по описа за 2021г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашно насилие / ЗЗДН /.

          Делото е образувано по подадена на 21.04.2021г. молба от С.Е.Д., ЕГН:**********, с адрес *** за налагане мярка за защита от домашно насилие спрямо нея по отношение на П.Г.Д., ЕГН:********** с адрес *** *****

          В молбата са изложени следните обстоятелства:

          Страните са съпрузи от 21 години, като живеят в гр.Оряхово, обл.Враца в собствено жилище.От брака си имат две деца – ***** Г., роден на ***г. и *****, родена на ***г..

          Сочи се, че почти през цялото време на съвместното им съжителство страните са имали неприятности, ката се твърди, че ответникът е налагал психически и е причинявал физически тормоз над молителката, като последната търпяла в името на децата.Отразено е, че през последните няколко години скандалите помежду им зачестили, както и нанасянето на побой над молителката.

          С.Д. в депозираната до съда молба се позовава на последен акт на насилие от страна на ответника, извършен на 19.04.2021г..

          По отношение на акта на домашно насилие, осъществен на 19.04.2021г. се сочи, че към 18.30 часа молителката и ответника били сами.Молителката забелязала, че ответникът пишел нещо в телефона си, поради което му казала да престане, тъй като била сигурна, че същият пишел на приятелка.Твърди се, че това подразнило ответника, поради което същият започнал да вика, да обижда молителката, че е циганка, че е грозна и дебела, да я блъска и да я бута.Молителката го помолила да излезе да се успокои, тъй като бил употребил алкохол.Ответникът излязъл от апартамента, но след пет минути се върнал и нанесъл побой над молителката, като я ударил няколко пъти с юмруци по лицето и главата, започнал да я скубе за косата и да я блъска.Молителката успяла да се изтръгне от ръцете му и позвънила на телефон 112, а ответникът от своя страна избягал и когато пристигнали полицаите, същият не бил в апартамента.

          Сочи се, че на 20.04.2021г. молителката посетила съдебен лекар, който извършил преглед и й издал медицински удостоверение, както и, че при прегледа са били установени контузна рана на горната устна, оток с масивно кръвонасядане на лицето и кръвонасядания по крайниците.

          Молителката твърди, че не може да се храни нормално, тъй като един от предните й зъби се е разклатил в резултат на нанесените й удари и изпитва силна болка, както и, че горната й устна е разбита и предстои хирургична намеса.

          Твърди се още, че преди около седмица ответникът пак й бил нанесъл побой, в резултат на което отново е бил подаден сигнал на телефон 112 от страна на молителката, както и, че на 20.04.2021г. ответникът й изпратил съобщение, че ще я пребие.

          Посочено е също, че описаните в молбата действия на ответника създават у молителката страх, както и, че същата е под постоянно напрежение, че ответникът може отново да дойде и да я бие, и тормози.

          В заключение молителката е изложила, че поради обстоятелството, че в отправените от страна на ответника спрямо нея заплахи за физическа и психическа разправа се съдържат данни за пряка и непосредствена опасност за живота и здравето й, моли на основание чл.18 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за незабавна защита.

          Също така молителката иска от съда на основание чл.18 от ЗЗДН да издаде заповед за защита, като наложи мерките по чл.5, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, а именно:

          - задължаване на ответника Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие над нея;

          - да се отстрани от семейното жилище в гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ ***** „ *****;

          - забрана да приближава нея и жилището, в което живее с децата в гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ ***** „ *****, местоработата й в болницата в гр.Кнежа, както и местата за отдих социални контакти, които посещава;

          Към молбата за защита е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; съдебномедицинско удостоверение №14/2021г..В съдебно заседание молителката прилага лис за преглед на пациент от 05.01.2020г., фишове за спешна медицинска помощ от 18.07.2014г. и от 18.04.2016г. и амбулаторен лист от 21.07.2014г..

          По делото е приета справка за съдимост на ответника и писмо от РП – Оряхово вх.№261382/27.04.2021г. с приложени преписки по описа на полицията.

В съдебно заседание е разпитан в качеството на свидетел съсед на страните.

В съдебно заседание молителят поддържа изложеното в молбата си.Иска се съдът да наложи исканите от молителката мерки за максимално предвидения в закона срок от 18 месеца.

Ответникът изразява своето становище за станалото, като признава нанесеният от негова страна побой по отношение на молителката.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Молбата е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл.8, ал.1 от ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.Също така, молбата е подадена срещу пасивно легитимиран да отговаря по нея ответник, съгласно чл.3, т.2 от ЗЗДН, в качеството му на лице, което е съпруг на молителката.

Молителката твърди, че акта на домашно насилие е осъществен в началото на месец април и на 19.04.2021г., молбата до съда е подадена на 21.04.2021г., поради което е спазен преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.Предвид изложеното, съдът намира молбата за допустима.

По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е описан актът на домашно насилие, за който се търси защита.

От представената Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява изложеното в молбата на молителя.

От представеното по делото писмо от РУ на МВР – Оряхово се установява, че в РУ са били регистрирани два сигнала от молителката против ответника, съответно на дата 11.04.2021г. и на 19.04.2021г., по които били образувани преписки.От приложените към писмото писмени доказателства се установява, че на 20.04.2021г. на ответника е бил съставен протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМвР.

От приложената по делото справка за съдимост на ответникът се установява, че същият не е осъждан, но има наложено наказание по чл.78а от НК.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл.10 ал.1 от ЗЗДН, от правно легитимирано лице, против лице, попадащо в кръга на визираните в чл.3 от ЗЗДН.

Предмет на настоящото производство е обстоятелството дали ответникът на посочената в молбата дата е извършил акт на домашно насилие над съпругата.Домашното насилие е дефинирано от законодателя в чл.2 от ЗЗСДН, съгласно който “ Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище „.

В този смисъл следва да се има предвид това, че акт на домашно насилие по смисъла на закона не представлява само физическо насилие, изразяващо се в побой, а и опита за такова насилие, както и упражнено психическо / емоционално / насилие.

Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие:наличие на поведение от страна на ответника по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.

В подкрепа на твърденията си молителят е представил декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН.Доколкото така представената декларация се намира във връзка с твърдения и подлежащ на доказване в настоящото производство главен факт, то и съдът я цени като годно доказателствено средство по смисъла на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗСДН.Доказателствената й сила не е оборена от ответника, напротив самият той признава факта на извършено домашно насилие.Последното се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел.

От анализа на данните по декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и на останалите представени по делото доказателства – може да се направи обоснован извод, че по отношение на молителката е упражнено домашно насилие от страна на ответника.Като акт на такъв вид насилие следва да се определи поведението на П.Д., изразяващо се в нанесения побой над молителката на 11.04.2021г. и на 19.04.2021г..

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел – съсед на страните, доколкото същите не съдържат вътрешни противоречия и след като ги прецени по реда на чл.172 от ГПК им дава вяра като кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства.Изложеното в декларацията по косвен начин се потвърждава и от показанията на този свидетел, който макар и да не е очевидец на нанесения побой дава сведения за състоянието на молителката непосредствено след нанасяне на побоя.

Тези обстоятелства се потвърждават и от съдържанието на приложеното и прието по делото съдебномедицинско удостоверение.

Ето защо съдът намира по същество молбата за основателна, поради което и следва да бъде уважена.От събраните по делото доказателства – декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържаща данни за време, място, начин на осъществения акт на насилие, данни относно извършителя, както и данни, че молителката и ответника са съпрузи, от приетите по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства, съдът счита, че ответникът е осъществил по отношение на молителката домашно насилие под формата на физическо такова.

При така установеното, съдът прие, че извършеното от ответника по отношение на молителката покрива признаците, посочени в чл.2 от ЗЗДН – установи се, че спрямо молителката е проявен акт на домашно насилие по време и място, описани в молбата физическо насилие, изразяващо се в нанасяне на побой – нанасяне на удари с юмруци по лицето и главата, скубане и блъскане.По този начин с  действията си ответникът е нарушил задължението  да зачита личната физическа и психическа неприкосновеност на молителката.

В хода на първоинстанционното производство има издадена заповед за незабавна защита от 21.04.2021г..Съдът обаче не е задължен да се съобразява с тази заповед при постановяване на Решението си.Производството по чл.18 от ЗЗДН, в което се разглежда подобна молба, е закрито, без участие на страните, и такава заповед се постановява единствено въз основа на първоначални данни, които първоначално са преценени от съда за носители на някаква информация, съобразно чл.18, ал.1 от ЗЗДН.3аповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповед за защита или на отказ на съда да издаде такава Заповед - по арг. чл.19 и чл.20 от ЗЗДН.

При извода за основателност на предявената молба, съдът следва да наложи мерките по ЗЗДН съобразно  конкретния случай и не е обвързан от искането на пострадалото лице.

 С оглед установеното в хода на състезателното производство по ЗДНН и с оглед волята на молителя, съдът счита, че в случая следва на първо място да се наложи мярката по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, като се задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката.Следва ответникът да се отстрани от съвместно обитаваното жилище в гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ ***** „ *****, както и да му се забрани да приближава  на по – малко от 100 метра молителката и жилището, в което живее с децата в гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ ***** „ *****, местоработата й в болницата в гр.Кнежа, както и местата за отдих социални контакти, които посещава.

Следва да се наложи и мярката по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН, като временно се определи местоживеенето на детето П.П.Г.при пострадалия родител – в случая майката.

Предвид тежестта на акта на домашно насилие – касае се за физическо такова, обстоятелствата, при които е извършен, както и неговите последици, съдът счита, че мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН, следва да бъдат наложени за максималния срок предвиден в закона – 18 месеца.Съдът прие, че само по този начин ще се осигури в необходимата степен защита на пострадалото лице.

Съдът следва да наложи на ответника и глоба, която с оглед тежестта на извършеният акт на домашно насилие следва да бъде определена в размер на 300.00 / триста / лева.

При този изход на спора ответникът следва да заплати и дължимата държавна такса по чл.16 от Тарифата.

          Мотивиран от горното Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на С.Е.Д., ЕГН:**********, с адрес *** по Закона за защита срещу домашното насилие, а именно:

 

1.ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН ИЗВЪРШИТЕЛЯ – П.Г.Д., ЕГН:********** с адрес *** *****ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ  по отношение на С.Е.Д., ЕГН:**********, с адрес ***.

2. ОТСТРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН П.Г.Д., ЕГН:********** с адрес *** *****от съвместно обитаваното със С.Е.Д., ЕГН:**********, с адрес *** семейно жилище в гр.Оряхово, обл.Враца, ул.„ ***** „ *****, за срок от 18 месеца от постановяване на настоящето решение на 12.05.2021г..

 

3.ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на П.Г.Д., ЕГН:********** с адрес *** ***** *****, ДА ПРИБЛИЖАВА НА ПО – МАЛКО ОТ 100 / СТО / МЕТРА както следва – до пострадалото лице – молителката С.Е.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, до жилището на пострадалото лице, в което същото живее с децата си в гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ ***** „ *****, до местоработата на пострадалото лице – болницата в гр.Кнежа и до обичайните места за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от 18 месеца от постановяване на настоящето решение на 12.05.2021г..

 

4.ВРЕМЕННО ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН местоживеенето на детето П.П.Г.при пострадалия родител - майката С.Е.Д., ЕГН:**********, с адрес *** за срок от 18 месеца от постановяване на настоящето решение на 12.05.2021г. или до решаване на спор относно упражняване на родителските права и определяне местоживеенето на детето.

 

5.НАЛАГА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН НА ИЗВЪРШИТЕЛЯ П.Г.Д., ЕГН:********** с адрес *** *****глоба в размер на 300.00 лева / триста лева /, както и 05.00 лева / пет лева / държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА П.Г.Д., ЕГН:********** с адрес *** ***** *****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт сумата от 25.00 лева държавна такса за водения процес, както и 05.00 лева / пет лева / държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от Решението и Заповедта на страните, РУ на МВР - Оряхово за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред Врачанският окръжен съд в 7 дневен срок от днес.

Обжалването не спира изпълнението на ЗАПОВЕДТА.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: