№ 21461
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110142241 по описа за 2024 година
Производството се движи по реда на глава ХХV ГПК.
Образувано е по искова молба .... К. К. срещу „П. ....“ ООД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128, т.
2 КТ за сумата от 2760 евро, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода
от 01.05.2024 г. до 23.05.2024 г.
Ищецът А. К. К. твърди, че сключил с ответника „П. ....“ ООД моряшки трудов
договор, по силата на който между страните възникнало трудово правоотношение за
длъжността „2 OOW“, като част от екипажа на моторен кораб „Geroite na Sevastopol“, с
месечно трудово възнаграждение от 3600 eвро и времетраене 20 +/-5 дни, плаващ под флага
на Палау с пристанище на регистрация Малакал. Поддържа, че фактическото изпълнение на
трудовия договор е за времето от датата на записване на кораба - 01.05.2024 г. до датата на
напускането му 23.05.2024 г. Твърди, че от края на м. март 2024г. трудови възнаграждения на
екипажа на кораба не били изплащани. На основание чл. 364а КТК с определение на
Окръжен съд – Варна бил допуснат арест на кораба, което по арг. от чл. 7, ал. 1 предл. първо
от Международната конвенция за арест на кораби обуславяло компетентност на българския
съд за разрешаване на спора по същество. Ищецът твърди, че към процесното
правоотношение намирала приложение Морската трудова конвенция, 2006 г. на
Международната организация на труда, по която и Република България и Република Палау
били държави членки. Съгласно цитирания международен акт всяка държава-членка, която
ратифицира конвенцията, се задължавала да прилага изцяло нейните разпоредби по начин,
гарантиращ правото на достоен труд на всички работници. Поддържа, че съгласно
Националния кодекс на Палау плащанията на възнагражденията по трудовото
правоотношение следвало да се извършват на интервали не по - дълги от един месец или при
прекратяване на трудовото правоотношение. Въпреки отправените покани до ответника и
сигнали до ИА „Морска администрация“ – гр. Варна, плащане на дължимите се трудови
възнаграждения на екипажа, в т.ч. на ищеца, не постъпило. При така изложените фактически
твърдения ищецът отправя исканията си към съда за осъждане на ответника да му заплати
1
сумата от 2760 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за посочения
период. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „П. ....“ ООД не е подал отговор на исковата
молба.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и моли за
уважаването и.
В открито съдебно заседание , ответникът оспорва иска, досежно размера му.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128, т.
2 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника
и че е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово
възнаграждение, размера на дължимата се сума и настъпването на изискуемостта на
вземането съгласно приложимото материално право.
При установяване на посочените по[1]горе обстоятелства в тежест на ответника е да
обори презумпцията по чл. 8 КТ за добросъвестност при изпълнение на трудовите права и
задължения от страна на ищеца, или да установи плащането на дължимото се трудово
възнаграждение в случай, че твърди такова.
Ответникът не оспорва, че между страните е било налице твърдяното трудово
правоотношение с източник морски трудов договор от 01.05.2024г., което обстоятелство
съдът приема за установено и от съвкупния анализ на останалите приети и неоспорени
писмени доказателства по делото.
Видно от текста на договора същият е сключен между ищеца А. К. К. и с „П.Н.А.“
ООД за длъжността „втори помощник - капитан“ за период от 20 +/-5 дни при уговорено
общо месечно възнаграждение от 3 600 евро, с място на работа плавателен съд „Героите на
Севастопол“, плаващ под флага на Палау с пристанище на регистрация Малкал. От приетото
временно удостоверение за регистрация се установява, че корабът „Героите на Севастопол“
ИМО № 7529976, плаващ под флага на Палау, е собственост на Български морски
квалификационен център и е нает по договор за беърбоут чартър от „П.Н.А.“ ООД.
Съгласно дефиницията на чл. 199а. КТК договорът за беърбоут чартър е договор за
наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на
владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на
кораба за целия период на наемане. На основание чл. 199ж КТК при сключен договор за
беърбоут чартър всички разходи, свързани с експлоатацията на кораба, включително
възнаграждението на екипажа, са за сметка на наемателя на кораба. Извод в горния смисъл
следва и от чл. 1 ал. 1 б. “ b ” от МКАК, поради което съдът приема, че именно ответникът в
настоящето производство е пасивно материално легитимиран да отговаря за заплащане на
трудовите възнаграждения на членовете на екипажа на кораба, в т.ч. ищецът. Ответникът не
оспорва твърденията за положения от А. К. К. труд, но в първото по делото открито съдебно
заседание процесуалния представител на ответника, оспорва размера на дължимата се сума
за възмездяването му във връзка с периода, в който е полаган труд от работника. Съдът
намира направените от ответника правонамаляващи възражения за преклудирани на
основание чл.133 във връзка с чл.312, ал.2 вр. чл.313 ГПК, но дори и да не са преклудирани,
възраженията за недължимост на трудовото възнаграждение по изложените в съдебно
заседание причини са ирелевантни за дължимостта на определеното в трудовия договор
трудово възнаграждение, тъй като касаят вътрешни отношения между страните по договора
за беърбоут чартър, но не и трудовото правоотношение между ищеца и ответника.
С прекратяване на договора между страните съгласно приложимия стандарт по
Морската трудова конвенция изискуемостта на вземането за възнаграждение е настъпила.
2
Доколкото не се твърди и не се доказа ответникът да е платил трудовото възнаграждение на
ищеца, искът по чл. 128, т.2 КТ следва да се уважи в цялост, като се присъди и
допълнително поисканата с молба и в съдебно заседание законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното плащане.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 77 ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт в тежест на ответника следва да се присъди дължимата се държавна такса
в размер на 215,92 лв. Ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал.1 ГПК за защитата
в исковото и обезпечителното производство, в размер на общо 1492 лв., съгласно
представения списък /на л. 279 от делото/. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Н.А.“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. София,
ул.„Т..., да заплати .... К. К., ЕГН **********, с адрес гр. П..., на основание чл. 3, ал. 1,б. „б“,
вр. чл. 1, ал. 1 б. „о“ МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ сумата от 2760 евро, представляваща
дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 23.05.2024 г., ведно със
законната лихва от 17.07.2024г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1
ГПК сумата от 1492 лв. разноски, сторени в настоящото дело и в производството по ч.т.д. №
341/2024г. по описа на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „П.Н.А.“ ООД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул.„Т... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийския районен съд сумата от 215,92 лв. за държавна такса.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта за присъденото трудово възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от днес – 26.11.2024 г. по арг. от чл.315, ал.2 ГПК, а в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение – с частна жалба в едноседмичен срок от днес – 26.11.2024 г.
На основание чл.7, ал.2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Банкова сметка .... К. К., по която могат да бъдат внесени дължимите суми: IBAN
BG81BPBI88981033056201.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3