Р Е Ш
Е Н И Е
№260010/31.1.2022г.
31.01.2022 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на дванадесети януари през 2022 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря С. М.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 468 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от от адв. Н. Ш., в качеството на пълномощни на „Теленор България“ ЕАД - гр. София против С.С.И. ***. С исковата молба се твърди, че на 15.06.2017 г. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени национални минути роуминг в зона на ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. Твърди, че И. не е изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 683,41 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.01.2019 г. – 17.04.2019 г. Сочи се, че съгласно спогодба между „Теленор“ и КЗП мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 34,84 лв. На същата дата - 15.06.2017 г. за номер *** мобилният оператор като лизингодател е сключил с ответника като лизингополучател договор за лизинг, с който на ответника било предоставено мобилно устройство „Самсунг Галакси Джи5 2016 Black за обща лизингова цена в размер на 266.97 лв. чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 8,89 лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 62,50 лв. Твърди, се че по договора ответникът дължи плащане на сумата от 26,27 лв. формирана от лизингови вноски за периода 18.01.2019 г. – 17.04.2019 г. Твърди се още, че вследствие неизпълнението по договора за мобилни услуги И. дължи сума в размер на 14,79 лв. представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг. На следващо място се твърди, че на 16.03.2018 г. между страните било сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, с което е продължен за срок от 24 месеца предоставените услуги по абонаментен план „Тотал 24,99, като ответникът не е изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер на 100.79 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 18.01.2019 г. – 17.06.2019 г. Сочи се, че вследствие на неизпълнението и съгласно споразумението, ищецът е начислил неустойка в размер на 62,46 лв. На следващо място се твърди, че на 16.03.2018 г. по повод на това споразумение между страните е бил сключен и договор за лизинг, въз основа на който на ответника е предоставено устройство марка „Алкател U5 Blue за обща лизингова цена в размер на 105,57 лв. дължима на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 4,59 лв. Твърди, че по този договор за лизинг ответникът дължи плащане на сумата общо 55,08 лв. формирана от лизинговите вноски за периода 18.01.2019 г. – 17.06.2019 г. Твърди се, че ответникът поради неизпълнение на споразумението дължи сума в размер на 66,89 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг. На следващо място се твърди, че на 17.10.2018 г. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги за предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал 10,99“, по който договор ответникът не е изпълнил задълженията в общ размер на сумата от 34.10 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 18.01.2019 г . -17.04.2019 г. Твърди се, че вследствие на неизпълнението е била начислена неустойка в размер на 27.48 лв. На същата дата - 17.10.2018 г. по повод на така сключения договор мобилният оператор е сключил с ответника и договор за лизинг, въз основа на който е предоставил на ответника устройство, марка „Самсунг Галакси А6 Plus Bldck Blue за обща лизингова цена в размер на 643.77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 27.99 лв., като по този договор аз лизинг ответникът дължал заплащане на сумата в общ размер на 531.81 лв. формирана от лизинговите вноски за периода 18.01.2019 г. – 17.06.2019 г. Твърди се още, че вследствие неизпълнението по договор за мобилни услуги, ответникът дължи сума в размер на 54.43 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за лизинг. Твърди се, че задълженията за предпочетени номера, както следва: ***, *** и + *** са индивидуализирани в издадените от ищцовото дружество фактури, подробно индивидуализирани в ИМ. На следващо място се твърди, че на 09.07.2018 г. между страните е било сключено и допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал 30,99“ с допълнителни 6000МВ“, по който ответникът не е изпълнил задълженията в общ размер на 108.55 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 05.01.2019 г. – 04.04.2019 г. Сочи се, че вследствие на неизпълнението и съобразно споразумението мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 77,44 лв. Твърди се още, че на същата дата - 09.07.2018 г. по повод на така сключеното споразумение между страните е бил сключен и договор за лизинг, въз основа на който ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване устройство, марка „Самнсунг Галакси J7 2017 Dual Gold“ за обща лизингова цена в размер на 367,77 лв. дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяко от които в размер на 15.99 лв. Твърди, че по този договор за лизинг ответникът дължи заплащане на сума в общ размер на 277.49 лв. формирана от лизинговите вноски за отчетен период - 05.01.2019 г. – 04.06.2019 г. Твърди се, че вследствие на неизпълнението по споразумението ответникът дължи сума в размер на 133.98 лв., представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг. Поддържа се, че по отношение на посочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане сроковете на договора за лизинг посочени в чл.2 от същата. Сочи се, че към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена по договорите представените устройства не са върнати на мобилния оператор. На следващо място се сочи, че с оглед на изложеното на 02.12.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до РС – гр. Ямбол срещу ответника, по което е било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС и е била издадена Заповед за изпълнение връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С това обстоятелство по същество ищеца обосновава правният си интерес от предявяване на настоящият иск.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника, а именно: суми в общ размер на 2 290.23 лв., представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойки и сума за мобилно устройство по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него; неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него; неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него. Претендира се и законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който се поддържа, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан, като се излагат подробни съображения в тази насока.
На 1-во място се поддържа, че липсват възникнали облигационни правоотношения между страните по делото. Сочи се, че не са подписани Общите условия представени от ищеца. Релевират се възражения за нищожност на уговорената неустойка на съображенията изложени в ИМ.
На следващо място се реревират нарушения на разпоредбата на чл.87 от ЗЗД, като се сочи, че претендираните лизингови вноски от ищеца се лимитира само до вноските по договора с настъпил преди развалянето падеж.
На следващо място се релевират възражения за неравноправност на чл.11, ал.2 от Общите условия по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, във вр. с чл.146 от ЗЗП, както и поради противоречие на посочената разпоредба с добрите нрави.
Поддържа се, че искът е основателен до размера на вноските настъпил преди развалянето падеж, т.е. до размера на сумата от 172,38 лв., като за разликата той следва да бъде отхвърлен.
Претендира се, че не се дължи разликата в цената на устройството по сключения договор и по това, че е предоставена на преференциална цена, а всъщност се претендира, че поради неизпълнение той дължи разликата между преференциалната и реалната цена, която представлява устройството съгласно тяхната ценова листа.
В съдебно заседание за ищеца не се явява законен или процесуален представител, като с депозирано по делото писмено становище и на подробно изложените в него съображения по същество се поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание не се явява назначения от съда като осбен представител на ответника адв.С.Й. *** като с депозирана по делото преди съдебно заседание писмена молба по същество се поддържа отговора по чл.131 ГПК.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, на 04.12.2020 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Теленор България" ЕАД срещу длъжника-ответник С.С.И., за сумата от 2290,23 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираната по заявлението сума, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание и в срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил по ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС писмени доказателства, от които се установява, че 15.06.2017 год. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги с абонаментен план Тотал 24.99 и е бил предоставен на ответника мобилен телефон „Самсунг Галакси“, за което бил сключен договор за лизинг от същата дата. На 15.02.2018 год. бил сключен нов договор между страните за мобилни услуги за СИМ карта ***, с абонаментен план Тотал 24.99. На 16.03.2018 год. било сключено допълнително споразумение между страните, по силата на което на ответника в качеството на потребител е бил предоставен мобилен телефон „Алкател“ при лизингова цена 110,16 лева и стандартна цена на устройството 289,90 лева или с отстъпка в размер на 179,74 лева, за което между страните бил сключен и договор за лизинг от същата дата. На 17.102018 год. между страните бил сключен договор за мобилни услуги и договор за лизинг въз основа на които ответника като потребител получил мобилен телефон „Самсунг Галакси“. На 31.08.2016 год. между страните бил сключен договор за мобилни услуги с абонаментен план Нон Стоп и договор за лизинг въз основа на който ответника получил мобилен телефон „Хуауей“. На 09.07.2018 год. между страните било сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с фиксиран номер +*** и договор за лизинг от същата дата въз основа на който на ответника било предоставено мобилно устройство „Самсунг Галакси“.
По делото по искане на ищеца бе допусната и изслушана съдебно техническа експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: от фактурите които клиента е получил, се вижда, че той е използвал услугата договорена с оператора, за посочените телефонни номера за проверявания период. По нататък вещото лице развива съображения за възможностите на оператора да отчита всеки трафик в мобилната си мрежа и за неразбиране възможностите за образуване на неоправдан обем от трафик.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни положителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.228 от Закона за електроните съобщения и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По делото се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, като не се установява ответника да е изпълнил задълженията си по сключените от него договори за мобилни услуги и за получените лизингови вещи, а именно да плаща в срок дължимите суми по тях съгласно сключените договори. Поради което и в този смисъл съдът намира, че ищецът валидно е упражнил правото си едностранно да прекрати сключените между страните договори. Начислената от него неустойка за предсрочно прекратяване на договора е в съответствие с договореното между страните като не може да се приеме възражението на особения представител на ответника за нищожност поради накърняване на добрите нрави и не се разминава с гаранционно обезпечителната функция на неустойката.
Ето защо и с оглед представените писмени доказателства и заключението на вещото лице, което съдът съобразява при решаване на делото, разгледан по същество, съдът намира за доказан по основание размер искът на ищеца, поради което и следва същият да бъде уважен.
По
разноските:
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/.
При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски, които видно от представените доказателства са: 417,19 лева в заповедното производство, от които: 45,80лв. – държавна такса и 372,19 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, и 1 039,40 лева, от които 45,80лв. – държавна такса; 390,32 лева – заплатено възнаграждение за особен представител на ответника; 134,90 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице и 468,38 лева - – заплатено адвокатско възнаграждение, или общо разноски в заповедното и исковото производство в размер на 1457,39 лева, които да се възложат в тежест на ответника по делото.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на С.С.И. с ЕГН ********** ***, че към нето съществува вземане на „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, за суми в общ размер на 2 290.23 лв., представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойки и сума за мобилно устройство по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него; неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него; неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.12.2020 год. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. по описа на Районен съд Ямбол.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, С.С.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 1457,39 лева – общо разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: