Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 95 02.04.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На единадесети март Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 537 по описа за 2020 година.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от М.М.А., ЕГН **********, лично и
със съгласието на своята майка и законен представител М. А. Д., с адрес: гр.Б.,
ул.“О.“ № *, Б.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и П.М.А. с ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощник адв.
Боян Борисов Койнов от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул.
„Оборище“ № 82, ет. 2 против Застрахователно дружество „Булинс“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. “Джеймс Баучер“ № 87,
ет.2, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов, чрез пълномощник адв.
Мариан Илиев Гочев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, ет.2, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от
ищците сумата от по 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания в резултат на смъртта на тяхната баба Н. Р.А. в резултат на
настъпило на 14.02.2015 год. ПТП,
причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Б. К.А.,
с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на
увреждането – 14.02.2015 г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски.
Според изложеното в исковата молба, с влязла в сила на 10.08.2017 г. присъда № 181/ 25.07.2017г. по НОХД № 659/2017г. по описа на ОС-Бургас, Б.А. е бил признат за виновен затова, че на 14.02.2015 г. около 12.30 ч. на главен път № 2-79 с посока на движение от гр.Средец към гр.Бургас в района на 84 км, при управление на МПС с рег. № А 92 70 КК, марка „Мерцедес“, модел „С 180“, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил по непредпазливост смъртта на Н. Р.А., настъпила на 14.04.2015г., поради което и на основание чл.343 ал.1, б.“в“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 2 години. Последица от причиненото ПТП е смъртта на Н.А. – баба на ищците. Същите били неразделни със своята баба, като заедно понасяли несгодите на живота. Смъртта им отнела сигурността, предизвикала стресови състояния, вътрешна опустошеност, безсилие в живота.
Ищците считат, че отговорността на ответното дружество произтича от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 02114002768364 от 11.11.2014г., със срок на покритието 11.11.2014 г. – 10.11.2015 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи.
Границите на обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на същата, са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 226 от КЗ (отм.) увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя. Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължавали да търпят ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид смъртта на близкият им роднина Н.А.. Ищците са предявили пред застрахователя застрахователни претенции, по които са образувани щети съотв.№ ********** за П.А., № ********** за М.А. и № ********** за Б.А.. С нарочни писма ответникът уведомил ищците, че същият не е в риск по процесния застрахователен договор и няма основание да изплати обезщетения.
Проследено е законодателството по отношение правата на жертвите на престъпления, като според чл.2, §.1, б.“а“ т.ии от Директива 2012/29/ИС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г., като „членове на семейството“ следва да се считат съпругът, лицето което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по права линия, братята и сестрите и издържаните от жертвите лица. Това е намерило отражение в постановеното в тълк.р.№ 1/ 21.08.2018г. по т.д.№ 1/2016г. на ВКС, ОСНГТК, като низходящите от втора степен също могат да търпят вреди от емоционален и психически характер от смъртта на свой близък. Според §.4 от ДР на КЗ по отношение на чл.492 от същия, минималната застрахователна сума по тази застраховка към момента за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Въведеният с §.76, вр.§.96 от ЗИДКЗ лимит на застрахователните обезщетения за лицата по чл.493а от КЗ от 5000 лв., противоречи на европейското и българското законодателство. Цит. е Решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12 на СЕС, по което е дадено тълкуване на въведени ограничения в размера на обезщетителните суми на лица, пострадали от събития, за които съществува застраховка „Гражданска отговорност“, което на основание чл.633 от ГПК и ДФЕС е задължително за всички съдилища и институции в България. Същото тълкуване следвало от цит. Решение по дело С-348/98 на СЕС, т.40, и др., което не допуска национална правна уредба да предвижда максимални гарантирани суми, по-малки от установените с чл.1, §.2 от Втора директива. Претендират се направените по делото разноски.
Постъпилият писмен отговор от ответника съдържа оспорване изцяло на претенциите както по основание, така и по размер. Ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. Заявява, че ищците не разполагат с активна процесуална легитимация, тъй като не е налице твърдяната близост със загиналия, съотв.не са налице предпоставките според ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ВКС. Доказателства за изключителна близост между ищците и починалата няма, като ответната страна прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за тези обстоятелства. Недопустимостта на претенциите произтичала и от нормата на чл.432 ал.1 от КЗ, вр.чл.380 от КЗ, която пък изисквала от лицето, което има право на обезщетение, да поиска това първо от застрахователя. Тези норми като процесуалноправни, били влезли в сила и за старите случаи, за които се прилага старият КЗ (до 01.01.2016г.). Въпреки, че ищците са отправили искания до застрахователя, те не са изпълнили условията на чл.380 от КЗ да представят всички изискуеми доказателства, вкл. банкови сметки на лицата или на техен пълномощник.
На следващо място се излага от ответната страна становище относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, тъй като §.96 ал.1 от ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/ 07.12.2018г.) ограничава размерите на обезщетенията на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ до 5000 лв., след като все още не е приета наредба за утвърждаване на методика по чл.493а ал.2 от КЗ. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Застрахователят счита, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер.
Отделно от това на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД се твърди, че починалата Н.А. е допринесла за настъпването на вредоносния резултат чрез непоставяне на предпазен колан, което би я предпазило изцяло от крайния вредоносен резултат. Съпричиняването е в размер на 90 %. По отношение на претенцията за законна лихва от датата на събитието, същата се оспорва с твърдението, че на основание чл.380 ал.3 от КЗ такава не се дължи, предвид непредставянето на банкови сметки на ищците, което представлява забава на кредитора.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания.
Процесуалният представител на ответната страна поддържа направените възражения. В пледоарията си обоснова защитната си теза.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.104, т.4 и чл.115, ал.2 от ГПК. Възражението на ответната страна за липса на процесуална легитимация на ищците, тъй като не са в кръга на лицата, които имат право на обезщетение, беше разгледано в определение № 260018/ 10.08.2020г. и към настоящия момент не се налага промяна в становището на съда, като степента на близост със загиналата е въпрос по съществото на спора.
Предявените искове са с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), вр. §.22 от ЗИД на КЗ, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, а видно и от приложените удостоверение за наследници изх.№ 94-01-17873/ 05.06.2015г. (л.30-31 по делото) и за родствени връзки изх.№ 94-01-23737/1/ 19.072018г. (л.33-34), издадени от Община Бургас, ищците М.А., Б.А. и П.А. са внуци на починалата на 14.04.2015г. Н. Р.А. (л.32). Няма спор относно наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и водача Б. К.А. по повод договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 02114002768364 от 11.11.2014г., със срок на покритието 11.11.2014 г. – 10.11.2015 г. (непредставена). Съставен е бил протокол за оглед на местопроизшествие с пострадали лица от 14.02.2015г. и скица (л.20-26), с описани участници и пострадали лица.
Според приложената влязла в сила на 10.08.2017 г. присъда № 181/ 25.07.2017 г. по НОХД № 659/2017г. по описа на ОС-Бургас и мотиви към нея (л.80-97), Б. К.А. е бил признат за виновен затова, че на 14.02.2015 г. около 12.30 ч. на главен път № 2-79 с посока на движение от гр.Средец към гр.Бургас в района на 84 км, при управление на МПС с рег. № А 92 70 КК, марка „Мерцедес“, модел „С 180“, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил по непредпазливост смъртта на Н. Р.А., настъпила на 14.04.2015г., поради което и на основание чл.343 ал.1, б.“в“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 2 години. Или безспорно е установено на основание чл. 300 от ГПК по делото, че при ПТП на 14.02.2015 г. е била причинена смъртта на Н.А. по вина на водача на МПС л.а. с рег. № А 92 70 КК, марка „Мерцедес“, модел „С 180“ – Б. К.А.. Последният е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.А.. Механизмът на ПТП е изследван по наказателното дело и подробно обсъден в приложените към присъдата мотиви на ОС – Бургас.
Според заключението на приетата съдебно - автотехническа експертиза (л.109-112), лекият автомобил е бил оборудван с колани за всички седалки. Ако пострадалата беше с предпазен колан по време на удара, тя вероятно би избегнала леталния изход от ПТП.
Вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза (л.145-150), установи, че причина за смъртта на Н. А. е остра сърдечна недостатъчност, развила се на базата на съществуваща сърдечна недостатъчност, обострена от травмите и е в причинна връзка с претърпяното ПТП. Анализът на получените травми е довел до извода, че пострадалата е била без поставен предпазен колан (л.148-149).
Според показанията на свидетеля Б.А. – дядо на ищците и причинител на ПТП, на датата на злополуката е управлявал автомобила, като Н. е седяла на предната дясна седалка и пътували за Средец. Децата Б. и П. от раждането си живеели при него и починалата Н. в къща с 6 стаи. Починалата се грижела за прането, храненето, децата спяли при нея. След смъртта й често говорели за нея и ходели до гробищата. Свидетелят има 18 внуци, а може и повече. Ищците и сега редовно идвали при дядо си. Децата на М. нямали друга баба, само Н. и я наричали „мамо Н.“.
Свидетелката М. Д.– майка на ищците, заяви, че всички живеели в къщата заедно с баба Н. от самото начало. Децата ги гледала Н. , защото свидетелката ходела на работа: обличала ги, къпела ги, водела ги на училище, готвела им. Празниците се празнували също в къщата – починалата приготвяла сама всичко. Децата били много привързани към баба си и много тъгували за нея. След смъртта й, не искали да ядат, защото свидетелката не готвела като баба им.
Представените доказателства водят до извода за неоснователност на исковете. Съгласно чл. 226 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо когото застрахования е отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя. Според чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя произтича от сключената валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на лекия автомобил. С влязла в сила присъда № 181/ 25.07.2017 г. по НОХД № 659/2017г. по описа на ОС-Бургас е установено, че при ПТП на 24.02.2015 г., Б. К.А. като водач на застрахования автомобил е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на Н. А.. Механизмът на настъпилото ПТП е установен в мотивите на присъдата, както беше посочено.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк.д. №1//2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на тълкувателното решение освен, че подробно са изложени съображенията и аргументите за така приетото становище, е обстойно разяснено и съдържанието на обобщаващия диспозитив на този съдебен акт. Според него, най-близките на починалия (по смисъла и на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допуска като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. В тези случаи не е достатъчна само родствената връзка, т.е. нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от тези при семейната връзка или връзката родител-дете, които да водят до логично предположение, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е справедливо да бъдат обезщетени. Необходимо е да бъде установено, че създалата се между родствениците емоционална връзка е от такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за съответната родствена връзка. В този контекст е разяснено, че особено близка привързаност, надхвърляща присъщата такава за родствената връзка, може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/ дядовци и внуци, като е наблегнато именно на разликата между нея и обичайните виждания. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/ дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Това обаче само по себе си е прието за недостатъчно от гледна точка на справедливостта, да обоснове право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да са налице и конкретни житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В заключение е отбелязано, че за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Изхождайки от горните разяснения, в тежест на ищците М.А., Б.А. и П.А. е да установят съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка в резултат на която търпят от смъртта на баба си Н. А. продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по делото доказателства – гласни и писмени, които съдът изцяло кредитира, тъй като в съвкупност последователно, безпротиворечиво и пълно изясняват фактическата страна на спора, се установява, че към момента на смъртта си Н.А. е била на почти 63 годишна възраст, ищцата М.А. на 13 години и 1 месец, Б.А. на 19 години и 7 месеца, а П.А. на 16 години и 2 месеца. Починалата Н.А. е живеела заедно с ищците и свидетеля Б. К.А., но и заедно с родителите на ищците. Отношенията между бабата и внуците й били много близки. Ищците понесли тежко загубата на баба си. От така събраните гласни доказателства, се констатира, че починалата и ищците са били много близки, каквито са характерни за тази родствена връзка. Не се установява, отношенията помежду им да са били от такова естество, че да създадат връзка, по-дълбока или различна от обичайната между баба и внуци. Описаните от свидетелите отношения между ищците и починалата са естествени и общоприети за този вид родствена връзка и отговарящи в пълна степен на българската народопсихология на ромския етнос. В тях не се установява нещо изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод, че е създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени от ищците морални болки и страдания от смъртта на баба им, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките – родителите. Скръбта от загубата на близък човек е нормално и естествено състояние на празнота и липса - ищците скърбят за своята баба, но в случая не се установява тя да е от такъв характер, че да обоснове справедливо признаване на право на обезщетение за неимуществени вреди на внуците. Грижите за ищците от страна на Н.А. не надхвърлят обичайните – помощта от баби и дядовци е нормална и не може да се приравни на липсата на грижи от страна на родителите – същите са живи и здрави и безспорно също са полагали грижи за ищците.
С оглед изложените съображения настоящият съд счита, че предявените от М.А., Б.А. и П.А. искове за претърпени неимуществени вреди са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърлянето на главните искове на ищците М.А., Б.А. и П.А., претенциите им за лихви за забава също е неоснователна.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищците дължат на ответника направените по делото съдебни разноски, в т.ч. заплатеното адвокатско възнаграждение, които според приложения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 3960 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 400 лв. възнаграждения за вещи лица или общо 4360 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М.М.А., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка и законен представител М. А. Д., с адрес: гр.Б., ул.“О.“ № *, Б.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и П.М.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Боян Борисов Койнов от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 82, ет. 2 против Застрахователно дружество „Булинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез пълномощник адв. Мариан Илиев Гочев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 30 000 (тридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на тяхната баба Н. Р.А. в резултат на настъпило на 14.02.2015 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Б. К.А., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на увреждането – 14.02.2015 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка и законен представител М. А. Д., с адрес: гр.Б., ул.“О.“ № *, Б.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и П.М.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Боян Борисов Койнов от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 82, ет. 2 да заплатят в полза на Застрахователно дружество „Булинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез пълномощник пълномощник адв. Мариан Илиев Гочев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2 сумата от 4360 лв. (четири хиляди триста и шестдесет) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :